Решение по дело №1219/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР /.

Образувано е по жалба на В. А. А., чрез пълномощника – адв. П., срещу Заповед рег. № З-477/24.10.2024 г., издадена от началника на ОЗ “Охрана“ – гр. Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2-ро, чл. 204, т. 4 от ЗМВР и т. 43 от раздел IV на длъжностна характеристика на длъжността „Началник на Областно звено „Охрана“ – II категория в ГД “Охрана“, рег. № 3147/26.04.2024 г.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с пълномощника – адв. П., който моли съдът да отмени оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Допълнителни аргументи навежда в представени писмени бележки. Прави искане за присъждането на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – началника на ОЗ “Охрана“ – гр. Пазарджик намира оспорения ИАА за правилен и законосъобразен, моли същият да бъде потвърден, и съгласно доводите, наведени в представено писмено становище.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е назначен като държавен служител на длъжност „Сътрудник по охраната 1-ва степен“ в ОЗО-Пазарджик, считано от 17.06.2021г., със заповед №ЧР-134/19.05.2021г. на гл.директор на ГДО, въз основа проведен конкурс за длъжността, обявен със заповед № ЧР-06-69/07.10.2020г. на зам.министър на правосъдието. За негов наставник бил определен св. И.. По време на службата жалбоподателят няма наложени дисциплинарни наказания, награждаван е с индивидуална парична награда през 2022г. и обявяване на благодарност с парична награда през 2023г. От 2017 до 2021г. работел като полицай при ЗЖУ-Пловдив-МВР.

Със заповед №З-279/07.06.2024г. началника на ОЗО-Пазарджик наредил при възникване на извънредни и кризисни ситуации служителите да се явят след оповестяване след работно време – незабавно, с която жалбоподателят бил запознат срещу подпис.

Със заповед №З-413/19.09.2024г. началника на ОЗО-Пазарджик наредил на същата дата непосредствено след получаване на заповедта дежурния служител по график в оперативно-дежурната част да извърши оповестяване на личния състав на областното звено със сигнал „Бедствие“ с учебна цел, с начален час 19,30 часа, за която жалбоподателя бил уведомен по телефона.

Бил изготвен списък на служителите на ОЗО-Пазарджик за явяване след сигнала за оповестяване в 19,30 часа, като срещу името на жалбоподателят е вписано „отказал да се яви, 19,30 ч.“.

На 20.09.2024г. инсп. Л. / инспектор конвоиране / изготвил докладна записка рег. № 1842, в която посочил, че при проведен телефонен разговор по оповестяване с жалб. А. в 19.30 часа на 19.09.2024г., последният заявил, че в момента се намира в гр. Пловдив, не може да се върне и да изпълни разпореждането, като не посочил конкретна причина. Бил проведен втори телефонен разговор с жалбоподателя в присъствието на св. И., като отново заявил, че не може да се върне, знае , че нарушава заповедта, заявил готовност да изготви докладна записка за отказа си да изпълни разпореждането.

На 03.10.2024г. инсп. Л. изготвил докладна записка рег. № 1928, в която удостоверил, че и при двата телефонни разговора с жалб. А., проведени в присъствието на мл. експерт Я. и инсп. И. последният не посочил конкретна причина, поради която няма да изпълни разпореждането за проведеното оповестяване, заявил, че се намира в гр. Пловдив и няма да се яви на обявената учебната тревога.

На 20.09.2024г. св. И. – инспектор охрана сгради изготвил докладна записка рег. № 1841, в която посочил, че присъствал на телефонния разговор между инсп. Л. и жалб. А., като от него разбрал, че последният няма да изпълни заповедта, без да изтъкне причина за това. Уведомил ответника, и по негово разпореждане се свързал с жалбоподателя, който заявил, че е в гр. Пловдив, ще понесе последствията от неявяването си.

На 26.09.2024г. мл.експерт Н., съответно 27.09.2024г. и мл.инспектор В. изготвили докладни записка рег. № 1862 и рег. № 1870, в които удостоверили, че до края на учебното събитие, обявен в 20,40 часа жалб. А. не се е явил в сградата на РС-Панагюрище или в Съдебна палата –Пазарджик.

На 08.10.2024г. мл.експерт Я. изготвил докладна записка рег. № 1952, в която удостоверил, че е присъствал на телефонния разговор между инсп. Л. и жалбоподателя, от който разбрал, че последният отказва да изпълни разпореждането, без основателна причина.

На основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР с покана рег. № 1888/30.09.2024г. началника на ОЗ-Пазарджик изискал даването на писмени обяснения по случая, като жалбоподателя депозирал такива на 02.10.2024г. с рег. № 1914, в които посочил, че при проведения разговор с инсп. Л. го уведомил, че се намира в гр. Пловдив и не може да изпълни заповедта, тъй като имал предварително уговорен час и технически проблеми с управлявания автомобил, което казал и на св. И. при проведения телефонен разговор.

На 03.10.2024г. с рег. № 1926 ответника изискал даването на допълнителни обяснения, които постъпили под рег. № 1927/03.10.2024г., в които жалбоподателят отново посочил, че е казал на св. И., че не може да изпълни задачата, тъй като е в гр. Пловдив и може да закъса с автомобила.

На 02.08.2022г. жалб. А. бил запознат с Правилата за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика на държавните служители в ГДИН и ГДО и териториалните им звена/служби.

На 16.12.2024г. „Т. дент-13“ АИППДМ – гр. Пловдив издали служебна бележка, в която удостоверили, че жалбоподателят е имал записан час за зъболекар на 19.09.2024г. в 19,30 часа, на който не се явил.

Св. А. и жалб. А. са колеги от 2016г., работили заедно в Жандармерията. Впоследствие работели заедно в ОЗО-Пазарджик до около преди година, когато свидетелят се преместил в РДО-Пловдив. Св. А. посочва, че на 19.09.2024г. жалбоподателят му се обадил около 20 часа и отишъл до домът му в гр. Пловдив, [улица], тъй като имал проблем с автомобила - въздуховода на турбината, почти не можел да се движи, който отстранили до около 21:00. часа. Докато правели ремонта, жалб. А. споменал, че го викали по служба - учебна тревога, бил притеснен за автомобила, тъй като трябвало да се прибере.

Св. И. посочва, че когато го оповестили на 19.09.2024 г. около 19:30 часа се явил по най-бързия начин. Влизайки в служебните помещения заварил инсп. Л. и мл. инсп. Я.. Инсп. Л. говорел по телефона с жалб. А., който казал, че се намира в гр.Пловдив и няма да се яви. Инсп. Л. му казал, че ще докладва на началника и ще говорят отново. Св. И. попитал инсп. Л. дали жалбоподателят е изтъкнал причина, поради която няма да се яви, на което същият отговорил отрицателно. По разпореждане на началника на ОЗО-Пазарджик инсп. Л. позвънил на жалб. А., който отново казал, че няма да се яви. Св. И. запознал ответника със ситуацията и по негово нареждане провел телефонен разговор с жалб. А., който казал „Какво ми звъните през 5 минути, казах, че няма да се явя, кой ще ме види дали съм се явил в Панагюрище“, на което свидетелят отговорил „Трябва да ти се молим ли, за да се явиш?“. Жалбоподателят заявил на св.И., че е в гр. Пловдив, няма да се яви, ще си понесе отговорността. Св. И. му казал, че по този начин „върви на уволнение“, на което жалб. А. отговорил, че „не може да се сети как ще го уволнят“. Св. И. посочва, че не е отразил буквално проведения с жалб. А. разговор в изготвените ДЗ, тъй като смятал, че последният ще си понесе отговорността и заедно с началника на ОЗО-Пазарджик преценили да не го посочват, за да не злепоставят служителя. Св. И. не бил привърженик на наказанията, с обучения и допълнителни указания се стараели постигане целта на службата. След няколко дни поискали жалб. А. да посочи причина за неявяването си, за да не бъде наказан. Не посочил такава – лична, семейна или техническа. Св. И. бил един от хората, които съдействали св. А. и жалб. А., да бъдат преназначени от Жандармерията в ОЗО-Пазарджик, за което използвал личните си контакти. Според св. И. отношенията между двамата са приятелски, но не са добри служители.

След анализ на събраните по преписката данни, в оспорената Заповед ответника е приел за установено по безспорен и категоричен начин, че на 19.09.2024г., около 19,30 часа, в служебно помещение на ОЗО-Пазарджик в Съдебна палата – Пазарджик, инсп. Л. е провел телефонен разговор с жалб. А., с цел учебно-тренировъчно оповестяване със сигнал „Бедствие“ и указания за изпълнение на заповедта, а именно, че в рамките на два часа следва да се яви в сградата на Районен съд - Панагюрище. Жалб. А. в този разговор и в последващите с инсп. Л. и инсп. И., е уведомил за обстоятелството, че няма да изпълни заповедта и като причина е посочил единствено факта, че се намира в гр. Пловдив. Жалбоподателят не се е явил на работното си място до изтичане на крайния срок, а именно до втория час след оповестяването. Същото е видно от списък на служителите за явяване след сигнал за оповестяване с peг. № 1834/20.09.2024 г. Гореописаното се потвърждава от представени докладни записки от служители на ОЗО-Пазарджик, с рег.№№ 1842/20 09.2024 г., 1928/03.10.2024 г., 1841/20.09.2024 г., 1952/08.10.2024 г., 1862/26.09 2024 г. и 1870/27.09.2024 г.

В оспорената Заповед ответника приел, че с деянието си жалбоподателят не е изпълнил т. 2 от заповед № 3-279/07.06.2024 г., с която служителят е запознат срещу подпис – „В извънработно време служителите, живеещи в населеното място на указаната съдебна сграда, да се явят след оповестяване до първия нас от получаване на информацията, а служителите, живеещи извън населеното място на указаната съдебна сграда, да се явят до втория час след оповестяването“, и т. 2, усл. второ от заповед № З-413/19.09.2024 г. с която служителят е запознат по телефона в момента на оповестяването – „практически да се отработи явяване на служителите по работните места за действие по сигнал „Бедствие“, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал 1, т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди на ... преките ръководители“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. За извършеното на 19.09.2024 г. нарушение на служебната дисциплина, след като оценил събраните доказателства, взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, приел писмените обяснения на служителя с рег. № 1914/02.10.2024 г. и peг.№ 1927/03.10.2024 г., и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1. чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, т. 43 от раздел IV на длъжностна характеристика за длъжността „Началник на Областно звено „Охрана“ в ГД „Охрана”, ответника наложил на жалб. А. дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца. Със същата Заповед бил предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – началника на ОЗО-Пазарджик, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 204, т. 4, вр. чл. 37 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган –/ДНО/.

В конкретната хипотеза материалите по дисциплинарното производство, са постъпили при компетентния ДНО на 20.09.2024г., посредством изготвянето на ДЗ рег.№ 1842 и последвалите я. От това следва, че дисциплинарната отговорност е ангажирана в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, определен с чл.195, ал.1 от ЗМВР, имайки предвид датата на получаване на справката, съдържаща данни за нарушението и нарушителя, от който момент те са били станали известни на ДНО.

При налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи нейното законосъобразно провеждане. Наказаното лице е било запознато с всички събрани по преписката данни, дадена му е била възможност да даде обяснения и представи доказателства, с което правото му на защита е било гарантирано в цялост.

Съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд, съществено е това нарушението, при наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по т.д. № № 4/2002г. на Върховния административен съд, което на основание чл.130 от Закона за съдебната власт е задължително за страните и съда: „…Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт...“.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. В производството по оспорване на административния акт се проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност, в какъвто смисъл са изводите в обжалваното решение. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.

В оспорената Заповед не е посочено дали се приемат за достоверни представените писмени обяснения от страна на полицейския служител, а при отрицателен отговор, поради какви причини и въз основа на кои/какви опровергаващи ги доказателства.

В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че „…Мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива… Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата на лицата, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт…“. В случая подобни данни не са изнесени.

Съдът намира, че оспорената Заповед не е съобразена с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат предвид освен тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта не са споменати отразените в кадровата справка награждавания и липсата на данни за допускани нарушения на служебната дисциплина от страна на жалб. А., като не е налице обосновка, защо е наложено наказание „порицание“, а не предвидените други две по-леки форми като „мъмрене“ или „писмено предупреждение“. В приложената по делото кадрова справка е посочено, че служителят е награждаван два пъти с писмени похвали и парични награди, няма наложени наказания. Тоест цялостното поведение на полицейския служител по време на службата от назначаването му през 2021г. г. е акуратно и е било оценено от ръководството на МВР със съответните награди. Преценката относно вида и размера на наложеното наказание е от компетентността на ДНО, като същата следва да бъде съобразена с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на служителя. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на дисциплинарно наказание и в случаи от вида на разглеждания представлява задължителна част от мотивите му, доколкото отразява дейността по индивидуализиране на дисциплинарната санкция. С оглед на това съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.

Отделно от това в оспорената Заповед липсват изложени фактически, правни основания и обосновка на посочените в нея: тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината.

Предвид тези аргументи обжалваната Заповед противоречи на целта на закона. Чл. 6 от АПК гарантира спазването на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, както е в процесния случай. Вярно е, че целта на дисциплинарно наказващия орган е да дисциплинира държавния служител при изпълнение на служебните му задължения и упражняване на служебните му правомощия, но от друга страна, същата не бива да се използва превратно и да води до необосновано налагане на наказания. Не е съобразено, че видно от приложената кадрова справка, лицето е с изрядно поведение, липсват доказателства за неизпълнение на други служебни задължения.

За изчерпателност на изложението настоящия съдебен състав намира за нужно да посочи, че показанията на св. А. и представената служебна бележка от „Т. дент-13“ АИППДМ – гр. Пловдив по никакъв начин не установяват причините, поради които жалбоподателят не се е явил на учебното занятие. Няма обективни данни за вида, характера и степента на повреда на управлявания от последния автомобил, по делото не са налице данни св. А. да е лице със специални познания в областта на автотехниката, нито да упражнява подобна професия. От обстоятелството, че жалб. А. не е посетил дентален медик в уговореното време не може на се направи извод за причината за това. На следващо място прави впечатление субективността на изложените от св. И. показания, по отношение професионалните качества на жалбоподателя и св. А., които не са и не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Жалбоподателят е заел длъжността, след проведен конкурс, като в комисията по класиране на участниците е бил св. И., и в случай, че същият не е притежавал необходимите качества за носене на службата е могъл да изрази мнението си по надлежно установения за това ред. Дали или дори св. И. да е ползвал личните си контакти, за преместването на жалб. А. в ОЗО-Пазарджик касаят междуличностните отношения при изпълнението на служебни задължения, които излизат извън доказателствения обхват на делото.

Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, заради допуснатите в хода на административното производство абсолютни процесуални нарушения.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на жалбоподателя, с оглед своевременно направеното изявление, следва да бъдат присъдени претендираните разноски 10 лева - държавна такса, и 750 лева - адвокатски хонорар, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът не намира претендирания адвокатски хонорар за прекомерен, с оглед липсата на възражения в този смисъл от страна на ответника.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. А. А., чрез пълномощника – адв. П., Заповед рег. № З-477/24.10.2024 г., издадена от началника на ОЗ “Охрана“ – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА ОЗ “Охрана“ – гр. Пазарджик да заплати на В. А. А., чрез пълномощника – адв. П. сумата от 760 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване, съгласно разпоредбата на чл.211, изр.3-то от ЗМВР.