РЕШЕНИЕ
№ 4530
гр. Варна, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110115459 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по гражданско дело № 20233110115459 по описа на РС Варна за 2023
година е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 34 ЗС, предявена във
ВРС на 29.11.2023 г. от ищеца Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П. В. от
АК Варна, със съдебен адрес: *** против ответницата Р. М. В., ЕГН **********, с адрес:
***.
Отправеното до съда искане е да бъде допусната и извършена съдебна делба на
съсобствения между страните недвижим имот: апартамент ***, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 - 64
/16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес ***, със застроена площ от 58.51 кв.м ведно с изба
*** с данъчно декларирана площ от 3 кв.м и 0,6649 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
представляващ ПИ № ***, при квоти: 49494/89968 ид.ч. за Н. К. Н., ЕГН ********** и
40494/89968 ид.ч.за Р. М. В., ЕГН **********. При констатирана от съда редовност на
исковата молба, с Разпореждане № 14291/1.12.2023 г. производството по делото е било
оставено „без ход“ за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна, съгл.чл.114 ЗС, а след
представяне на доказателства за вписване на исковата молба, съдът с Разпореждане №
47623/ 08.12.2023 г. е разпоредил връчване на преписа от искова молба с приложенията на
ответницата на основание чл.131 ГПК.
Ищецът в исковата си молба е навел следните фактически твърдения: Н.Н. твърди , че
с ответницата са съсобственици на недвижим имот -апартамент ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със
Заповед № РД 18 -64 /16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес: ***, в сграда с ид. № ******, с
предназначение жилищна сграда - многофамилна , разположена в поземлен имот с ид. №
***, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта едно, със застроена
площ от 58.51 кв.м, състоящ се от : две стаи , кухня, сервизни помещения, при граници по
предходен документ за собственост: М. и С. Т., Е. и И. Н., от две страни - зелени площи, а по
схема на СГКК Варна при следните самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж:
******, ******, под обекта: ******, над обекта: ******, с прилежащото му избено
1
помещение *** с площ от 3 кв.м (данъчно декларирана) при граници: коридор, И. В. П., Й.
Д. И., както и с припадащите се 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот , в който е построена сградата, представляващ ПИ
№ ***. Ищецът сочи, че правото на собственост с ответницата придобили чрез правна
сделка покупко - продажба , обективирана в нотариален акт ***, *** , дело *** г. на
нотариус П. П., с район на действие РС Варна и рег.№ *** на Нотариалната камара, акт
вписан в СВ Варна с вх. рег. № ***, акт № ***, *** г. За покупката на жилището, сочи
ищеца, че с ответницата ползвали лични средства на ищеца, даР. му от баща му К. Н. К. и
банкови кредити, които погасявал само ищеца. В тази връзка във фазата на извършване на
делбата ищецът заявява, че ще предяви претенции по сметки по отношение на
извършваните погашения. Сочи се от ищеца, че било видно от посочения нотариален акт, че
продажната цена на жилището била в размер на 46 000 евро или 89968.18 лв., от които
лични средства 15 168.18 лв., а остатъкът 74 800 лв. бил заплатен от „***“ АД. Заплащането
с лични и заети средства твърди ищеца, че било извършено от него от негова банкова сметка
в „***" АД с реквизити IBAN *** както следва: на 08.01.2018 г. по сметка на продавача Ц. Г.
П. Н.Н. превел сумата от 8996.82 лв.с основание плащането на капаро за покупката на
процесния апартамент, а на 30.01.2018 г. по сметка на продавача Ц. Г. П. Н.Н. превел сумата
от 6171.36 лв. с основание доплащане за покупката на същия апартамент.Преди извършване
на плащанията, на 21.12.2017 г. К. Н. К. сочи ищеца, че превел на сина си и ищец от
неговата банкова сметка водена при „***“ АД с реквизити IBAN *** сумата от 9000 лв. като
лично даР.е. Така капарото за жилището било заплатено изцяло със средства от даР.ето.
Второто плащане било извършено с остатъка от средствата от даР.ето и с кредит от ***
ЕАД.По същество ищецът Н.Н. твърди, че е налице придобиване на вещни права отчасти с
лично имущество на Н.Н. в размер на 9000 лв. Поради изложеното намира ищеца, че
страните са съсобственици на имота чиято делба се иска при различни квоти, които следвало
да се изчислят съобразно продажната цена и платените средства. Съобразно продажната
цена 89968.18 лв. и платените от Н. лични средства в размер на 9000 лв. и платените с
кредити от страните средства по които кредити страните били съдлъжници се получавала
цена 80 968.18 лв. При тези цифри сочи ищеца, че съсобствеността между страните се
разпределя както следва:49494/89968 ид.ч. за Н. К. Н., ЕГН ********** и 40494/89968 ид.ч.
за Р. М. В., ЕГН **********. Твърди се от Н.Н., че страните не могат да постигнат съгласие
за доброволно прекратяване на съсобствеността и уреждане на имуществените си
отношения, поради което и сезира РС Варна с иска за делба.Посочено е още в исковата
молба , че страните а живели на семейни начала, но считано от м.август 2023 г. били във
фактическа раздяла.Твърди се, че към момента ответницата ползва целия имот, поради което
и ищецът бил лишен от възможността да ползва собствените си идеални части.Предвид
горното и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, затова, че ответницата ползва еднолично имота
ищецът отправя искане съдът да осъди Р.В. да заплаща на Н. Н. обезщетение в размер на 250
лв. месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба в деловодството на съда, до
окончателното извършване на делбата. В подкрепа на изложеното по-горе и на исканията с
които сезира съда, ищецът е направил доказателствени искания.С оглед отговора на искова
молба ищецът сочи , че желае да му бъде дадена възможност да направи и други
доказателствени искания.
Ответницата е получила на 15.12.2023 г. преписа от искова молба и на 22.12.2023г. е
депозирала писмена молба, заведена във ВРС с рег. вх. № 96815/22.12.2023 г. ведно в
Декларация за материално и гражданско състояние и копие от УдостовеР.е № 89/21.11.2023 г.
издадено от работодателя „***“ ЕООД. С цитираната молба ответницата е сезирала
делбения със с искане за оказване на правна помощ.С Определение № 61/03.01.2024 г.
настоящият съдебен състав е взел решение за предоставяне на правна помощ на Р. М. В.,
ЕГН **********, с адрес: *** по гражданско дело № 15 459/2023 г., по описа на ВРС XLII -
ри състав, чрез оказване на процесуално представителство по гр. дело № 15 459 /2023 г., по
описа на ВРС XLII -ри състав, в първа и втора фаза на делбата, на основание чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и чл. 95 ГПК, като е разпоредил да се изпрати
искане до Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - гр. Варна с уведомление за
образуваното съдебно производство чрез връчване на настоящото определение на адвокат от
колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правна
помощ под формата на процесуално представителство, като служебен защитник на
ответницата Р. В.. С Определение № 341/09.01.2024 г. съдът е назначил на осн. чл.26,ал. 2
ЗПрПом. в качество на защитник на Р. В. адвокат от АК Варна Б. Г. за всички фази и съдебни
инстанции по делото , като е разпоредил връчването на книжата по чл.131 ГПК на отв. Р. В.
чрез адв.Г..
2
В срока по чл.131 ГПК ответницата, представлявана от назначения й процесуален
представител адв. Б. Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба.На първо място
ответницата чрез адв.Бл.Г. изразява становище за допустимост на исковата молба. На второ
място според ответницата исковата молба се явява неоснователна и недоказана в частта за
разпределение на квотите между страните, при които се иска от съда допускането и
извършването на съдебна делба на процесния имот.Безспорно по делото сочи ответницата е,
че двете страни в процеса са обикновени съсобственици върху недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ ***, съставляващ СОС в сграда с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 -64 / 16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, с адрес
***, със застроена площ от 58.51 кв.м ведно с ИЗБА №16 с данъчно декларирана площ от 3
кв.м и 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ № ***.
Спорно оставало заявеното от ищеца квотно разпределение в съсобствеността върху
гореописаната недвижимост. Ответницата оспорва изложената от ищеца фактическа
обстановка по начина на придобиване на средствата, послужили за капарирането,
последващото придобиване по нотариален ред на делбения имот, както и заявеното
изключително лично участие на ищеца в изплащането на погасителните вноски по
отпуснатия на страните ипотечен банков кредит за закупуването на процесното
жилище.Придобиването на процесния имот твърди ответницата, че е било при равни квоти
на страните, а и нямало основание това съотношение в съсобствеността да бъде изменяно,
предвид и оспорванията, които Р.В. прави в срока по чл. 131 ГПК.По отношение на
приложените към молбата писмени доказателства, ответницата заявява, че ще ползва от
същите в процеса. Твърди, че делбеният имот е неподеляем и като такъв, единственият
вариант за прекратяване на съсобствеността в него, е той да бъде изнесен на публична
продан (по реда на чл. 348 от ГПК), освен ако до тогава страните не се споразумеят нещо
друго.По въпроса дали делбеният имот е делим или неподеляем, ответницата моли съда да
допуснете и назначи СТЕ, която да отговори, съобразно действалите към момента на
закупуването и към настоящия момент строителните и технически изисквания, правила и
норми. Моли да се определи от вещото лице и актуалната пазарна цена на имота, въз основа
на която съдът да определи размера на дължимата ДТ, вносима от всяка една от страните по
делото, съобразно установената по делото съответна квота в съсобствеността върху
имота.Ответницата не оспорва, че страните по делото са съжителствали на съпружески
начала от 2013 г. до средата на м.август 2023 г., като от тогава до настоящия момент са във
фактическа раздяла.От съпружеското им съжителство,сочи Р.В., че са родени две деца, към
момента малолетни - Е. Н.а Н.а (ЕГН **********, род. на 04.05.2016г.) и К. Н. Н. (ЕГН
**********, р. на 03.09.2018г.). Прилага завеР. копия от удостовеР.ята за раждане на всяко от
децата.Ответницата оспорва изцяло ищцовото твърдение, че сумата от 9000лв. е била лично
дарена по банков път на 21.12.2017г. на ищеца от неговия баща К. Н. К.. Последният твърди
ответницата , че е пенсионер, с ниска пенсия, живеещ сам. От приложените от ищеца
банкови извлечения било видно, че за периода от 01.09.2017г.до края на 2017г.по личната
сметка на ищеца тази сума постъпила по сметката на ищеца през м.декември 2017г. (на
непосочена точна дата), но без указани основание и вносител по транзакцията. Много
удобно ищецът сочел своят родител К. К. като свой персонален дарител, но документите не
удостоверявали твърдения произход на тези парични средства. По това време на името на
ищеца бил усвоен пореден потребителски заем от Банка „***", погасяван със съвместните
парични средства на страните по делото. Ответницата оспорва личното надаряване на ищеца
от баща му с посочената в исковата молба сума от 9000лв., а в условия на евентуалност
твърди, че предназначението на дадената от К. Н. К. парична сума от 9000 лв. била с цел
финансовото общо подпомагане на семейството и децата на страните в задълженията им
към Банката-ипотечен кредитодател. Р.В. твърди, че уговореното капаро по Предварителен
договор за покупко-продажбата на делбения имот (страните ползвали посредническите
услуги на „***" ООД с ЕИК *** за предварителното договаряне) било платено на продавача
с общи бюджетни средства на съжителстващите съвместно към него момент страни. В тази
връзка и Р.В. е отправила доказателственото искане съдът на осн. чл.190 ГПК да задължи
ищеца да представи и приложи по делото намиращият се у него оригинал на Предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот. В случай, че исканият документ не се
представи от него, въпреки санкцията на чл. 161 от ГПК, то моли съдът да приеме, че е било
договорено в Предварителния договор съвместно общо плащане на договорената изкупна
цена за имота, вкл.капарото, да бъде изплатена от купувачите-страни по настоящото дело.
На следващо място ответницата твърди, че през време на общото живеене на страните
(както преди, така и след раждането на децата им) ищецът неведнъж теглил потребителски
3
заеми на свое име, които били погасявани с банкови преводи от заплатата му, получавана
като „Ръководител движение“ към БДЖ. БлагодаР.е на цялостната финансова издръжка през
това време на домакинството (заплащани ежемесечно храна, дрехи, такси към детски
градини, битови сметки, комунални и мобилни услуги, както и др.под.ежемесечни разходи)
от заплатата на ответницата и финансовата помощ на нейните родители, заемите на името на
ищеца били погасявани. Пример за това бил сключеният на 16.09.2020г.потребителски
кредит с № FL1114423 между „***“ АД с ЕИК *** и двете страни по делото-солидарни
кредитополучатели, за отпуснатата и усвоена сума от 16728 лв.за „текущи нужди „. Тук
отново на името на ищеца била разкрита банкова сметка № ***, а месец по-късно - на
06.10.2020г.бил сключен Договора за банков кредит с № HL119882 пак между същата „***“
АД и страните по делото, където била разкрита посочената в исковата молба банкова сметка
***. Тоест, както преди, така и в настоящия случай, по изплащането на ипотечните вноски,
обобщава ответницата, че не може да се изключи приноса на съжителстващата с ищеца
ответница, издържала в ежедневието него и двете йм деца. Съпоставимо с размера на
получаваната от ищеца заплата и правените през банковата му сметка разплащания по
ипотечния и потребителските кредити, твърди ответницата, че ищецът физически не би
могъл да оцелее, ако сам се бил издържал, участвал е в издръжката и на двете си деца и
погасявал заеми по придобиване на свое име на три леки автомобила -А. с рег.№ ***, Опел
корса с рег.№ *** и *** с рег.№ ***, каквито опити за внушение към съда се прокрадвали . В
тази връзка ответницата е направила доказателствено искане : за се изиска по служебен път
справка от КАТ Варна за притежаваните ППС на името на ищеца и датите на придобиването
им, ведно със завеР.те за вярност договори за покупко-продажби на ППС-тата. представени
за зачисляването йм на името на ищеца.Твърди се още от ответницата, че внесената сума от
9000лв. (незнайно от кого) по сметката на ищеца била в предшестващ месец, в който било
платено капарото за жилището -08.01.2018г. Това сочело за друга цел на внасянето й по
сметката му. Целта за покупката на процесния апартамент заявява ответницата, че била да се
осигури в перспектива обезпечаването и по-доброто развитие на двете общи деца на
страните по делото във Варна. Явно за ответницата било, че първоначалната цел за ищеца
била променена или изначално била друга, след като започнал да ползва процесния имот за
осъществяване на сексуалните си контакти с други жени. По отношение на ищцовото
твърдение за продължаващо ползване на делбения имот само от ответницата - това
твърдение е оспорено изцяло. Ключове от имота твърди Р.В., че продължава да има и ищеца.
Само последният имал регистрация по настоящ адрес там, направена след 01.03.2018г.
(съобразно приложеното удостовеР.е ние от общинска администрация - гр. Дългопол за
настоящ адрес на ищеца). По всяко време досега ищецът можел, а и към момента можел, да
влезе безпрепятствено в имота и да се ползва от него, както го били виждали да прави
нееднократно след раздялата му с ответницата и децата. Не било ограничавано или
препятствано по какъвто и да е начин това негово право от Р. В.. Напротив - ответницата
скоро след разялата им опразнила имота от личните си вещи и повече не била ходила там.
При така изложеното ответницата намира за неоснователно и недоказано ищцовото искане
за заплащане на обезщетение за неползване. Оспорва това искане и по размер. Претенциите
в тази насока моли да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани, а в обратния
случай - като прекомерни.Предвид гореизложеното Р. В. моли съда да допусне делбата на
процесния имот на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС във връзка с чл.341 и сл.от ГПК при равни
квоти на страните - по една втора ид.ч.за всеки от тях. Изрично е заявено в отговора на
искова молба, че ответницата и процесуалния й представител са склонни да водят преговори
с насрещната в процедура по Медиация към Центъра на Съда, за разрешаване на спора
извънсъдебно. Ще се възползва от възможността да посочи предпочитан медиатор.На
последно място в отговора на искова молба Р.В. е направила и доказателствени искания.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание в първа фаза от
15.11.2024 г. ищецът по делото явил се лично пред съда, представляван от адв.П.В. поддържа
предявения иск и моли съда да допусне делба при заявените в исковата молба квоти.
В същото съдебно заседание ответницата явила се лично, представлявана от адв.Бл. Г.
от АК Варна,назначена за защитник на ответницата при условията на чл. 26, ал.2 от ЗПрПом
желае допускане на делбата, но при равни квоти .
СЪДЪТ , след запознаване със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, действащите нормативни актове, приема за установено и изяснено по делото
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
Видно от доклада по делото ,приет от страните без възражения, съдът е сезиран с иск
с правна квалификация чл. 34 ЗС .
4
При предявяване на иска ищецът е заявил и искане за постановяване на Определение
по чл. 344, ал. 2 ГПК с Решението по допускане на делбата съдът да постанови привременна
мярка за заплащане на обезщетение от ответницата към ищеца за еднолично ползване от
ответницата на идеалната част на ищеца от съсобствения апартамент, което искане е било
оттеглено в първото о.с.з. и производството в оттеглената част е прекратено .
Други искания в първа фаза на делбата и други искове страните не са предявили.
Видно и от становищата на страните единствения спорен въпрос помежду йм е при
какви квоти следва да се допусне делбата на недвижимия имот, представляващ апартамент ,
придобит по време на съвместното съжителство на страните , преди фактическата йм
раздяла .В тази връзка с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните по следния начин: Указано е било на страните по делото, че
доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл.
154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения
за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в
първа фаза на делбата по предявения иск с пр. осн. чл. 34 ЗС, съдът е указал на страните, че
в тежест на всеки от съделителите е доказването на изгодните за него факти.Тъй като всеки
от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите
съсобственици, то всяка от страните по делото е следвало да установи: съществуването на
делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на имота, предмет на
делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в
обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността;
качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размера на
притежавания от нея дял.В конкретното производство предвид твърденията на ищеца
относно влагането на лични средства в закупуване на имота, съдът е указал на ищеца че
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че за закупуването на имота
е вложил лични средства в размер на 9000 лева, която сума е била лично даР.е от бащата на
ищеца .
С доклада по делото, съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК е отделил
безспорното от спорното , като е обявил на страните за безспорно помежду йм, че са
съсобственици на процесния имот чиято делба се иска, че имота е закупен чрез правна
сделка от съделителите по време на съвместното йм съжителство на съпружески начала.
Обявено е било изрично на страните , че спорът помежду им се свежда до това дали
квотите в съсобствеността между съделителите са равни - по една втора ид.ч. както счита
ответницата или в посочените от ищеца дробни изрази. Спорно е дали за закупуването на
имота ищецът е ползвал лични средства в сочения размер от 9000 лв.
При така изложеното по-горе , съдът приема , че от фактическа страна липсва какъвто
и да е спор по делото между ищеца и ответницата относно възникването на съсобственост
върху конкретния самостоятелен обект, чиято делба се иска .
За да изведе правилни правни изводи съдът извършва съвкупен и поотделен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства .
По делото са приобщени като писмени доказателства : представените с исковата
молба завеР. копия на: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, ***, рег.
№ ***, дело № *** г.; схема № 15-28060/17.01.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***; схема № 15-1199722/13.11.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***; удостовеР.е изх.№ **********/07.11.2023 г. за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК; банково удостовеР.е изх.№ 0339-64-012250/22.11.2023 г.; извлечение от
банкова сметка за период 01.01.2018 г. - 31.05.2018 г.; банково удостовеР.е изх.№ 0339-64-
012332/24.11.2023 г.; извлечение от банкова сметка за период 01.09.2017 г. -31.12.2017 г. ;
представените с отговора на исковата молба завеР. копия на : удостовеР.е за раждане №
**********/09.05.2016 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0845/09.05.2016 г.;
удостовеР.е изх.№ АСД-01-163/20.11.2023 г. от СУ „***" (оригинал); удостовеР.е за раждане
№ **********/10.09.2018 г., издадено въз основа на акт за раждане ***62/10.09.2018 г.;
служебна бележка изх.№ 20/20.11.2023 г. от Детска градина „***" - гр. Дългопол (оригинал);
удостовеР.е изх. № 31/09.11.2023 г. от Община Дългопол (оригинал); извлечение от банкова
сметка за период 01.11.2017 г. - 01.11.2023 г.; Договор за потребителски кредит №
FL1114423/16.09.2020 г., ведно с погасителен план.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
5
ищцовата страна е представил и по делото е приобщен оригинал на предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от дата 07.01.2018 г.Предварителния договор е бил
оспорен като антидатиран от ответницата и след като ищецът е заявил , че ще ползва от
оригинала съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е допуснал
събиране на доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства, както следва : В първото открито съдебно
заседание са разпитани свидетелите К. К. – воден от ищеца / баща на ищеца / и К. В. -
водена от ответницата / майка на ответницата / , като гласните показания са допуснати в
полза на ищеца за да докаже твърдението си, че баща му е действал с намеР.ето да дари
лично на ищеца сумата от 9000 лв., респективно за опровергаване на това твърдение в полза
на ответницата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.10.2024 г.е разпитана в
качество на свидетел Я. П. - допусната до разпит в полза на ответната страна за доказване на
твърдението на ответницата, че предварителния договор е бил антидатиран .
В същото открито съдебно заседание е отделено на осн. чл.146 , ал.1 т.4 ГПК за
безспорно между страните, че предварителния договор е подписан само от Н. Н. .
На л.192 – ри по делото е приложено заверено за вярност с оригнала копие от отговор
на фирма „ *** „ ООД от което е видно, че в посочената фирма поради изтичане на 5 г. срок
не се съхранява досието и документи във връзка с предварителните договорености по
покупко-продажба на апартамент *** ,с ид.№ *** , както и че клиент на „*** „ООД , в
качество на възложител по сделката за горепосочения имот е бил Н. К. Н., а фирмата не е
извършвала услуга за продажба или покупка с Р. М. В.. Въз основа на така цитираните
доказателства, в частност показанията на свидетелката П., удостовеР.ето представено от
фирма „ ***“ ООД, оригинала на предварителен договор за покупко –продажба на недвижим
имот /л.167, 168/ , съдът приема за доказано по следното :
На дата 07.01.2018 г. в гр.Варна е бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот между Ц. Г. П. и Я. Ц. П. в качеството йм на продавачи и
ищеца Н. К. Неделев в качеството му на купувач на придобития от Ц. и Я. П. техен собствен
имот, придобит чрез даР.е и продажба , представляващ апартамент *** , в *** , имот с ид. №
*** по КККР на гр.Варна, подробно описан в чл.1 от предварителния договор . Видно от
оригинала на предварителния договор същият е в писмена форма и съдържа подписи на
страните , очевидно изготвен на бланка-образец от фирмата – посредник , съгласно текста в
долната част на всяка от четирите страници : „ ****** „.
Съгласно чл. 2 от предварителния договор купувачът се е задължил да заплати на
продавачите договорената между тях крайна цена в размер на 46 000 евро , както следва:
чл.2.1. с подписване на предварителния договор купувачът се задължил да заплати на
продавачите по банков път, в срок до 9.1.2018 г. капаро / задатък по см. на чл.93 ЗЗД в
размер на 4600 евро , в левова равностойност по фиксинга на БНБ – 8996.82 лева … ; чл. 2.2
останалата сума от 41 400 евро : част от сумата е договорено да бъде платена със заемни
средства от Банка –Кредитор веднага след нотариалното изповядване на покупко-
продажбата, вписване на ипотека в полза на Банката кредитор ,застраховане на имота в
полза на Банката кредитор и представяне на удостовеР.е за тежести, от което да е видно , че
ипотеката е първа по ред в полза на Банката –кредитор и че върху имота няма други права
на трети лица .Останалата сума е договорено да бъде платена със собствени средства в деня
на подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт и преди вписването
му в Агенция по вписвания. В чл. 3 от предварителния договор страните са приели
задължението да сключат окончателен договор най –късно до 26.02.2018 г.
Свидетелските показания на свидетелката Я. П. и отговора на фирма „Я. „ не
обосноват извод за доказаност на възражението на ответницата за антидатиране на
предварителния договор, поради което и съдът приема, че предварителния договор е бил
сключен именно на датата,вписана в него 07.01.2018 г. и само между продавачите с купувача
– ищец. Фактът , че ответницата не е подписала предварителния договор е отделен и за
безспорен, а от показанията на св.П. се изяснява, че тя и сина й като продавачи са сключи
предварителния договор и окончателния с ищеца , в присъствието и на ответницата, като
продавачката ги е запомнила като семейство .
Видно от приобщения на лист 5 – 6 в заверено копие нотариален акт за покупко –
продажба *** , *** , рег.№ ***, дело № 46 /2018г. по описа на нотариус П. П. – нот.с рег. №
*** и район на действие РС Варна , на дата 31.01.2018 г. Ц. П. и Я. П. са продали на ищеца
6
Н. Н. и на ответницата Р. В. собствения на продавачите имот / при квоти 11/12 за Цв.П. ,
придобити по даР.е и 1/12 за Я. П., придобита чрез покупка / а именно самостоятелен обект –
АПАРТАМЕНТ *** , с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед №
РД 18 - 64 /16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, разположен в сграда с ид. № ****** , с
административен адрес на самостоятелния обект : ***, със застроена площ 58,51 кв.м
състоящ се от : две стаи , кухня и сервизни помещения , при граници по кадастрална схема :
на същия етаж : СО №№ ****** ; ****** , под обекта СО № ****** , над обекта : СО №
******, и при граници и съседи по предходен документ за собственост : М. и С. Т. , Е. и И.
Н. , от две страни зелени площи ,Г. П.И. и Й. Н.С. , ведно с принадлежащата му ИЗБА ***
(без посочена площ по документ за собственост ) с данъчно декларирана площ от 3 кв.м при
граници и съседи по документ за собственост : коридор, И. В. П., Й. Д. И. и жилища както и
0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, представляващ по кадастрална карта ПИ №
*** за СУМАТА 46 000 евро , платими по левовата им равностойност по курса на БНБ ,а
именно 89968.18 лв .- платими преди подписването на договора за покупко –продажба ;
15168.18 лв. – платени от купувачите по посочената / изписана в нот.акт/ от продавачите
банкова сметка с титуляр Ц. Г. П. , а останалата част в размер на 74800 лв. ще бъдат
заплатени от купувачите чрез банков кредит от „*** „ АД по посочената банкова сметка с
титуляр Цв.П. , като горецитирания банков кредит ще се предостави след вписване на
договорна ипотека върху продаваемия имот и представяне в горепосочената банка на
удостовеР.е относно продаваемия имот в Служба вписване – Варна , в което договорената
ипотека в полза на „ *** „АД е вписана като първа по ред и в което удостовеР.е няма
отразени други права и тежести в полза на трети лица.
Представените по делото извлечения от сметки на ищеца /л. 10 -20 / отразяват и
доказват плащането от сметка на ищеца по сметка на продавача П. на сумата : 74 800 лв. на
07.02.2018 г. с основание покупка на апартамент ; на сумата от 6171.36 лв. на 30.01.2018 г. с
основание „ доплащане на покупката на апартамент „ и на 08.01.2018 г. на сумата от
8 996.82 лв. с основание „капаро „ / л.12- ти , гръб.
Видно от извлечение от сметка на ищеца на 21.12.2017 г. бащата на ищеца К. Н. К. е
превел по сметка на ищеца сума от 9000 лв. като е вписано основание „захранване на сметка
„ .
Всички останали представени по делото банкови извлечения и договори имат
касателство към евентуални претенции по сметки които е видно от исковата молба, че
ищецът има намеР.е да предяви против ответницата във втора фаза, т.к. касаят погасяването
на анюитетни вноски по договорите за кредити сключени от страните.Ирелевантни към
спора по същество както в първа, така и във втора фаза на делбата , са ангажираните от
ответницата доказателства удостоверяващи факта, че по време на съвместното й
съжителство с ищеца се родени две деца и грижите за децата и домакинството, т.к. страните
по спора не са сключвали граждански брак .
За да бъде даден отговор на въпроса надарен ли е бил ищеца от неговия баща със
сумата от 9000 лв. за закупуване на апартамента, чиято делба се иска, съдът сравнява
писмените доказателства - предварителния договор за покпко- продажба , договора за
покупко –продажба, извлечението от сметка на ищеца към 21.12.2017 г. и показанията на
разпитаните в първото о.с.з. свидетелите – бащата на ищеца и майката на ответницата.
Разпитан в качество на свидетел К. Н. К., ЕГН **********, баща на ищеца Н. Н.,
заявил пред съда, че желе да дава показания и предупреден за отговорността по чл.290 ГПК
твърди, че има банкова сметка в „***“. Споделя , че работил до 2014 г. накрая и след това се
пенсионирал и парите в тази банкова сметка били от заплати и от пенсия, никой нищо не му
подарявал. От тази банкова сметка К.К. твърди, че превел пари на сина си на негова банкова
сметка. Превел му колкото имал възможност - 9000 лв., това било декември месец 2017 г.
Превел му парите , понеже той бил отишъл при баща си и споменал, че иска да вземе
жилище, собствено жилище да има, К.К. му обещал и след време ищецът отишъл при него и
му казал и: „Татко, така и така, намерил съм, имам нужда от пари, за да не тегля
потребителски заем“, и К.К. му казал, че има възможност да му даде тези пари и му
направил даР.е на него, дал му ги, без да си ги искам обратно, подарил му ги, той му бил син.
На поставен от съда въпрос свидетелят К. е отговорил ,че е дал парите на сина си , тогава
синът му живеел с Р. , но синът му отишъл сам при баща си.К.К. дал парите на Н.Н. за
жилище, понеже Н. му казал, че иска да вземе жилище и К. му ги дарил за жилище, за друго
не ги дарявал, иначе обяснява свидетелят „ нямаше да му ги дам „. В показанията си
7
свидетелят К. е категоричен , че дарил парите на сина си , като уточнява че след тези 9000
лева превел още веднъж пари на сина по банкова сметка , защото синът му му казал, че има
нужда от пари , не му достигали ,а след даР.ето на сумата от 9000 лв. свидетелят нямал
финансови затруднения, получавал си пенсията и тя що-годе му стигала, заделял си и някой
друг лев, за да има.
В същото открито съдебно заседание показания пред съда е дала и К. МОЧЕВА В.,
ЕГН **********, майка на ответницата Р. В., заявила, че желае да свидетелства, обещала да
говори истината . Свидетелката В. твърди пред съда , че не й е известно бащата на Н. да е
дарил на Н. сума от 9000 лв., знае , че е помогнал за нещо, но за какво точно не знаела . На
поставен от съда въпрос свидетелката е отговорила , че не са поддържали чести контакти с
бащата на Н. .
Въз основа на така приетото по делото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи :
Ищецът и ответницата са живели на семейни начала в период 2013 – август 2023 г.,
без да са сключвали брак . Този факт обосновава извод, че по време на съвместното
съжителство на ищеца и ответницата не би могла да възникне СИО и правилата,
принципите и презумпциите за придобиване на вещни права помежду страните са
неприложими.
Съдът по същество намира предявения иск за делба за допустим , основателен и
доказан .Установено и доказано е , че на 7.1.2018 г. ищецът е сключил чрез посредника
фирма „ *** „ ООД предварителен договор за покупко –продажба на процесния апартамент,
като на 8.1.2018 г. от неговата банкова сметка по сметка на продавача Цв.П. е преведено
договореното в предварителния договор капаро от 9000 лв. Превода на сумата от 8996.82лв.
съгласно извлечението от банкова сметка на ищеца и показанията на свидетеля К. К. е бил
възможен, т.к. на 21.12.2017 г. св.К.К. е превел на сина си –Н.Н. сумата от 9000 лв.
Показанията на свидетеля К.К. съдът намира за обективни и логични , като от тях се
установява че свидетелят е надарил сина си за да си купи жилище . Свидетелят К. не твърди
да е дал тази сума на сина си и на приятелката му , а само на сина си , като заявява, че ако
сумата не е била за сина му нямало да го надари .От показанията на водената от ответницата
свидетелка-майката на ответницата не се опровергават твърденията на ищеца , а напротив –
св. В. сочи, че знае че бащата на Н.Н. е помогнал нещо,но не знае с какво.Съдът намира
показанията и на св.В. за обективни, тъй като същата е заявила, че не е поддържала контакти
с бащата на ищеца, което и обяснява и защо не знае за даР.ето на сумата от 9000 лв. Макар и
показанията на двамата свидетели –К. и В. да попадат под хипотезата на чл.172 ГПК,съдът
кредитира изцяло същите като ги възприема за обективни , кореспондиращи напълно и с
писмените доказателства . Видно е , че предварителния договор за покупко-продажба е бил
сключен на датата вписана в същия , като ответницата не е ангажирала доказателства от
които да се изведе извод затова, че договорът е антидатаран.Сравнението на датите на които
К.К. е превел на Н.Н. сумата от 9000 лв., датата на предварителния договор и датата на която
Н.Н. е превел капарото от 9000 лв. /8996.82лв./ по сметка на продавача Цв.П. ,показанията
на К.К. и В. обосновават логичния извод, че сумата от 9000 лева е дарена от бащата на
ищеца само на ищеца и за закупуване на жилище .
Приложените по делото писмени доказателства като завереното за вярност с
оригинала копие на нотариален акт , извлечения от сметки и договори за кредит, вписаното
в самия нотариален акт води до извод, че на дата 31.08.2018 г. Н. Н. и Р. В. са закупили от
съсобствениците –продавачи Ц. и Я. П. процесния апартамент , чиято делба се иска при
договорена продажна цена от 46 000 евро или 89 968.18 лева , при платено капаро от 9000
лв. и посочен начин на изплащане на остатъка от цената в самия договор за покупко-
продажба. В договора за покупко-продажба купувачите не са договорили обем от права
върху придобития имот и липсва посочване на квота в съсобствеността, което води до извод,
че страните по делото са придобили имота в съсобственост , която следва да е при равни
квоти . Както бе посочено и по-горе квотите в съсобствеността не се оказват равни , т.к.
сумата от 9000 лв. има характер на даР.е от бащата на ищца към ищеца , поради което съдът
определя квотите на база продажната цена. За да изведе извод за основателност на
твърденията на ищеца за даР.е на сумата от 9000 лв. съдът съобразява и практиката на ВКС :
Решение № 84/26.04.2016 г. постановено от ВКС , Първо гражданско отделение,ГК с
докладчик съдията СВЕТЛАНА КАЛИНОВА по гр.д. № 4903/2015 г. постановено по реда на
чл.290 ГПК и Решение № ***05/08.11.2021 г. на ВКС , Първо гражданско отделение, ГК ,
постановено по гр.д.№ 1414 по описа за 2021 г. също по чл.290 ГПК .
8
При определяне на размера на квотите съдът извършвайки елементарно пресмятане
намира, че след като е продажната цена на имота е 89 968 лева, половината от нея е равна на
44 984 лв. При отчитане на даР.ето на сумата от 9000 лв. от която е преведено капаро 8996.82
лв. ,лична собственост само на ищеца , съдът приема че страните са съсобственици на имота
на основание покупко-продажба и за двамата съделители и даР.е на сумата 9000 лв. в полза
на ищеца . Ето защо квотите не са равни , а имат следния цифровия израз, посочен от ищеца
в исковата молба/след закръгляне/ : 49494/89968 ид.ч. за ищеца и 40494/89968 за
ответницата.При тези квоти съдът допуска извършването на съдебна делба на съсобствения
между страните апартамент .
С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 344 , ал.1 ГПК, Варненският районен
съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между съсобствениците : ищеца Н. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и ответницата Р. М. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на
следния съсобствен недвижим имот :
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – АПАРТАМЕНТ *** , с идентификатор № *** по КККР
на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД 18 - 64 /16.05.2008 г. на ИД на АКГКК, разположен в
сграда с ид. № ****** , с административен адрес на самостоятелния обект : ***, със
застроена площ 58,51 кв.м състоящ се от : две стаи , кухня и сервизни помещения , при
граници по кадастрална схема : на същия етаж : СО №№ ****** ; ****** , под обекта СО №
****** , над обекта : СО № ******, и при граници и съседи по предходен документ за
собственост : М. и С. Т. , Е. и И. Н. , от две страни зелени площи ,Г. П.И. и Й. Н.С. , ведно с
принадлежащата му ИЗБА *** (без посочена площ по документ за собственост ) с данъчно
декларирана площ от 3 кв.м при граници и съседи по документ за собственост : коридор, И.
В. П., Й. Д. И. и жилища както и 0,6649 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ по
кадастрална карта ПИ № ***, при квоти :
49494/89968 ид.ч. за Н. К. Н., ЕГН ********** и
40494/89968 ид.ч.за Р. М. В., ЕГН **********, на основание чл. 34 ЗС .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна от страните в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9