РЕШЕНИЕ
№ 1238
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501731 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по въззивна жалба на П. И. С.,
ответник пред първата съдебна инстанция, подадена от особения му
представител адв.Х. В., срещу решение № 260147 от 11.04.2025 г. на СГС, І-3
състав, постановено по гр.д.№ 4644 по описа за 2021 г., в частта, в която
предявеният от ищеца А. Н. В. срещу ответника/въззивник, иск по чл.42, б.“б“
ЗН вр. с чл.25, ал.1 ЗН,е уважен.
Излагат се доводи за недопустимост, тъй като исковата молба не била
подписана лично от ищеца. Оспорва се автентичността на подписа върху
исковата молба като се излага, че това оспорване било направено още с
отговора по исковата молба. Твърди се, че това обстоятелство било признато
от пълномощника на ищеца в последното по делото съдебно заседание. Освен
това не било представено пълномощно за приподписване на исковата молба;
липсвало такова и за процесуално представителство. Ищецът не бил
потвърдил извършените процесуални действия от пълномощника си. Лицето
1
подало исковата молба нямало правен интерес от иска за делба, тъй като не
бил съсобственик. Предявената претенция била недопустима, а по същество –
неоснователна. Обжалваното решение- недопустимо.
Иска се от настоящата инстанция да отмени като недопустимо
обжалваното решение в частта, в която иска по чл.42, б.“б“ ЗН вр. с чл.25, ал.1
ЗН,е уважен и да постанови друго, с което исковете да бъдат приети за
непредявени и като такива недопустими. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред първата
съдебна инстанция- А. Н. В.. Становище в хода на въззивното производство не
се излага. Не се претендират разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от останалите ответници
пред първата съдебна инстанция – В. Й. Г., Е. К. Д.- Г., Л. Л. Б. и И. Т. Т..
Становище в хода на въззивното производство не се излага. Разноски не се
претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 22.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.04. 2025г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно приетото в решение № 24 от 16.05.2016 г. по гр. д. №
5335/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС, процесуалната недопустимост на съдебното
решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на
процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или
липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в
рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което
не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на
2
твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. когато решението е
произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в
обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на свръхпетитум.
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл.42, б.“б“ ЗН вр. с чл.25,
ал.1 ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание, съставено на
15.05.2014 г. от Е. Г. Р., б.ж. на ***, поч. на ******** г., в полза на П. И. С.,
обявено на 11.01.2017 г. от нотариус Е. З., район на действие СРС, вписана в pe
г. № 432 на НК., тъй като не е написано от завещателката и не е подписано от
нея.
Ищецът е сред наследниците по чл.5 от ЗН; завещателката е негова леля.
Противно на твърдяното, не се касае до иск за делба. Налице е правен
интерес от предявяване на иск по чл.42, б.“б“ ЗН вр. с чл.25, ал.1 ЗН; ищецът е
активно процесуално легитимиран.
Действително, исковата молба не е подписана от ищеца. Това се
установява и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред първата съдебна инстанция/ съдебно-почеркова експертиза. Видно,
обаче, от титулната част на исковата молба, последната е подадена не лично от
ищеца, а от неговия процесуален представител- адв. К. Г., който и е подписал
исковата молба. От данните по делото е видно, че ищеца се е установил да
живее трайно в Канада. Още с исковата молба е представено пълномощно на
името на адв. К. Д. Г., л.21 от гр.д.№ 8740 по описа за 2020 г. на СРС, 65 с-в. В
самото пълномощно е налице изрично упълномощаване на адв. К. Г. относно
подписването на исковата молба за предявяване на иск за прогласяване на
нищожността на завещание, изготвено от Е. Г. Р. в полза на П. И. С..
Упълномощаването е до приключване на делото във всички съдебни
инстанции. Исковата молба е била предявена пред СРС, който с определение
от 10.11.2020 г. на основание чл.119, ал.1 ГПК е прекратил производството по
делото пред себе си и е изпратил същото на родово компетентния съд –
Софийски градски съд, който и е постановил обжалваното решение.
Ето защо въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд
се е произнесъл във валиден и допустим процес.
Други доводи не се излагат от особения представител на
ответника/въззивник поради което първоинстанционното решение не подлежи
на инстанционен контрол за неговата правилност.
3
В частта, в която производството досежно претенциите на ищеца по
чл.537, ал.2 ГПК е прекратено, първоинстанционното решение е влязло в
сила, тъй като не е обжалвано.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите не претендират разноски, такива не са правени и не им се
пирсъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260147 от 11.04.2025 г. на СГС, І-3 състав,
постановено по гр.д.№ 4644 по описа за 2021 г., в частта, в която предявеният
от А. Н. В., ЕГН **********, срещу П. И. С., ЕГН **********, иск по чл.42,
б.“б“ ЗН вр. с чл.25, ал.1 ЗН, е уважен, както и в частта за разноските.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4