№ 76
гр. Враца, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200095 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от В.
Ж. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият В. Ж. Г. участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Назначеният му в производството служебен защитник – адв. П. С. от АК –
Враца излага становище, че в приложения доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл.155 от ЗИНЗС изрично се сочи, че рискът от вреди е нисък за служителите
от администрацията, рискът от бягство е нисък, няма извършени дисциплинарни
нарушения до сега и няма наложени наказания. Счита, че подзащитния му е млад
човек, само преди няколко месеца е навършил пълнолетие - 18 години, подкрепян е от
семейството си, макар да има данни, че не се намира в добри отношения с всички
членове на семейството. Няма данни за злоупотреба с алкохол и наркотици, предвид на
което намира, че той отговаря на изискуемите две предпоставки на закона за уважаване
на молбата му за УПО от неизтърпяната част от присъдата. По отношение на
становището и доклада, приложени по делото, счита че е подходено субективно, тъй
1
като за тези заключения няма мотиви. Не се посочват конкретни факти и
обстоятелства, които да са в подкрепа на изложеното от затворническата
администрация.
В обобщение излага доводи, че с оглед възрастта на осъдения следва да му се
даде възможност да живее в друга среда през оставащия период от време, което да му
помогне наистина да се поправи и преустанови всякакви влияния от престъпен
характер.
Р. В.- гл.инспектор при Затвора – Враца, изразява становище, че осъденото
лице по това наказание, по което е настоящето производство е постановено в
условията, когато е бил непълнолетно лице, но като навършва пълнолетие, съгласно
ЗИНЗС, лицето е приведено в Общежитие от открит тип към Затвора Враца. Все още
има дефицитни зони, по които е необходимо да продължи работата на служителите с
него - жилищно устройване, управление на финанси и доходи, начин на живот и
обкръжение и умения за мислене. Рискът от рецидив е 82 точки. Той не осъзнава
напълно извършеното от него престъпление, респ. вината си, трудово е ангажиран,
видно и от справката, която представя, има отчетени 16 работни дни, но счита, все още
че не са настъпили в пълен обем изискванията и предпоставките на чл.439а НПК.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Поддържа,
че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното становище на
затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се отбележи, че макар у
л. св. да е налице известен прогрес в поведението си към настоящия момент, не може
да се направи категоричен извод, че той демонстрира достатъчно критично поведение
към проявите си до този момент, поради което се счита, че същия не дава достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение №45 от 21.04.2022г. по ЧНД № 529/2021г. по описа на PC – Мездра,
по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК са групирани наказанията на осъдения В. Г., като са
определени 2 групи, в които са групирани наказанията, наложени на Г., както следва:
I. по НОХД №464/2020г., по НОХД №515/2020г., по НОХД №391/2020г., по НОХД
№206/2020г., по НОХД №77/2021г., по НОХД №524/2020г., по НОХД №70/2021г. и по
НОХД №54/2021г. всички по описа на Районен съд – Мездра, определено едно общо
наказание "лишаване от свобода" в размер на 8/осем/ месеца, при "общ" режим на
изтърпяване. На основание чл.25, ал.3, вр. с ал.2 НК от така определеното най – тежко
наказание е приспаднато наказанието "пробация" наложено по НОХД №515/2020г. по
описа на Районен съд – Мездра за времето от 08.12.2020г. до 26.03.2021г., като два дни
2
"пробация" се зачитат за един ден "лишаване от свобода".
II. по НОХД №465/2022г., по НОХД №394/2021г., и по НОХД №10/2022г., всички
по описа на Районен съд – Мездра, определено едно общо наказание "лишаване от
свобода" в размер на 8/осем/ месеца, при "общ" режим на изтърпяване.
Наказанието по втората група е приведено в изпълнение на 29.08.2022г., и до
момента фактически е изтърпял 5 месеца и 26 дни. От работа му се зачитат
16/шестнадесет/ дни, или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 5/пет/
месеца и 26/двадесет и шест/ дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми
да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за
промяна не са устойчиви.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните:
"Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо критичен към
собственото си поведение и омаловажава деянието си,както и от ранна детска възраст е
с трайно формирани криминални нагласи и лабилна мотивация за промяна; "Жилищно
устройване" – жилището, в което живее е пренаселено и е в близост с криминално
проявени лица; "Управление на финансите" – няма постоянни доходи, средствата си
придобива по незаконен начин; "Начин на живот и обкръжение" – податлив е на
негативно влияние, като почти всичките му роднини и приятели са криминално
проявени и изтърпяват ефективни присъди; "Умения за мислене" – не разпознава
проблемите си и не отчита собствения си принос в тях, не осъзнава негативните
последици от криминалното с поведение.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и за самия осъден.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на
бягство е нисък. Рискът от рецидив е висок – 82 т.
Като цели в плана на присъдата са били заложни ограничаване на субкултурните
прояви, повишаване мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на
позитивни социални контакти; формиране на самокритичност; превенция на минало
поведение и превенция на бъдещи нарушения; приучване на системно полагане на труд
и формиране на трудови навици. Осъзнаване на причинените вреди и придобиване на
трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес.
Отчетено е в доклада по чл. 155 ЗИЗНС, че л.св. няма регистрирани дисциплинарни
3
нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания, но не е и награждаван.
Л.св. Г. първоначално е бил настанен в Поправителния дом за малолетни и
непълнолетни в гр. Бойчиновци, след навършване на пълнолетие е преместен в ЗООТ
"Враца" за да до изтърпи остатъка от наложеното му наказание. Отчетено, че е
податлив на негативно влияние и интелектуалното му развитие не отговаря за
възрастта. По време на престоя си в Поправителния дом за малолетни и непълнолетни
в гр. Бойчиновци е бил трудово ангажиран като разносвач на храна на основание чл. 80
от ЗИНЗС.
Социалния работник излага в доклада си още, че л.св. не признава вината си,
омаловажава извършеното правонарушение и при него не се наблюдава трайна
положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаване, в следствие преживените ограничения в затворническото общежитие.
Демонстрираното добро поведение в ЗООТ не елиминира констатацията, че ако
лишеният от свобода не промени нагласите си има вероятност да продължи с
реализиране на нови престъпления след освобождаването от МЛС.
Лишеният от свобода не е участвал в корекционни програми, единствено с желание
се включва в провежданите спортни мероприятия. От 12.01.2023 г. е трудово
ангажиран на основание чл. 80 от ЗИНЗС на работен обект с охрана "Стандартизация".
Не е в добри отношения с част от близките си и по време на престоя си в
общежитието е провел две свиждания. Шансовете за реинтеграция в обществото са
минимални с оглед констатираните престъпления, ранната криминализация и липсата
на трайна мотивация за промяна и корекция в поведението му.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
действия, склонен е към импулсивни постъпки, податлив на негативно влияние. Не са
налице доказателства за действителното поправяне на осъдения, поради което е
посочено в доклада, че трудовата терапия следва да бъде продължена, в посока
изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на
гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада към затворническото досие,
че плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Г. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
4
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. Г. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите навици на
осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са дали
нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Г. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответно половината от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не
случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като
условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване
изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
5
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. Ж. Г., роден на *** в гр.Мездра,
понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 2/два/ месеца и 4/четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6