Решение по дело №2389/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 240
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20184310102389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                           Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е  

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                           гр.ЛОВЕЧ, 14.07.2020 год.

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

                                   

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2389 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.342-247 от ТЗ с посочена цена на иска - 352,17 лева.

            РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от “Теленор България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.Г. против М.Н.Р. ***, в която изтъква, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.Н.Р. е образувано Ч.гр.д.№1668/2018 год., VI състав, по описа на PC-гр.Ловеч. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 352,17 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.

            Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, предявява, на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на сумата 130,95 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявава и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 221,22 лева.

            Счита, че е допустимо съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 от ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагат общите правила.

            По повод договор за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год., сключен с мобилния оператор „Теленор България"ЕАД, ответникът М.Н.Р. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0893/610776 с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99 лв., с уговорен срок на действие до 04.02.2018 год., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 12,29 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

            Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

            Позовава се на чл.26 от Общите условия на мобилния оператор съгласно които : «При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми».

            За потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год. «Теленор България»ЕАД е издал, както следва :

            1/.фактура №**********/10.04.2016 год. за отчетения период на потребление 10.03.2016-09.04.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 43,45 лв. /с ДДС/ от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв., мултимедийни съобщения (MMS) 0,98 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.04.2016 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

            2/.фактура №**********/10.05.2016 год. за отчетения период на потребление 10.04.2016-09.05.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 42,93 лв. /с ДДС/, от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв., Разговори към „Грижа за клиента" 0.04 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.05.2016 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

            3/.фактура №**********/10.06.2016 год. за отчетения период на потребление 10.05.2016-09.06.2016 год. с начислена за периода сума за плащане в размер на 42,28 лв. /с ДДС/, от които : за мобилен номер 0893/610776 - 24,99 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29,99, Вноска за лизинг 12,29 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.06.2016 год. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

            Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 128,66 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 03/2016 год., за месец 04/2016 год. и за месец 05/2016 год. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

            С Кредитно известие №**********/10.07.2016 год. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 10 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 12,29 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 128,66 лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза в размер на сумата 130,95 лв.

            Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 130,95 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, «Теленор България»ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника М.Н.Р. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата 10.08.2016 год. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 838,54 лв.

            В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 486,37 лв.; фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 221,22 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 130,95 лв.

            Датата на деактивация на процесния абонамент е 30.06.2016 год., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

            По този начин абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайният срок за ползване на абонамента Нонстоп 29.99 лв., за мобилен номер 0893/610776 до 04.02.2018 год., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год.

            Заявява, че в настоящото исково производство, Операторът няма претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 486,37 лв., като същата не е част от предмета на иска.

            Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black са обявени за предсрочно изискуеми.

            Съгласно чл.3 (2) от всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0893/610776 : „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на «Теленор България" ЕАД».   При сключване на процесният договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

            Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 08/2016 год, когато е издадена крайната фактура №**********/10.08.2016 год., съгласно уговорения погасителен план, както следва :

            - За устройство SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black, взето във връзка с мобилен номер 0893/610776, се дължи цената в размер на на 221,22 лв. след месец 8/2016 год. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е след м.08/2016 год. до м.01/2018 год.

            Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България»ЕАД, ответникът М.Н.Р. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 : „Потребителят е длъжен да заплаща определените от «Теленор България»ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й». Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на «Теленор България»ЕАД /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Н.Р.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, «Теленор България»ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196 в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

            Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е предвидено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на «Теленор България»ЕАД. Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/ пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

            В конкретният случай ответникът М.Н.Р. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0893/610776 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

            Счита, че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респективно същият е в неизпълнение на договора си.

            С оглед на изложеното и на основание на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, моли съда след като се убеди в основателността на претенцията им, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.Н.Р., ЕГН-**********, адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 130,95 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника М.Н.Р., ЕГН-********** да заплати на ищеца „Теленор България»ЕАД, ЕИК : ********* сума в размер на 221,22 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.02.2016 год. за мобилен номер 0893/610776 за периода след м.08/2016 год. до м.01/2018 год., с абонатен номер №*********.

Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски  възнаграждения.

В законният едномесечен срок е представен отговор от адв.М. - назначена от съда за особен представител на ответника, в който счита, че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани, тъй като видно от исковата молба е, че ищеца е сезирал съда с установителен иск за сума по-малка от посочената в заповедното производство, а именно 130,95 лева, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск е предявен и осъдителен иск срещу ответника за заплащане на дължими лизингови вноски в размер на 221,22 лева. Позовава се на пет броя фактури, с които намира, че само с тях не се доказва наличието на задължения за използване на далекосъобщителни услуги в посочения размер. Напротив налице са документи за сумата от 1,02 лева, като във фактурите са посочени и други суми, но в тях е посочено съвсем различно основание за тези задължения. В този смисъл намира искането за заплащане на сума в размер на 130,95 лева за периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год. за неоснователно и недоказано.

Ищецът, редовно призован, не изпраща представител по делото, но с молба-становище, чрез пълномощника си адв.Г. моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Ответникът, призован по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, в хода на настоящият исков процес се представлява от адв.М. - негов особен представител, която поддържа отговора на исковата молба, представен в срока по чл.131 от ГПК. Моли съда да приеме, че с представените по делото първични счетоводни документи не се доказва наличие на задължение за използване на далекосъобщителни услуги и то в претендирания размер, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Моли съда да отхвърли иска, с който е сезиран като неоснователен и недоказан.

            Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

            От служебно изисканото и приложено Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е издадена заповед №972/14.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М.Н.Р. *** за сумата 352,17 лева главница, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 04.02.2016 го., потребени в периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., за окито е издадена крайна фактура №**********/10.08.2016 год., платима в срок до 25.08.2016 год., 69,68 лева мораторна лихва за забава за периода от 26.08.2016 год. до 08.08.2018 год., начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура, считано от 13.08.2018 год. до окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата 205 лева съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар.

            Тъй като издадената в заповедното производство заповед №972/14.08.2018 год. по Ч.гр.дело №1688/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с разпореждане №3232/12.10.2018 год., на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч.

            Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 12.10.2018 год. и получен от негов пълномощник на 25.10.20118 год., като исковата молба е подадена в законният едномесечен срок и е допустима за разглеждане от исковия съд.

            Няма спор между страните, че между оператора „Теленор България”ЕАД и потребителя М.Н.Р. е сключен Договор за мобилни услуги с дата 04.02.2016 год., с абонаментен план НонСтоп 29,99 лева, с неограничени национални минути и предпочетен номер +359*********. Потребителят се е възползвал от възможността и е закупил от Оператора мобилен апарат марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 12,29 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по Договор за лизинг със същата дата 04.02.2016 год., копие от който е представен като доказателство по делото.

            Договорът за мобилни услуги е сключен с първоначален срок 24 месеца, като същият влиза в сила на 04.02.2016 год. и изтича на 04.02.2018 год. След като потребителят се е запознал със съдържанието му и го е подписал, той се е съгласил да спазва Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги на Оператора, както и е изразил желението си договорът му да влезе в сила незабавно. Изрично в договора е посочено правото на Оператора да променя месечния абонамент веднъж годишно, индексирайки го с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, в случай, че същият е равен или по-голям от 1%. Индексираният месечен абонамент е основа за извършване на индексация през следваща година като информация за индексирания месечен абонамент се включва в първата месечна фактура на потребителя след извършване на индексирането. Операторът не гарантира ползването на приложения за пренос на глас, видео и текстови съобщения през интернет среда между двама и/или повече потребители. Посоченото може да бъде предмет на допълнително тарифиране. Предвидена е и договорна клауза, че в случай на прекратавяне на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на Оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от Оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. След изтичане на първоначалния срок настоящият договор се превръща в безсрочен при стандартните условия на израния абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за всяка СИМ карта/номер, посочен в него.

            Издадена е Запис на заповед за сумата 282,67 лева между страните, с място на издаване гр.София и дата 04.02.2016 год., съгласно който М.Н.Р. неотменимо и безусловно се е задължил срещу предоставянето на този запис на заповед да плати на предявяване, без разноски и протест сумата от 282,67 лева на „Теленор България”ЕАД. Записът на заповед е предявен за плащане от името на „Теленор България”ЕАД на 04.02.2016 год.

            По делото е приложен и Договор за лизинг от 04.02.2016 год., по силата на който лизингодателят „Телонор България”ЕАД се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя М.Н.Р., за временно и възмездно ползване следното устройство : марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black с телефонен номер +359********* срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 365,17 лева с включен 20% ДДС по начин, посочен в договора - чл.1, ал.1. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните - чл.2. Видно от чл.3, ал.1 на договора е, че лизингополучателят се е задължил да заплати общата лизингова цена в размер на 365,17 лева, с включен 20% ДДС, както следва : първоначална лизингова вноска в размер на 82,50 лева с ДДС, платима към датата на сключване на договора за лизинг и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 12,29 лева с включен 20% ДДС. Страните са се договорили, на основание чл.3, ал.2, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България”ЕАД. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на договора за лизинг на устройство, запис на заповед на стойност 100% от цената по чл.1 с начислен ДДС минус първоначална лизингова вноска, посочена в чл.3, ал.1, в случай, че е платена такава, както и всички други приложение и допълнения, подписани от страните. Записът на заповед е на стойност 282,67 лева. С подписване на договора за лизинг, лизингополучателят е декларирал, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на договора за лизинг на устройство.

            В чл.12, ал.1 от Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или друго устройство е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на лизингополучателя; да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството и/или принудително да удовлетвори вземането си от предоставения като обезпечение запис на заповед. В следващата ал.2 е посочено, че месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.

            От представените с исковата молба Общи условия на „Теленор България”ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, се установява какъв е начинът на определяне на цените на услугите, тяхното заплащане, гаранционната сума, както и правата и задълженията на страните - на Оператора и на потребителя, решаването на възникналите между тах спорове. Видно от чл.26 и чл.27 е, че заплащането на услугите се извършва въз основа на фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя при ползване на услуги чрез индивидуален договор. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всяки ден закъснение. Едно от задълженията на потребителите, визирано в т.70 и т.71 е да спазва разпоредбите на тези Общи условия и на индивидуалния договор, както и на всички допълнителни споразумения, молби или други писмени документи, обвързващи Теленор и потребителя, както и да заплаща определените от Теленор цени по начин и в сроковете за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия.

В срока на действието на договора за мобилни услуги от дата 04.02.2016 год., са издадени следните фактури, приложени като доказателства по делото :

- фактура №**********/10.04.2016 год. за отчетен период 10.03.2016 год.-09.04.2016 год. за сумата 43,45 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по отчетния период 25.04.2016 год.;

- фактура №**********/10.05.2016 год. за отчетен период 10.04.2016 год.-09.05.2016 год. за сумата 86,38 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по отчетния период 25.05.2016 год.;

- фактура №**********/10.06.2016 год. за отчетен период 10.05.2016 год.-09.06.2016 год. за сумата 128,66 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по отчетния период 25.06.2016 год.;

- фактура №**********/10.07.2016 год. за отчетен период 10.06.2016 год.-09.07.2016 год. за сумата 130,95 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по отчетния период 25.07.2016 год.;

- фактура №**********/10.08.2016 год. за отчетен период 10.07.2016 год.-09.08.2016 год. за сумата 838,54 лева за месечни и еднократни такси с включен 20% ДДС и срок за плащане на задълженията по отчетния период 25.08.2016 год.

Процесният договор за услуги е прекратен едностранно от оператора, съгласно чл.11 при условията на чл.75 във връзка с чл.19, б.”в” от Общите условия, по вина на абоната да не заплати дължимите месечни плащания, като за самото прекратяване на договора, законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му от оператора мобилни услуги.

От назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът приема като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана, се установява, че във връзка с предоставяне на мобилни услуги на ответника при ищеца е открита партида на името на М.Н.Р. с кл.№*********, титуляр на мобилен №**********. В счетоводната систама на ищеца по партидата на ответника през периода 10.03.2016 год.-09.08.2016 год. са направени счетоводни записвания по всички издадени фактури на името на М.Н.Р. с клиентски №*********, като съгласно тези записвания начислените суми за плащане по тази партида са в размер общо на сумата 838,54 лева, включващи 81,79 лева за мобилни услуги, 270,38 лева за лизингови вноски, 486,37 лева неустойка за предсрочно погасяване на договор за услуги. През периода 10.04.2016 год.-09.08.2016 год. не са осчетоводени плащания от ответника за погасяване на задълженията. Непогасените задължения според експерта са в размер общо на 352,17 лева, от които 81,79 лева за мобилни услуги и 270,38 лева за лизингови вноски.          

По обективно съединения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД.

При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване със сила на присъдено нещо, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане срещу ответника в претендирания в петитума на исковата молба размер на сумата 130,95 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата 221,22 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.02.2016 год. за мобилен номер 0893/610776 за периода след м.08/2016 год. до м.01/2018 год., с абонатен №*********.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : съществуването на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.

С приложените по делото Договор за мобилни услуги, Запис на заповед, Договор за лизинг, съдът приема, че те са валидно сключени между страните, тъй като те като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответника, чрез назначания му особен представител и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, на основание чл.180 от ГПК, съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях са направени от тези лица. Едновременно с това, на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на цитираните по-горе договори и запис на заповед, в правната сфера на всяка от страните възникват права и задължения. Безпорно по делото се установи, че „Теленор България”ЕАД е изпълнил основните си задължения по договорите, а именно да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за конкретно посочен абонатен, мобилен номер, както и че му е предаставил лизингова вещ, представляваща марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black с телефонен номер +359*********, за срок от 23 месеца. От своя страна ответникът не ангажира релевантни доказателства, от които да е видно, че е  заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от Общите условия 18-дневен срок от издаването на месечната фактура, като неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума - чл.26 от Общите условия. Възражението на особения представител на ответника, че с така представените първични счетоводни документи не се доказва наличието на задължение за използване на далекосъобщителни услуги в посочения размер, съдът счита, за неоснователно и неподкрепено с релевантни доказателства с подкрепа на това възражение, тъй като видно и от заключението на вещито лице по съдебно-икономическата експертиза в счетоводната система на ищеца по партидата на ответника през процесния период от време са направени счетоводни записвания по всички издадени фактури на името на ответника с кл.№*********.

Затова съдът счита, че ответникът е неизправна страна по така възникналите между страните облигационни отношения, тъй като не е изпълнила задължението си в сроковете и по начина, уговорен между страните. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и в интерес на кредитора. В този смисъл предявеният положителен установителен иск се явява основателен и доказан, но до размер на сумата 81,79 лева, така както е посочило вещото лице в заключението си по съдебно-икономическата експертиза, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 130,95 лева тази искова претенция се отхвърли. Сумата в размер на 81,79 лева е дължима, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.

По обективно съединения иск с правно основание чл.342-347 от ТЗ.

Съдът е сезиран и осъдителна претенция за заплащане на сумата 221,22 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, която е основателна и доказана до пълния претендиран размер. Безпорно между страните е налице сключен договор за лизинг на 04.02.2016 год., чиято дефиниция е дадена в текста на чл.342, ал.1 от ТЗ, а именно с него лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Конкретните условия, права и задължения на страните, срокове и начин на плащане са уредени в договора за лизинг и общите условия към него, представляващи неразделна част от този договор, с които лизингополучателят е запознат изцяло и ги е приел безусловно, задължавайки се да спазва общите условия на договора, още с подписването му. Основание за начисляване на процесната сума е текста на чл.12, ал.1 от Общите условия на договорите за лизинг на оператора, предвиждащ, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договор, лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал.2 на същия текст, месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащането на дължими съгласно тези договори плащания. В конкретният казус съдът приема за установени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от лизинговите вноски, който в случая е за устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy А5 Black с телефонен номер +359*********. Предвид упражненото от страна на лизингодателя право да обяви предсрочна изискуемост и с оглед факта, че няма представени доказателства по делото мобилното устройство да е върнато на оператора, ответникът дължи заплащане на претендираната сума в размер на 221,22 лева, чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата. Въпреки, че в заключението си вещото лице е посочило, че размера на тази претенция за лизингови вноски възлиза в размер на сумата 270,38 лева, формирана от 18 броя дължими лизингови вноски по 12,29 лева - 221,22 лева и 4 броя лизингови вноски, фактурирани в предходни фактури - 49,16 лева, съдът е длъжен да спомене, че до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция не бе направено изменение - увеличение на размера на този иск, в съответствие с изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК, което му дава основание да я уважи до размера на претендираната в петитума на исковата молба сума.

По разноските.

При този изход на исковия процес ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 628,10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи платената по сметка на съда държавна такса, адвокатски хонорар,  депозит за назначания особен представител на ответника, депозит за вещо лице, държавна такса за обжалване на определение пред въззивната инстанция, а за сумата 101,90 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на разноските от 730 лева, претенцията на ищеца против ответника като неоснователна и недоказана се отхвърли.

Ответникът дължи на ищеца и заплащане на сумата 205 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, включващи 25 лева платена държавна такса по сметка на съда и 180 лева адвокатски хонорар.

            На адв.А.М. *** следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на сумата 300 лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство наответника М.Н.Р. по гр.дело №2389/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Водим от изложеното, съдът

                                                                          Р   Е   Ш    И    :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Н.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез назначения му от съда за особен представител адв.А.М. ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на сумата 81,79 /осемдесет и един лева седемдесет и девет стотинки/ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 10.03.2016 год. до 09.08.2016 год., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, като за сумата 49,16 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 130,95 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА ответника М.Н.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез назначения му от съда за особен представител адв.А.М. *** да заплати на ищеца „Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата в размер на 221,22 /двеста двадесет и един лева двадесет и две стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.02.2016 год. за мобилен номер 0893/610776 за периода след м.08/2016 год. до м.01/2018 год., с абонатен номер №*********.

ОСЪЖДА ответника М.Н.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез назначения му от съда за особен представител адв.А.М. *** да заплати на ищеца „Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик сумата 628,10 /шестотин двадесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща съдебно-делоовдни разноски за настоящото исково производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи платената по сметка на съда държавна такса, адвокатски хонорар,  депозит за назначания особен представител на ответника, депозит за вещо лице, държавна такса за обжалване на определение пред въззивната инстанция, а за сумата 101,90 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на разноските от 730 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца против ответника като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА ответника М.Н.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез назначения му от съда за особен представител адв.А.М. *** да заплати на ищеца „Теленор България»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост", ж.к.„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик сумата 205 /двеста и пет/ лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, от които 25 лева платена държавна такса по сметка на съда и 180 лева адвокатски хонорар.

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.А.М. *** определеното възнаграждение в размер на сумата 300 /триста/ лева от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника М.Н.Р. по гр.дело №2389/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба, подадена чрез съда, който е постановил решението до ОС-гр.Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.259, ал.1 от ГПК.          

            Препис от същото след влизането му в сила да се приложи по Ч.гр.дело №1668/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :