№ 14587
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110131490 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Д“ ЕООД, с ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление град С.в чрез: Адвокатско дружество „В. и партньори“ -
Булстат ......., представлявано от адв. П. В. - вписана в САК с личен № ......., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „....“ №50А, ет.2, тел. +359 878 526 365, имейл: office@advocat-
veicheva.com против ".......” ООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „........“ №........ ,представлявано от Б.
Твърди се, че срещу ищцовото дружество е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от 06.12.2013 г. и изпълнителен лист от 25.03.2014, издадени
по гр. д. №49946 по описа на Софийски районен съд за 2013 г., 65-ти състав. в полза на
"......." ЕООД с ЕИК: ..... Твърди, че на 14.05.2014 г., въз основа на Актовете по Заповедното
производство, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело №20147790400092 на
ЧСИ В за 2014 г. по искане на кредитора (ответника). На 28.03.2022 г., въз основа на
Актовете по Заповедното производство, срещу Длъжника, е било образувано изпълнително
дело №2021....0412266 на ЧСИ М за 2021 г. Ищецът твърди, че изпълнително дело
№20147790400092, е прекратено по право на 21.05.2016 г., след изтичане на две години от
последното валидно изпълнително действие на 21.05.2014 г. и вземането по Актовете по
Заповедното производство, е погасено на 21.05.2019 г. с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на ".......” ООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „........“ № ........, представлявано от Б не съществува изпълняемо
право срещу „Д“ ЕООД, с ЕИК .........., представлявано от Н П.в за сумата от 15 884,51 лева
главница по договор за наем на недвижим имот от 01.07.2009 г., ведно със законната лихва за
периода от 29.11.2013г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 3217,22 лева
лихва за периода от 03.06.2011г. до 27.11.2013г. и сумата от 1842,31 лева разноски по делото,
а именно: 382,03. държавна такса и 1460,28 лв. възнаграждение на адвокат по ч. гр. д. №
1
49946 съгл. изпълнителен лист, издаден по гр. д. №49946/2014г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, въз основа на който е образувано изпълнително дело №12266/2021г. по
описа на ЧСИ М с рег. №...., поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
изпълнителното основание, на осн. чл. 439 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения от ищцата иск като недопустим и неоснователен. Счита, че правото на ищеца е
преклудирано поради образуваното изпълнително дело №2021....0412266 на ЧСИ М за 2021
г. Твърди, че е бил възложил на съдебния изпълнител ЧСИ В правата по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи,
че направеното искане не било еднократно ограничено във времето. Твърди, че с
образуването на ново изпълнително дело е започнала да тече нова петгодишна изпълнителна
давност. Сочи, че давностният срок е спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
поради въведеното извънредно положение. Моли производството да бъде прекратено като
недопустимо, а в условията на евентуалност искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание – ищецът, редовно призован не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържа предявеният иск.
Ответното дружество, редовно призовано, представлява се от процесуален
представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Доказва се, че срещу ищцовото дружество е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от 06.12.2013 г. и изпълнителен лист от 25.03.2014, издадени
по гр. д. №49946 по описа на Софийски районен съд за 2013 г., 65-ти състав. в полза на
"......." ЕООД с ЕИК: .... и че на 14.05.2014 г., въз основа на актовете по заповедното
производство, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело №20147790400092 на
ЧСИ В за 2014 г. по искане на кредитора/заявител в заповедното производство (ответното
дружество) за следните суми: 15 884,51 лв.-главница по договор за наем на недвижим имот
от 01.07.2008г., ведно със законната лихва за периода от 29.11.2013 г. до плащане на
вземането; 3217,22 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2011г. до 27.11.2013г. и 1842,31
лв. разноски по делото, а именно: 382,03 лв. държавна такса и 1460,28 лв. възнаграждение
на адвокат. На 28.03.2022 г., въз основа на актовете по заповедното производство, срещу
длъжника (ответното дружество), е било образувано изпълнително дело №2021....0412266 на
ЧСИ М за 2021 г.
Установява се, че съдебният изпълнител Василка Бакалова – Илиева е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника в „....“ АД със запорно съобщение Изх.№
00457/21.05.2014 г.
На основание заповед на министъра на правосъдието СД-04-51/11.10.2021г. служебният
архив на ЧСИ В – София /СГС/ - загубила правоспособността си на осн. чл. 31, ал. 1, т.2 от
ЗЧСИ е прехвърлен на ЧСИ М с рег.№ ...., район на действие СГС. Изп. дело
№20147790400092 по описа на ЧСИ В е преобразувано с №2021....04012266 по описа на
ЧСИ М.
По новообразуваното изпълнително дело е бил наложен запор на вземанията на
длъжника на основание чл. 507 от ГПК – на 28.3.2022 година.
От приетите като писмено доказателство преписи на изпълнителните дела не се
установява за сумите по процесния изпълнителен лист да са постъпвали плащания в хода на
изпълнителното производство.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са
2
безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът е заявил в условията на евентуалност иск да се признае за установено, че
вземането на ".......” ООД с ЕИК: .... срещу „Д“ ЕООД, ЕИК:.......... произтичащо от заповед
от 06.12.2013г. и изпълнителен лист от 25.03.2014г., издадени по гр.д. №49946 по описа на
Софийски районен съд за 2013 г., ГО, 65- ти състав, по смисъла на чл. 124 от ГПК е погасено
по давност.
Заявен е и евентуален иск, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
признаете за установено, че вземането на ”.......” ООД с ЕИК: .... срещу „Д“ ЕООД,
ЕИК:.........., произтичащо от заповед от 06.12.2013г. и изпълнителен лист от 25.03.2014г.,
издадени по гр.д. №49946 по описа на Софийски районен съд за 2013 г., ГО, 65-ти състав, по
смисъла на чл. 424 от ГПК, е погасено по давност.
Предявените пред настоящия съд искови претенции да допустими, като заявени от
лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и
следва да бъдат разгледани по същество, като в случай, че съдът уважи предявения главен
иск не дължи произнасяне по заявените в условията на евентуалност искови претенции.
По същество
По предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на
оспореното от ищеца вземане.
В процесния случай предмет на предявения иск са вземания на ответника, признати в
производство по чл.410 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание
за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след
издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи
настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
С уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК и издаването на изпълнителен лист
започва да тече давността за вземането по издадената заповед за изпълнение. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна, като не следва да се прилага давността за
периодичните плащания, тъй като съдът приема, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК – се следва приложението на давността предвидена
законодателно в чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът е
могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
3
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 06.12.2013 година
давността по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство. В казуса това е 2 години от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие на ЧСИ В – 21.5.2016 година.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство кредиторът, е поискал
предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната и
оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД. Така давността е прекъсната с образуването на второто изпълнително дело – по молба
на взискателя – ответник на 28.03.2022 година.
Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането
на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята
на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в
този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право, но не води до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него – така по смисъла на
Тълкувателно решение № 2/2023 година от 04.07.2024 година, постановено по тълкувателно
дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК, докладвано от съдия ..........
До сега възприетото в практиката, че от друга страна, изтичането на петгодишната
погасителна давност води до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително
вземането си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително производство
и изпълнителни способи, които са предприети въпреки изтичането й е отречено със
задължителното за съдилищата - Тълкувателно решение № 2/2023 година от 04.07.2024
година, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК, докладвано от
съдия ..........
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение
4
след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл
са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от
2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение и в
същия смисъл и постановеното Тълкувателно решение № 2/2023 година от 04.07.2024
година, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК, докладвано от
съдия ..........).
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2013 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Въпреки това настоящата искова молба е подадена на 13.06.2022 година, като към този
момент са изтекли пет години от започването на новата погасителна давност, а именно от
21.05.2016 година до 21.05.2021 година, в който период и в темпорален аспект ответника не
доказа давността да е била прекъсвана или спирана, поради и което се налага категоричния
извод, че същата е изтекла в полза на ищеца.
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че давността е
спирана или прекъсвана, като последният се е позовал на чл. 3, т. 2 във вр. с § 13 от ПЗР,
според който, сроковете за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти, поради което настоящия състав приема, че са изтекли пет
години и вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
С оглед на горното съдът следва да уважи като основателен иска предявен като такъв
по смисъла на чл.439 от ГПК и не се произнася по заявените в евентуалност с правна
квалификация чл.124 и чл.424 от ГПК.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковата претенция на ищеца се дължат
разноски в претендирания размер. Ищецът е доказал разноски в размер на 837, 76 лв. поради
което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 837, 76 лв.
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски – по аргумент от
противното на чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията ".......” ООД с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........“ № ........, представлявано от Б, че
„Д" ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление град С.в не дължи на ".......”
ООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........“ № ........,
представлявано от Б, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение за парично
задължение в полза на ".......” ООД по ч.гр.д. № 49946/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, 65-ти състав и изпълнителен лист, издаден на 25.3.2013 година за следните
суми: 15 884,51 лв.-главница по договор за наем на недвижим имот от 01.07.2008г., ведно със
законната лихва за периода от 29.11.2013 г. до плащане на вземането; 3217,22 лв. – лихва за
забава за периода от 03.06.2011г. до 27.11.2013г. и 1842,31 лв. разноски по делото, а именно:
382,03 лв. държавна такса и 1460,28 лв. възнаграждение на адвокат, за които е образувано
изпълнително дело №20147790400092 по описа на ЧСИ В, с рег.№ 799 в КЧСИ и район на
действие – софийски градски съд - поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА ".......” ООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„........“ № ........, представлявано от Б да заплати на ищеца „Д" ЕООД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление град С.в да заплати сумата в общ размер на 837, 76 лв.,
представляваща разноски по гр.дело № 31490/2022 година по описа на Софийски районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6