№ 7363
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М. Ш Гражданско дело № 20211110142411 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “.......................... ЕАД против
Р. Д. М. и АНТ. ИВ. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при квоти съответно
2/5 и 3/5 на ищеца, както следва: сумата от 2 018,67 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 275,32 лв. за периода от 18.03.2017 г. до 12.02.2020 г., сумата от
36,71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 20.02.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,50 лв. за периода от 03.03.2017
г. до 12.02.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 17.06.2020 г. по гр. д.
№ 9160/2020 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Подадени са мотивирани възражения, в които длъжниците се позовават
единствено на давност. Признават дължимостта на непогасените по давност вземания,
станали изискуеми след 20.02.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника АНТ. ИВ. М..
Ответникът оспорва исковете при твърдения за частично погасяване по давност на
сумите. Не спори, че по силата на нот. акт от 14.05.205 г. си е запазила правото на
ползване върху 6/10 или 3/5 ид.ч. от имота.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Р. Д. М..
Ответникът оспорва исковете при твърдения за частично погасяване по давност на
сумите. Не спори, че по силата на нот. акт от 14.05.205 г. са му прехвърлени 6/10 или
1
3/5 ид.ч. от имота, но относно тях е налице „гола собственост“. Сочи, че по силата на
наследственото приемство е собственик на 1/10 ид.ч. на имота, понеже същият е бил
СИО и след смъртта на баща му наследява наред с майка си и трима братя/сестри.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове като безспорно е отделено, че процесният имот с адрес:
............................ топлоснабден и в процесния период по силата на съществуващото
между страните облигационно отношение ищецът е доставял топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена; размера на иска. Не спорят и че имотът е
придобит от АНТ. ИВ. М. и Димитър М., починал през 1986 г., в режим на СИО; че
ответниците са наследници на Димитър М. – преживяла съпруга и син, наред с още
три деца. Ответникът АНТ. ИВ. М. не спори, че по силата на нот. акт от 14.05.205 г. си
е запазила правото на ползване върху 6/10 или 3/5 ид.ч. от имота. Ответникът Р. Д. М.
не спори, че по силата на наследственото приемство е собственик на 1/10 ид.ч. на
имота.
В тежест на ищеца е възложено да докаже твърденията си, че ответникът Р. Д.
М. е собственик или носител на правото на ползване относно сочените 2/5 ид.ч. от
имота.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си относно погасяване по
давност на сумите.
Страните не спорят, а и е видно от удостоверение за наследници /л. 60/, че
ответниците са наследници – преживяла съпруга и син, на ............................., починал
преди началото на исковия период /през 1986 г./. Видно от удостоверението
............................. е оставил наследници съпруга и четири деца, едно от които е
ответникът. С нот. акт за собственост по чл. 117 ЗТСУ /л. 59/ ответницата е придобила
в режим на СИО с ............................. на 10.01.1983 г. правото на собственост върху
процесния имот. По този начин след смъртта на наследодателя ............................. по
силата на ЗН и СК от 1985 г. /към който бракът е заварен, прекратен със смъртта на
съпруга пред 1986 г./ преживялата съпруга АНТ. ИВ. М. е станала собственик на 6/10
или 3/5 ид.ч. от имота, а ответникът Р. Д. М. – на 1/10 от ид.ч. от имота. С нот. акт от
14.05.205 г. /л. 15/ по силата на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане АНТ. ИВ. М. е прехвърлила на едно от децата си – ответника Р. Д. М.,
притежаваните от нея общо 6/10 или или 3/5 ид.ч. от имота, като си е запазила право
на ползване върху тях. По този начин АНТ. ИВ. М. като вещен ползвател отговаря
за 3/5 от процесните задължения по партидата, а Р. Д. М. като собственик по
наследство – за 1/10 от тях.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответниците в процесния период са собственици на имота.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
2
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответника или ответниците да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответниците за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Ответниците не спорят, че имотът е топлоснабден и в исковия период ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; размера на
иска. Позовават се единствено на давност. Не оспорват общи фактури от 31.07.2019 г.,
31.07.2018 г. и 31.07.2017 г., както и справка /л. 32 и сл./, от които се установява и
размерът на задълженията.
Видно от общи фактури от 31.07.2019 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2017 г. за
процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. общо задълженията по партидата за
целия имот са в размер на 2 008,82 лв. /=565,25 лв+ 673,20 лв. +770,37 лв./.
Ответниците са се позовали на давност. Считано до 27.06.2016 г. между
страните са действали старите ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ/03.02.2014 г.
на КЕВР, приложени по делото. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. Исковата молба е входирана на 20.02.2020 г. и са погасени по давност всички
задължения, станали изискуеми преди 20.02.2017 г. Към тази дата са действали новите
ОУ на ищеца от 27.06.2016 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
„.......................... ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три
години. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на
плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след
изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за
потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая
исковата молба е подадена на 20.02.2020 г. и са погасени по давност сумите, станали
изискуеми преди 20.02.2017 г. Сумата за ТЕ за м. 12.2016 г. е станала изискуема на
14.02.2017 г. и е последната погасена по давност. Погасени по давност са вземанията за
периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г.
Ответниците дължат суми за доставена ТЕ за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019
г. За този период видно от фактурите за целия имот са дължими общо 1 641,46 лв./=
673,20 лв. +770,37 лв.+197,89 лв. по фактурата от 31.07.2017 г./. По фактурата от
31.07.2017 г. за месеци 01, 02 и 03 2017 г. са дължими общо 197,89 лв./=70,21 лв.+68,96
лв.+58,72 лв./.
3
От тази сума АНТ. ИВ. М. дължи 984,87 лв., а Р. Д. М. –164,14 лв.
Ищецът претендира за периода 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 36,71 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според неоспорената справка сумата за процесния период се равнява на
35,45 лв. /=16х1,26 лв.+11х1,39 лв./. Погасени по давност за сумите за м. 01.2017 г. За
периода 01.02.2017 г. - 30.04.2019 г. дължимата сума общо за имота е 34,19 лв., от
която АНТ. ИВ. М. дължи 20,51 лв., а Р. Д. М. –3,42 лв.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът Р. Д. М. дължи сумата от 22,38 лв. - лихва за забава за периода 18.03.2017
г. до 12.02.2020 г. върху главницата от 164,14 лв., който размер съдът определи на осн.
чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор. АНТ. ИВ. М. дължи за този период лихва за забава
от 134,30 лв.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 7,50 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо ответниците.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
исковото пр-во размер на 85,45 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според
чл. 78 ГПК. В заповедното пр-во са строени разноски общо от 96,76 лв. С оглед
уважената част от исковете на ищеца се дължат 105,45 лв. разноски в исковото
производство, а 55,02 лв. - в зап. пр-во. Всеки от ответниците е сторил в исковото пр-
во разноски от по 300 лв. – заплатен в брой адв. хонорар. На всеки от ответнтиците се
дължат по 129,40 лв. според отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.......................... ЕАД ЕИК
...................... със седалище и адрес на управление: г...................., против АНТ. ИВ. М.
ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП.
67, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
984,87 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с адрес: ..................... аб.№ -
................... ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /20.02.2020 г./ до окончателното й погасяване,
сумата от 20,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.02.2017 г. - 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от
20.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 134,30 лв. - лихва за забава
4
върху главницата от 984,87 лв. за периода от 18.03.2017 г. до 12.02.2020, като
ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за топлинна енергия като неоснователен за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016
г., както и за горницата над 984,87 лв. до пълния предявен размер; за главница за
дялово разпределение като неоснователен за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г.,
както и за горницата над 20,51 лв. до пълния предявен размер, както и иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 134,30 лв. до пълния предявен размер, а иска за
сумата от 4,50 лв. - мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 12.02.2020 г. - изцяло.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.......................... ЕАД ЕИК
...................... със седалище и адрес на управление: г...................., против Р. Д. М. ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 67,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 164,14
лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.01.2017 г. – 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с адрес: ..................... аб.№ -
................... ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /20.02.2020 г./ до окончателното й погасяване,
сумата от 3,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.02.2017 г. - 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва от 20.02.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 22,38 лв. - лихва за забава върху
главницата от 164,14 лв. за периода от 18.03.2017 г. до 12.02.2020, като ОТХВЪРЛЯ
иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
топлинна енергия като неоснователен за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., както и
за горницата над 164,14 лв. до пълния предявен размер; за главница за дялово
разпределение като неоснователен за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., както и за
горницата над 3,42 лв. до пълния предявен размер, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над сумата от 22,38 лв. до пълния предявен размер, а иска за сумата от 3,00
лв. - мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 12.02.2020 г. - изцяло.
ОСЪЖДА Р. Д. М. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518,
ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 67 и АНТ. ИВ. М. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 67, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на „.......................... ЕАД ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление:
г...................., сумата от 55,02 лв. – разноски по гр. д. № 9160/2020 г. по описа на СРС,
66 състав.
ОСЪЖДА Р. Д. М. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518,
ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 67 и АНТ. ИВ. М. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 67, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на „.......................... ЕАД ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление:
г...................., сумата от 105,45 лв. – разноски в настоящото производство.
5
ОСЪЖДА „.......................... ЕАД ЕИК ...................... със седалище и адрес на
управление: г...................., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. Д. М.
ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП.
67, сумата от 129,40 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „.......................... ЕАД ЕИК ...................... със седалище и адрес на
управление: г...................., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на АНТ. ИВ.
М. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ВРЪБНИЦА 1, БЛ. 518, ВХ. В, ЕТ. 8, АП.
67, сумата от 129,40 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6