РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104615 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: ........................, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът М. Г. Ж., ЕГН
**********, адрес: ......................., дължи на ищеца сумата от 99,33 лева главница,
представляваща стойността на далекосъобщителни услуги, дължими по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.10 2013 г., 23.10.2015 г., 22.12.2015 г.,
07.11.2017 г., сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
17.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 261395/21.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8377/2020 г. на БРС.
Твърди се, че Ж. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД са
сключили договори за предоставяне на мобилни услуги от 17.10 2013 г., 23.10.2015 г.,
22.12.2015 г., 07.11.2017 г. Издадени са фактури на 22.04.2018 г., 22.05.2018 г., 22.06.2018 г.,
23.07.2018 г. и 22.08.2018 г., по които задълженията са останали незаплатени. На 16.10.2018
г. е сключен договор за цесия между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД, като процесното вземане е прехвърлено изцяло, а на 01.10.2019 г.
вземането е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
1
Посочено е, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесиите, поради което договорите не
са произвели действие спрямо Г..
Посочено е, че претенциите за плащане на задълженията по фактурите
от 22.04.2018 г., 22.05.2018 г. и 22.06.2018 г. са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги между Ж. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, подписан на 17.10.2013 г. за предпочетен номер
..................... Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на 9,80 лева. На 23.10.2015 г.
е подписано допълнително споразумение за мобилен номер ................. с месечен абонамент
5,80 лева. На 22.12.2015 г. и 07.11.2017 г. са подписани допълнителни споразумения към
договора, като е променен тарифния план и е включена в него телевизионна услуга.
По делото са представени фактури от 22.04.2018 г. с краен срок на
плащане 09.05.2018 г. на стойност 31,97 лева; фактура от 22.05.2018 г. с падеж 08.06.2018 г.
на стойност 29,57 лева; фактура от 22.06.2018 г. с падеж 09.07.2018 г. на стойност 31,97
лева; фактура от 23.07.2018 г. с падеж 08.08.2018 г. на стойност 4,54 лева, както и фактура
от 22.08.2018 г. с падеж 08.09.2018 г. за сумата 0,73 лева лихва за забавено плащане.
Представен е договор от 16.10.2018 г. за цесия, сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, както и договор за
цесия от 01.10.2019 г., с който вземанията на „С. Г. Груп“ ООД са прехвърлени на „ЮБЦ“
ЕООД. Видно от извлечение от приложение 1 към договора за цесия е прехвърлено и
вземането срещу М.Ж..
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр.
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото
възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представеният по делото
договор за мобилни услуги, подписан от страните, и допълнителните споразумения към него
установяват наличието на облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и
неговия предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като е
налице валидно сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочен в исковата
2
молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите,
представени по делото, то Ж. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение.
Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в
месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.
В месечните извлечения към приложените по делото фактури са
включени месечни абонаментни такси, уговорени с договора за мобилни услуги, и за
използвани услуги за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената
и уговорена между страните в договора месечна такса за мобилни услуги и телевизия. Няма
данни по делото Ж. да е заплатила на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, ответникът не е установил
плащане на процесните задължения.
Неоснователно е направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите. Вземанията за периодични
платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен
оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно приложените по делото фактури крайният срок за плащането
им е съответно 09.05.2018 г., 08.06.2018 г., 09.07.2018 г., 08.08.2018 г., 08.09.2018 г. От
посочените дати вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 17.12.2020 г. (по пощата), като към този момент не е изтекла
тригодишната давност за вземанията.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника
за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен
и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Следва да се отбележи още, че
ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за
цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил
изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на ответника се счита за
надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се
приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
На ищеца се дължи заплащане на сторените разноски в размер на общо
410 лева за настоящото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Ж., ЕГН
**********, адрес: ..................., че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление: ..................., представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сумата от 99,33
лева главница, представляваща стойността на далекосъобщителни услуги, дължими по
договори от 17.10 2013 г., 23.10.2015 г., 22.12.2015 г., 07.11.2017 г., сключени между Ж. и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени фактури в периода
22.04.2018 г. – 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 17.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 261395/21.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8377/2020 г. на
БРС.
ОСЪЖДА М. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: ........................., да заплати
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: .....................,
представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сума в размер на 410 лева (четиристотин и десет
лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4