Решение по дело №1628/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1219
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220101628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            РЕШЕНИЕ  

 

                              13.09.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О       Н  А         Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  тридесети август ,  две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Мария Кузева                  

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1628  по описа за   2019  година.

 

 

 

 

 Депозирана е искова молба от Н.К.Б., ЕГН-**********, с адрес-***, срещу  „Коловаг“АД, ЕИК-*********, представлявано от  Е.С.Й.-  изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление-  гр. Септември, ул. „*********“ №*, обл.Пазарджик.

В предявената искова молба се твърди, че считано  от 29.01.2018г. , ищецът бил в трудовоправни отношения и работел като „ел. монтьор“ в ответното дружество  „Коловаг“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, обл. Пазарджик. Цената на иска е  1200.00лв.

Съгласно изложеното в исковата молба, сключеният между страните трудов договор първоначално бил със срок на изпитване- 6 месеца, като неговото изпълнение започнало на 29.01.2018г., а на 29.07.2018г. трудовият договор се е трансформирал в безсрочен такъв. Ищецът , в качеството му на работник, надлежно е изпълнявал трудовите си задължения, като е престирал работната си сила в полза на работодателя през месеците януари и февруари, 2019г. Ищецът работил до 11.02.2019г., тъй като на 12.02.2019г. постъпил за планова операция в УМБАЛ „Пълмед“ООД, където пролежал до 15.02.2019г., когато бил изписан за домашно лечение.

На 06.03.2019г. била издадена Заповед №024 от 06.03.2019г.  за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът бил поканен доброволно да изпълни задълженията си за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за месеците януари и февруари, 2019г., което не било сторено.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответната страна -  „Коловаг“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, обл. Пазарджик, да заплати на ищеца Н.К.Б., ЕГН-********** ***, сумата в размер на 1200.00лв., представляваща неизплатените му трудови възнаграждения за месеците януари и февруари, 2019г., подробно и конкретно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

 

Към исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания да бъде  допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси. Направено е искане от ищцовата страна да бъде задължена ответната страна да представи по делото вътрешните правила за работната заплата в предприятието, фишовете от изплатени заплати на ищеца, както и личното му трудово досие.

            Ответникът по делото  е  депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, в който се твърди, че предявените искове са неоснователни. Посочва се, че на 24.04.2019г. работодателят- ответник е заплатил на ищеца сумата от 1040.85 лв.- трудово възнаграждение за месец януари, 2019г. и сумата от 589.20 лв. – трудово възнаграждение за месец февруари,2019г. Плащането било извършено по банков път преди връчване на исковата молба по настоящото дело. Прилагат се платежни нареждания за горепосочените суми.

             Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен  трудов договор  №46 от 29.01.2018г. /приложен по делото/ , по силата на което, ищецът Б. работел като „електро монтьор“ в ответното дружество  „Коловаг“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Септември, обл. Пазарджик, при осем часов работен ден и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00лв. Посоченият трудов договор бил сключен със срок на изпитване- 6 месеца, като неговото изпълнение започнало на 29.01.2018г., а на 29.07.2018г. трудовият договор се е трансформирал в безсрочен такъв.

Не е спорно между страните, че през месеците януари и февруари, 2019г., ишецът Б. изпълнявал трудовите си задължения, като е престирал работна сила в полза на работодателя „Коловаг“АД, ЕИК- *********.

От приетата по делото Епикриза изх.№1630 от 15.02.2019г. се установява, че на посочената дата /12.02.2019г./ ищецът Б. постъпил за планова операция в УМБАЛ „Пълмед“ООД, където пролежал до 15.02.2019г., когато бил изписан за домашно лечение. Преди постъпването си в лечебното заведение, считано до 11.02.2019г., ищецът Б. бил на работа и изпълнявал трудовите си задължения.

Видно от приложената по делото  Заповед №024 от 06.03.2019г. , на 06.03.2019г. била издадена Заповед №024 от 06.03.2019г.  за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът бил поканен доброволно да изпълни задълженията си за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за месеците януари и февруари,2019г., което не било сторено към момента на подаване на исковата молба в съда /17.04.2019г./.

От представените с отговора на исковата молба и приети по делото 2 бр. платежни нареждания се установява,  че на 24.04.2019г. ответното дружество „Коловаг“АД, ЕИК- ********* е заплатило на ищеца сумата от 1040.85лв., представляваща трудово възнаграждение за месец януари,2019г., като на същата дата  /24.04.2019г./ на ищеца е била изплатена и сумата от 589.20 лв. – трудово възнаграждение за месец февруари,2019г. Плащането е било извършено по банкова сметка *** „Банка  Пиреос България“АД.

Предвид установяване на посочените правнорелевантни факти и обстоятелства, в хода на производството по делото е било назначено извършването на съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която е видно, че за месец декември,2018г. във ведомостите за работни заплати  на ищеца Б. е начислено трудово възнаграждение в размер на 1421.32лв. , от които общо удържани- 920.42лв., или обща сума за получаване – 500.90лв. За месец януари, 2019г. общо начислени – 1324.36 лв., които са били удържани. За месец февруари, 2019г. общо начислени са 719.94лв., а общо удържани – 263.33лв., като чистата сума за получаване е 456.61лв. Във ведомостта за работни заплати за м. януари,2019г. на Б. е била удържана сумата 1040.85лв. по чл.221,ал.2 от КТ. Във ведомостта за работни заплати за м. февруари,2019г. на Б. е удържана сумата от 132.59лв.- по чл.221,ал.2 от КТ.

С платежно нареждане от 24.04.2019г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от 1040.85лв. – работна заплата за месец януари,2019г. , като сумата представлява удържаното обезщетение за месеца по чл.221,ал.2 от КТ в размер на 1040.85лв. С платежно нареждане от 24.04.2019г. , ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от 589.20лв. – работна заплата за месец февруари,2019г. , като сумата представлява удържаното обезщетение за месеца по чл.221,ал.2 от КТ в размер на 132.59 лв.  и чистата сума за получаване за месеца в размер на 456.61 лв.

         Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

          Предявените осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение и суми по сключено между страните споразумение са допустими, но по същество - неоснователни.

          Видно от събраните и проверени по делото доказателства, вкл. допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, е било налице трудово правоотношение между страните,  възникнало въз основа на сключен  Трудов договор №46 от 29.01.2018г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед №024 от 06.03.2019г. Съгласно заключението на извършената по делото експертиза , че за месец декември,2018г. във ведомостите за работни заплати  на ищеца Б. е начислено трудово възнаграждение в размер на 1421.32лв. , от които общо удържани- 920.42лв., или обща сума за получаване – 500.90лв. За месец януари, 2019г. общо начислени – 1324.36 лв., които са били удържани. За месец февруари, 2019г. общо начислени са 719.94лв., а общо удържани – 263.33лв., като чистата сума за получаване е 456.61лв. Във ведомостта за работни заплати за м. януари,2019г. на Б. е била удържана сумата 1040.85лв. по чл.221,ал.2 от КТ. Във ведомостта за работни заплати за м. февруари,2019г. на Б. е удържана сумата от 132.59лв.- по чл.221,ал.2 от КТ.

С платежно нареждане от 24.04.2019г. ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от 1040.85лв. – работна заплата за месец януари,2019г. , като сумата представлява удържаното обезщетение за месеца по чл.221,ал.2 от КТ в размер на 1040.85лв. С платежно нареждане от 24.04.2019г. , ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата от 589.20лв. – работна заплата за месец февруари,2019г. , като сумата представлява удържаното обезщетение за месеца по чл.221,ал.2 от КТ в размер на 132.59 лв.  и чистата сума за получаване за месеца в размер на 456.61 лв.

          Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият момент, претендираните от ищеца суми , за които се води гр.дело №1628/2019г. по описа на РС-Пазарджик, са били изцяло заплатени на Б., предвид което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството,че дължимите суми за трудови възнаграждения за месеците януари и февруари,2019г. са били изплатени на ищеца Б. не се оспорва дори от ищцовата страна, поради което съдът не намира за необходимо да излага по-подробни съображения в тази насока.

По разноските: Следва да се има предвид, че  ответникът е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело №1628/2019г. по описа на РС-Пазарджик / видно от приложените по делото документи, ответникът е превел процесните суми  и е изплатил напълно задълженията си към ищеца Б. на 24.04.2019г., а делото е било образувано с постъпване на исковата молба в съда на 17.04.2019г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответното дружество дължи разноски, тъй като е станало причина за завеждане на делото.

Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след завеждане на делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото – 500.00 лева за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.  В полза на ищеца Б.  следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/  за процесуално представителство, който не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,броят на проведените съдебни заседания по делото и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.  Това е така, защото  съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното,  съдът приема,че ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцата разноски.

 Предвид изложените съображения,  ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 100.00 лв.  и сумата от 150 лева за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на РС Пазарджик в полза на бюджета на съдебната власт  дължимата държавна такса, от която ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен. Дължимата държавна такса в конкретния случай възлиза на общо 100.00 лева –  по 50.00 лева за всеки от предявените два осъдителни иска. Ответникът следва да заплати и сумата от 200.00 лева депозит за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съдебната власт.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.К.Б., ЕГН-**********, с адрес-***, предявени  срещу „Коловаг“АД, ЕИК-*********, представлявано от  Е.С.Й.-  изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление-  гр. Септември, ул. „*********“ №*, обл.Пазарджик, за  осъждането на ответното дружество  да заплати на ищеца   сумата в размер на 1200.00лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща неизплатените му трудови възнаграждения за месеците януари и февруари, 2019г., подробно и конкретно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани

         ОСЪЖДА „Коловаг“АД, ЕИК-*********, представлявано от  Е.С.Й.-  изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление-  гр. Септември, ул. „*********“ №*, обл.Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Б., ЕГН-**********, с адрес-***, сумата от 500.00 лв. / петстотин лева/ , представляваща  сторените от ищеца по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство

            ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 ГПК „Коловаг“АД, ЕИК-*********, представлявано от  Е.С.Й.-  изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление-  гр. Септември, ул. „*********“ №*, обл.Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ  в полза на бюджета на съдебната власт,  по сметка на РС- Пазарджик,  сумата в размер на 100.00 лв.  /сто лева/ - държавна такса, както  и сумата от  150, 00 лв. /сто и петдесет лева/ изплатено от бюджета на съда  възнаграждение на вещото лице  за изготвяне по делото  на съдебно-икономическа експертиза

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: