№ 10005
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110155631 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „фирма“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. Д. Р.,
срещу „Б и“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ – регресна
претенция по щета №ххх.
Ищецът твърди, че на 16.09.2020г. при навлизане в кръстовище с кръгово
движение при гр. Бяла, област Русе – главен път ПП I-5, км51 +800, водачът на
автомобил „Дачия Докер“ с рег. №ххх заел местоположение в кръговото
кръстовище в дясна лента, като в самото кръстовище предприел смяна на лентите
и навлязъл в лява лента, отнемайки предимството на движещия се в лявата лента в
кръговото кръстовище автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх с ремарке рег.
№ххх, вследствие на което настъпило ПТП между двете МПС. Към момента на
настъпване на ПТП лекият автомобил автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх
бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като за ремонт
на увредения автомобил ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 1735,40 лева. Отговорността на водача на автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ххх била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на ПТП. Бил съставен двустранен констативен
1
протокол за ПТП, от който било видно, че същото е настъпило по вина на
застрахования при ответника водач, който навлязъл в съседната пътна лента без
да се съобрази с движещите се в тази лента автомобили, отнемайки им
предимството и неосигурявайки необходимата странична дистанция. Поради това
ищецът отправил до ответника покана за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 25
лева, или общо 1760,40 лева, но плащане не последвало. С оглед изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му
заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника адв. М. Г., е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявения иск, като навежда доводи за неоснователност и моли да бъде
отхвърлен. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно автомобил „Дачия
Докер“ с рег. №ххх. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че същото не е
настъпило по вина на застрахования при него водач. Оспорва представения
констативен протокол. Счита, че ПТП е настъпило по вина изцяло на водача на
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх, който се движел с несъобразена
скорост и навлязъл в дясната лента без да пропусне движещия се в нея лек
автомобил „Дачия“, без да подаде ясен и точен за възприемане сигнал и без да се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. При
условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване от страна на
водача на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх, като счита, че с
поведението си същият значително е допринесъл за настъпване на събитието.
Излага доводи, че претенцията касае стари неремонтирани увреждания на МПС.
Счита, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
причинените щети. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
2
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване
на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Установи се, че между ищцовото дружество, като
застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за
имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума
имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на
собственик на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх за периода на действие
на договора.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото
на 16.09.2020г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя
е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на
автомобила сумата от 1735,40 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и
спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и
по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Съдът приема, че от
показанията на разпитаните като свидетели по делото водачи на двата автомобила,
както и от заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява
следният механизъм на ПТП: на 16.09.2020г. около 15:20 часа автомобил „Дачия
Докер“ с рег. №ххх се движи по път I-5 с посока от гр. Русе към гр. Велико
Търново и при навлизане в кръгово кръстовище в гр. Бяла при км 51 +800 и смяна
на лентите на движение от дясна в лява, водачът не пропуска и реализира ПТП с
попътно движещия се в лява пътна лента автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.
№ххх с полуремарке с рег. №Р1430ЕЕ.
При така установения механизъм на ПТП, съдът приема, че вината за
3
настъпването му е на водача на автомобил „Дачия Докер“ с рег. №ххх. В случая
ПТП е настъпило в кръгово кръстовище. Движението в кръгово кръстовище не
е регулирано със специална норма в ЗДвП, и предвид спецификата на движение в
него, не могат да бъдат приложени правилата за движение в кръстовище. В
случая, единствено приложими са правилата за движение в съседни пътни ленти,
каквото е било движението на двете МПС, участници в ПТП, а именно нормата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства, или да влезе между
тях, да се отклони надясно, или наляво по платното за движение, в частност, за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно, или наляво за навлизане по друг
път, или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневната, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на
автомобил „Дачия Докер“ с рег. №ххх е предприел вътре в кръгово движение
пристрояване от дясна в лява лента, и при отнемане на предимство, не е изпълнил
законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25 , ал.2 от ЗДвП, а именно:
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило ПТП с автомобил
„Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх, с материални щети. Не е установено по делото да
е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. №ххх, поради което направеното от ответника с писмения отговор
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства
обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците
на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно Д.ие,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на
причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на
4
договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на
извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.
411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на причинените вследствие
процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно
установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д.
№1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г.
по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/.
От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че щетите по автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №ххх се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и, че по средни
пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното
МПС, възлизат на сумата в размер на 2004,79 лева. Ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в по-нисък размер от посочения от вещото лице, а
именно сумата от 1735,40 лева. Поради изложеното претенцията в размер на
1760,40 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
669,42 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „Б и“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. Д. Р.,
сумата от 1760,40 лева - регресно вземане срещу застрахователя по застраховка
5
„Гражданска отговорност“ относно автомобил „Дачия Докер“ с рег. №ххх, а
именно изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско”, застрахователна полица №ххх, по ликвидационна преписка по щета
№ххх, на застрахованото лице като собственик на автомобил „Мерцедес Актрос“
с рег. №ххх, за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
16.09.2020г. в кръстовище с кръгово движение при гр. Бяла, област Русе – главен
път ПП I-5, км51 +800, между горепосочените МПС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 669,42 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6