№ 493
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220104196 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор В. П. К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Д. К.,
против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Македония" № 3, като се иска от съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 203,97 лева /три хиляди
двеста и три лева и деветдесети седем стотинки/- главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от
депозирането на настоящата искова молба – 19.08.2021 г., до датата на окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 436,13 лева за периода от 14.04.2020
г. до 16.08.2021 г. както и направените съдебни разноски, включително и възнаграждение за
процесуално представителство. Посочил е банкова сметка: Банка - „Централна кооперативна
банка” АД - клон С. BIC-CECBBGSF; IBAN - BG 79 СЕСВ 9790 1061 905 000, с титуляр
ищцовото дружество.
С определение №2437/03.12.2021 г., на основание чл.219 ГПК съдът е конституирал
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Витоша, бул. „Цар Борис III №215, ет.4, представлявано от Д. П. Х., И. С. С. като трето лице
помагач на страната на ответника и е приел на основание чл.219, ал.3 ГПК за съвместно
разглеждане предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление – П., с адрес: гр. П., ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от
инж. М. А. Ш., срещу „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. С., район Витоша, бул. „Цар Борис III №215, ет.4, представлявано от Д. П.
Х., И. С. С. обратен иск. С последния се иска от да бъде осъдено третото лице помагач -
„Автомагистрали” ЕАД, привлечено на основание чл.219, ал.1 ГПК и ответник по този иск,
да заплати сумата от 3640,10 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба – 29.09.2021 г.. Претендира разноски по настоящия иск
спрямо третото лице.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че с комбинирана застрахователна полица
№ 0307К6009900902 от 11.04.2019г., ЗАД “Армеец” е сключил договор за застраховки
„Каско и злополуки“ на автомобил марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *****, собственост
на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, със срок на действие от 11.05.2019 г. до 10.05.2020 г.. Сочи,
че на 15.11.2019 г., в 21:00 часа, на автомагистрала „Тракия“ по посока гр.С., на около 28
километра от гр. П., лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ е участвал в ПТП, предизвикано от
внезапно излязло на пътното платно животно - куче. Вследствие на произшествието,
описаното МПС понесло значителни материални вреди. В резултат на описаното ПТП, на
16.11.2019 г. водачът на лекия автомобил З.К. - Ц. депозирала Заявление за изплащане на
обезщетение за вреди пред ищеца по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил „Фолксваген Тигуан“,
включващи предна броня, калник, защитна кора, спойлер, фарове и др.. В дружеството била
заведена преписка по щета под № 10019030130307.
Твърди, че причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил били
описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност
по преписката и възлизали на 3203,97 лева и включват: подмяна на части и ремонт на
автомобила и 10 лева извършени ликвидационни разноски.
Сочи, че е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, което
според него се установявало от платежно нареждане № П 19830575/25.03.2020 г., като
общият размер на претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо от ответното
дружество било в размер на 3 203,97 лева.
Излага твърдения, касаещи неизпълнение на задълженията от ответника по ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Посочва, че тъй като съответното лице, на което
Агенция “Пътна инфраструктура” е възложила изпълнение на задължението за поддържане
изправността на автомагистрала „Тракия“, виновно не е изпълнило тези свои задължения
(бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на автомобил марка „Фолксваген Тигуан“, поради което възниквала
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция “Пътна
инфраструктура”.
Сочи, че в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата
на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за
него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие
(неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на
автомобил марка „Фолксваген Тигуан“. С писмо придружено с ликвидационната преписка
2
по щета, получено от ответника, поканил последния доброволно да заплати сумата от
3203,97 лева, но същата не била заплатена.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирано е становище, с което поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез
пълномощник ЯНК. Г. Б., в който изразява становище за допустимост и неоснователност на
исковата претенция.
Твърди, че от представените писмени доказателства не се установявало наличието на
причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от
водача имуществени вреди по автомобила. Не бил установен по безспорен начин и
механизмът на осъществяване на 15.11.2019 г. в 21.00 ч. на ПТП при движение по
Автомагистрала Тракия, по посока гр. С., на около 28 км. от гр. П., като сочи, че било
налице съществено противоречие относно мястото на ПТП. Оспорва, че процесното ПТП е
осъществено в участъка на ОПУ - П. от АМ „Тракия“, което от своя страна правило и
исковата претенция неоснователна.
Твърди, че нямало доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ - П.,
изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл.30, ал.1 от ЗП за
поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на
повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.
Причината за увреждането по автомобила била в резултат от случайно събитие „внезапно
излязло на пътното платно животно - куче“, а не дупка или друго локално повреждане на
пътната настилка. Сочи, че ответникът полагал системни грижи за поддържане на
републиканските пътища, както и че АМ „Тракия“ била оградена с предпазна оградна мрежа
с цел предотвратяване навлизане на диви и други животни в обхвата на магистралата и
осигуряване безопасността на движение и съгласно действащия към момента договор
ежемесечно се извършва охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
магистралата, която също следи за възникнали нередности. Твърди, че възложителят АПИ е
възложил на „Автомагистрали“ ЕАД с месечно задание за месец ноември 2019 г.
изпълнението на видове строително-монтажни работи /СМР/ и дейности - в т. ч. сметка М 1,
шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки; сметка № 1, шифър 1010 -
Извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Сочи, че били изпълнени и заплатени възложените дейности.
Посочва, че ПТП-то е станало на 15.11.2019 г. в 21:00 ч. предизвикано от внезапно
излязло на пътното платно животно – куче и в този случай АПИ, ОПУ - П. не е имала
обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на
случайно препятствие - внезапно появило се „куче“. Във връзка с горното оспорва изцяло
механизма и причините за настъпване на ПТП.
Твърди, че причината за настъпването на ПТП-то била неспазването на правилата за
движение от страна на водача на МПС –то, от което са настъпили и щетите по автомобила.
3
Следователно било налице съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на
процесното ПТП по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Сочи, че не се установяват по безспорен начин обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, размерите на препятствието, така и факта, че твърдините щети на МПС са
именно в резултат на преминаването през това препятствие.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост,
респективно да се уважи предявения обратен иск. В подкрепа на изложеното депозира
писмени зашита.
По предявения обратен иск от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД.
В ИМ се твърди, че третото лице помагач е изпълнител по договор за възлагане на
обществена поръчка № РД - 38 - 1 от 30.08.2019 г., на основание на който отговаря за
дейностите по поддържане в обхвата на АМ „Тракия” на територията на ОПУ С., ОПУ П.,
ОПУ П. и ОПУ С. З., където попадал и процесният участък - Автомагистрала Тракия, по
посока гр. С., на около 28 км. от гр. П.. Съгласно чл.1 от горецитирания договор,
възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации)
на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ С., ОПУ П., ОПУ П. и ОПУ С. З. с дължина на
пътната мрежа 241.904 км., в това число и на участъка цитиран по-горе. В чл.28 от същия
договор било уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички
нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на
договора, изпълнителят „Автомагистрали” ЕАД носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна по обратния иск депозира отговор на
исковата молба, чрез юрисконсулт Л.П., в който изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че
застрахователното събитие е настъпило на цитираното в исковата молба място, поради
явното противоречие в исковата молба и подаденото заявление за обезщетение, в което
пострадалото лице е посочило мястото на настъпване на инцидента.
Оспорва привличането на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач и
ответник по обратния иск като твърди, че не е налице пряка причинна връзка между
неизпълнение на договорно задължение на дружеството и настъпване на процесното ПТП. В
тази връзка оспорва изцяло и предявената искова молба от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК.
Оспорва твърденията за наличие на основание за ангажиране отговорността на
„Автомагистрали“ ЕАД. Липсвало виновно неизпълнение на конкретно задължение от
страна на дружеството, което да е довело до твърдените вреди.
4
Признава, че между страните по обратния иск е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка РД №-38-1/30.08.2019, но видно от съдържанието му било, че
дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД било длъжно да изпълнява, не са предварително
определени в самия договор, а се възлагали отделно на база, месечни, допълнителни и
извънредни задания (чл.5 от договора). Твърди, че в договора не било посочено задължение
на „Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпване на непредвидени обстоятелства,
включително до такива, които могат да доведат до настъпване на ПТП, следователно
задължението му като дружество, осигуряващо поддръжка на пътя, е да отстрани
последиците от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ,
включително чрез устно възлагане, с оглед извънредният характер на обстоятелството и
опасността, която е създало за участниците в движението. Смята, че дори и да се приемело,
че е било налице възлагане за този вид конкретна работа, то същата била приета от
възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ без забележки, което от своя страна
обективно доказвало, че не може да бъде търсена отговорност на дружеството
подизпълнител по конкретния договор.
Излага твърдения, че текущите ремонти на пътния участък от АМ „Тракия“
представлявали по своята същност работа, която следвало да е предварително възложена от
AПИ на „Автомагистрали" ЕАД, в качеството му на изпълнител по посоченият договор.
Към периода на ПТП в сочения участък, за посочения период не са били констатирани
нередности в обхвата на „предпазната мрежа", поради, което изцяло оспорва твърденията
изложение в исковата претенция, в това число и привличането им като трето лице помагач и
ответник по обратен иск. Счита, че АПИ не представя никакви доказателства, че на
„Автомагистрали“ ЕАД е било възложена конкретна работа, подмяна на предпазна мрежа на
процесния участък за съответния месец, за който се твърди, че е настъпило ПТП.
Твърди, че не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди.
Именно поради това не възниквало и задължение на „Автомагистрали“ ЕАД за
обезщетяване на каквито и да е вреди по договор РД №-38-1/30.08.2019г. Рамковият
характер на договора за възлагане на обществена поръчка, не може самостоятелно да породи
отговорност на изпълнителя- „Автомагистрали“ ЕАД. Отговорност може да се носи само за
неизпълнение на конкретно възложено задължение.
От гореизложеното твърди, че задължението за осъществяване на цялостен надзор
върху автомагистралата се осъществява, включително и възникналите непредвидени
обстоятелства от Агенция „Пътна инфраструктура“. В заключение счита, че не е налице
неизпълнение на договорно задължение на „Автомагистрали“ ЕАД, което е довело до
възникване на ПТП или до вредите твърдени от ищеца. Претендира се разноски.
В проведеното последно съдебно заседание за третото лице-помагач и ответник по
обратния иск не се явява процесуален представител. Депозирано е становище, с което
поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли исковете претенции. Излагат
5
доводи по съществото на спора. Депозира писмена защита извън срока.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с комбинирана застрахователна полица №
0307К6009900902 от 11.04.2019 г., ЗАД “Армеец” е сключил договор за застраховки „Каско
и злополуки“ на автомобил марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *****, собственост на
„Порше лизинг БГ“ ЕООД, със срок на действие от 11.05.2019 г. до 10.05.2020 г., както и че
ответникът и третото лице-помагач са сключили договор за възлагане на обществена
поръчка РД №-38-1/30.08.2019 г.. Последното се потвърждава от представените
Комбинирана застрахователна полица № 0307К6009900902 от 11.04.2019 г. и договор за
възлагане на обществена поръчка РД №-38-1/30.08.2019 г..
От приложеното по делото като писмено доказателство заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС по застраховка „Каско“ на МПС, полица № 0307К6009900902
се установява, че на 16.11.2019 г., свидетелката З.К.- Ц. е заявила пред застрахователя, че на
15.11.2019 г., около 21:00 часа е управлявала лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Тигуан“, с рег. № *****, че е настъпило ПТП при следните обстоятелства – „С. област,
пътувайки по магистрала „Тракия“, посока С. на 28 км. ударих куче от П.“. Посочени са
щетите по лекия автомобил.
По делото са приложени документи, удостоверяващи собствеността на процесното
МПС и неговата техническа изправност.
От приложените по делото доказателства – Опис-заключение по претенция и доклад
по щета № 10019030130307 се установяват видът и състоянието на повредените елементи от
лекия автомобил, на обща стойност от 3193,97 лева. Приложен е и снимков материал на
повреденото МПС.
Представени и приети по делото са приемо-предавателни протоколи, от които се
установява, че са предадени на представител на ищеца необходимите части за
отремонтиране на повредите.
От възлагателно писмо изходящо от ищеца до „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД за
извършване на ремонт от 16.11.2019 г., се установява, че е възложен ремонта на лек
автомобил марка и модел „Волксваген Тигуан“, с рег. № *****.
По делото е представена фактура с № **********/07.02.2020 г., издадена от „Порше
Интер Ауто БГ“ ЕООД, от която се установява, че стойността на ремонта на процесния лек
автомобил е в размер на 3193,37 лева.
От преводно нареждане № П19830575/25.03.2020 г. на „ЦКБ“ се установява, че
ищцовото дружество е превело по сметка на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД сумата в размер
на 8757,41 лева, като основание е посочено, 10019030130307, 28358/10020030105332.
По делото са приложени регресна покана по щета № 0019030130307 изходяща от
6
дружеството ищец и адресирано до ответника по главния иск, получена на 06.04.2020 г., в
която са описани обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то, че са изплатили
застрахователното обезщетение в размер на 3203,97 лева и, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ
встъпват в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие и имат право на иск, както и че молят ответника да възстанови горепосочената
сума.
За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитана
З. КР. КР.. От показанията й се изяснява, че именно тя е управлявала лек автомобил марка и
модел „Фолгсваген Тигуан“, с рег. № ***** СВ, по време на процесното ПТП през 2019 г.,
когато се прибирала от гр. П. за гр. С.. Споделя, че пътувайки по АМ „Тракия“ изскочило
куче, като тя минала от средната лента на магистралата в изпреварващата, намалила
скоростта, след което се прибрала отново в средната лента, като мислела, че кучето вече го
няма, но го ударила. Сочи, че кучето изскочило от дясната мантинела по поска на
движението й. Твърди, че при удара скоростта й е била около 60-70 км/ч.. В момента на
ПТП-то твърди, че движението не е било натоварено. Споделя, че ПТП-то е настъпило на
половината път между гр. П. и гр. С., като не може да посочи точния километър. Изяснява,
че след като е тръгнала от гр. П., след около 15 – 20 мин е настъпило ПТП-то, като не се е
движила със скорост по-голяма от 120 км/ч.. Описва щетите по лекия автомобил.
Потвърждава, че тя е подписала приложеното по делото заявление от 16.11.2019 г., като
посочва, че нейният съпруг го е попълнил. Описва големината на кучето, както и какви
действа били предприети след ПТП-то. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
логични и последователни, но цени достоверността им съобразявайки и евентуалната
заинтересуваност на свидетеля, предвид полученото от ищеца застрахователно обезщетение
по заявени от нея данни.
От прието заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска и
оценъчна експертиза се установява механизмът на процесното ПТП - на 15.11.2019г. в
тъмната част на денонощието около 21:00 часа автомобил „Фолксваген Тигуан“ с ДК
№***** управляван от З.К. - Ц. се движил по АМ Тракия в посока от гр. П. към гр. С..
Автомобилът бил оборудван със система, която автоматично управлява фаровете на къси и
дълги светлини. Автомобилът се движил в активната лента със скорост около 120 км/ч.
Водачът на автомобила забелязал куче, излизащо на платното за движение от дясната
страна, като в този момент, автомобилът отстоял на около 153,44 метра от животното. З.К.-
Ц. предприела престрояване в изпреварващата лента същевременно с това намаляване на
скоростта до около 60-70 км/ч. След като преценила, че е избегнала потенциалната опасност,
престроила автомобила отново в активната лента, но в този момент кучето също се
намирало в активната, траекториите на животното и автомобила се пресекли и настъпил
удар между тях. Вследствие от настъпилия удар по автомобила имало нанесени материални
щети в предна дясна част и преден десен калник. Вещото лице посочва, че имуществените
вреди нанесени по автомобила отговарят на ПТП от подобен тип. Допуска, че се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като в съдебното заседание уточнява какво
7
има предвид под „допускам“, а именно, че не е извършил той оглед на процесното МПС.
Стойността на щетите от контролното пресмятане по средни пазарни цени кореспондирало
със стойността, фактурирана от сервиза за ремонта на автомобила и счита, че са в размер на
3193,97 лева с ДДС, както и 10 лева за направени разходи по ликвидационни дейности,
които кореспондирали с пазарните разходи за подобен тип дейности за 2019 г.. Вещото лице
е категорично, че няма технически данни, по които може да се изчисли скоростта, с която се
е движил автомобилът. От показанията на свидетеля (водача на автомобила) приема, че
скоростта преди реакцията е била 120 км/ч, а скоростта към момента на удара е била 60
км/ч.. Посочва, че водачът на автомобила е възприела кучето, когато е отстояла на около
153,44 метра. Зоната на пълния спирачен път при скорост 120 км/ч била 186,69 метра.
Дължината на опасната зона е по-голяма от разстоянието, на което се е появило кучето от
мантинелата, което означавало, че кучето е попаднало в зоната на пълния спирачен път на
водача на автомобил „Фолксваген Тигуан“. Сочи, че водачът на автомобила е реагирал,
намалил скоростта и се е престроил в изпреварващата лента. Не се е движил с максимално
спирачно закъснение и не е спрял в активната или изпреварваща ленти, което е технически
правилно и безопасно при движение по автомагистрала. Произшествието е било
предотвратимо, ако водачът е продължил движението си в изпреварващата лента, и се върне
в активната лента когато е сигурен, че се намира на безопасно разстояние от възникналата
опасност, но при условия, че е имал техническата възможност да наблюдава и контролира
траекторията на движещото се препятствие и при условия, че не е имало наближаващи
автомобили в изпреварващата лента. Вещото лице приема, че височината на кучето е било
до нивото на фара. При измерване на същия автомобил, фара започвал на 70 см. от земята и
свършва на 84 см., което означавало, че кучето е било с височина около 70-80 см.. По
отношение на дебелината на кучето посочва, че това е относителна величина, която освен
притеглянето на кантар нямало друг технически метод с който може да бъде определена.
При мащабно съпоставени височина на препятствието и щетите по автомобила
кореспондирали с така установените размери на препятствието. Вещото лице е категорично,
че всички настъпили и описани щети по автомобила отговаряли да са в резултат на ПТП с
описания механизъм.
В проведеното съдебно заседание поддържа заключението си и допълва същото, като
заявява, че не може да се определи на кой километър от АМ Тракия е настъпило ПТП-то.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, като съобрази, че единствените доказателства въз основа, на който е изготвена,
досежно механизма на ПТП-то, са свидетелските показания на З.К. – Ц..
От представените по делото от ответника по главния иск писмени доказателства се
установява, че между него в качеството на възложител и ответника по обратния иск
„Автомагистрали“ ЕАД в качеството на изпълнител е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г. с предмет: поддържане/ превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи" на участък от АМ"Тракия" на територията ОПУ
С., ОПУ П., ОПУ П. и ОПУ С. З. с дъжлина на пътната мрежа 241,904 км. Съгласно чл.5 от
8
договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни
допълнителни и извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в
срок до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от страна на
възложителя да представи заданието в този срок, срокът за изпълнение се удължава с дните
на забавата. Допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко врече, но в
срок не по-малък от три работни дни преди началото на работите. Извънредни задания – в
случаи на настъпване на непредвидени обстоятелства възложителят и/или директорите на
съответните Областни пътни управления имат право да възлагат и чрез констативен
протокол за възникналите работи, които са пряко свързани с осигуряване безопасността на
движението. В срок от три дни от възникването на непредвидимото обстоятелство и/или
изключителните обстоятелства, устно за разпоредените работи се оформят като извънредно
задание, което се връчва на изпълнителя, като последният е длъжен да започне незабавно
изпълнение на разпоредените работи. Съгласно Раздел "Дефиниции" на договора и по –
конкретно т. 8 "извънредно задание" означава писмено възлагане от възложителя на видове
и количества работи, невключени в месечното и допълнително задание, необходими за
осигуряване проходимостта на пътищата и безопасността на движение при възникване на
непредвидени обстоятелства, включително при бедствия по смисъла на чл.2 от Закона за
защита при бедствия, а съгласно т.9 „Изключителни обстоятелства“ са обстоятелства,
предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природни бедствия, авария
или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да
доведат до последяващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за
околната среда, за обществения ред, националната сигурността, за отбраната на страната или
могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на
нормативноустановени дейности на възложителя. Съгласно чл.6, ал.3 от договора
плащанията се извършват в 30-дневен срок след предоставяне на фактура на база одобрения
от възложителя Сертификат. Съгласно т.19 от Раздел "Дефиниции" сертификатът е отчет за
извършените и приети видове работи по количество и стойност за определен период, който
се внася в срок до 10 календарни дни след крайния срок за изпълнение на заданието от
изпълнителя при възложителя за одобрение, който е основание за плащане от страна на
възложителя, изготвен от изпълнителя съгласно образец към договора. Съгласно чл. 28 от
договора при причиняване на ПТП и/ или възникване на щета в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Представено е месечно задание за месец ноември 2019 г., от което е видно, че в заданието
присъства като задача: охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на
автомагистралата и извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на
магистралата. Видно от сертификат № 5 и сметка № 3 по месечно задание за месец ноември
2019 г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи по Сметка № 8
"допълнителни работи“ почистване на пътната настилка и възстановяване на унищожена
предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор са изплатени сумата в размер на
9
4381,40 лева. От обобщена количествена сметка за установяване на извършени работи и
подробна количествена сметка за месец ноември 2019 г. се установява, че за извършване на
периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на автомагистралата са приети
действително изпълнение и приети ремонтни работи. От протокол от 09.12.2019 г., сключен
между страните по обратния иск, се установява, че за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019
г. изпълнителят – „Автомагистрали“ ЕАД е извършвал периодичен оглед и е отстранявал
обекти в обхвата на участък от км. 55+627 до км. 106+427, включително прилежащите пътни
връзка /шифър 1010/. От протокол от 04.12.2019 г. сключен между страните по обратния
иск се установява, че за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. представители на двете
страни са извършили проверка на охраняваните пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралата в участък км. 55+627 до км. 106+427 на АМ „Тракия“,
включително прилежащите пътни връзки /шифър 1008/ и констатирали, че за посочения
период няма произшествия, взломни кражби и липси.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка
с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД.
По предявения главен иск.
В чл.410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл.74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на
чл.410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл.49 ЗЗД,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл.410, ал.1 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на
увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т.15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
действието на чл.344, ал.1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл.410, ал.1 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато собственик на повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45
ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
10
бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е възложила да
поддържат в изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност
за бездействията на тези лица. Ответникът не е деликтоспособен, тъй като формира и
изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана
гаранционната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД като
собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически лица, на
които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна
мрежа, и в частност на пътен участък от АМ „Тракия“.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ. От събраните по делото доказателства се установява, че
11
при настъпване на процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско и злополуки“
обективиран в полица № 0307К6009900902 от 11.04.2019 г., със срок на действие от
11.05.2019 г. до 10.05.2020 г.. За действителността на този договор законодателят е
предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този договор ищецът е приел да
покрива за периода от 00:00 ч. на 11.05.2019 г. до 23:59 ч. на 10.05.2020 г. риска от
увреждане на застрахованото МПС. В срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие – 15.11.2019 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Наличието на тази формалната предпоставка, визирана във фактическия състав на чл. 410
ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата за възстановяване
на застрахователното обезщетение по застраховката, е доказана, тъй като обезщетението
безспорно е изплатено от ищцовото дружество-застраховател.
Това право обаче е обусловено от деликтното правоотношение между последните
двама и при това положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно
доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича
благоприятните за себе си правни последици. Т.е. освен тези, касаещи застрахователното
правоотношение, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта.
Така на пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи на фактическия
състав на нормата на чл.49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна
връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена
определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника
като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като
отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез
пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от
отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са
причинени вредите.
Настоящият съдебен състав намира, че не са доказани няколко от съществените
елементи на непозволеното увреждане, което обуславя неоснователността, а оттам – и
отхвърлянето на главния иск.
Искът е предявен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. и съгласно чл.30,
ал.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /ПСДОРАПИ,/ чрез съответното ОПУ, тя е длъжна да организира
дейността по текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в съответната
област; да набира, поддържа и актуализира информация и подробна пътна база с данни за
текущото технико-експлоатационно състояние на републиканските пътища на територията
на областта, малките пътни съоръжения, пътните принадлежности, крайпътните
обслужващи обекти, рекламните съоръжения и пътните имоти; да изготвя програми за
ремонт на републиканските пътища на територията на областта и ги представя на
централната администрация на агенцията; да осъществява надзор на дейността на лицата, на
12
които е възложено да поддържат пътищата.
Посредством събраните писмени и гласни доказателствени средства у съда не може
да се формира категорично и еднозначно убеждение относно наличието на конкретно
действие/бездействие на служители или изпълнители на ответника, на противоправност на
тяхното поведение и на причинна връзка с безусловно настъпилите и доказани по вид и
размер вреди на застрахования автомобил.
Най-напред районният съд намира за неубедително доказан механизмът на
осъществяване на произшествието, резултирало в редица увреждания по превозното
средство. Твърдението за сблъсък с животно /куче/, появило се на пътното платно, по което
се е движел застрахованият водач, произтича единствено от него и не се подкрепя от
никакви други годни и надеждни доказателствени средства. Достоверността на показанията
му се намалява сериозно от безспорната заинтересуваност на свидетеля и не може да бъде
безрезервно приета без те да намират опора в алтернативни източници на информация.
В конкретният случай липсва и съставен протокол за ПТП, който неоспорен има
обвързваща доказателствена сила. В този смисъл следва да се посочи и, че застрахованото
лице е нарушило ОУ на застрахователя, приети от него с подписването на застрахователния
договор. Съгласно т.59 от раздел XIIІ – права и задължения на застрахования, при
настъпване на застрахователно събитие при предявяване и за доказване на претенция пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да
представи на застрахователя изрично посочени документи, като в т. 59.6.1 е бил длъжен да
представени и протокол за ПТП, издаден от компетентните органи. Следователно, макар и
от административнонаказателна гледна точка при настъпване на ПТП с едно превозно
средство да не е задължително да се уведомят органите на КАТ, респективно – да се състави
констативен протокол за ПТП, в отношенията между застрахователя и застрахования това е
въведено като задължение, изискващо грижата на добър стопанин на застрахованото лице,
тъй като страните са се съгласили, че това е начинът за доказване на този вид събитие и
предпоставка за заплащане на застрахователното обезщетение за него.
На следващо място действително е задължение на АПИ чрез ОПУ, да осигури
безопасността на пътното платно, включително и чрез поставяне на обезопасителни
съоръжения, препятстващи попадането на животни върху лентите за движение на
автомобилите. Тези съоръжения се поставят на нормативно определените за това места. В
случая в тежест на ищеца е да докаже къде е настъпило процесното ПТП и дали мястото
попада в участъка, на който нормативно е било предвидено поставянето на такова
обезопасително съоръжение. Единствените ангажирани от ищеца доказателства в тази
насока са показанията на свидетелката З.К. – Ц. и подаденото от последната заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 16.11.2019 г.. От показанията на
свидетелката не може да се изведе по категоричен начин точното място на ПТП. В своите
показания свидетелката заявява, че ПТП е настъпило на половината път от гр. П. за гр. С.
като същевременно сочи и, че е настъпило около 15-20 мин. след като е тръгнала от гр. П..
Посочените критерии не позволяват по еднозначен и обективен начин да бъде установено
13
конкретното място на ПТП, което обстоятелство е релевантно за преценката дали в тази
участък е следвало да бъде поставено от служители на АПИ обезопасително съоръжение.
Друго доказателство, съдържащо информация за мястото на ПТП, е представеното от ищеца
писмено доказателство - заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от
16.11.2019 г., в което нееднозначно е посочено, че ПТП-то е настъпило в „С. област“, а
същевременно е посочено, че е настъпило „на 28 КМ на АМ „Тракия“, куче от П.“. По този
начин обективирани инкорпорираните в заявлението данни за мястото на ПТП са
противоречиви. По-съществено обаче е, че съдът не може да формира своя извод за мястото
на ПТП от посоченото заявление, тъй като същото по своята същност представлява частен
свидетелстващ документ, който не обвързва съда с друго освен с авторството му,
произтичащо от формалната доказателствена сила, с която се ползва. Други доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Във връзка с изложеното не може да се приеме за категорично доказано наличието на
деликта, като стоящ в основата на правото на регресния иск. След като не са установени
извън съмнение присъствието на няколко от елементите на сложния фактически състав на
нормата на чл.49 ЗЗД – начинът на възникване на твърдяната вреда, причинната връзка
между нея и виновното противоправно поведение на служители на ответника, на които той е
възложил определена работа, както и въобще такова поведение, то не е настъпил и
правопораждащият притезанието факт.
Предвид горното предявеният иск с правно основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49,
във връзка с чл.45 ЗЗД се явява недоказан, а оттам – и неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода по главната претенция, съдът не следва да се произнася по
предявения обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД.
По разноските.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по главния иск следва да се
присъдят сторените от него разноски в общ размер на 400 лева.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В. П. К.-М., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Н. Д. К., против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Македония" № 3, иск с правно
основание чл.410 КЗ, във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 203,97 лева /три хиляди двеста и три лева и деветдесети седем
14
стотинки/- главница за дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и
злополуки“ застрахователна полица № 0307К6009900902 от 11.04.2019 г., със срок на
действие от 11.05.2019 г. до 10.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозирането на настоящата искова молба – 19.08.2021 г., до датата окончателното
изплащане на вземането, както и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 436,13
лева за периода от 14.04.2020 г. до 16.08.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Македония" № 3, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 400 лева сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лица-помагачи
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Витоша, бул. „Цар Борис III №215, ет.4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15