РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Гоце Делчев, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100709 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Е.М.“ ЕООД с
ЕИК ****, чрез адвокат Г. Илиева Х., с която са предявени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК, против М. Т. Д. с ЕГН **********.
Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: **** лева главница, ведно със законна лихва върху нея от
*********г., до окончателното й погасяване и ***** лева - лихва за забава, изчислена в
размер на законната лихва за забава, върху претендираната главница, за периода от *******г.
до *******г., включително, произтичащи от Договор за кредитна карта за физически лица №
************ от 20.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 140/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Твърди се в исковата молба, че вземането е възникнало на основание „Договор за
кредитна карта за физически лица № *********** от 20.11.2019г., сключен между „У. Б. АД
и М. Т. Д. - кредитополучател. С договора за издаване на кредитна карта, „У. Б.“ АД е
предоставила на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с
кредитен лимит *** лв. /***** лева/, усвоени от кредитополучателя, чрез тегления в брой и
плащания в търговски обекти. С предоставянето на разрешения кредит, банката е изпълнила
задължението си по договора. Сочи се, че сумата на кредита е усвоена в цялост. Срокът на
действие на договора е двадесет и четири месеца и изтича на ****г., съгласно чл. 3.5 от
договора. Излага се, че предвид характера на кредита - кредитна карта, кредитополучателят
е имал възможност да усвоява многократно кредита до предоставения размер, доколкото е
погасявал минималните договорени погасителни вноски преди това. Твърди се, че договорът
за кредит е сключен при месечен лихвен процент в размер на 1,00 % - чл. 2.1., като в чл. 7 са
предвидени условията при които лихва се начислява. В чл. 7.1.2. е уговорено, че
кредитополучателят не дължи лихва в случай, че погаси усвоените чрез безналични
плащания суми не по-късно от 15-то число на месеца следващ извършените усвоявания.
Минималната погасителна вноска е равна на 3% от кредитния лимит или минимум 15 лева,
дължима от 1-во до 15-то число на месеца - чл. 3.1. от договора. ГПР — се определя от и в
1
рамките на лихвения процент на Банката, посочен в чл. 2.1., и съгласно вида на ползваните
услуги, за които се начисляват такси. В чл. 7 и следващи от договора за кредит подборно е
описан начина на формиране изчисляване и прилагане на всички приложими по договора за
кредит лихви, възможността за тяхното изменение и методиката, за изчисление на
изменението, в случай, че пазарните условия налагат такова.
Сочи се, че на *****г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия /, кредиторът „У. Б.“ АД, е прехвърлил на „Е. М.“ ЕООД портфейл от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към М. Т. Д.,
произтичащо от процесният договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника М. Т.
Д. е подробно описано на страница № 26, под референтен номер № 1317 в Приложение № 1,
с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с
уведомлението приложено към настоящата искова молба. Излагат се твърдения, че на
30.09.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите
лихви, като считано от тази дата вземането на ищеца е изцяло дължимо, или в случая,
крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск е обективен
факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство - 04.02.2025г., по
което е издадена процесната заповед за изпълнение. На крайния падеж, както и към датата
на настоящата искова молба, ответникът не е изпълнил договорните си задължения за
погасяване на предоставения кредит. Представят се писмени доказателства. Претендират се
направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Наведени са възражения за недоказаност на
исковата претенция. Направено е възражение за нищожност на сключения договор, поради
противоречие със ЗПК. Сочи се, че договорът не отговаря на реквизитите на чл. 11, ал. 1
ЗПК и липсва ясно и разбираемо ГПР. Направено е възражение, че длъжникът не е уведомен
за извършената цесия. Прави възражение за настъпила погасителна давност на
претендираните главница и лихва. Моли искът да бъде отхвърлен. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. По делото са
постъпили становище по хода на делото, както и по същество.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства, както и е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение по реда на чл. 12 от ГПК, на основание чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На *******г. между "У. Б." АД и М. Т. Д. /кредитополучател/ е сключен Договор за
кредитна карта на физически лица № **************.
Съгласно Раздел Първи, предмет на договора е предоставяне на кредитополучателя
възможност да ползва платежни услуги чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми в
съответствие с условията по договора. Предоставения кредитен лимит е в размер на
*********лв. по картова сметка BG********************
Месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора
е в размер на 1.00%, а годишния - 12.00% /1.00% х 12 = 12.00%/.
Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на
Банката.
Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 3% от кредитния лимит -
2
*** лв., дължима от 1-во и 15-то число на всеки текущ месец през периода на ползване на
средствата по лимита.
Срока на ползване на разрешения кредитен лимит е ****г., а срока на договора - 24
месеца – ********г.
Видно от счетоводна справка от „У. Б.“ АД последната транзакция по картовата сметка
е внасяне на 12 лева, като е формиран остатък от главница в размер на ***********лева.
На *********г. настъпил крайният срок на договора, респ. падежът и крайния срок за
връщане на кредита.
В чл. 11.4. от договора, страните са уговорили кредиторът да може да прехвърли
правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице.
На *******г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
кредиторът „У.К. Б.“ АД, е прехвърлил на „Е. М.“ ЕООД портфейл от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към М. Т. Д.,
произтичащо от процесният договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника М. Т.
Д. е подробно описано на страница № 26, под референтен номер № 1317 в Приложение № 1,
с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с уведомлението,
приложено към настоящата искова молба.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 140 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за
2025г., ищцовото дружество „Е. М.“ ЕООД се е снабдило със Заповед № Рег.№ 95 от
04.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. Т. Д. за
сумата в размер на 423,43 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
кредитна карта за физически лица №************** ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.02.2025г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата в размер на******лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от *****г. до **********г., както и сумата общо в размер на
********лева, представляваща разноски по делото, от които 25,00 лева - заплатена държавна
такса и ******лева - адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение вх. №
3124/28.04.2025г. срещу така издадената заповед. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.
415, ал. 3 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителни
искове срещу М. Т. Д., относно процесното си вземане в едномесечен срок, считано от
получаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.
В указания му срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба по реда 422 от ГПК,
с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване положително
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като претендира сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното
производство.
По делото, е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б. С., кредитирано изцяло от съда, като
обективно, пълно и не оспорено от страните.
Експертът установява, че на *********г. в гр. С.между „У. Б.“ АД с ЕИК ***********
и М. Т. Д. с ЕГН ********** е сключен Договор № *********** за кредитна карта за
физически лица. С договора за издаване на кредитна карта, „У.Б.“ АД е предоставила на
ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с кредитен лимит
500,00 лв., която сума е усвоена от ответника. Вещото лице изрично посочва, че размерът на
неизплатеното задължение - главница по Договор за кредитна карта на физически лица №
************** от 20.11.2019г. към датата на договора за цесия е в размер на ******* лева
3
главница, а размерът на лихвата за просрочие, в размер на законната лихва, върху
претендираната главница, за периода от *******г. до 15.01.2025г. е ******** лева.
Вещото лице е извършило проверка и досежно изчисления ГПР, като заявява, че
същия е изчислен съобразно изискванията на ЗПК и отговаря на изискванията на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба, ответника е направил възражения по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за нищожност на договора за
потребителски кредит и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност.
По отношение допустимостта на предявените искове:
Настоящият съдебен състав, намира така предявените искове за допустими. Същите са
предявени от активно легитимирана страна в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от ч. гр. дело №
140/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Както беше посочено по-горе ищцовото дружество „Е.М.“ ЕООД е активно
легитимирана страна да предяви настоящите установителни искове, доколкото ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на изричното уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, приложено към исковата молба, връчено на ответника с книжата по реда на чл.
130 и сл. от ГПК. Писменото уведомление за цесия е достигнало до ответника, като
приложение към исковата молба, която ответникът е получил на 17.07.2025г. - дата
отбелязана в призовката, с която е връчена исковата молба на ответника, заедно с
приложните към нея доказателства. В този смисъл е решение №109/13.07.2016 г., по гр. д. №
1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., а именно „... цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане…“. Отделно от това след като законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебно (заповедно и/или исково) производство е напълно редовно.
В тази връзка възраженията на ответника за липса на активна легитимация по иска са
неоснователни и не следва да бъдат взети предвид.
По отношение основателността на предявените искове:
Разгледани по същество предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Съображенията за това са следните:
Предмет на предявените положителни установителни искове, е установяване със сила
на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
За да бъде уважен предявеният главен иск, необходимо ищецът да установи наличието
на определените в закона предпоставки, а именно: 1) съществуване на валидно
облигационно отношение по договор за издаване и ползване на кредитна карта, че
праводателя на ищеца е изправна страна по него, както и съответствието между правата и
задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по
клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; 2) реалното предаване на сумата,
4
предмет на договора за кредит; 3) настъпване на изискуемостта на вземането; 4) размера на
претендираното вземане, а с оглед възражението за давност - и обстоятелства, с които
законът свързва спиране и прекъсване течението на давността. В тежест на ответника е да
установи обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричното задължение, както да
докаже своите възражения/правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи и
намаляващи отговорността му обстоятелства, вкл. наличието на предпоставките за
нищожност на договора. е изпълнил поетите с договора задължения.
Съдът намира, а не се спори и между страните, че между банката и ответника е
сключен Договор за кредитна карта на физически лица № ************ от ***********г.,
видно от представения на л. 6 до л. 8 от делото договор за кредитна карта. Размерът на
кредитния лимит е ****** лв., срокът на ползване на кредитния лимит – *********г.,
минимална погасителна вноска - не по-малко от 3% от кредитния лимит, като всеки
календарен месец картодържателят може да ползва кредит до размер на кредитния лимит.
Съгласно чл. 6.1 от договора банката може едностранно, еднократно и автоматично да
продължи срока на договора за период от още 24 месеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установява наличието
на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за кредит.
Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорени от ответника се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума,
предмет на договора. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните
правни последици, и по-конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му от
банката в заем сума от 500.00 лв. /разрешен кредитен лимит/. Горното обстоятелства се
установява от изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не се оспорва и твърдението, че кредитополучателят - ответника М. Т. Д. е
преустановила плащането по договора. Падежът на цялото задължение е настъпил с края на
договора. Вещото лице изчислява остатъкът от неплатената главница по Договора за
кредитна карта за физически лица № *********** от *********г. на ******* лв. към датата
на подаване на заявлението пред Районен съд – Гоце Делчев /************./.
В този смисъл предявеният главен установителен иск с правно основание чл. чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва д бъде уважен.
По отношение на търсената законна лихва за забава, следва да се разгледа
възражението на ответната страна за недействителност/нищожност, поради наличие на
неравноправни клаузи, направено своевременно в срока /по чл. 131 от ГПК/ за отговор по
исковата молба. Отделно от това за нищожни клаузи в договора съдът след служебно.
Процесният договор е договор за предоставяне на кредитна карта на физически лица, с
който се предоставя определен кредитен лимит. Като такъв същия представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, въз основа на който кредиторът се
задължава да издаде кредитна карта и предостави на потребителя кредит под формата на
заем до уговорен кредитен лимит, а потребителят се задължава да върне сумата по
предоставения кредит заедно с уговорена възнаградителна лихва. По своята правна същност
този договор представлява револвиращ банков кредит, тъй като кредитополучателят може да
упражнява правата по договора за банков кредит до размера на лимита.
В конкретния случай, договорът за кредит, съдържа информацията, посочена в т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК - посочен е месечния лихвен процент, който формира годишния в размер
на 12,00 %, описани са условията за прилагането му, посочен е ГПР, съвпадащ с годишния
лихвен процент, т.е. липсват всякакви допълнителни такси и задължения по кредита.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
5
Тълкувателно решение №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са
неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се
ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност, законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг
и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен
състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл е константната
съдебна практика -Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. №6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.). Според настоящия
съдебен състав, уговорките в процесния договор не накърняват добрите нрави, което
обуславя извод за действителност на същия по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице в конкретния случай и ГПР в Договор №
*********** за кредитна карта за физически лица, се определя в чл.2.1 и чл. 2.2 от договора,
който е в рамките на определения лихвения процент на банката, посечен в размер на 1% на
месец, съответно ГПР е равен на 12.00%. Към датата на сключване на договора, размерът на
ГПР е 12,00%, от където следва, че уговорения в Договор №******************* за
кредитна карта за физически лица, не надхвърля пет пъти размера на законовата лихва към
датата на сключване на договора и по този начин са спазени изискванията на ЗПК /чл. 19, ал.
4 от ЗПК/. Вещото лице дава заключение, че в ГПР са включени всички разходи, което
следва и от текста на договора, който не предвижда никакви други разходи за
кредитополучателя.
Предвид гореизложеното, договорът за кредит отговаря и на всички останали
реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вкл. на изискуемия шрифт, ясно и разбираемо ГПР,
правилно изчислен ГПР, както и яснота относно погасителните вноски и цената на кредита.
В този смисъл, съдът намира сключеният договор за валиден и съобразен с реквизитите на
ЗПК, поради което възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи в него,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
С оглед гореизложеното, искът за заплащане на задължението за законна лихва за
забава, е основателен и доказан в размера, претендиран от ищеца, а именно: *** лв.
Съдът намира за неоснователно възражението за давност, заявено от ответника по
следните съображения:
От процесните вземания главницата, която се погасява с общата петгодишна давност,
не е погасена по давност. Вземането за мораторна лихва обаче се погасява с тригодишна
давност - чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД „Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо“. В конкретния случай изискуемостта на задължението е настъпил с настъпване
на крайния срок за погасяване на кредита, а именно 30.09.2021г. Давностният срок за
главницата е 5 години по арг. на чл. 110 от ЗЗД. Следователно считано от крайния срок за
връщане на кредита, *********г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – ****г. не са изтекли 5 години, и задължението на ответника не е
изтекло по давност.
Що се отнася до претенцията за лихва по арг. на чл. 111, б. в) от ЗЗД вземанията за
лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В
6
настоящия случай съдът намира, че същата се претендира в размер съответстващ на 3-
годишния период преди подаване на заявлението.
Действително в исковата молба, както и в заповедта за изпълнение е посочен период
на законна лихва за забава от *********г. до 15.01.2025г. за сума в размер на ******** лева.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче не е депозирано на 25.01.2025г., а на
**********г. Следователно за периода от 25.01. до 04.02. задължението е изтекло по
давност, тъй като 3 годишния период за претендираната мораторна лихва следва да бъде от
датата на подаване на заявлението - 04.02. 3 (три) години назад, а не от 25.01., какъвто
период е посочен. Независимо от това обаче размерът на претендираната законна лихва за
забава съответства по размер за тригодишния период назад, считано от датата на подаване
на заявлението, а именно сумата ******лева. Видно от заключението на вещото лице
размера на лихвата за просрочие, в размер на законната лихва, върху претендираната
главница, за периода от 25.01.2022г. до *********г. е ****лева. Претенцията на ищцовото
дружество е за 153,50 лева, което съответства на законната лихва за 3-годишен период преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сума е изчислена служебно от съда, за
което не са необходими специални знания.
Предвид изложеното съдът намира за изцяло доказана претенцията на ищцовото
дружество, поради което ответникът дължи връщане на предоставения му кредитен ресурс, а
именно - просрочената и непогасена главница, ведно с лихва за забава върху нея.
Приложените по делото доказателства, установяват по несъмнен начин, че ответникът не е
изпълнил задължението си към банката-кредитор в претендираните от нея размери и срок.
На основание чл. 86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи и обезщетение за
забава върху просрочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК в Районен съд – Гоце Делчев, а именно – 04.02.2025г. до окончателното
изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване, в полза
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и сторените по настоящото делото
разноски в общ размер на ***** лева, от които: ****8лв. - внесена държавна такса, ******
лв. – възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
******лв. – заплатено адвокатско възнаграждение възнаграждение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в размер на ***** лева, от които *****лева - внесена
държавна такса и ***** лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид уважаването
на исковете изцяло, така сторените в заповедното производство разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че ответникът М. Т. Д. с ЕГН **********, дължи на ищеца
„Е.М.“ ЕООД с ЕИК *********, следните суми: сумата *********** лева, представляваща
неплатена главница по Договор за кредитна карта за физически лица № *********** от
20.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
7
заявлението – 04.02.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата ********* лева - лихва
за забава, изчислена в размер на законната лихва за забава, върху претендираната главница,
за периода от **********г. до 15.01.2025г., включително, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 140/2025г. по описа на Районен съд – Гоце
Делчев.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Т. Д. с ЕГН ********** да заплати
на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК **********, сумата в общ размер на ******лева, представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, от които ***** лева - разноски в исковото
производство и ***** лева - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8