Р Е Ш Е Н
И Е
№ 154 09.02.2016г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 януари
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 4717, по
описа за 2015 година
Предявени са искове с правно основание чл.327
от ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на „Италмодалуче - България” ЕООД – в несъстоятелност,
представлявано от синдика М.Г.С., против „РАДО” ЕООД гр. Варна, като в исковата
молба се твърди, че с Решение № 419 от 30.08.2013 г.,
постановено по т. д. № 196 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2013 година, е
открито производство по несъстоятелност на „Италмодалуче – България”. С
Определение № 2220 от 28.11.2013 г., постановено по същото дело М.С. е назначена за постоянен синдик на „Италмодалуче България” ЕООД. С Решение № 471 от 07.10.2014
г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност. Посочените решения и
назначаването на синдика са надлежно вписани и обявени в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията. В изпълнение на задълженията си като постоянен
синдик по издирване и уточняване на имуществото на „Италмодалуче – България”
ЕООД - в несъстоятелност се установило, че дружеството има вземания от „РАДО” ЕООД
гр.Варна в размер на 222.67 лв. Вземанията произтичат от неизпълнено задължение
на „РАДО” ЕООД гр.Варна да плати цената за продадени от "Италмодалуче -
България" ЕООД - в несъстоятелност стоки по фактури, както следва: 117,07
лева неизплатена цена за продадени стоки съгласно данъчна фактура № **********
от 01.09.2010 г., в която фактура подробно са посочени вида на продадените
стоки, тяхната единична и обща цена. За предаването на стоките по посочената
фактура е съставен приемо - предавателен протокол № **********/01.09.2010 г.
Задължението по посочената фактура е следвало да бъде заплатено в срок до
01.10.2010 г.; 105,60 лева неизплатена цена за продадени стоки съгласно данъчна
фактура № ********** от 03.09.2010 г., в която фактура подробно са посочени вида
на продадените стоки, тяхната единична и обща цена. За предаването на стоките
по посочената фактура е съставен приемо - предавателен протокол №
**********/03.09.2010. Задължението по посочената фактура е следвало да бъде
заплатено в срок до 03.10.2010 г. Целейки доброволно уреждане на отношенията
между страните, изпратили до „РАДО" ЕООД писмена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 196/2013-450/13.10.2014 г., като предупредили за
последиците от неизпълнение на задълженията в дадения в поканата срок. Поканата
изпратили до посочения в Търговския регистър адрес на управление на ответника,
но писмото се върнало с отбелязване на пощенския оператор, че „пратката не е
потърсена от получателя". Видно от посоченото, за ищеца не останал друг
път за събиране на дължимите суми освен съдебния. Счита, че освен заплащането
на дължимата цена за продадените стоки, ответникът следва да заплати и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. Тъй като
забавата на длъжника е продължила много дълъг период от време, в негова полза е
изтекла погасителна давност относно вземанията за лихви, за период отпреди 3
години. Затова претендира заплащането на обезщетение заради забавено изпълнение
на задълженията само за период от 3 години назад, което изчислява общо в размер
на 68,03 лева, в това число: 35,77 лева - обезщетение заради забавено
изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 117,07 лева,
дължима цена по данъчна фактура № ********** от 01.09.2010 г., за периода от
18.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 32,26 лева -
обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва
върху сумата от 105,06 лева, дължима цена по данъчна фактура № ********** от
03.09.2010 г., за периода 18.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда.
Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника „РАДО” ЕООД гр.Варна да заплати в полза на масата на
несъстоятелността сумата общо в размер на 290,70 лева, съставляваща: главници
общо в размер на 222,67 лева, в това число: 117,07 лева неизплатена цена за
продадени стоки съгласно данъчна фактура № ********** от 01.09.2010 г.; 105,60
лева неизплатена цена за продадени стоки съгласно данъчна фактура № **********
от 03.09.2010 г., както и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на
68,03 лева, в това число: 35,77 лева - обезщетение заради
забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху сумата от
117,07 лева, дължима цена по данъчна фактура № ********** от 01.09.2010 г. за
периода от 18.09.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 32,26
лева - обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната
лихва върху сумата от 105,06 лева, дължима цена по данъчна фактура № **********
от 03.09.2010 г., за периода 18.09.2012 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда, както и да заплати и законната лихва върху главниците за периода
от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане, както и всички съдебни и деловодни разноски, направени в
производството.
Ответникът „РАДО” ЕООД гр. Варна не е депозирал писмен отговор на исковата
молба и не е взел становище по съществото на делото. В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
С молба
от 14.01.2016г. за първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез назначения
синдик, е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е
представил писмен отговор на исковата молба и не е изпратил представител в съдебно
заседание, без да е посочил уважителни причини за това.
Събраните по делото доказателства са
достатъчни да обосноват извод за основателност на предявената искова молба.
Видно от представените 2 бр. данъчни фактури № **********/01.09.2010г. и № **********/03.09.2010г.,
както и от представените два броя приемо –
предавателни протоколи, ищцовото
дружество е доставило на ответното дружество стоки на обща стойност 222.67 лв. с
ДДС.
Съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на стоки, като
ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Липсват доказателства, че
ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума от
222.67 лв., представляваща дължима цена по процесните
две фактури - № **********/01.09.2010г.
и № **********/03.09.2010г.. Ето защо, същата главница се явява дължима.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение
за забавено плащане на претендираната главница по
гореописаните фактури, както следва: относно забавеното плащане на главницата
по ф-ра № **********/01.09.2010г. ответникът дължи обезщетение за забава за периода
02.10.2010г./договорения между страните срок за плащане/ до 17.09.2015г./датата
на подаване на исковата молба в съда/, а по ф-ра № **********/03.09.2010г. – обезщетение за забава за периода 04.10.2010г. ./договорения между страните
срок за плащане/ до 17.09.2015г. Тъй като ищецът претендира
заплащане на дължимото обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за по- късен период,
предвид изтеклата погасителна три годишна давност, то искът се явява изцяло
основателен и доказан в пертендирания размер.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените
искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 6 , ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
по делото държавна такса, в размер на 200 лв.
Водим от горните мотиви и
съобразно разпоредбата на чл. 239 от , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „РАДО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Средна гора № 38, представлявано от Михаил Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на масата на
несъстоятелността на „ИТАЛМОДАЛУЧЕ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, което дружество е в несъстоятелност,
обявена по т.д. № 196/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
р-н Източен, ул. Цариградско шосе № 73, представлявано от синдика М.Г.С.,***,
офис № 6, сумата 117.07 лв./ сто и седемнадесет лева и 07
стотинки/, представляваща дължима цена по ф-ра №
**********/01.09.2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 35.77 лв.
/тридесет и пет лева и 77 стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане на
главницата по данъчна фактура № ф-ра №
**********/01.09.2010г. за
периода 18.09.2012 до 17.09.2015г.; сумата 105.60 лв. /сто и
пет лева и 60 стотинки/,
представляваща дължима цена по ф-ра №
**********/03.09.2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 32.26 лв.
/тридесет и два лева и 26 стотинки/, представляваща лихва за забавено плащане
на главницата по данъчна фактура № ф-ра №
**********/03.09.2010г. за
периода 18.09.2012 до 17.09.2015г.
ОСЪЖДА „РАДО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Средна гора № 38, представлявано от Михаил Георгиев, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на СтРС, сумата от 200 лв./двеста лева/, представляваща държавна
такса по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: