РЕШЕНИЕ
№ 4498
гр. София, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110211273 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9232023
от 23.05.2024г., с което за административно нарушение по състава на чл. 189,
ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на Р. А. П., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична „глоба“
в размер на 800.00 (осемстотин) лева.
Твърди се, че процесния електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.
Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно
нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не се представлява. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, но излага становище в писмена защита за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановения
преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП -
виж становище на въззиваемата страна на л.44 от делото за невърната
1
разписка за връчване на електронния фиш; виж разписка за връчване на
електронния фиш на 09.07.2024г. към административно-наказателната
преписка и данните за изпратена чрез лицензиран оператор пратка с
клеймо от 23.07.2024г. (и след справка по бар кода на изпращането на
жалбата чрез оператора - л.20 и сл. от делото); от процесуално
легитимирана страна; с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 9232023 от 23.05.2024г., с което за административно нарушение
по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП на Р. А. П., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева.
В съответствие с техническата годност на АТСС с № MD 1196 и съгласно
удостоверение на л.10 от делото, което АТСС е преминало метрологична
проверка от БИМ (л.8 от делото), е заснето и установено съгласно протокол от
23.05.2024г. на служител на СДВР, че на 23.05.2024г., в 11:18 часа в гр.София,
по бул. „Александър Малинов“ срещу блок 602 с посока на движение от
„Околовръстен път“ към ул. „Самара“, жалбоподателят Р. А. П. е управлявал
лек автомобил марка и модел „Пежо 206 ЦЦ 1.6 И“ с рег. № ******* (негова
лична собственост, съгласно заявление за регистрация на МПС с №
*********/08.08.2019г.) със скорост на движение от 82.00 км/ч (след
приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при ограничение на скоростта на движение
от 50.00 км/ч за населено място (и съгласно транспортните схеми по делото) и
при надвишаване на допустимата разрешена скорост с 32.00 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
и приобщени от съда на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.283 от НПК в тяхната
цялост писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният
електронен фиш. Съдът кредитира същите изцяло, като корелиращи на
изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал
като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива
с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
2
отговорност на жалбоподателя Р. А. П., за това че, на 23.05.2024г., в 11:18
часа в гр.София, по бул. „Александър Малинов“ срещу блок 602 с посока на
движение от „Околовръстен път“ към ул. „Самара“ е управлявал собственият
си лек автомобил марка и модел „Пежо 206 ЦЦ 1.6 И“ с рег. № ********** със
скорост на движение от 82.00 км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс)
при ограничение на скоростта на движение от 50.00 км/ч за населено място (и
съгласно транспортните схеми по делото) и при надвишаване на допустимата
разрешена скорост с 32.00 км/ч. В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване
на електронния фиш жалбоподателят П. не е представил декларация с
посочване на друго лице, което да е управлявало евентуално процесния
автомобил. Решаващата инстанция на СРС намира, че жалбоподателя П. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 82.00 км/ч при
ограничение от 50.00 км/ч в рамките на населено място, (съгласно
транспортните схеми на Столична община). Съдът намира нарушението за
безспорно установено от показанията на техническото средство, приложения
снимков материал и представените транспортни схеми, тъй като изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес, поради което съдът
кредитира изцяло приложените по преписката снимки, както и останалия
непротиворечив доказателствен материал. Извършеното от нарушителя П.
деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при
форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС
със скорост 82.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на
населено място (доказващо се според транспортните схеми на СО),
регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е целял това
негативно изменение на обективната действителност. Същевременно съдът
намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с
32.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително. Съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената
3
максимална скорост в населено място, когато превишението е от 31.00 км/ч до
40.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 400.00 лева, в какъвто размер следва
да бъде и определената и наложена по закон на жалбоподателя П.
административна санкция, а не в размера й на определената с ЕФ. Доколкото
глобата е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно. Въззивната
инстанция намира, че не се доказва по делото признака на повторността на
извършеното от жалбоподателя П. административно нарушение. Въззиваемата
страна не представя на съда писмени доказателства, които са били изискани от
нея с разпореждането за насрочване на делото - като разписка; товарителница
и други за датата на връчването и надлежно удостоверение за влизането в сила
на ЕФ серия К с № 7863872 от 29.07.2023г. на ОДМВР Благоевград.
Въззиваемата страна в писмото си до съда на л.2 и л.3 от делото посочва, че тя
самата нямала информация за статуса на ЕФ серия К с № 7863872 от
29.07.2023г. на ОДМВР Благоевград. При изготвянето на настоящия
електронен фиш въззиваемата страна се позова на отбелязани данни (дати) в
своята система за датата на връчването и влизането в сила на ЕФ серия К с №
7863872 от 29.07.2023г. на ОДМВР Благоевград. Тези данни, обаче,
(благоприятни само за въззиевамата страна) не са подкрепени с надлежни
писмени доказателства за датата на влизането в сила, респективно за датата на
връчването на ЕФ на жалбоподателя П.. Възможно е било ЕФ на ОДМВР
Благоевград да е бил обжалван. Възможно е и разписката за връчването му да
не се е върнала в ОДМВР Благоевград, както се отчита за невърнатата
разписка при въззиваемата страна с оглед обжалвания в настоящото
производство ЕФ. Тези съображения, мотивират въззивната инстанция да
приеме, че повторността не е доказана надлежно от въззиваемата страна. ЕФ
следва да бъде изменен от относно приложеният квалифициращ на
„повторността“ признак с отмяната му, а наложената глоба в размер на 800.00
лева, следва да бъде редуцирана в определения абсолютен размер по основния
й състав от 400.00 лева на основание приложимия материален закон по чл.21,
ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. При извършената на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата
отмяна или други основания за изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден частично, а подадената жалба да се остави без уважение като
частично неснователна в тази част на санкционния акт.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са недължими на жалбоподателя.
Разноски не се претендират с въззивната жалба. Такива не са дължими и на
въззиваемата страна, тъй като не е осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание. Подадено е бланкетно писмено
становище, с което е оспорена въззивната жалба. Защитата на въззиваемата
страна не е осъществена надлежно, поради което разноски не са дължими.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9232023 от
23.05.2024г. 1.). В ЧАСТТА НА ПРИЛОЖИМИЯ МАТЕРИАЛЕН ЗАКОН,
КАТО ГО ОТМЕНЯ относно признака на „повторността“, уреден в
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и 2.). В ЧАСТТА НА НАЛОЖЕНОТО
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на
800.00 лева, КАТО Я НАМАЛЯВА на 400.00 лева на основание чл.21, ал.1
от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, и КАТО
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
9232023 от 23.05.2024г. в останалата му обжалвана част КАТО
ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5