МОТИВИ към Присъда №…… от 20.11.2019г.
по НОХД *94/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд:
Окръжна
прокуратура – гр.Плевен е повдигнала срещу подсъдимия Л.Й.Б. *** обвинение за това,че :
През периода 01.07.2012г. –
12.10.2012г. в гр.Плевен при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на управител и представляващ „А. 98“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ул.„***“ *,
ЕИК ***, чрез посредственото извършителство на Б.Х. В.
от гр.Плевен, избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС на същото
дружество в особено големи размери – ДДС в размер общо на 24705,47лв., като:
- използвал документи с невярно съдържание при водене на
счетоводството – данъчни фактури за неизвършени доставки;
- потвърдил неистина в подадени
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС пред ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен,
справки декларации за данък върху добавената стойност, като включил в данъчната
основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит неизвършени доставки;
- използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП
гр.Велико Търново, офис гр.Плевен - дневници за покупки на „А. 98“ ЕООД за
месеците юли, август и септември 2012г., приложени към подадените пред ТД на
НАП –гр.Велико Търново, офис гр.Плевен СД по ЗДДС, в които били отразени
данъчни фактури по неизвършени доставки с право на пълен данъчен кредит;
- приспаднал неследващ се данъчен
кредит, както следва:
1. През месец юли 2012г. в гр.Плевен
използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „А. 98“
ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на същото дружество
- Б.Х. ***, за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен период
01.07.2012г. - 31.07.2012г., както следва: 2 броя фактури за неизвършени
доставки с издател „Х. “ ЕООД - гр.Пловдив: **********/26.07.2012г. на стойност
14297,50лв. (данъчна основа 11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка на стоки и
фактура **********/31.07.2012г. на стойност 13680лв. (данъчна основа 11400лв. и
ДДС 2280лв.), както и 3 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “
ООД гр.Плевен: фактура №9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна основа
7924,83лв. и ДДС 1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на
стойност 11938,06лв. (данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка
на стоки; фактура №9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа
11417,71лв. и ДДС 2283,54лв.) за доставка на стоки,
а на 09.08.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери -10521,11 лв. и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в същия размер, като посредствено чрез Б.Х. ***:
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001169653/09.08.2012г. за данъчен период 01.07.-31.07.2012г. , подадена по
електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, като
включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършени доставки от: „Х. “ ЕООД гр.Пловдив по две фактури: **********/26.07.2012г.
на стойност 14297,50лв. (данъчна основа 11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за
доставка на стоки и **********/31.07.2012г. на стойност 13680лв. (данъчна
основа 11400лв. и ДДС 2280лв.) за доставка на стоки, както и от „Т.Н. “ ООД
гр.Плевен по три фактури: №9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна
основа 7924,83лв. и ДДС 1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на
стойност 11938,06лв. (данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка
на стоки; №9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа
11417,71лв. и ДДС 2283,54лв.) за доставка на стоки
- използвал документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП –Велико
Търново, офис гр.Плевен, а именно „дневник за покупките“ за данъчен период
01.07.2012г. -31.07.2012г., приложен към СД по ЗДДС №15001169653 от 09.08.2012
г., в който включил 2 бр. фактури за неизвършени доставки, с издател „Х. “ ЕООД
- гр.Пловдив: **********/26.07.2012г. на стойност 14297,50лв. (данъчна основа
11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка на стоки и фактура **********/31.07.2012г.
на стойност 13680лв. (данъчна основа 11400лв. и ДДС 2280лв.), както и 3 броя
фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “ ООД гр.Плевен: фактура
№9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна основа 7924,83лв. и ДДС
1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на стойност 11938,06лв.
(данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка на стоки; фактура
№9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа 11417,71лв. и ДДС
2283,54лв.) за доставка на стоки.
2. През месец август 2012г. в
гр.Плевен използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството
на „А. 98“ ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на
същото дружество- Б.Х. ***,за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен
период 01.08.2012г.-31.08.2012г. - 3 броя фактури за неизвършени доставки, с
издател „Х. “ ЕООД: **********/30.08.2012г. на стойност 14975,20лв. (данъчна
основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за доставка на стоки; **********/31.08.2012г.
на стойност 14991,55лв. (данъчна основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за
доставка на стоки; №14195/31.08.2012г. на стойност 30039лв. (данъчна основа
25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка на стоки,
а на
13.09.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на данъчни задължения в големи
размери – 10000,96лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер,
като посредствено чрез Б.Х. *** :
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001176512/13.09.2012г. за данъчен период 01.08.-31.08.2012г., подадена по
електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, като
включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършени доставки с издател „Х. “ ЕООД - гр.Пловдив по три фактури: **********/30.08.2012г.
на стойност 14975,20лв. (данъчна основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за
доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност 14991,55лв. (данъчна
основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки; №14195/31.08.2012г.
на стойност 30039лв. (данъчна основа 25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка
на стоки.
- използвал документи с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП –Велико
Търново, офис Плевен, а именно дневник за покупките за данъчен период
01.08.2012г. -31.08.2012г., приложен към СД по ЗДДС №15001176512/13.09.2012г.,
в който включил 3 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Х. “ ЕООД: **********/30.08.2012г.
на стойност 14975,20лв. (данъчна основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за
доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност 14991,55лв. (данъчна
основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки; №14195/31.08.2012г.
на стойност 30039лв. (данъчна основа 25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка
на стоки.
3. През месец септември 2012г. в
гр.Плевен използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството
на „А. 98“ ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на
същото дружество - Б.Х. ***, за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен
период 01.09.2012г. - 30.09.2012г. - 5 броя фактури за неизвършени доставки, с
издател „Т.Н. “ ООД - гр.Плевен: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв.
(данъчна основа 4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки;
№9719/22.09.2012г. на стойност 5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС
841,56лв. за доставка на стоки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв.
(данъчна основа 4167,33лв. и ДДС 833,47лв.) за доставка на стоки;
№9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв. (данъчна основа 4169,45лв. и ДДС 833,89лв.)
за доставка на стоки; №9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв. (данъчна основа
4195,02 и ДДС 839лв.) за доставка на стоки,
а на 12.10.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери 4183,40лв. и приспаднал неследващ се данъчен
кредит в същия размер, като посредствено чрез Б.Х. ***:
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001181558/12.10.2012г. за данъчен период 01.09.2012г.-30.09.2012г., подадена
по електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис гр.Плевен, като –
включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършени доставки с право на пълен данъчен кредит с издател „Т.Н. “ ООД -
гр.Пловдив по 5 броя фактури: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв.
(данъчна основа 4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки;
№9719/22.09.2012г. на стойност 5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС
841,56лв. за доставка на стоки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв.
(данъчна основа 4167,33лв. и ДДС 833,47лв.) за доставка на стоки;
№9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв. (данъчна основа 4169,45лв. и ДДС
833,89лв.) за доставка на стоки; №9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв.
(данъчна основа 4195,02 и ДДС 839лв.) за доставка на стоки.
- използвал документи с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП –Велико
Търново, офис гр.Плевен, а именно
„дневник за покупките“ за данъчен период 01.09.2012г.-30.09.2012г., приложен
към СД по ЗДДС №15001181558/12.10.2012г. за данъчен период 01.09.2012г. -
30.09.2012г. – 5 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “
ООД-гр.Плевен: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв. (данъчна основа
4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки; №9719/22.09.2012г. на
стойност 5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС 841,56лв. за доставка на
стоки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв. (данъчна основа 4167,33лв. и ДДС
833,47лв.) за доставка на стоки; №9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв.
(данъчна основа 4169,45лв. и ДДС 833,89лв.) за доставка на стоки;
№9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв. (данъчна основа 4195,02 и ДДС 839лв.)
за доставка на стоки - престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6,
т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдът
е отказал да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от Министерство на финансите граждански иск срещу подсъдимия Л.Б. доколкото по
делото няма събрани категорични доказателства от органите на досъдебното
производство какво е развитието на производството по събиране на данъчното
задължение от данъчно задълженото лице, респективно ако то не е приключило към
момента на предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес,какъв е неплатения размер на данъчните
задължения,а това във всички случаи ще доведе до забавяне на наказателния процес и на решаването на
основните поставени пред него въпроси.От друга страна публичното вземане
на държавата по РА е регламентирано в
ДОПК изпълнително основание като на същото е признат приоритет,което дава
сигурна защита на интересите на фиска в случай,че
същия своевременно се е организирал и предприел дължимите за това мерки.В този
смисъл са и насоките на практиката
уредени в ТР № 4/2016г. на ОСНК на ВКС по т.д. №4/2015г.
Подсъдимият
Л.Й.Б. е заявил лично и в присъствието на защитника си адв.К.
М. от САК, че разбира обвинението,не се признава за виновен като е дал съгласие
при разясняване на правата му по чл.371,т.1 от НПК да не се провежда
непосредствен разпит на свидетелите Т.Ч.,И.К.,К.С.,В.В., К. Х. ,М.И., А.К. и И.Ц.,а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на протоколите от проведените разпити.
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на Глава „ХХVІІ” от НПК и в хипотезата на чл.371,т.1 от НПК.
С
определение постановено в с.з. на 23.05.2019г. съдът е дал възможност на
ОП-гр.Плевен да отстрани допусната техническа грешка в обстоятелствената част
на обвинителния акт като с молба вх.№6585/6.06.2019г. /л.53 от делото/
прокурорът е посочил,че неправомерно приспаднатия данъчен кредит за периода
1.08.2012г. – 31.08.2012г. е 10000,96 лв.,а за периода 1.09.2012г. –
30.09.2012г. е 4183,40 лв. вместо съответно посочените на л.11 от обвинителния
акт 1000,96 лв. и 4384,15 лв.Горното е обосновало и извода на първоинстанционния съд,че обвинителния акт отговоря на
установения в разпоредбата на чл.246 от НПК
и съдебната практика стандарт,а и в тази посока няма съмнения,след
отстраняване на допусната техническа грешка от подсъдимия Л.Б. и неговия
защитник видно от изявленията им в съдебно заседание от 24.09.2019г. /л.98-99
от делото/.
В
хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Б.В.,К.Х. и С.Л., изслушано
са заключенията на вещото лице В.В. по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - гр.Плевен приема при
съобразяване на възприетата диференцирана
процедура,че обвинението спрямо подсъдимия се подкрепя по несъмнен начин от събраните
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие гласни и писмени
доказателства.Фиксира се върху отразените в обвинителния акт данъчни периоди
като акцентира върху липсата на разрешително от страна на подсъдимия Б. за
търговия с тютюневи изделия оспорвайки реалността на сделките с „Х. “ ЕООД –
Пловдив и „Т.Н. “ ООД въпреки
отразяването на същите в дневниците им за продажби и в дневниците за покупки на
„А. 98“ ЕООД.В тази връзка прокурорът навежда
доводи,базирани на заключенията на вещото лице В.В.
по изготвените първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи,както
за липса на стокова реализация на закупените предплатени СИМ-карти на мобилни
оператори и тютюневи изделия,паралелно с правната невъзможност за легално
опериране с последните след придобиването им от подсъдимия,така и за
неотразяването им в счетоводния баланс
на представляваното от него дружество,с
което отсъства не само дължимата съпоставимост между приходите и разходите в
търговското дружество,но и иковомическа обоснованост
на извършените сделки.Представителят на държавното обвинение е оценил като недостоверни
обясненията на подсъдимия за начина по който същия се е разпоредил със
закупените стоки по процесите фактури като същевременно е счел,че доколкото
същите не са използвани за целите за които са закупени, то не е налице съгласно
чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит,а подсъдимия е
осъществил състава на вмененото му престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6,
т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК действайки като посредствен извършител
чрез свидетеля Б.В.,който е подписвал и подавал процесните
справки – декларации по ЗДДС в приходната администрация.В контекста на горното
прокурорът предлага при съобразяване на чистото съдебно минало на подсъдимия на
същия да бъде определено наказание под минимума предвиден в закона,чието
изтърпяване бъде отложено с активиране на института на условното осъждане.
Защитникът
на подсъдимия Л.Б. – адв.К.М. от САК намира,че по делото не са събрани
доказателства,които да подкрепят по изискуемия от закона категоричен начин
обвинителната теза.Твърди,че сделките сключени между „А. 98“ ЕООД от една
страна и „Т.Н. “ ООД – Плевен и „Х. “ ЕООД – Пловдив са реални,а
представляваното към инкриминирания период от Л.Б. търговско дружество е
разполагало със складова база и превозен ресурс,изведени от приобщените по
делото договори за наем /с ЕТ „К.Х. ….и Ц. …,бел.с.д./ като се мотивира и със
нарочно изискнвата справка на Министерство на
земеделието,горите и храните.В подкрепа на това си разбиране защитникът навежда
доводи за включване на инкриминираните фактури в дневниците за продажби на „Х. “
ЕООД – Пловдив и „Т.Н. “ ООД –Плевен и тяхното осчетоводяване като липсата на
плащане по някои от фактурите не е оценено като реквизит необходим за
действителността на сделката аргументирайки се с практиката на ВАС по данъчни
дела,считайки че това са търговски отношение,които не следва да ангажират
вниманието на органите поприходите,стига да е налице
документална изрядност на сделките и кореспонеднтност на удостоверяващите ги документи в счетоводне аспект.На този фон адвокат М. приева,че твърдението на представителя на обвинението за
липса на реална доствак ана
стоки е останало недоказано,а липсата на лиценз за търговия с акцизни стоки
следва да влече само административна отговорност,но не и наказателна
отговорност като представените на свидетеля В. фактури не са документи с
невярно съдържание или неистински такива.По-нататък защитникът приема,че
заключението на вещото лице В.В. е необосновано,а
същата не е променила експертните си изводи въпреки допълнително събраните в
ход ана съдебното следствие доказателства като
пропуските в съставянето на съответната документация и в частност в бракуването
на стоките неправилно са интерпретирани в полза на обвинението.Защитникът
навежда доводи,че след постановяването на Решение № 200/15.10.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр.Велико Търново,с което е отменен РА № Р-04000417007644-091-001/29.05.2018г.
на ревизионен екип при ТД на НАП-Велико Търново органите по приходите не са
пристъпили към издаване на нов ревизионен акт,което обосновава извода,че
търговското дружество не е проблемно,а същия неправилно е обосновал старитаренто на процедура по ангажиране на наказателната
отговорност на Л.Б..В заключение и като се моли съда да съобрази,че Б. не е се
е разпоредил с предмета на процесните сделки с „Т.Н. “
ООД–Плевен и „Х. “ ЕООД – Пловдив и не се налага подаване ан
коригираща декларация моли съда за постановяване на оправдателен съделбен акт.
Подсъдимият
Л.Й.Б. по същество поддържа становището на защитника си и моли съда за своето
оправдаване.
Плевенският
окръжен съд като взе предвид повдигнатото
срещу подсъдимия Л.Й.Б. обвинение, доводите на страните и
доказателствата, събрани на досъдебното производство,както и направеното
самопризнание прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Л.Й.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в „К.Х. 96“ ЕООД, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.Й.Б.
бил вписан
на 04.01.2011г. в Търговския регистър на Агенция по вписванията като едноличен
собственик на капитала и управител на „А. 98“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление - гр.Долни Дъбник, област Плевен, ул.„***“ *.Дружеството
било с широк предмет на дейност включая пътнически,
товарни и транспортни услуги, осъществявани в страната и чужбина, спедиция, производство, преработка, изкупуване, съхранение
и реализация на селскостопанска продукция от растителен и животински вид,
обработване на наета и собствена земеделска земя, механизирани услуги по
обработване на земя на граждани, фирми, агрохимически услуги при обработка на
земята, производство и преработка на промишлени и хранителни стоки, строеж и
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, строителна, инвеститорска и
проектантска дейност, търговия и сервиз на транспортна, селскостопанска,
строителна техника и машини,търговска дейност в страната и в чужбина,
посреднически и комисионерски услуги,производство и търговия с хранителни и
нехранителни стоки, вътрешно и външно търговска дейност,търговско
представителство (без процесуално) в страната и в чужбина и т.н.
ЕООД „А. 98“, считано от 17.03.2011г., било
регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация №150421100003921/17.03.2011г.
Търговецът бил вписан и в регистъра на търговците на
зърно със Заповед №344/14.02.2011г. на Министъра на МЗХГ под
№*********.Регистрацията му била първоначално до 28.02.2014г. като същия
декларирал ползването на склад за съхранение на зърно под № 3430 с капацитет
550 тона в землището на гр.Добни Дъбник в база
стопанисвана от ЕТ „***.“,представляван от свидетелката К.Г.Х..
В периода 01.01.2011г. -
04.08.2014г. Б. бил управител на „А. 98“ ЕООД - гр.Долни Дъбник, обл.Плевен и представлявал същото.
На 04.08.2014г. в търговския регистър били отразени
промени като подсъдимият прехвърлил въз основа на договор от 24.07.2014 г. (т.1, л.50 от досъдебното
производство,за краткост отбелязвано по – долу като ДП,бел.с.д.) дружествен
дял на свидетеля К.Ц.Ш.,вписал същия като управител и променил седалището и
адреса на управление – гр.София, район Надежда, ж.к.Обеля-14, №5.
Като регистрирано по ЗДДС лице „А. 98“ ЕООД
следвало да
прилага двустранно счетоводно записване,а съгласно чл.123 от ЗДДС да води
подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на
задълженията му по този закон от органите по приходите.
Нормативната рамка установена в ЗДДС налагала
подсъдимият да води и подава ежемесечно в ТД на НАП –Велико Търново, офис
Плевен следните документи:
- справка-декларация по образец съгласно ППЗДДС, със
срок за подаване 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. В СД по ЗДДС следвало данъчно задълженото лице да декларира информация,
свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и
задължения. Декларацията отразявала резултатите
от извършената в предходния месец търговска дейност. В раздел „А“ на подаваната
по образец декларация следвало да се се отразяват
извършените продажби с начислен ДДС - 20% върху данъчната основа, в раздел „Б“
- покупките, по които търговецът е платил 20% ДДС, и има право да го приспадне
като данъчен кредит, а раздел „В“
следвало да намери израз данъчния резултат за периода, като разлика между
стойностите, посочени в предходните два раздела;
- отчетни регистри - „дневник за покупки“, в който
следвало да отразява издадените данъчни фактури по доставки, по които ЕООД „А.
98“ е получател, „дневник за продажби“, в който следвало да отразява издадените
данъчни документи по доставки, както и начисления данък, без да е издаден
данъчен документ (брак, липси, услуги и др.), когато ЕООД „А. 98“ е изпълнител
.
Съгласно чл.115, ал.6 от ППЗДДС Л.Б. трябвало да
подава в компетентната ТД на НАП СД по
ЗДДС лично или чрез упълномощено от него лице, ведно с дневниците за покупки и
дневниците за продажби.
Като регистрирано по ЗДДС лице и при наличие на
предвидените в същия закон условия подсъдимият Б. можел да упражнява правото си
на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл.68 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрираното лице има право за приспадне от данъчните си
задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало
данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя
на доставката в рамките на данъчния период е налице, когато са изпълнени
следните условия:
- когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. Данъка за стоките или услугите, които
доставчикът-регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му
достави, както и:
- доставките в рамките на икономическата дейност на
регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на
страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на
страната;
- доставките на финансови и застрахователни услуги,
когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато
доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени
условията на чл.28 от ЗДДС.
2. Начисления данък при внос на стоки по чл.56 и
чл.57;
3. Изискуемия от регистрираното лице данък като платец
по глава осма.
Регистрираното
по ЗДДС лице, упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:
- притежава данъчен документ, съставен
в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът е посочен на
отделен ред, по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е
получател;
- издало е протокол по чл.117 или чл.
163б, ал.2 и е спазило изискванията на чл.86 –в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл.161 или чл.163а,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в
който е посочено съответното основание за неначисляване на данък,
- притежава митнически документ за
внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на
чл.90, ал.1.
- притежава митнически документ за
внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл.117 и е
спазило изискванията на чл. 86;
- притежава документ, който отговаря
на изискванията на чл.114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило
изискванията на чл.86;
- притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;
- притежава документите, определени в правилника
за прилагане на закона - в случаите на правоприемство
по чл.10.
Независимо, дали са изпълнени горните условия, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, за неправомерно
начислен данък.
При
получателя на облагаемата доставка, данъчната фактура поражда право на
приспадане на данъчен кредит, намира отражение в счетоводна сметка 4531
“Разчети за ДДС-покупки“ и се записва в „дневника за покупки“. Съгласно
легалното определение в чл.6 от ЗДДС „Доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката“. При родово определени вещи транслативният ефект настъпва само при тяхното
индивидуализиране чрез съответни първични счетоводни документи. Законодателят е приел, че условие за признаването
на данъчен кредит е реалният характер на сделката (покупка).
След регистрирането на „А. 98“ ЕООД подсъдимият Б. започнал да развива
търговска дейност в страната – закупувал и препродавал зърнени култури като за
целта регистрирал представляваното от него търговско дружество като търговец на
зърно и го вписал в Регистъра на търговците на зърно под № ********* въз основа
на Заповед № 344/14.02.2011г. на Министъра на МЗХГ като декларирал,че ползва склад за зърно с
капацитет от 550 т. вписан в Регистъра на обектите за съхранение на зърно под №
3430 с местонахождение в гр.Д.Дъбник.
Дружеството било счетоводно
обслужвано от свидетеля Б.В.,който представлявал „А. 98“ ЕООД пред приходната администрация като използвал
УЕП - с титуляр ****. Подсъдимият предоставял на В. фактурите за покупки и продажби,а въз основа
на тях свидетеля със съгласието на подсъдимия изготвял дневниците за покупки и
продажби,справките – декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди и ги
подавал по електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ в ТД на
НАП-Велико Търново,област Плевен.
ЕООД „А. 98“ не притежавало лиценз за търговия с тютюневи
изделия (т.13, л.83 и л.85 от ДП).
С цел избягване плащането на
дължимия ДДС, въпреки че нямал издаден лиценз за търговия с тютюневи изделия
подсъдимият през периода 01.07.-12.10.2012г. се снабдил с фактури от „Т.Н. “
ООД-гр.Плевен и „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив, в които били отразени неверни
обстоятелства, а именно,че „А. 98“ ЕООД е имало доставки на стоки от
двете дружества.
„Х. “ ЕООД – гр.Пловдив било с
разнороден предмет на дейност (т.14, л.87-89) като основно се фокусирало
върху търговията с тютюневи изделия и предплатени карти на мобилни оператори.
„Т.Н. “ООД имало разнороден предмет на дейност (т.14, л.90) като
оперирало също с тютюневи изделия.
Двете дружества покривали законовите изисквания и разполагали с
разрешения за търговия с тютюневи изделия(т.13, л.85-86 и л.89-96).
По повод счетоводното приключване на съответния отчетен период,
подсъдимият наред с други счетоводни документи, предоставял на В. предварително
попълнени фактури за покупка на стоки от
двете дружества доставчици, с които нямал реални търговски взаимоотношения,а
свидетеля който нямал представа,че същите са с невярно съдържание ги
осчетоводявал и ги отразявал в дневника за покупки и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС
за съответния период. Декларациите В. подавал в ТД на НАП-гр.Велико Търново,
офис гр.Плевен по електронен път с горепосочения унифициран електронен подпис.
В периода
01.07.2012г.-31.07.2012г. подсъдимият се снабдил с 2 броя фактури за неизвършени
доставки с издател „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив (т.7, л.37-38): **********/26.07.2012г. на
стойност 14297,50лв. (данъчна основа 11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка
на стока-ваучери на различни мобилни оператори и фактура **********/31.07.2012г.
на стойност 13680лв. (данъчна основа 11400лв. и ДДС 2280лв.) за доставка но
стока-ваучери на различни мобилни оператори, както и с 3 броя фактури за неизвършени доставки, с
издател „Т.Н. “ ООД гр.Плевен (т.7, л.43-45): фактура № 9007/28.07.2012г. на
стойност 9509,80лв.( данъчна основа 7924,83лв. и ДДС
1584,97лв.) за доставка на стоки-тютюневи изделия с различни марки;
№9018/30.07.2012г. на стойност 11938,06лв. (данъчна основа 9948,38лв. и ДДС
1989,68лв.) за доставка на стоки-тютюневи изделия с различни марки; фактура
№9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа 11417,71лв. и ДДС
2283,54лв.) за доставка на стоки-тютюневи изделия с различни марки.
През месец юли 2012 г. Л.Б. предал документите с
невярно съдържание на Б.В., който ги отразил в дневника за покупки за отчетен
период 01.-31.07.2012г. и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС за същия отчетен период.
На
09.08.2012г. Б.В. подал в ТД на НАП-гр.Велико Търново, офис гр.Плевен по електронен път с унифициран електронен
подпис с титуляр ****a СД по ЗДДС с №15001169653. Заедно
със справката декларация свидетеля представил дневник за продажбите за данъчен
период 01.-31.07.2012г., както и дневник за покупките за същия данъчен период,
който бил с невярно съдържание, предвид на това, че в него били отразени
горепосочените пет фактури за неизвършени доставки от „Х. “ЕООД-гр.Пловдив и от
„Т.Н. “ ООД-гр.Плевен. Начисленият
данък бил неоснователно приспаднат като данъчен кредит в размер на 10521,11 лв.
Фактурите издадени на „А. 98“ЕООД били вписани в дневниците за продажби
на „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив и „Т.Н. “ ЕООД-гр.Плевен за данъчен период за месец
юли 2012 г. със стойностите отразени и в дневниците за покупки на „А. 98“ЕООД.В
колона “Вид на стоката или обхват на услугата“ било отразено „продажба“.
В този данъчен период, в който от „А. 98“ ЕООД били декларирани сделки за
доставки от „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив на обща стойност 27977,50лв., в т.ч. данъчна
основа 23314,58лв. и ДДС 4662,92лв. и от „Т.Н. “ ЕООД-гр.Плевен на обща
стойност 35149,11лв. в т.ч. данъчна основа 29290,92 лв., и ДДС 5858,19 лв. били
декларирани три сделки за продажби на „Зърнени храни ДМ“ ЕООД на обща стойност
57827,52 лв., в т.ч. 48189,60 лв. и ДДС-9637,92 лв.
В периода 01.08.2012г.-31.08.2012г. подсъдимият Б. се снабдил с 3 броя фактури за неизвършени
доставки, с издател „Х. “ ЕООД (т.7, л.39-л.41): **********/30.08.2012г.
на стойност 14975,20лв. (данъчна основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за
доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност 14991,55лв. (данъчна
основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки-тютюневи изделия с
различни марки; №14195/31.08.2012г. на стойност 30039лв. (данъчна основа
25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка на стоки-ваучери на различни мобилни
оператори.
През месец август 2012г. Б. предал документите с
невярно съдържание на В., който ги отразил в дневника за покупки за отчетен
период 01.-31.08.2012г. и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС за същия отчетен период.
На
13.09.2012г. свидетелят В. подал в ТД на НАП-гр.Велико Търново, офис гр.Плевен по електронен път с посочения по-горе
електронен подпис СД по ЗДДС с №15001176512. Заедно със
справката-декларация В. представил дневник за продажбите за данъчен период
01-31.08.2012г., както и дневник за покупките за същия данъчен период, който
бил с невярно съдържание, предвид на това, че в него били отразени
горепосочените три фактури за неизвършени доставки от „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив. Начисленият данък бил неоснователно приспаднат
като данъчен кредит в размер на 10000,96лв.
Фактурите издадени на „А. 98“ЕООД били вписани в дневниците за продажби
на „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив за данъчен
период за месец август, 2012 г. със съответните стойности отразени и в
дневниците за покупки на „А. 98“ЕООД.В колона“Вид на стоката или обхват на услугата“
било отразено „продажба“.
За същия данъчен период, в който ЕООД „А. 98“ декларирало сделки за доставки от „Х. “ ЕООД-гр.Пловдив
на обща стойност 60005,75лв., в т.ч. данъчна основа 50004,79лв. и ДДС 10000,96
лв. били декларирани две сделки за продажби на „Звезда“ АД на обща стойност
64800,00лв., в т.ч. 54000,00 лв. и ДДС-10800,00 лв.
В периода 01 - 30.09.2012г.
подсъдимият се снабдил с пет броя фактури за
доставки,отново фиктивни, с издател „Т.Н. “ ООД-гр.Плевен (т.7, л.46-47;л.49;л.50-51): №9700/21.09.2012г. на
стойност 5012,90лв. (данъчна основа 4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на
стоки-цигарени изделия с различни марки; №9719/22.09.2012г. на стойност
5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС 841,56лв. за доставка на стоки-цигарени
изделия с различни марки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв. (данъчна
основа 4167,33лв. и ДДС 833,47лв.) за доставка на стоки-цигарени изделия с
различни марки; №9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв. (данъчна основа
4169,45лв. и ДДС 833,89лв.) за доставка на стоки-цигарени изделия с различни
марки; №9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв. (данъчна основа 4195,02 и ДДС
839лв.) за доставка на стоки-цигарени изделия с различни марки.
През месец септември, 2012г. Б. предал горецитираните документи с невярно съдържание на свидетеля В.,
който на свой ред ги отразил в дневника за покупки за отчетен период
01.09.-30.09.2012г. и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС за същия отчетен период.
На
12.10.2012г. В. подал в ТД на НАП-гр.Велико Търново, офис гр.Плевен по електронен път с посочения по-горе
електронен подпис СД по ЗДДС с №15001181558 като представил дневник за
продажбите за данъчен период 01.09.-30.09.2012 г.,както и дневник за покупките
за същия данъчен период, който бил с невярно съдържание, с оглед
обстоятелството, че в него били отразени горепосочените пет фактури за
неизвършени доставки от „Т.Н. “ ЕООД-гр.Плевен. Начисленият данък бил неоснователно приспаднат като данъчен кредит в
размер на 4183,40 лв.
Издадените от представляваното от подсъдимия търговско дружество фактури
били вписани в дневниците за продажби на
„Т.Н. “ ЕООД-гр.Плевен за месец септември, 2012 г. със стойностите
отразени и в дневниците за покупки на „А. 98“ЕООД като в колона “Вид на стоката
или обхват на услугата“ било отразено „продажба“.
Междувременно за процесния данъчен период, в
който от „А. 98“ ЕООД били декларирани
пет сделки за доставки на
тютюневи изделия от „Т.Н. “
ЕООД-гр.Плевен на обща стойност 30145,39 лв., в т.ч.данъчна основа 25121,16 лв.
и ДДС 5024,23 лв. била декларирана една сделка за продажба на „Звезда“ АД.
„А.
98“ ЕООД било подложено на поредица от данъчни ревизии.
С
влязъл в сила РА № Р-15-1401803-091-001/14.08.2015г. на дружеството за данъчни
периоди м.X-м.XI,2011г.,VII,VIII и IX,2012г.,VIII, IX и XI,2013г. били определени за внасяне задължения по ЗДДС в
размер на 153818,05 лв. и лихви в размер на 32681,55 лв.
С
оглед ангажиране на личната имуществена отговорност по чл.19 от ДОПК на Л.Б.
като задължено лице по смисъла на чл.14 от ДОПК започнали данъчни ревизии срещу
него по повод на които били издавани ревизионни актове като последно с Решение
по жалба срещу Ревизионен акт № 200/15.10.2018г. на Директор Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“Велико Търново при ЦУ на НАПбил отменен Ревизионен акт №
Р-04000417007644-091-001/29.05.2018г. с който на Л.Б. била определена отговонрост по раде ан ачл.19 от ДОПК за задължения
на „А. 98“ ЕООД за данъчни периоди м.10 и м.11,2011г.,месец юли,август и
септември,2012г. и месец август,септември и октомври 2013г. в размер на
153818,05 лв. и лихви в размер на 79186,14 лева.
По
повод горното било образувано досъдебно производство № Д-147/2017г. по описа на
ОП-Плевен.
Така изложената от съда фактическа
обстановка намира опора във възприетата от него доказателствена
съвкупност и направеното от подсъдимия Валентин Василев фактическо признание на
обстоятелствената рамка въведена с внесения от ОП-Плевен обвинителен акт /тук
следва да се отбележи,че същия страда от известна непълнота и непрецизност на
изложението,но все пак дава отговор на основните въпроси относно авторството на
деянието и неговия автор,а и в хода на проведеното разпоредително заседание
страните са се консолидирали относно разбирането за покриване на необходимия
стандарт по чл.246 от НПК относно качеството на обвинителния акт,писмените доказателства събрани в хода на ревизионното
производство и приобщени в хода на предварителното разследване в т.ч. чрез
съответните справки по запитвания до компетентните данъчни служби,където са
регистрирани контрагентите на представлявания от подсъдимия ЕТ,заключението на
вещото лице Р. Г. – А. по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи,както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Д.Б.,В.
Г.,С. Г.,М. П.,Р. А.,А.Ч.,С.Х.,П.Х.,И. И. и Й. И.,които
сочат съотносимо към възприетата и изложена
фактическа обстановка липса на търговски контакти с подсъдимия и
представлявания от него ЕТ,отсъствие на регистрация по ЗДДС,различно
наименование на субекта посредством,който са осъществявали търговската си
дейност,а също така и въздържание от участие в стопанския оборот от страна на
представлявания от тях търговски субект,респективно неиздаване на фактурите, на които ЕТ представляван от
подсъдимия се позовавал в съответната СД,съобразно спецификата на престъпния му
замисъл.
От
показанията на свидетеля Т. Ч./т.2,л.7 от ДП/ се установява,че същия в
качеството му на инспектор по приходите
в ТД на НАП-Велико Търново е участвал във възложена му данъчна ревизия на „А.
98“ ЕООД обхващаща периода 1.07.2011г. – 31.05.2014г. като с оглед не-
представяне на изискуемите книжа било взето решение за облагане на данъчния
субект по реда на чл.122 от ДОПК,като ревизията приключила със съставяне на
Ревизионен доклад № З-15-1401803-092-01/16.01.2015г. и Ревизионен акт №
З-15-1401803-091-001/14.08.2015г. като с последния били определени задължения
за внасяне в размер на 153818,05 лв. ДДС и лихва 32681,55 лева.Свидетелят сочи
при разпита си още подадените справки – декларации за ревизирания период от
които относими към предмета на доказване са СД № 15001169653/9.08.2012г. за периода
1-31.07.2012г.,СД № 15001176512/13.09.2012г. за периода 1-31.08.2012г. и СД №
150011811558/12.10.2012г. касаеща 1-30.09.2012г.,
декларирания данъчен кредит за тези периоди и настъпилата от м.юли,2014г. промяна в представляващото „А.
98“ ЕООД лице – К. Ц. С.,както и предприетите действия по чл.19 от ДОПК за
ангажиране на отговорността на подсъдимия към което същия няма служебна
съпричастност.
Свидетелят
Илия Кунчев /т.2,л.8 от ДП/в показанията си установява извършената от него данъчна
ревизия на „А. 98“ ЕООД за периода 17.03-30.06.2011г., по повод на което бил
издаден РА № *********/13.02.2012г. Показанията на свидетеля К.са обективни,но
същите нямат отношение към предмета на доказване с оглед обстоятелството,че
същите касаят обстоятелства извън предмета на доказване по конкретното дело с
оглед фиксирането им към период и сделки извън рамката на обвинението.
От
показанията на свидетеля К. С.в се установява инцидентния контакт,който имал с
подсъдимия с оглед организираното прехвърляне на „А. 98“ ЕООД, по повод на
което на същия били заплатени транспортни разходи от гр.Своге до гр.Монтана в размер
на 100 лева и 200 лева за участието му в прехвърлянето лично от подсъдимия.С. е
логичен в показанията си за липса на интерес към дейността на фирмата и
отношение към търговските `и дела и документация –„…Не съм получавал и не съм
виждал никакви документи и печат на „А. 98“ ЕООД.Не съм извършвал никаква
дейност с тази фирма…не зная с каква дейност се е занимавала преди това…При
прехвърлянето на фирмата подписах пълномощно на Л.Б. да ме представлява…никой
не ми е казал,че е започната данъчна ревизия…“.Свидетелят К.С. не е
заинтересован от изхода на делото,а показанията му опровергават обясненията на
подсъдимия,с които същия твърди….
Свидетелката
В. Въ. /т.2,л.21 от ДП/ има скромен доказателствен принос по настоящето дело,доколкото същата
установява единствено счетоводната практика упражнявана от нея и съпруга и –
свидетеля Б.в.,при което двамата ползвали регистриран електроне
подпис на ЕТ „****.“,ЕИК ****,издаден от „***“ АД-клон Плевен като и
обслужването на „А. 98“ ЕООД единствено от съпруга `и.
От
проведените два разпита на св.К. Х. /
л.25 и л.36,т.7 от ДП/ се установява основния предмет на дейност на
представляваното от него търговско дружество „Х. “ ЕООД – търговия с тютюневи
изделия и предплатени карти на мобилни оператори,отразяването на процесните фактури касаещи контрагент „А. 98“ ЕООД в
дневника за продажби на „Х. “ ЕООД и в нарочно водения аналитичен регистър за
периода 1.01.2012г.-31.12.2013г. и установяването на четири от фактурите във
водения от дружеството счетоводен софтуер,изключая
фактура № **********/20.08.2012г.В тази част показанията на свидетеля Х. са обективни и намират логична опора в
предадените с протокол за доброволнопредаване от
7.022018г. справка за подадени дневници за продажби към ТД на НАП за месеците юли – август,2012г.,аналитичен
регистър на „Х. “ ЕООД за визирания
по-горе период и копия на фактури,както и със кореспондентната
част от заключенията на вещото лице в. В. по изготвените първоначална и допълниелна съдебно-счетоводни експретизи.Съдът
намира,че формалното отразяване на процесните
фактури,издадени от „Х. “ ЕООД, във водената от това дружестов
счетоводна отчетност и данъчни документи не обосновава показанията на свидетеля
К. Х. за наличието на реални сделки по
същите.В първоначалния се разпит от 7.02.2018г. свидетеля няма никакъв спомен
нит ос кого е контактувал,нито с нито каквъ е предмет
ан сведликет,нито как е
организирано предаването настоките и техния
транспорт,което е нелогично в предвид отразените във фактурите количества стоки
и значителната им стойност.Твърденията на този свидетел,че сумите по фактурите
са разплатени по банков път,а стоката е предадена на купувача не се ценят от
съдебния състав последните съображения.Видно от отразеното във фактурите /213,226,244
впиши пълни номера и дата/сумите по тях са платени в брой,което опровергава
изявлението насвидетеля за безкасово плащане или с
други думи казано показанията на свидетеля не съответстват на заявения от него
начин на разплащане.От друга страна видно то заключението на вещото лице В.В. и в двеге фази на процеса не
са установени счетоводни документи и регистри /регистър на сч.сметка 501 „Каса4/ от които да се установяват
извършени плащания в брой от „А. 98“ ЕООД към „Х. “ ЕООД,а прегледа на банковите
извлечения сочи единствено на частично плащане по фактура № 14195/31.08.2012г.
съответно на 21.11.2012г. /5550 лв./ и на 20.03.2014г. /6872 лв/,което опровергава показанията на Х. за издължаване съобразно заявения способ и
размер по процесните фактури издадени на „А. 98“ ЕООД
/друг е въпроса,че според настоящия
съдебен състав това плащане е откъснато от посоченото основание и очевидно
касае други взаимотношения между процесните
дружества/.Липсата на последваща реализация на
закупените от „А. 98“ ЕООД стоки,както и неотразяването им в счетоводния баланс
към ГФО публикуван в търговския регистър на Агенцията по вписванията касаещ 2012г. давадопълнитена
опора на извода на първоинстанционния съд за фиктевн характер на сделките.
С.
М. П. И.в сочи при разпита си дейността си като пълномощник на „Т.Н. “
ООД-Плевен за периода месец,юли – месец
септември,2012г.,предмета на дейност на дружеството – търговия с тютюн и
тютюневи изделия и отразяването на процесните фактури документиращи извършени според него
продажби с „А. 98“ ЕООД в подадените от „Т.Н. “ ООД справки – декларации по
ЗДДС за съответните периоди и в
дневниците за продажби.Тези показания на
Иванов намират опора в представените копия на фактури изведени от
счетоводния софтуер на дружестовот,догов за наем от 29.06.2012г. с „Нармаг“ ООД,удосоверяващ ползването на складов обект във връзка с
осъществяваната дейност,два броя стравки-декларации по
ЗДДС касаещи м.юл и септември,2012г.,подробно движени
ена сметка 411 – „Клиенти“ и пълномощно издадено от
управителя А. п./л.43-72,т.7 от ДП/.В частта в която свидетелят И. заявява,че
сделките по посочените фактури са осъществени и по тях плащането е бил в рбой показанията са недостоверни и илозирани
от ценената от съда доказателствена съвкупност,поради
което същия не ги кредитира.На първо место свидетеля е схематичен в показанията
си и не заявява конкретика по сделките като признава
: „нямам конклетни спомени“,а принципните правила въз
основа на които са организиран продажбите не обосновават извода,че същите са
реално осъществени.На следващо место свидетеля твърди,че плащането по процесните фактури е било в брой,но това му изявление
очевидно се базира на извършеното в тях отразяване на способа на плащане,а не
на реалните му възприятия още повече,че свидетеля не сочи да е присъствал в
офиса където се правят заявките, оформят фактурите и предава стоката на клиента.Вещото лице В.в. е категорична в експертните си изводи,че досежно процесните стоки –
тютюневи изделия,отразени в инкриминираните фактури за м.юли,2012г. и месец
септември,2012г. не са представени счетоводни документи и регистри /регистър на
сч.сметка 501 „Каса“/ от които да се установяват
плащания в брой от „А. 98“ ЕООД към „Т.Н. “ ООД,в краа
на 2012г. стоките не са налични съгласно счетоводния баланс към ГФО публикуван
в търговския регистър на Агенцията по вписванията и оборотната ведомост на
счетоводните сметки за 2013г.,налична в данъчното досие на „Агпроект
98“ ЕООД като това дружество не разполага с лиценз за продажба на тютюневи
изделия.Последното се установява и от писмо изх.№ 32-172215/15.06.2018г. на
митница Свищов.
Показанията
на свидетелите А. К. и И. Ц. нямат отношение към предмета на доказване
въпреки,че прокурора се е позовал на същите в основния и най-съществен ногов процесуален документ – обвинителния акт.Свидетелят К.
е бил временен синдик на „З***“ АД – Долна Митрополия,считано от 28.06.2017г.
като в хода на извършенат от него служебна проверка
на сключените сдлеки в периода 2016г.-2017г.
установяването на фактура № 14547/18.11.2011г. по която страна е „А. 98“ ЕООД е
извен предмета на обвинението,а показанията на
свидетеля Ц.,касаят дейността на „***“ АД – Долна Митрополия за периода м.ноември,2011г. – 2013г. и
познанството му с подсъдимя Б.,който бил доставчик на
зърнени култури ,но без да ангажира гласно докозателства
относоми към предмета на обвинението.В този смисъл поазанията на Ц. и К. са обективни,но те не способстват за
установяването на факти относими към периода на
обвинението.
Свидетелят
Б.В. установява при разпита си извършеното от него счетоводно обслужване на „А.
98“ ЕООД и общата рамка,в която се развивали деловите му отношения с подсъдимия
- последният му представял изискуемите за осъществяване на дейността му фактури
и други книжа,който В. не изготвял,а единствено обработвал като представял в
приходната администрация в законоустановените срокове
по ЗДДС справките-декларации и дневниците за покупки и продажби посредством регистрирания и ползван от него
електронен подпис на ЕТ „**** В.“.По-нататък от показанията на този свидетел се
установява още основния предмет на дейност на представляваното от Л.Б.
дружество – търговия със зърнени култури и разполагането от негова страна с
лиценз за това,както и със складова база и превозно средство,изведено на база
представените му договори за наем с ЕТ „***.“ от 10.02.2011г. и договор за наем
на МПС,считано от 1.07.2012г.,назначените данъчни ревизии на „А. 98“ ЕООД като
същия организирал комплектоването на необходимата
документация,коятослед представянето и на Б. и
неговото одобрение била депозирана пред ревизиращото лице в хода напървата ревизия,след което Б. преустановил деловите си
отношения с него заявявайки,че спира да работи с тази фирма.Свидетелят В. сочи
още представянето на факктури за закупуване на
тютюневи изделия от страна на подсъдимия,но при липса на спомен за последваща реализация на същите,както и на предплатени
карти за мобли оператори като изрично посочва,че няма
представи Б. да е разполагал с лиценз за търговия с тютюневи
изделия.Показанията на св.В. са обективни и като такива се ценят от съда,а същите
кореспондират и о там настоящия съдебен състав обосновава тяхната
последователност и с дадените показанвия в хода на
предварителното разследване при съобразяване на приобщените такива по
протокол за разпит от 12.10.2017г.
/л.15-16,т.7 от ДП № Д-147/2017г. по описа на ОП-Плевен/ и сочат екдактно изпълнение на служебните му ангажименти по
обслужване на „А. 98“ ЕООД без същия да е имал представи за реалното изпълнение
на документираните сделки и верността на тяхното фактуриране,както и за липсата
на спомен по фактурираните стоки да е бил оизвършено
плащане по банков път, респективно заявявайки липса на документи утановяващи плащаниа по
коментираните по-горе наемни договори.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката К.Х. в частта,в която същата заявява близките
отношения,в които се намира с подсъдимия Б. и наемното правоотношение,в което се
намирали с оглед сключения договор за наем на складови площи,както и основния
предмет на дейност ан афирмата
на подсъдимия.В тази им част показанията на свидетелката са в
кореспондират както с визирания договор
за наем и издаденото разрешение за търговия със зърно от МЗХГ,така и с
обясненията на подсъдимия и справка вх. №
… на НО видно от която Б. в различни етапи то живота си е бил в трудови правотношения с представлявания от К.Х. търговец.Съдъ намира,че договорите за наем на складовата база и МПС
имат формален характер доколкото същите установяват от една страна занижени
наемни цени,а от друга по тях,видно от изготвената дотълнителна
съдебно-икономическа експертиза и показанията на свизетеля
Б.В. не са били извършвани плащания. Свидетелката К.Х. всъщност сама признава симловичния характе на наема,като
заявява че няма спомен Б. да ие плащал,респективно да
е декларирала пред компетнетната данъчна
администрация приходи от същия,както и въобще кога е приключил догова за нем .Тзи договори всъщност целят да декларират формалнитепредпоставки необходими на подсъдимя
за да работи като търговец на зърно пред МЗХГ с оглед сдобиване с необходимия
лиценз като видното справка … същия не е бил обект на проверки от МЗГХ.Показанията
на свидетелката К.Х.,че е виждала тютюневи изделия в склада на Б. ползван в
нейната база са неконкретни /“…не знам дали се е занимавал с търговия.Не си
спомням кога беше.“,л.107,гръб от делото./
Показанията
на С.Л.съдът цени в частта,в която свидетеля
сочи трудовата си ангажираност в „****“ ООД,която кореспонира
и с представената …….. справка на *** . виж….,основния предмет на дейност на
работодателя му – търговия с тютюневи изделия ,но намира че свидетеля не
ангажира конкретика,която да обуслови извода за
реални сделки по закупуване на цигари попроцесните
фактури от страна на „А. 98“ ЕООД.На първо место л. сам признава,че същия не
оперира с фактури /“…аз с фактури не работя.Фактурите си ги дават от офиса.“ /л.108,гръб
от делото/,така че не може да ангажира конкретика по продажабите по повод на които се твърди от подсъдимия и
защитника му,че са издадени процесните фактури,а от
друга страна за „едрови клиент“,както фигурира в неговите представи Б.,който по негови думи
е пазарувал в рамките „...На десетина дни по веднъж…Може би година – две най –
малко…“ следва да има конкретни,а не общи впечатления - „…По принцип го познавам бегло…Няма
конкретни спомени за него…сигурно съм помагал /за товарене/“.В контекста на
тези си съображения съдът счита,че в
тази им част показанията на Лилов не само,че не ангажират докзателства
вполза на реални сделки осъществени от „А. 98“ ЕООД
по процесните фактури,но и същите са вътрешно
противоречиви и нелогични,поради което не ги цени.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза извършена в хода на
досъдебното производство от вещото лице В.В. на база
събраните поделото писмени и гласни доказателства се установява,че „***“ЕООД е
регистрирано по ДДС дружество,ситано от
17.03.2011г.,същото не притежава лиценз за търговия с тютюневи изделия за
разлика то „Х. “ ЕООД и „Т.Н. “ ООД като същото не притежава складови площи за съхранене на стоки и различни видове зърнени култури,както
и с техническо и кадрово обезпечение на съхранението като поради липса на
доставки е налице напревомерно приспаднат данъчен
кредит в размер на 14463,88 лева по издадените общо пет фактури от „Х. “ ЕООД
на стойност 87983,25 лева /данъчна основа 73319,37 лева и ДДС – 14663,88 лева/,
неправомерно приспаднания данъчен кредит по
издадените от „Т.Н. “ ООД 8 броя фактури
на стойност е 60249,56 лв /данъчна основа 50207,97
лв. и ДДС 10041,59 лв./ е 10041,59 лв.Вещото лице е приело,че за периода 1-31.07.2012г.
неправомерно приспаднатия данъчен кредит по СД № вх.№ 15001169653/9.08.2012г. е
10521,11 лева,по СД вх.№ 15001176512/13.09.2012г. за периода 1-31.08.2012г. е
10000.96 лева,а по СД вх.№15001181558/12.10.2012г. за данъчен период
1-30.09.2012г. е 4183,40 лева като общия размер на неправомерно приспаднатия
данъчен кредит от „А. 98“ ЕООД за изследваня период е
24705,47 лева.
В
хода на съдебното следствие вещото лице В.В. е
изготвила допълнителна съдебно-икономическа експертиза като е приела,съобразявайки
допълнително събраните гласни и писмени
доказателства,че по представените договор за наем на склад между „А. 98“
ЕООД и ЕТ“***.“ от 10.02.2011г. и договор
за наем на МПС с рег.№ ЕН 5616 ВР с Ц. Б. Б. няма плащания по
договорените наемни цени от 150 лв. и 65 лева,общата стойност на фактурираните
от „Х. “ ЕООД доставки е 87983,25 лева като по фактура № 14195/31.08.2012г. има
частично плащане по банков път съответно на 21.11.2012г. и 20.03.2014г. в
размер на 12422,00лв,общата стойност на декларираните от „А. 98“ ЕООД фактури
за доставки на тютюневи изделия от „Т.Н. “ ООД е 60249,56 лева като няма
документални следи установяващи отразения във фактурите способ за плащане - в брой.Експертизата не е установила последваща реализация на стоките предмет на процесните фактури,същите не са налични в края на данъчната 2012г. като установения
остатък по сметка 304 „Стоки“ е в размер
на 10980,89 лв., а в периода,в който са декларирани сделките са регистрирани
продажби на пшеница без дружеството да е регистрирано като производител и без
да има декларирани доставки от този вид,с което е нарушен принципа за
съпоставимост между отчетените приходи и направените разходи.Обясненията на подсъдимия
Л.Б. дадени в съдебно заседание от 24.09.2019г. за лична употреба или дарение
на процесните стоки – тютюневи изделия са обосновали извода
на вещото лице,че стоките предмет на процесните
доставки не се използват за целите на облагаемите доставки и тъй като същите не
са свързани с икономическата му дейност не е налице
съгласно чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит.
В
съдебно заседание вещото лице е категорично,че сделките сключени между „А. 98“
ЕООД от една страна и „Т.Н. “ и „Х. “ не
са реални не само с оглед липсата на
лиценз за продабжа на ттюневи
изделия,с който да е разполагало представляваното от Л.Б. Търговско дружество
към този момент,но и с оглед липсата на наличност на тези стоки в счетоводния
баланс,както и въобще на счетоводни документи,от които да се устаонвява,че от касата са излезли посочените парини суми,с оглед отразенния
способ за плащане – „ в брой“.Вещото лице В. е категорична,че отсъства
изискуемата съпоставимост между приходите и разходите,доколкото не само липсва последваща реализация на стоките,но и въобще отсъства
доставки или складови наличности от зърно,за да се приеме,че „А. 98“ ЕООД е
могло да извършва продажби на такова.
Настоящият
съдебен състав кредитира заключенията по първоначалната и допълнителна
съдебно-икономическа експретизи като намира,че същите
почиват на задълбочено проуване на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства относими към поцесните сделки,и са изготвени от лице,което разпоага с необходимите познания в съответния домейн от
науката като внася необходимото уточнение,че липсата на договр
за наем на складови пощи с ЕТ „К. – Калина Х.“ в материалите от ДП е определил
извода на вещото лице за липса на складови площи,необходими за опериране със
зърнени храни и принципната възможност за извършване на търговдски
сдебки с тях.
Съдът
цени обясненията на подсъдимия Л.Б. в частта в която същия заявява,че е сключил
договор за наем на складови площи с ЕТ „****.“ с оглед необходимостта от
удостоверяване на това обстоятелство – необходимо условие за издаване на лиценз
за търговия със зърно съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно
/отм.,Дв.,бр. / г./,но намира че
същия не е бил обект на проверка видно от справка изх.№ 1103-8/25.10.2019г. на
Зам.Министър на земеделието,храните и горите противно на неговите
твърдения.вещото лице в.В. не установява плащания по този наемен договор,както
и по договора з анаем на МПС,сключен с …Ц. Б. като пракитчески товма обстоятелство въпреки уклончивите обяснения на Л.Б.
не се оспорва от него :“Да,може би символично съм плащал,дали съм давал пари
или несм давал – товма мисля,че не е толкова
противозаконно…символични неща,между нас си…някави
такива,тънки пари…“.
Настоящият
съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия в частта,в която същия
твърди,че сделките с Т.Н. и Х. са реални като същия е имал намерение да
препродава тютюневине изделия в свой собествен обект,който възнамерявал да разкрие в гр.Долни
Дъбник,като впоследстие разбрал,че не може да продаде
стоката - .“…След като се купи един път,втори…Имал съм пари,гледам да ги
затворя и така…“,и няма спомен за търговските си намерения относно закупените
предплатени карти на мобилни оператори.Липсва логика в извършването на
сделки,предмет а на които /тютюневине
изделия,бел.с.д./ не може д а бъде легално реализиран вполследствие
с огле липсата на необходимия лиценз з а това,както и
в закупуването на предплатенти карти за мобилни
оператори без необходимата логистика за тяхната дистрибуция.Предмета на процесните сделки е извън обичайните рамки, в които се
разпростира търговската дейност на „А.
98“ ЕООД, а лансираната от подсъдимия теза,че стоките са
„…давани,ползвани,раздавани…“ без остатъчни наличности евътрешно
противоречива и изолирана в доказателствен
отношение.На първо место по делото не са налични никакви доказателства за
разплащане съобразно посочения в процесните фатури способ и въобще писмени следи за касови наличности и
движения в следващите се мащаби,които да формират извод з ареален,а
не фиктивен характер на сделките.Стоките не са отразени в годишния финансов
отчет съгласно счетоводния баланс публикуван в Търговския регистър на Агенция по
вписванията,а и липсва счетоводна
документация,която да определи извода за последващо
бракуване на стоката.Свидетелят В. не сочи Б. да меу
е предоставял документи установяващи раплащане по
въпросните фактури,а същия видно от показанията му,които съдът не намира
основание да подложи на критична оценка,акуратно е обработвал предоставяната му
от Б. документация съобразно установените от него времеви рамки.Обясненията на Б.,че
свидетеля К.С. проявил желание да закупи фирмата му с оглед търлговската
репутация,с която същата се ползвала в стопансия живот :“Дай ми я да работа с нея,защото фирмата
ти е здрава и навсякъде работи“,мястото на срещата – заведение в центъра на гр.монтана и сведенията,които имал,че С. се занимавал с
покупко-продажба на зърно,“…че е в тази сфера…“ каккто
и мотива за прехвърлянето на предприятието – тенденциозно отношенвие
от страна на длъжностни лица от състава на приходната администрация /тази теза
е развита и по отношение на повндигнатото от ОП-Плевен
обвинение:“Веча стана и на лични основане
и много хора се чудат как случаят ми стигна до съдебната зала…,л.114 гръбот СП/ са не само нелогични,но и в пълна колизия с
показанията на свидетеля Сашков.поседният,видно
от ценеите то съда негови обяснени,сочи придобиването
на „А. 98“ ЕООД въз основа на инициативата на подсъдимия,който организирал
цялата сделка и заплатил незначителна сума /“…200 лв. и …разходите по
транспорта от гр.Своге до гр.Монтана…“ за ангажимента на С.,без последния да
има нито търговски опит и интерес в сферата на търговията със зърнени
храни,нито да е пребивавал в Монтана,а още по-малко да е получавал документация
във връзкас дейността на фирмата или да е бил в
течение за предприетите спрямо нея данъчни проверки.
Съгласно TP №1/2009г на ОСНК на ВКС ревизионният акт има само
декларативно значение и в наказателния процес няма задължителна доказателствена сила по отношение предмета на доказване.
Неправилното водене на финансово-стоковата отчетност в представлявания и
управлявания от подсъдимия ЕТ според дневниците за покупки и продажби и
фактурите е релевантно само към изискванията на данъчната администрация, но не
е достатъчно,за да обоснове обективната и субективна съставомерност
на престъплението по чл.
255 НК / нов/. С ревизионния
акт се ангажира само административната отговорност на данъчния субект като съда
не може да се ползва от заключението на данъчните органи,което не се ползва с
формална доказателствена сила.Промяната в чл.127 от НПК,уредена в ДВ.,бр. 63/2017г.,която
изрично инкорпорира в кръга на писмените доказателствени средства ревизионните
актове,с които са установени данъчни задължения не води до промяна на този
извод,защото тук става въпрос не за обратно действие на правна норма,а за
бъдещото `и действие,което прави недопустимо ползването `и по отношение на РА,който към този момент не е
бил включен в кръга на доказателствените
средства,които могат да се ползват в процеса.
Ето защо съдът следва да изследва обстоятелствата от кръга на
подлежащите на доказване по чл.102
от НПК единствено със
способите и средствата на НПК, без да презюмира
формална доказателствена сила на заключенията на
данъчните органи, както не би могъл да направи това по отношение на което и да
било друго доказателство или доказателствено средство
/чл.
14, ал.2 от НПК/.
По възраженията на
защитника на подсъдимия:
Първо
Първоинстанционният
съд намира,че от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и заключенията по изготвените съдебно-счетоводни
експертизи описаните в процесните справки –
декларации фактури,използвани от подсъдимия като първични счетоводни документи,
не отразяват реални доставки.Налице е само привидна изрядност,но
тъй като по тях обективно не е
осъществявана търговска дейност подсъдимия е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери като
потвърдил неистина в процесните
три броя справки - декларации,че е
извършвал сделки със съответния предмет отразен в изброените множество фактури.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери,че подсъдимият Л.Й.Б. е
осъществил от обективна и субекивна страна състава на
чл.255,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1,
т.6, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като през периода 01.07.2012г. –
12.10.2012г. в гр.Плевен при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на управител и представляващ „А. 98“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, ул.„***“ *,
ЕИК ***, чрез посредственото извършителство на Б.Х. ***,
избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС на същото дружество в особено
големи размери – ДДС в размер общо на 24705,47лв., като:
- използвал документи с невярно съдържание при водене на
счетоводството – данъчни фактури за неизвършени доставки;
- потвърдил неистина в подадени
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС пред ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен,
справки декларации за данък върху добавената стойност, като включил в данъчната
основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит неизвършени доставки;
- използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП
гр.Велико Търново, офис гр.Плевен - дневници за покупки на „А. 98“ ЕООД за
месеците юли, август и септември 2012г., приложени към подадените пред ТД на
НАП –гр.Велико Търново, офис гр.Плевен СД по ЗДДС, в които били отразени
данъчни фактури по неизвършени доставки с право на пълен данъчен кредит;
- приспаднал неследващ се данъчен
кредит, както следва:
1. През месец юли 2012г. в гр.Плевен
използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „А. 98“
ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на същото дружество
- Б.Х. ***, за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен период
01.07.2012г. - 31.07.2012г., както следва: 2 броя фактури за неизвършени
доставки с издател „Х. “ ЕООД - гр.Пловдив: **********/26.07.2012г. на стойност
14297,50лв. (данъчна основа 11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка на стоки и
фактура **********/31.07.2012г. на стойност 13680лв. (данъчна основа 11400лв. и
ДДС 2280лв.), както и 3 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “
ООД гр.Плевен: фактура №9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна основа
7924,83лв. и ДДС 1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на
стойност 11938,06лв. (данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка
на стоки; фактура №9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа
11417,71лв. и ДДС 2283,54лв.) за доставка на стоки,
а на 09.08.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери -10521,11 лв. и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в същия размер, като посредствено чрез Б.Х. ***:
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001169653/09.08.2012г. за данъчен период 01.07.-31.07.2012г. , подадена по
електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, като включил
в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени
доставки от: „Х. “ ЕООД гр.Пловдив по две фактури: **********/26.07.2012г. на
стойност 14297,50лв. (данъчна основа 11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка
на стоки и **********/31.07.2012г. на стойност 13680лв. (данъчна основа
11400лв. и ДДС 2280лв.) за доставка на стоки, както и от „Т.Н. “ ООД гр.Плевен
по три фактури: №9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна основа
7924,83лв. и ДДС 1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на
стойност 11938,06лв. (данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка
на стоки; №9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа
11417,71лв. и ДДС 2283,54лв.) за доставка на стоки
- използвал документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП –Велико
Търново, офис гр.Плевен, а именно „дневник за покупките“ за данъчен период
01.07.2012г. -31.07.2012г., приложен към СД по ЗДДС №15001169653 от 09.08.2012
г., в който включил 2 бр. фактури за неизвършени доставки, с издател „Х. “ ЕООД
- гр.Пловдив: **********/26.07.2012г. на стойност 14297,50лв. (данъчна основа
11914,58лв. и ДДС 2382,92лв. за доставка на стоки и фактура **********/31.07.2012г.
на стойност 13680лв. (данъчна основа 11400лв. и ДДС 2280лв.), както и 3 броя
фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “ ООД гр.Плевен: фактура
№9007/28.07.2012г. на стойност 9509,80лв. данъчна основа 7924,83лв. и ДДС
1584,97лв.) за доставка на стоки; №9018/30.07.2012г. на стойност 11938,06лв.
(данъчна основа 9948,38лв. и ДДС 1989,68лв.) за доставка на стоки; фактура
№9038/31.07.2012г. на стойност 13701,25лв. (данъчна основа 11417,71лв. и ДДС
2283,54лв.) за доставка на стоки.
2. През месец август 2012г. в гр.Плевен
използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „А. 98“
ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на същото
дружество- Б.Х. ***,за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен период
01.08.2012г.-31.08.2012г. - 3 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Х.
“ ЕООД: **********/30.08.2012г. на стойност 14975,20лв. (данъчна основа
12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност
14991,55лв. (данъчна основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки;
№14195/31.08.2012г. на стойност 30039лв. (данъчна основа 25032,50лв. и ДДС
5006,50лв.) за доставка на стоки,
а на
13.09.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на данъчни задължения в големи
размери – 10000,96лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер,
като посредствено чрез Б.Х. *** :
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001176512/13.09.2012г. за данъчен период 01.08.-31.08.2012г., подадена по
електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, като
включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършени доставки с издател „Х. “ ЕООД - гр.Пловдив по три фактури: **********/30.08.2012г.
на стойност 14975,20лв. (данъчна основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за
доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност 14991,55лв. (данъчна
основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки; №14195/31.08.2012г.
на стойност 30039лв. (данъчна основа 25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка
на стоки.
- използвал документи с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП –Велико
Търново, офис Плевен, а именно дневник за покупките за данъчен период
01.08.2012г. -31.08.2012г., приложен към СД по ЗДДС №15001176512/13.09.2012г.,
в който включил 3 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Х. “ ЕООД: **********/30.08.2012г.
на стойност 14975,20лв. (данъчна основа 12479,33лв. и ДДС 2495,87лв.) за
доставка на стоки; **********/31.08.2012г. на стойност 14991,55лв. (данъчна
основа 12492,96лв. и ДДС 2498,59лв.) за доставка на стоки; №14195/31.08.2012г.
на стойност 30039лв. (данъчна основа 25032,50лв. и ДДС 5006,50лв.) за доставка
на стоки.
3. През месец септември 2012г. в
гр.Плевен използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството
на „А. 98“ ЕООД гр.Долни Дъбник, а именно предавал ги на счетоводителя на
същото дружество - Б.Х. ***, за да ги отрази в дневник за покупките за данъчен
период 01.09.2012г. - 30.09.2012г. - 5 броя фактури за неизвършени доставки, с
издател „Т.Н. “ ООД - гр.Плевен: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв.
(данъчна основа 4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки;
№9719/22.09.2012г. на стойност 5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС
841,56лв. за доставка на стоки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв.
(данъчна основа 4167,33лв. и ДДС 833,47лв.) за доставка на стоки;
№9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв. (данъчна основа 4169,45лв. и ДДС
833,89лв.) за доставка на стоки; №9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв.
(данъчна основа 4195,02 и ДДС 839лв.) за доставка на стоки,
а на 12.10.2012г. в гр.Плевен избегнал плащането на
данъчни задължения в големи размери 4183,40лв. и приспаднал неследващ се
данъчен кредит в същия размер, като посредствено чрез Б.Х. ***:
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС
№15001181558/12.10.2012г. за данъчен период 01.09.2012г.-30.09.2012г., подадена
по електронен път с унифициран електронен подпис /УЕП/ с титуляр ***************** пред ТД на НАП-Велико Търново, офис гр.Плевен, като –
включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит
неизвършени доставки с право на пълен данъчен кредит с издател „Т.Н. “ ООД -
гр.Пловдив по 5 броя фактури: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв. (данъчна
основа 4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки; №9719/22.09.2012г. на
стойност 5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС 841,56лв. за доставка на
стоки; №9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв. (данъчна основа 4167,33лв. и
ДДС 833,47лв.) за доставка на стоки; №9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв.
(данъчна основа 4169,45лв. и ДДС 833,89лв.) за доставка на стоки;
№9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв. (данъчна основа 4195,02 и ДДС 839лв.)
за доставка на стоки.
- използвал документи с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП –Велико
Търново, офис гр.Плевен, а именно
„дневник за покупките“ за данъчен период 01.09.2012г.-30.09.2012г., приложен
към СД по ЗДДС №15001181558/12.10.2012г. за данъчен период 01.09.2012г. -
30.09.2012г. – 5 броя фактури за неизвършени доставки, с издател „Т.Н. “
ООД-гр.Плевен: №9700/21.09.2012г. на стойност 5012,90лв. (данъчна основа
4177,42лв. и ДДС 835,48лв.) за доставка на стоки; №9719/22.09.2012г. на стойност
5049,39лв. (данъчна основа 4207,83лв. и ДДС 841,56лв. за доставка на стоки;
№9755/25.09.2012г. на стойност 5000,80лв. (данъчна основа 4167,33лв. и ДДС
833,47лв.) за доставка на стоки; №9771/26.09.2012г. на стойност 5003,34лв.
(данъчна основа 4169,45лв. и ДДС 833,89лв.) за доставка на стоки;
№9790/27.09.2012г. на стойност 5034,02лв. (данъчна основа 4195,02 и ДДС 839лв.)
за доставка на стоки.
Авторството
на деянието е установено по несъмнен начин.
За
да е налице съставомерно деяние по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6,
т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
по делото следва да е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил
следните елементи от фактическия състав на това престъпление, от обективна
страна:
1. лично или чрез лицата, които е упълномощил да го
представляват да е извършил търговска дейност и да е реализирал приходи, които
подлежат на облагане с данък, в случая обвинението е за ДДС,
2.
лично или чрез лицата, които е упълномощил да го представляват да е съставил и
подписал справка- декларация по ЗДДС, с която да е обявил пред данъчните
органи, че е осъществил покупките и продажбите, посочени в графи "А"
и "Б" от справката-декларация по ЗДДС. Неразделна част от СД
представляват Дневниците за покупки и продажби с описаните в тях първични
данъчни документи-фактури, надлежно подписани.
3. сделки на посочената в СД стойност, с право на
пълен данъчен кредит, по които търговецът е получател/купувач/ изобщо да не са
били сключвани и изпълнявани или реални сделки, в конкретния случай продажби,
при които се създава данъчно задължение за търговеца/продавач/ регистриран но
ЗДДС, да не са описвани в СД и Дневниците за продажби.
От субективна страна деянието трябва да е извършено с
пряк умисъл, тоест лицето подписало декларацията, подадена пред данъчните
органи ясно да съзнава, че тя не отразява истината или затаява истина или
респективно Тук е по особена хипотеза посредствено извършителство
Хипотезата, която е относима към настоящия случай е в данъчната декларация да е
отразена неистина, тоест да са отразени приходи от сделки, които не са
сключвани, съответно изпълнени, по които няма престации,
като се разчита, че от формална страна те са формално документирани по
надлежния ред. В случая той изисква спазването на разпоредбата на чл.7 от действащия
към периода Закон за счетоводството (отм.), а именно за всяка сделка да се състави първичен
счетоводен документ /данъчна фактура/ или фискален бон.Съгласно чл.7,
ал.5 от ЗСч, издаването на първичен
счетоводен документ по ал. 1, освен в случаите, когато получателят желае или
когато това е предвидено в нормативен акт, не е задължително, когато
стопанската операция е документирана с фискална касова бележка, издадена от
фискално устройство по ред, определен с Наредба на Министъра на финансите, или
с ценна книга, издадена по реда на Наредбата
за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.), и получател по нея
е физическо лице, което не е търговец. Съгласно чл. 72.
(1) от ЗДДС данъчен период по смисъла
на закона е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е
длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период, а
съгласно ал.2 той винаги е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец. В ал.5 е посочено, че регистрираното лице определя само
резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет
или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените
и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период. Съгласно чл. 74.
(Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.)
(1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2000
г., изм., бр. 105 от 2005 г.) регистрираното лице
е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в републиканския бюджет
по сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася
данъкът, а в случаите, когато данъкът се отнася за последния данъчен период - в
30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. Съгласно чл. 100 (1)
Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да
декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата
дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
Справката-декларация се съставя по образец, определен с правилника за прилагане
на ЗДДС. Съгласно ал.3 на чл. 100(Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2005 г.) за всеки данъчен
период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Справката-декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася
или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило
и получило доставки на стоки и услуги или внос.
Подсъдимият
Б. следва да носи наказателна отговорност
за деянието си по чл.255, ал.3,
във вр. с ал.1, т.2, предл.1,
т.6, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.Доказаната
сума по обвинението покрива критериите по чл.93,т.14 от НК,с което са изпълнени
условията на този квалифициращ признак. Установено по несъмнен начин от
доказателствата по делото е, че търговците, посочени като доставчици на
подсъдимия са извършвали реална търговска дейност,но по сделките не е имало
плащания съобразно отразения в процесинте фактури
способ,а извършение такива по факкура
№ 14195/31.08.2012г. по банков път в размер на 12422,00 лева на 21.11.2012г. и
20.03.2014г. са частични и откъснати от основанието по повод на което са
направени.П оделото липсват счетоводни документи и
регистри установявящи плащане в брой от „А. 98“ ЕООД
по прецесните фактури към Х. и Т.Н. ,липсва последваща
рализация на стоките или наличност съгласно счетоводните
баланси водени към ГФО публикуван в Търговския регистърна
Агенция по вписванията и оборотната ведомост на счетоводните сметки за 2013г. –
начално салдо на сч.сметка 304 „Стоки“ като няма
декларирани доставки на зърно,реколта 2012г.,респективно подициониране
на „А. 98“ ЕООД като зърнопроизводител с оглед
декларираните продажби на „****“ЕООД и „****“ АД.Обстоятелството,че процесните
фактури са отразени въвдневниците за продажби на Х. и Т.Н. със стойностите,в които фигурират в дневниците
за покупки на „А. 98“ ЕООД не обосновава претендирани
я от защита извод за реални сделки.В допълнение следва да се посочи,че „А. 98“
ЕООД няма лиценз за търговия с тютюневи изделия и не е декларирал брак на
стоки,а тезата на подсъсимия,че част стоките са изпълзвани за лични нужди,а друга подарени е лишена както
от икономическа логика,така и от доказателствен абаза.В допълнение следва да се посочи,че дейността на
подсъдимия извлечена от приложените по делото гласни и писмени доказателства е
свързана единствено с търговия на зърно и липсват каквито и да било
доказателства същия до този момент,а и впоследствие да е оперирал с тютюневи
изделия /същия няма спор,че може да ги закупува,но не може легално да се
разпорежда с тях/,респективно със сим карти като
осигури и пазарната им реализация.
Налице
е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК – отделните деяния са
извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и
еднородност на вина – пряк умисъл.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл.Подсъдимият
е действал като посредствен извършител,чрез свидетеля Б.В.,комуто е предоставял
предвалително попълнените и подписани фактури за
покупки от въпросните дружества,с които не имал търговски отношения с посочения
в тях предмет.В качеството си на лице осъщесвяващо
счетоводното обслужване на „А. 98“ ЕООД свидетля В. е
осчетоводявал фактурите без да знае,че същите са с невярно съдържание като ги оразявал в дневника з апокупки и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС за съответния
период като ги подавал в ТД на НАП – Велико Търново,офис Плевен или с други дум
казано свидетеля В. е изпълзван като оръдие за
осъществяване на изпълнителното деяние с оглед липсатана
представи за отразеното невяно съдържание във фатурите
и фиктивния характер на сделките по повод на които същите са изтготвени.
Причина
за извършване на престъплението е стремежа на подсъдимия за придобиване на
блага по противозаконен начин и незачитане на правовите порядки.
За
престъплението по чл.255,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1,
т.6, т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
от 3 до 8 години и конфискация на част
или цялото имущество на виновното лице.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Личната
обществена опасност на подсъдимия е ниска – той не е криминално проявен,
характеристичните данни за него не са отрицателни,семейно ангажиран е.
Обществената
опасност на деянието не е занижена-данъчните
престъпления бележат все по-голям ръст като засягат нормалното и
законосъобразно функциониране на данъчната система като част от финансовата
система на държавата.
Отегчаващи
вината обстоятелства – размера на неплатените данъчни задължения,които
надхвърлят два пъти минималния размер на установения критерий „особено големи
размери“ и характеристиките на деянието като продължавано,което налага
принципно по-тежка наказуемост в сравнение
с разделното осъждане съгласно установена съдебна практика.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало на Л.Б. -
видно от издаденото свидетелство за съдимост същия е неосъждан.На следващо
место съдът отчете семейното му положение – женен, трудово ангажиран.
В допълнение съдът съобрази като смекчаващо
вината обстоятелство процесуалното м уповедение в съдебнаат фаза на процеса,с което същия макар и в силно ограничевн обем, при съобразяване на възпиретаа
му защитна позиция е съдействал з аразкрина ен абокетивната истина.
Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът отчете изтеклото време от датата на довършване на последното деяние –12.10.2012г.,когато
е подадена справката – декларация за
последния данъчен период,което сочина продължителност
на досъдебнотопроизводство без това обстоятелство да
бъде вменено във вина на подсъдимия Б..Тази продължителност на предварителното
производство в предвид характеристиките на корнкретното
обвинение надхвърля с оглед изработените критерии от Съда по правата на човека в Страсбург разумните
срокове, в които следва да приключи един наказателен процес. Ето защо съдът
намира,че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,които формират основание за приложението на чл.
55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо съдът на основание на чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6,
т.7 във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на Л.Б. наказание от две години „лишаване от
свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така същото
с четиригодишен изпитателен срок.
Налице
са не само формалните предпоставки
за отлагане изтърпяването на
наложеното наказание,но и отсъствие на аргументи, които да наложат изолирането
след седем години на подсъдимия от обществото и очакването да се постигнат по
този начин промени в съзнанието му. Житейският му маршрут след деянието също не
способства за направата на извода,че е необходимо радикализиране на
наказателната репресия.Второто предвидено в закон анаказание
– конфискация е кумулативно.Събраните по делото доказателства не установяват Л.Б.
да разполага с имущество,което да може да бъде конфискувано,поради което съдът
не наложи това наказание.
При
този изход на делото съдът осъди на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия Л.Б.
да заплати направените по делото
разноски по сметка на ОД на МВР – Плевен в размер на 586,50 лева, а по
сметка на Окръжен съд – Плевен направените деловодни разноски в размер на 348
лева.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: