№ 63
гр. С., 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900048 по описа за 2024 година
Ищцата – Р. С. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.К., ул. „Ал. С.“ № 11, чрез
процесуалния си представител - адв. Х. З. от САК, е предявила обективно съединени,
осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ско ш.“ № 67А, за
заплащане на сумата в размер на 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 16.03.2023 год. около 17.45 ч. в гр.К., на
ул.„Ал. С.“, пред дом № 11, по вина на водача на МПС, лек автомобил марка „Сеат
Алхамбра” с peг. №CO 0669 ВН - И. Г. Д., застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/22/122002834737 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год., както и сумата в размер на
10 537.52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за
лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 31.05.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2023 год. около 17,45 часа в гр.К., на ул. „Ал.
С.”, пред дом № 11, лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peГ. № CO 0669 ВН,
управляван от И. Г. Д., не пропуснал и блъснал пресичащата на пешеходна пътека тип
„Зебра“, пешеходка Р. С. Т.. Следствие на удара ищцата твърди, че паднала на пътното
платно и наранила лявото си коляно, левия глезен, гръдния си кош и главата.
1
Ищцата сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП №1184р-2952/17.03.2023год. от служител на РУ - К. и било
образувано ВДП №12/2023г. по описа на РС „Военна полиция“ – С., ДП № 30- РП/2023г. по
описа на ВОП.
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. № CO 0669 ВН - И. Г. Д., който бил признат за
виновен за престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“а“, предл.2 вр. с чл.342, ал.1,
предл.3 от НК.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в
исковата молба се навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищцата била откарана в ФСМП К., където й била
поставена диагноза: Контузия на главата. Контузия на стъпалото. От екип на ЦСМП същата
била транспортирана в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Св.А.“ АД. Р. С. Т. сочи, че
постъпила в клиниката в увредено общо състояние При извършените прегледи, изследвания
и рентгенографии на ищцата била поставена диагноза: Фрактура на корпус етерни с
дислокация на фрагменти. Фрактури на ребра вдясно - от 2 - ро до 6 - то ребро по
парастернална линия към предна аксиларна, като фрактурите на 4 - то и 5 - то ребро са с лека
дислокация на фрагментите. Фрактура и на 2 - ро и 3 - то ребро в ляво. Субкапитална
фрактура на лява фибула. Фрактура на същата в дистален край към латералния малеол,
поради което била хоспитализирана за 7 дни от 16.03.2023год. до 23.03.2023год.
Сочи се, че на 04.09.2023г. на ищцата било извършено рентгеново изследване в
Клиниката по неврология и психиатрия при МБАЛ „Св.Н.“ ЕАД и й била поставена
диагноза - Компресионна фрактура на тялото на прешлен Л1; Ретролистеза на Л2;
Остеохондрозни изменения на ниво Л5-Ес1 - снишено дисково пространство, субхондрална
остеосклероза. Ръбови остеофити на ниво ЛЗ-Л4.
Изложено е в исковата молба, че получените от ищцата в резултат на ПТП
травматични увреждания й причинили болки и страдания, особено силни в първите седмици
на домашното й лечение, неудобства в ежедневието - трудно ставала от леглото, не може да
се обслужва сама, да се храни и да извършва редица нормални ежедневни дейности. Твърди
се още, че настъпилото пътно произшествие оказало и силно въздействие върху психиката
на ищцата, което довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни
страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента тя изпитвала силен
страх да напуска дома си и страх и неувереност при пресичане на улици и пътни платна.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението до този момент ищцата
извършила разходи на обща стойност 10 537.52 лева, подробно индивидуализирани в
приложените към исковата молба данъчни фактури и фискални бонове.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 16.03.2023г. по отношение
на лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. № CO 0669 ВН била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество,
2
валидна до 29.09.2023 год.
Ищцата твърди, че предявила на 31.05.2023г. претенцията си пред ответното
дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
застрахователната компания.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените искове са допустими.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. З. Т.. С отговора се оспорват предявените искове по основание и
размер.
Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди се, че за настъпване на ПТП
е допринесла във висока степен ищцата, която навлязла внезапно на платното за движение
при ограничена видимост за водача на МПС, а ударът за водача на автомобила бил
непредотвратим. Сочи се, че ищцата нарушила разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, а именно чл. 108, 113 и 114, като при пресичане на платното за движение била
длъжна преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Ответникът навежда и доводи, че ищцата има принос в по-продължителния период
на възстановяване, тъй като не провела правилно и своевременно лечение и не спазвала
хигиенните й предписания.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е налице причинно
следствена връзка между процесното ПТП и неблагоприятните последици за ищцата , т.е.
всички описани в исковата молба увреждания. Досежно размера на исковата претенция
ответникът счита, че търсеното обезщетение е в завишен размер и като такова не
съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, че
същият не е съобразен с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични
случаи.
Оспорва се и исковата претенция за имуществени вреди като недължима. Оспорват се
сторените разходи да са относими и необходими за лечението на ищцата.
С отговора се оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна, поради неоснователност на главния иск. Твърди се, че ищцата не е
представила пред застрахователя банкова сметка.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от
ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК до 08.04.2024г. вкл., тя не е подала допълнителна
искова молба.
3
С определение на съда № 190 от 15.04.2024г. по делото е конституиран И. Г. Д. с ЕГН
********** и адрес – гр.К. п.к.2042, ул.М. № 6 в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното фактическа страна:
Видно от изисканото от съда НОХД № 58/2023г. по описа на Софийския военен съд е,
че с влязло в сила на 06.07.2023 год. споразумение за прекратяване на наказателното
производство, постановено по НОХД 58/2023 год. на Софийския военен съд, И. Г. Д. с ЕГН
********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за виновен в това, че на 16.03.2023 г.,
около 17.40 ч., в гр. К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Алхамбра“ с peг. № СО 0669 ВН, движейки се по ул. „А. С.“, с посока на
движение от гр. П. към ул. „Китка“, на пешеходна пътека пред дом № 11, е нарушил
правилата за движение по пътищата съгласно Закона за движени по пътищата уредени в чл.
119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре“,
като не пропуснал пресичащата пътното платно пешеходка Р. С. Т. с ЕГН ********** от гр.
К., която се намирала на пешеходната пътека и пресичала от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на лекия автомобил и в резултат на това реализирал ПТП с нея и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в гръдна травма – разместено счупване на тялото на гръдната кост, счупвания
на гръдната кост и по предна мишнична линия на десни ребра от 2-ро до 6-то, като 4-то и 5-
то с разместване на счупените фрагменти и счупване на 2-ро и 3-то леви ребра с малки
изливи в плевралните кухини двустранно, която й причинила трайно затруднение на
движението на снагата и травма на лява подбедрица – счупване на две места на
малкопищялната кост, която й причинила трайно затруднение на движението на левия долен
крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „второ“, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК. На И. Г. Д. за посоченото престъпление е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от три години.
По делото по искане на ответника е назначена автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните. Видно от същото, експертът сочи, че с
оглед механизмът на ПТП може да се направи извод, че за пострадалия пешеходец Р. Т.
произшествието е било предотвратимо, ако преди навлизането си на пешеходната пътека тя
е забелязала приближаващия към нея автомобил и е решила да се откаже от предимството си
като спре на място и предотврати ПТП. В останалата част заключението не се обсъжда от
съда с оглед забраната на чл.300 от ГПК при наличието на влязъл в сила акт на наказателния
съд – в частта му дали ПТП е било предотвратимо за водача на МПС.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила описаните по – горе в
споразумението сключено в наказателното производство увреждания. Отделно от това
4
вещото лице сочи, че ищцата е получила при ПТП и контузия на главата с разкъсно-контузна
рана тилно теменно и подкожен хематом високо теменно, срединно и вдясно. В съдебно
заседание, проведено на 09.07.2024г. вещото лице допълва, че при ищцата е налице и счупен
първи ломбален прешлен, което счупване било установено на 27.09.2023г. при преглед от
невролог. Такова счупване зараствало между 3 и 5 месеца.
Установява се още от заключението на СМЕ, че при ищцата било приложено
консервативно лечение с влИ.е на физиологични разтвори, противоотточни и обезболяващи
медикаменти. Била обработена хирургично и зашита раната на главата, а на лявата
подбедрица на ищцата била поставена гипсова имобилизация за лечение на счупването на
малкия пищял. Оздравителния период при такъв вид увреждания бил около 4 месеца.
Налице била причинно следствена връзса между ПТП и получените от ищцата увреждания.
В бъдеще било възможно ищцата да изпитва болки в зоната на увредите при физическо
натоварване и при промяна на времето.
Вещото лице изготвило СМЕ установява и че извършените от ищцата разходи, за
които са представени счетоводни документи по делото са в причинна връзка с получените от
нея травми и същите са били необходими за лечебния и възстановителния й процес.
Единствено представените финансови документи, на които било посочено само „лекарства“
вещото лице не може да определи дали са относими към уврежданията на ищцата от ПТП,
тъй като не са посочени конкретните заплатени лекарства по наименование.
От показанията на свидетеля Д.Т., син на ищцата, се установява, че видял майка си,
когато линейката я откарала в Окръжна болница. Първоначалната хоспитализация била
около 6-7 дена. След това и тъй като ищцата била неподвижна и така я изписали от Болница
„Св. А.“ се наложило да я настанят в болница Сердика, която се намирала в Овча купел и с
линейка я закарали там, за да продължи, както лечението си, така и възстановяването си. В
болница Сердика престоите на ищцата били два пъти по 28 дена и третия път била с около
20 дена по-малко без прекъсване. Когато я изписали от Сердика, тъй като все още не можела
да се движи сама и да се обслужва сама, живеела при свидетеля в апартамента му в С..
Когато ищцата започнала да става от леглото по-често, започнала да се оплаква от болки в
кръста, като свидетелят първоначално смятал, че това се дължи на дългото обездвижване,
което било в продължение на няколко месеца. След като ищцата се преместила да живее в К.
продължила да се оплаква от болките в кръста и не можела да стои повече от 10 мин. без да
седне и да се облегне или да легне. След преглед се установило, че има и счупен прешлен,
което счупване било в следствие на инцидента. Ищцата се нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си около месец и половина след изписването й от болница. След инцидента
настъпила промяна в нея, даже и към момента повече от около 20-30 мин. не можела да стои
права и да върши нещо, като домакински занимания, тъй като трябвало да седне или да
полегне. Не искала и да се вози в кола по-дълго.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП –
16.03.2023год. по отношение на лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. № CO 0669 ВН
5
е бил налице валидно сключен договор с ответното застрахователно дружество, със
застрахователна полица № BG/22/122002834737 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год.
Видно е от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р.
С. Т. до „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, получена от ответника на 31.05.2023год., че ищцата е спазила
процедурата по чл.380 от КЗ. Няма данни обаче по делото, до изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят да се е произнесъл,
като определи и изплати обезщетение или откаже изплащане на такова.
По делото са представени от ищцата с исковата молба фактури и касови бонове за:
заплатен престой в болница в размер на 5 727 лева, за заплатено медицинско изделие в
размер на 190 лева, за заплатени прегледи и изследвания в размер на 420 лева, за транспорт с
линейка в размер на 190 лева, както и за лекарства /конкретни/ и медицински консумативи в
размер на 328.86 лева. Представените по делото касови бонове, от които не се установява
какви лекарства са закупени с тях не могат да служат по делото като относими
доказателства за правния спор и съответно не следва да се присъждат на ищцата
удостоверените с тях суми. Не следва да се присъжда и разхода направен за допълнителен
диск със запис на образно изследване, тъй като това не е направен разход в пряка връзка с
процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
6
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р. Т. до
ответника по делото, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
/01.09.2023 год./ застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 06.07.2023 год. споразумение,
сключено по НОХД 58/2023 год. на СВС – относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така
сключеното споразумение за прекратяване на наказателното производство пред
7
наказателния съд, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва
да приеме за установени: първо, извършеното виновно от И. Г. Д. деяние, съставляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „второ“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК;
второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП телесни уврежданя на ищцата: гръдна травма
– разместено счупване на тялото на гръдната кост, счупвания на гръдната кост и по предна
мишнична линия на десни ребра от 2-ро до 6-то, като 4-то и 5-то с разместване на счупените
фрагменти и счупване на 2-ро и 3-то леви ребра с малки изливи в плевралните кухини
двустранно, която й причинила трайно затруднение на движението на снагата и травма на
лява подбедрица – счупване на две места на малкопищялната кост, която й причинила
трайно затруднение на движението на левия долен крайник, счупен първи ломбален
прешлен, контузия на главата с разкъсно-контузна рана тилно теменно и подкожен хематом
високо теменно, срединно и вдясно – последните се установяват от заключението по
приетата СМЕ.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че към датата на ПТП – 16.03.2023год. по отношение на лек автомобил
марка „Сеат Алхамбра” с peг. № CO 0669 ВН е бил налице валидно сключен договор с
ответното застрахователно дружество, със застрахователна полица № BG/22/122002834737
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до
29.09.2023 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки,
8
страдания и изживян стрес, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите
ищцата е била на 76 години, което предполага по - бавно възстановяване от травмите.
Следва да се отчете, че търпените от ищцата физически болки и страдания са били с голям
интензитет към момента на получаване на увреждането, като болезнеността постепенно е
отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в
рамките на период от около 5 месеца. Естеството на част от травмите при ищцата е
наложило и гипсова имобилизация, което обстоятелство също е причинило дискомфорт на
ищцата. За период от три месеца ищцата е била ограничена изцяло в движенията си, както и
в основните си битови нужди и ангажименти, а през следващите два месеца е ползвала
чужда помощ в ежедневието си. Става въпрос при ищцата за две по леки травми – разкъсно-
контузната рана на главата и подкожния хематом, но и за няколко сравнително тежки и това
са счупвания на пет ребра в дясно и две в ляво, счупен ломбален прешлен, както и счупване
на две места /в горния и в долния край/ на лявата малкопищялна кост.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 80 000 лева -
Решение № 118 от 5.02.2024 г. на САС по в. гр. д. № 855/2023 г. Предявеният иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен
размер от 120 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищцата, поради нейни действия, довели до съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му доказателствена тежест
твърдените с отговора на исковата молба обстоятелства. Правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е абсолютно, на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл.
114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда)
по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по
пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП – т.6 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК. В
настоящата хипотеза не се установи ищцата в качеството си на пешеходец да е нарушила
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Следва да се посочи също така, че ответникът следва да установи не само твърдените
действия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
9
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 80 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
31.05.2023 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р. Т. е
била получена от ответното застрахователно дружество.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за лечение на причинените й увреждания при горното ПТП, е доказан по основание
и частично по размер, а именно – до размер от 6 855,86 лева, съставляваща разходи за
заплатен престой в болница в размер на 5 727 лева, за заплатено медицинско изделие в
размер на 190 лева, за заплатени прегледи и изследвания в размер на 420 лева, за транспорт с
линейка в размер на 190 лева, както и за лекарства /конкретни/ и медицински консумативи в
размер на 328.86 лева, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата
горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника - 31.05.2023 год., до окончателното й заплащане,
като отхвърли иска като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен
размер от 10 537.52 лева.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 3 200 лева, както и изплатените разноски
от бюджета на съда в размер на 500 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
09.07.2024 год., сключен между ищцата и адвокат Х. А. З. от САК с адрес на кантората –
гр.С., ул.И. Д., № 7, ет.2, ап.5 същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36,
10
ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска
работа /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 7 600 лева, като
осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника. Върху горната сума не следва да се
присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по
ЗДДС. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство бе определено в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 86 855 лева с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и
извършените процесуални действия /разпити на един свидетел и изслушани заключения по
две експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 600
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по АТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от
Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК
ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 266,61 лева, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК **********
да заплати на Р. С. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.К., ул. „Ал. С.“ № 11, сумата от 80 000
лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП,
осъществило се на 16.03.2023 год. около 17.40 ч. в гр.К., на ул.„Ал. С.“, пред дом № 11, по
вина на водача на МПС, лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. №CO 0669 ВН - И. Г.
Д., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/122002834737 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до
29.09.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023год.
– датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК **********
да заплати на да заплати на Р. С. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.К., ул. „Ал. С.“ № 11,
сумата от 6 855,86 лева /шест хиляди, осемстотин петдесет и пет лева и 86 ст./,
съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – разходи за престой в
11
болнично заведение, за медицински изделия, за медицински транспорт, за прегледи,
изследвания и медикаменти, резултат от нанесени й травматични увреждания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 16.03.2023 год. около 17.40 ч. в гр.К., на ул.„Ал. С.“,
пред дом № 11, по вина на водача на МПС, лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг.
№CO 0669 ВН - И. Г. Д., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/22/122002834737 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 31.05.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.432, ал.1 от
КЗ за имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 10 537.52 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3700 лева /три хиляди и седемстотин лева/,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и разноски, изплатени
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на
адвокат Х. А. З. от САК с адрес на кантората – гр.С., ул.И. Д., № 7, ет.2, ап.5, сумата от 7600
лева /седем хиляди и шестстотин лева/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Р. С. Т., с ЕГН ********** и адрес:
гр.К., ул. „Ал. С.“ № 11 да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********** сумата от 266,61 лева
/двеста шестдесет и шест лева и 61 ст./, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника, а именно И. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес – гр.К. п.к.2042, ул.М. № 6.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12