РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Бургас, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120100106 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалбата на С. Г. А., ЕГН **********, А. Г.
А., ЕГН **********, Т. Х. П., ЕГН **********, З. Х. Д., ЕГН **********, К. К. Н., ЕГН
**********, А. П. А., ЕГН ********** и А. П. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. А.
Ж. - гр. С., *** против Протоколно решение № 3142/1993г. по преписка вх. № 3142/92г. н-ци
З.П.Т. на ПК- Созопол. Молят да бъде обявено за нищожно решението по Протокол №
3142/15.04.1993г. по преписка вх. № 3142/92г. н-ци З.П.Т. и да бъде върната преписката на
административния орган с указание за ново произнасяне в законен състав. Твърди се, че
решението съдържа недостатъци, които го правят нищожен административен акт, а именно
съставът на административния орган съгласно изискванията на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ (отм.) в
редакцията му към датата на постановяване на решението: няма юрист, представител на
частните земеделски стопани, представител на ликвидационния съвет.
Жалбоподателят Т. П. се явява лично в съдебно заседание, за всички жалбоподатели
се явява процесуален представител в съдебно заседание, поддържа жалбата, ангажира
доказателства, претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната ОСЗ-Созопол не изпраща процесуален представител в съдебно заседание,
редовно призована, не изразява становище по жалбата и не ангажира доказателства освен
изисканото от съда копие на преписката по издаване на обжалвания акт.
Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като предвид
заявеното искане за прогласяване нищожност на административния акт и на осн. чл. 149, ал.
5 от АПК съдът намира, че същата е допустима.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, жалбоподателите са
наследници на З.П.А., починала на ***г.
По делото е приложено копие на реституционна преписка на ОСЗ-Созопол,
образувана по заявление с вх. № 3142/06.01.2000г. на наследници на З.П.Т..
Представено е удостоверение, че З.П.А. /Т. и З. А. Т. са едно и също лице.
Към жалбата е приложено протоколно решение № 3142/15.04.1993г., с което ПК
Созопол признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи с план за земеразделяне, както следва: 1. 8.800 дка – В. Ч.; 2. 3.300 дка – В. Ч.; 3. 2.150
дка – А.; 4. 5.600 дка – Г.; 5. 3.000 дка - А.. Общо следва да бъдат възстановени 22.850 дка
при условията на чл.15, ал.2 и чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ.
От решението е видно, че при постановяването му поземлената комисия е заседавала в
състав от председател, секретар и четен брой членове, а съгласно действалата към онзи
момент норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.) в редакцията й към ДВ, бр. 34 от 1992 г.,
поземлените комисии е следвало да се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове, т.е. съставът на комисията не е бил конституиран в съответствие с изискванията на
закона. Следва също така да се отбележи, че по делото липсват доказателства в комисията
да са били включени юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, каквото е било
императивното изискване на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.) в редакцията му към
15.04.1993г., което е още едно основание да се приеме, че при постановяване на
обжалваното решение ПК-Созопол е действала в незаконен състав. Нещо повече, видно от
удостоверение К002-210/22.07.2008г. на МЗХ, за периода от 01.06.1992г. до 30.05.1995г.
министърът не е назначавал в Поземлена комисия - Созопол представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
С оглед на горното и при така констатираните нарушения на действалите към момента
на постановяване на решението императивни разпоредби на чл. 60, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ
(отм.) съдът намира, че атакуваното решение страда от съществени пороци, които водят до
неговата нищожност.
От съдържанието на решението е видно също така, че то не е подписано от всички
посочени в протокола членове от състава на комисията, а именно липсват подписите на
членовете под № 5 и № 7, но съдът счита, че това обстоятелство не представлява съществен
порок на акта и не води до неговата нищожност, тъй като съгласно действалата към онзи
момент норма на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗАП (отм.) издадените от колективен административен
орган актове е следвало да бъдат подписани от председателя и секретаря на този орган,
което изискване в случая е изпълнено.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че процесното протоколно
2
решение № 3142/15.04.1993г. на ПК- Созопол е порочно до степен на нищожност, поради
което същата следва да бъде прогласена от съда и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Предвид решението на съда по съществото на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната ОСЗ следва да заплати на жалбоподателите суми от по 343 лева, представляващи
направените от тях разноски по делото - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Протоколно решение на ПК-Созопол
(понастоящем ОСЗ - Созопол) № 3142/15.04.1993г., постановено по преписка, образувана по
заявление вх. № 3142/92г. н-ци З.П.Т. на ПК- Созопол.
ВРЪЩА административната преписка на ОСЗ- Созопол за ново произнасяне по реда
на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на С. Г. А., ЕГН **********, сумата от 343 лева
(триста четиридесет и три лева), представляваща направените от него съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, сумата от 343
лева (триста четиридесет и три лева), представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на Т. Х. П., ЕГН **********, сумата от 343
лева (триста четиридесет и три лева), представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на З. Х. Д., ЕГН **********, сумата от 343 лева
(триста четиридесет и три лева), представляваща направените от нея съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на К. К. Н., ЕГН **********, сумата от 343
лева (триста четиридесет и три лева), представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на А. П. А., ЕГН **********, сумата от 343
лева (триста четиридесет и три лева), представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на А. П. Н., ЕГН **********, сумата от 343
лева (триста четиридесет и три лева), представляваща направените от него съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Бургас
3
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4