Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр. Сливен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти май, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 112 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Г.Д.И. ***, подадена чрез пълномощник адв.
П.К., против Решение № 138/29.12.2021 г., постановено по АНД № 457/2021 г. по
описа на Районен съд Нова Загора, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия
К, № 3936275, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/,
установено с автоматизирано техническо средство е наложена глоба в размер на 650
лева на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДВП.
В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН. Според касатора
въззивният съд не се е произнесъл по направените доказателствени искания за събиране на допустими и относими доказателства. Неоснователно съдът приел, че АТСС
било годно за употреба. Счита, че не било установено по безспорен начин
извършването на административното нарушение. Издаденият ЕФ не съдържал
изискуемите в чл.47 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Моли съда за отмяна на решението
и за постановяване на друго, с което делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Алтернативно моли за решение по същество, с което да бъде отменен
издаденият ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател не се явява. В
писмено становище от пълномощник – адв. П. К. ***
жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, в представено писмено възражение
от процесуалния представител юрисконсулт М.оспорва жалбата като неоснователна.
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Алтернативно изразява становище за връщане на делото за ново
разглеждане и събиране на относими доказателства.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
се явява неоснователна.
Производството пред Новозагорския
районен съд се е развило по жалба на Г.Д.И. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 3936275 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на И. е наложена глоба в размер на 650 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено,
че на 17.08.2020 г., в 14: 47ч., в обл. Стара Загора,
АМ Тракия км.180, посока към гр. Бургас, управлява при ограничение от 90 км/ч,
въведено с пътен знак В26, като е извършено нарушение за скорост при управление
на МПС с рег. № *******, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство мобилна радарна система № TFR1-M 572. Установената стойност на
скоростта е 147 км/ч при отчетен километров толеранс от -3км, като превишената
стойност на скоростта е 57 км/ч.
За да потвърди ЕФ, Новозагорският
районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална
законосъобразност. Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от
Министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г,
отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП,
като при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на
спора, след преценка на събраните по делото доказателства – снимков материал, протокол
за проверка на радар, удостоверение за
одобрен тип на заснемащото устройство, заповед на АПИ за временна организация
на движението относно временното ограничение на скоростта в определен участък
от 90 км.ч., констативен протокол за оглед на поставените знаци и справка за
регистрация на и собственици на МПС /от
л.10 до л.23 на дело РС Чирпан/, както и установената въз основа на тях
фактическа обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно Г.И. е
санкционирана с налагане на предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш. В
конкретния случай съобразени, разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са всички заявени възражения на жалбоподателя.
Решението на Районен съд
нова Загора е валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че в
съответствие със законово установените изисквания, електронният фиш съдържа
надлежно описание на нарушението - в необходимата и достатъчна степен е
конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, като
са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността
на деянието и наличието на административно нарушение, при описание на конкретните
параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гледна
точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата административна
санкция. Противно на твърдението на санкционираното лице, по делото са събрани всички необходими и относими доказателства, които са напълно достатъчни за
установяване на извършеното нарушение.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система е
съставен по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г./. В него са отразени: местонахождението на мястото за контрол –
извън населено място; общото ограничение на скоростта – 90 км/ч; въведена с
пътен знак за ограничение на скоростта; режима на измерване – стационарен; име,
фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа на техническото
средство. От изложеното следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението,
посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Нарушението се установява и от изготвената с
техническото средство снимка, имаща качеството на веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. По делото са приобщени
удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство, заповед на АПИ за
временна организация на движението относно временното ограничение на скоростта
в определен участък от 90 км.ч., констативен протокол за оглед на поставените
знаци и справка за регистрация и собственици на МПС, от които се установява по
безспорен и несъмнен начин валидното въвеждане на ограничение на скоростта във
въпросния участък, годността на техническото средство, с което е документирано превишението на скоростта, съответно несъмненото извършване
на посоченото в електронния фиш нарушение.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че
при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните
органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност
в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. Доколкото по преписката липсва декларация, от
която да се установява, че друг е управлявал посоченото в ЕФ МПС, от приобщения
по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш
дата, място и час, именно касационният жалбоподател е осъществил посоченото от
АНО нарушение.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд за формална и процесуална законосъобразност на оспорения ЕФ серия К, № 3936275
на ОД на МВР – Стара Загора и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК
препраща към мотивите на това решение.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от Новозагорският
районен съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното от Г.И.
нарушение, за което е санкционирана с издадения електронен фиш серия К, № 3936275
на ОД на МВР – Стара Загора, при спазване на условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.
По тези съображения Административен
съд Сливен намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за
отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
138/29.12.2021 г., постановено по АНД № 457/2021 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
ОСЪЖДА Г.Д.И. *** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/ лева,
представляваща за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: