№ 22642
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110106555 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД Ф АД срещу СО, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД за сумата от 260,76 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 23.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.02.2025 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 23.07.2024 г. в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек
автомобил марка „Тойота“, модел „C HR“, с рег. № СВ 1966 ХВ, в размер на
търсената сума от 260,76 лв., представляващ изплатено от него
застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на застрахования при него лек
автомобил марка в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът СО, който съгласно чл. 31
ЗП е длъжен да ремонтира и поддържа общинските пътища. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане в размер на изплатената сума, която претендира. Твърди, че
изпратил на ответника регресна покана, получена от него на 02.12.2024 г., но
последният отказал да възстанови дължимата сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер. Твърди, че не
1
са съставени протокол за ПТП и снимков материал от произшествието в
съответствие с Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. Твърди, че ПТП не е настъпило
при описания в исковата молба механизъм, както и че няма доказателства за
наличие на дупка на пътя. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил, тъй като последният е
собственост на „Стандарт строй 2003“ ЕООД, което дружество е собственик
на семеен магазин „Слънце“, пред който се твърди, че е настъпило процесното
ПТП, съответно водачът на лекия автомобил е знаел за наличието на
необезопасена дупка и е могъл да я избегне. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
ЗЗД.
Ето защо за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието
на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и
възражението си за съпричиняване.
Страните не спорят, а и от приетите като писмени доказателства по
делото Застрахователна полица № 47042417303000573, подписана от
застрахователя и от застраховащия, и Общи условия по застраховка „Каско
Стандарт“ се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца в качеството на застраховател и собственика на
процесния лек автомобил марка „Тойота“, модел „C HR“, с рег. № СВ 1966
ХВ, в качеството на застрахован с период на покритие от 00:00 ч. на
21.04.2024 г. до 23:59 ч. на 20.04.2025 г. при основни покрития „Пълно Каско“
и допълнителни покрития „Официален сервиз“ и „Помощ на пътя“.
Спорен по делото се явява механизмът на настъпване на твърдяното ПТП,
2
който съдът намира за доказан от съвкупния анализ на представените по
делото документи - Декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“ и Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпила щета, и показанията на свидетеля С. В. К., които
съдът кредитира като логични, последователни и безпротиворечиви.
Установява се, че на 23.07.2024 г. в гр. София, ж.к. „Младост 1“, близо до блок
№ 1, в тъмната част на деня С. В. К. е управлявала лек автомобил марка
„Тойота“, модел „C-HR“, с рег. № СВ 1966 ХВ, като при излизане от паркинга
на магазин „Слънце“, извършвайки маневра за ляв завой, попаднала в
необозначена дупка с приблизителен диаметър от 50 см. срещу централния
вход на магазин „Слънце“, вследствие на което се спукала предната дясна гума
на автомобила. Тъй като автомобилът блокирал и не могъл да се движи,
дошли познати на свидетеля, за да го извозят.
Описаният механизъм на ПТП се потвърждава от приетото по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът цени като
пълно, обосновано и изготвено от компетентен специалист. Вещото лице е
категорично, че нанесените на лекия автомобил материални щети, в т.ч.
спукана предна дясна гума, са в причинно-следствена връзка с установения по
делото механизъм на ПТП и съответстват с констатираната от застрахователя
щета.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпването на ПТП с
твърдения от ищеца механизъм и наличието на дупка на пътното платно не се
установяват по делото, тъй като липсват протокол за ПТП и снимков
материал, изготвени от компетентните органи при посещение на мястото на
произшествието. Действително, предвид обстоятелството, че автомобилът е
блокирал и не е могъл да се движи на собствен ход вследствие настъпилото
ПТП, е следвало да бъдат уведомени органите на МВР – „Пътна полиция“,
които да съставят нарочен документ за произшествието. Това е така, тъй като
по арг. на противното от чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията
за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд при
повреди на МПС, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с
един участник, когато МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
произшествието се посещава от компетентните органи и се съставя протокол
за ПТП. Въпреки това в закона не е предвидено ограничение във връзка с
доказването на гореизброените обстоятелства, относими към механизма на
ПТП. Същите подлежат на доказване в процеса чрез ангажирането на всички
допустими доказателства и доказателствени средства по ГПК, каквито се
явяват обсъдените по-горе гласни и писмени такива, както и от заключението
на вещо лице. Извод в обратен смисъл не следва и от правната характеристика
на протокола за ПТП, изяснена в трайно установената практика на ВКС
/Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.; Решение
№ 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о.; Решение № 73 от
3
22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о.; Решение № 98 от 25.06.2012
г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о.; Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., според която протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред
при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ. Същият се ползва с материална доказателствена
сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП /в т.ч. възпроизведени в схема/, като
разположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, състоянието на пътя, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др. Когато отразеният в протокола факт съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, а когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава, претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец
носи тежестта за доказване на механизма на ПТП. От изложеното следва, че в
конкретния случай дори местопроизшествието да беше посетено от служители
на МВР – „Пътна полиция“, то същите не биха могли да удостоверят начина на
настъпване на ПТП, доколкото не са негови очевидци, и в този смисъл ще е
необходимо установяването на механизма на ПТП с други доказателствени
средства, каквито са събраните по настоящото дело.
Неоснователно е и твърдението в отговора на исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило при условията на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и
които да са в причинна връзка с него, не ангажира каквито и да било
доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата, например като се е движил с
несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с наличието на дупка
на пътното платно, каквото задължение същият би имал, единствено ако
препятствието на пътя е било надлежно обозначено, каквито данни липсват по
делото. Обстоятелството дали застрахованият при ищеца лек автомобил е
собственост на дружеството, което е собственик на магазин „Слънце“, пред
чийто вход е настъпило процесното ПТП, е ирелевантно за преценката
относно наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек
автомобил. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите, като е
създало условия или е улеснило тяхното настъпване /така Решение №
4
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о./. Приносът на увреденото лице трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем
или обоснован единствено с наличието на свързаност на увреденото лице с
мястото на настъпване на ПТП, в какъвто смисъл са твърденията на
ответника.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира за доказани твърденията
на ищеца за настъпило в срока на застрахователното покритие по валидно
сключения договор за имуществено застраховане застрахователно събитие
вследствие попадане на застрахования при ищеца лек автомобил в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в причинна връзка
с което по лекия автомобил са настъпили материални щети. Налице е
основание за възникване на регресно право в полза на застрахователя в размер
на платеното от него застрахователно обезщетение. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл Раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответникът, който съобразно чл. 13
ЗДвП е следвало да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
От приетите по делото писмени доказателства /опис на претенция, опис-
заключение по претенция, доклад по щета/ и според заключението на вещото
лице, неоспорено от страните, действителната средна пазарна стойност на
щетите, причинени на процесния лек автомобил, възлиза най-малко на сумата
от 260,76 лв. Не се спори, а и от представеното преводно нареждане за
кредитен превод, се установява, че на 29.07.2024 г. ищецът е изплатил на
собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 260,76 лв. Обемът на регресното вземане на застрахователя се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Доколкото последното не надхвърля размера на
действителните вреди, определен в приетата експертиза, то в полза на ищеца е
5
възникнало вземане в размер на 260,76 лв., поради което искът се явява
основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът в производството, който претендира и доказва
извършването на разноски в общ размер на 910 лв., от които 50 лв. за
държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице, 60 лв. за призоваване на
свидетел и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, платено по банков път /лист
36-37/, които разноски следва да се присъдят на ищеца в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес гр. София, ул. „*** да заплати на ЗЕАД Ф АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, пл. ***, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 260,76 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.07.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.02.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА СО, с адрес гр. София, ул. „*** да заплати на ЗЕАД Ф АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, пл. ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 910 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6