РЕШЕНИЕ
№ 1613
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110211592 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № КПК-НП-178/02.07.2024г., издадено от председателя на Комисия за
противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от
Закона за противодействие на корупцията/ЗПК/ за извършено нарушение на
чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
нарушения на материалния закон. Оспорва се фактът на извършване на
нарушението, като се твърди, че по отношение на жалбоподателя не е било
налице задължение по ЗПК за подаване на встъпителна декларация за
имущество и интереси, тъй като към момента на влизане в сила на Закона за
противодействие на корупцията жалбоподателят вече е заемал длъжността
директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, като във
връзка с тази своя длъжност е подал встъпителна декларация за имущество и
интереси, изискуема от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, поради което спрямо него следва да бъде
приложен параграф 4 от ЗПК, според който лица, които са подали встъпителни
декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават
нови встъпителни декларации след влизането в сила на ЗКП. По изложените
1
съображения е направено искане за отмяна на НП. Жалбоподателят
претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят В. Б. В. не се явява, изпраща
процесуален представител адв. А., с пълномощно по делото. Адвокат А. моли
да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят попада сред лицата, за които е
приложим параграф 4 от ПЗР на ЗКП.
Наказващият административен орган - председателят на Комисия за
противодействие на корупцията, редовно призован, се представлява от юрк. Р,
която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди
издаденото наказателното постановление, тъй като то е правилно и
законосъобразно. Намира също, че жалбоподателят е задължено лице, тъй
като въпреки че той е подал декларация за имущество и интереси, това е било
сторено пред органа по назначаването му. Това му задължение е било вменено
с параграф 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, но до приемането на ЗКП той не е бил
задължено лице, тъй като по отменените разпоредби за него се прилагал редът
за подаване на декларация пред органа по назначаване. Юрисконсулт Р
посочва, че поради тази причина жалбоподателят е станал задължено лице за
първи път съгласно чл. 6 ЗКП, с който законодателят е разширил кръга на
задължените лица. Юрисконсулт Р претендира юрисконсултско
възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери
изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
На 06.10.2023 г. е влязъл в сила Закона за противодействие на
корупцията /ЗКП/. Към този момент жалбоподателят въз основа на
сключеното между министъра на културата и него споразумение № РД12-
92/23.02.2021г. е заемал длъжността на директор на Музикално-драматичен
театър „Константин Кисимов“.
На 02.02.2024 г. актосъставителят Р Д Д на длъжност главен инспектор в
дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на
корупцията, упълномощена да съставя АУАН със заповед № КПК- РД- 06-
38/18.01.2024г. на председателя на КПК, извършила проверка на получените и
вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси
на лицата, които били задължени да подават декларации за имущество и
интереси. Констатирала, че жалбоподателят, В. Б. В. не бил подал декларация
по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в
едномесечен срок от влизане в сила на ЗКП- до 06.11.2023 г. Поради това бил
поканен да се яви лично на 06.02.2024 г. в дирекция "Публичен регистър" на
КПК, за да му бъде съставен и връчен АУАН.
На 06.02.2024 г. жалбоподателят се явил в КПК, където му бил съставен
2
и връчен лично АУАН № КПК- АУАН- ПР- 599/06.02.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката при
идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49,
ал. 1, т. 2 ЗПК наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
На 14.02.2024г. жалбоподателят регистрирал декларация за имущество и
интереси с вх. № В9983/14.02.2024г. за част I „Имущество“ и с вх. №
В9985/14.02.2024г. за част II „Интереси“.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи
въз основа на събраните по делото доказателства: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаната пред съда свидетелка Р Д Д, както
и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред –
споразумение №РД12-600/01.09.2016г., заповед №РД12-661/01.09.2020г.,
трудов договор №РД12-662/01.09.2020г., заповед №РД-12-91/23.02.2021г,
споразумение №РД12-92/23.02.2021г., покана за съставяне и връчване на
АУАН №КПК-АУАН-ПР-599, декларации за имущество и интереси
ЗПКОНПИ-38/29.05.2018г., заповед КПК РД-06-38/18.01.2024г.
Съдебният състав кредитира последователните и логични свидетелски
показания на Р Д Д, изготвила АУАН, в които тя излага своите непосредствени
впечатления във връзка с извършената от нея проверка по случая,
установените от нея факти, както и процедурата по съставянето на АУАН.
Фактът, че към момента на влизане в сила на ЗКП жалбоподателят е
заемал длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин
Кисимов“ е изводим от документите, приложени в изпратената до съда жалба
- споразумение №РД12-600/01.09.2016г., заповед №РД12-661/01.09.2020г.,
трудов договор №РД12-662/01.09.2020г., заповед №РД-12-91/23.02.2021г,
споразумение №РД12-92/23.02.2021г.
При така установените фактически обстоятелства съдът прави
следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано
лице в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 26.07.2024г.,
а жалбата е подадена на 09.08.2024г.), и е насочена срещу обжалваем акт,
поради което е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
По същество разгледана, жалбата е основателна при следните
съображения.
Преди да направи проверка на материалноправната законосъобразност
на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо
3
проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния
закон. След извършената служебна проверка на въпросите относно
компетентността съдебният състав установи, че АУАН е съставен от
оправомощено лице с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗПК, тъй като
свидетелката Р Д Д (актосъставител) се явява надлежно оправомощена от
заместник-председателя на КПК със заповед КПК РД-06-38/18.01.2024г да
съставя актове за нарушения. Атакуваното наказателно постановление също е
издадено от компетентно длъжностно лице – посочения председател на КПК,
каквото е изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗПК. Въз основа на това се формира
и извод от съдебния състав, че правилата за компетентност са били спазени и
не е налице съществено нарушение на същите, което да води до отмяна на
оспореното НП. Съдът не констатира нарушения и на разпоредбите на чл. 36
– чл. 46 и на чл. 47 – чл. 58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съответно
издаденото НП съдържат съответните законови реквизити, включително
описанието на административното нарушение и неговата правна
квалификация, както и обстоятелствата по извършването и установяването му.
От друга страна съдът приема, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е
допуснато съществено нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като
към 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на ЗПК/ жалбоподателят е заемал
длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин
Кисимов“. Безспорно жалбоподателят има качеството на лице, заемащо
публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПК, но с влизане в сила на ЗПК за
него не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК, тъй като
подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен
срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила
на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности в предходен
момент от влизането в сила на разпоредбите на ЗПК. Предвид това нарушение
по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от
жалбоподателя от обективна и субективна страна.
Съдът приема, че аргумент в тази насока се явяват и разпоредбите на
ЗПК, които не съдържат използвания в АУАН и НП термин "новозадължени
лица", като съответно нововъзникващо задължение за определена категория
лица, сред които евентуално да попада В. Б. В., не е предвидено и в
преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Напротив, § 4 ПЗР на ЗПК
предвижда, че "задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на
отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни
декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при
условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".
С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че материалният
закон е приложен неправилно от наказващия орган, което се явява основание
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
4
Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателят,
поради което претенцията за присъждане на направените разноски, направена
от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
заседание, е основателна. Неоснователно се явява възражението на юрк. Раева
за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 във
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на стойност от 400 лева. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева, като съдът взе предвид освен
изготвяне на депозираната срещу наказателното постановление жалба, така
също и явяването на процесуален представител във всяко проведено съдебно
заседание. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева за пропорционално на оказаната правна
помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-178/02.07.2024г.,
издадено от А Т С, председател на Комисия за противодействие на
корупцията, с което на В. Б. В. на основание чл. 115, ал. 1 ЗКП за нарушение
на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на В.
Б. В. сумата 400 /четиристотин/ лева, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София
в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5