Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касационно анд № 45/2023г. е образувано по касационна жалба на Й.Г.М. ***, против Решение № 10/06.04.2023г. постановено по анд № 20232320200006 по описа на РС, Тополовград, с което е потвърдено като законосъобразно и обосновано НП № 22-0358- 000192 от 12.01.2023 г. на Началника на РУ на МВР - Тополовград, с което на Й.Г.М. ***, е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста / и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата касаторът сочи, че решението на ТРС е незаконосъобразно и иска неговата отмяна, ведно с отмяна на НП. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваното решение и НП и доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.К., редовно упълномощена. Поддържа касационната жалба. Намира, че няма данни деянието да е осъществено от субективна страна, тъй като няма доказателства, касаторът да е знаел, че МПС-то е с прекратена регистрация, тъй като съгласно чл.143, ал.6 от Закона за движение по пътищата прекратяването на регистрацията на ППС (пътно превозно средство) се извършва и чрез отбелязване в самото свидетелство за регистрация. Касаторът не е собственик на това МПС. Твърди, че го е закупил за 800 лева от собственика Д.П.А., но в крайна сметка със сигурност не са му предоставени документи, тъй като това закупуване не е станало по съответния ред с договор с нотариална заверка на подписите. Същият не е получил и документите за това, включително и свидетелството за регистрация за това МПС, респективно не е могъл да установи, че МПС-то е с прекратена регистрация. Отделно от това, счита, че липсват и безспорни доказателства за това, че деянието е осъществено и от обективна страна, доколкото са налице по делото свидетелски показания на свидетелите К.Х.и К.К., които твърдят, че в този ден МПС-то е било с развален двигател и че същите са помагали на касатора да бъде преместено от мястото, където е живеел последния, на платформа до друго място на платформа, за да може същият оттам да го закара на вторични суровини, като свидетелите са категорични, че двигателят не е работил. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна- ОД на МВР гр. Хасково, редовно и своевременно призована не изпраща представител.

Представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно. Изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието и авторството на същото. Изложени са мотиви, както относно знанието за прекратената регистрация, авторството и управлението на моторното превозно средство, както и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока е съобразено и налагането на наказанието в неговите минимални предвидими размери.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 10/06.04.2023г. постановено по анд № 20232320200006 по описа на РС, Тополовград, с което е потвърдено като законосъобразно и обосновано НП № 22-0358- 000192 от 12.01.2023 г. на Началника на РУ на МВР - Тополовград, с което на Й.Г.М. ***, е наложена „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лв./ и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови своя съдебен акт, ТРС е приел за установено от фактическа страна, че на 01.12.2022 г. в гр.Тополовград, касатора управлява лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, като при извършената проверка в АИС е установено, че автомобила е бил собственост на Д.П.А. и че е с прекратена регистрация - бракуван на 05.10.2022 г. - на съхранение в частен имот - нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН. Актът е съставен от актосъставителя П., в присъствието на свидетеля Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 22-0358-000192/12.01.2023 г. от Началника на РУ - Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.175 ал. 3 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 07.02.2023 г. На 17.02.2023 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград. По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля Д. - полицейски служители, присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението и при които е съставен акта, като правилно ТРС е констатирал, че същите са последователни и непротиворечиви и между техните показания не са налице никакви противоречия. Двамата посочват също, че автомобила не е имал регистрационни номера нито отпред, нито отзад, както и че е бил управляван от касатора в гр. Тополовград, по една от най-оживените улици.

По делото, по искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите Х.и К. в родствени връзки с жалбоподателя. И двамата свидетели посочват, че не са очевидци на проверката извършена от полицейските служители и не са запознати с обстоятелства по нея.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от обективна и субективна страна, жалбоподателя е извършил визираното нарушение и правилно му е ангажирана административнонаказателната отговорност. Наказващия орган е наложил минималните наказания предвидени в наказващата норма, като е преценил тежестта на нарушението и личността на дееца. При така установената фактическа обстановка, ТРС е достигнал до извода, че от процесуалноправна страна НП е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на формата и редът при издаването му и съдържащо изискуемите от закона реквизити, в т. ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, както и всички обстоятелства, относими към обективната съставомерност на вмененото нарушение.

Решението е правилно.

Правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е и изводът на районния съд, че наказаното лице е осъществило вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като същото е безспорно установено и доказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наказанията са индивидуализирани в минималния предвиден в закона размер, съответно срок, както правилно е отбелязал и районният съд.

Наведените от касатора оплаквания са неоснователни. Както правилно е посочил и ТРС в преписката се съдържа обяснение на касатора, в което изрично посочва, че е закупил автомобила бракуван с цел да го предаде на вторични суровини. От друга страна липсата на регистрационни табели е външен израз за липса на надлежна регистрация. А от кредитираните от ТРС свидетелски показания се установява и обстоятелството, че касатора безспорно е управлявал автомобила по едни от най-натоварените улици на гр. Тополовград.

ТРС е изложил задълбочени правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло и намира, че не следва да се преповтарят. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти при редовно събрани и анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на съда по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК.

Няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил и ТРС. Настъпването на вреди като последица от деянието е ирелевантно. Липсват доказателства, поради които да се приеме, че извършеното от М. нарушение е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от същия вид. Следователно не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Обстоятелството, че нарушението е първо за М. е било взето предвид от административнонаказващия орган/АН0 при определяне на наказанията в законоустановените минимални размери, съобразно правилото на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/06.04.2023г. постановено по анд № 20232320200006 по описа на РС, Тополовград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете