Определение по дело №1008/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 253
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20194400501008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                 21.02.2020г.                   ГР. П Л Е В Е Н

 

 

    

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ІІ въззивен  граждански  състав,

на       двадесет и девети януари     две   хиляди и двадесета година,

в открито заседание,  в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

        

Секретар:  ПЕТЪР ПЕТРОВ

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  1008 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

          

         Производството е по реда на чл.248 и следващите от ГПК.

 

С определение №4112/02.10.2019г. Пл.РС по гр.д.№8722/2018г. по описа на същия съд е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 от ГПК на „***”,ЕИК ***,гр. С.за изменение на постановеното решение №1357/17.07.2019г. по гр.д. №8722/2018г. на Пл.РС в частта му за разноските,касаеща искане за присъждане на разноски в полза на застрахователното дружество в размер на 793,13лв.,като неоснователно.

Постъпила е частна жалба от „***”,ЕИК ***,гр. С.против горепосоченото определение на Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи за неправилност и  незаконосъобразност.Твърди се, че следва да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството,като ищецът следва да понесе отговорността за разноските на насрещната страна, сторени върху първоначалния размер на иска,независимо от изхода на спора и обстоятелството,че впоследствие съдът се е десезирал със съответната част от исковите претенции поради прието изменение на иска по чл.214,ал.1 от ГПК.Прави се аналогия с разпоредбата на чл.74,изречение първо от ГПК.Жалбоподателят моли окръжният съд да отмени обжалваното определение на Пл.РС,като по същество уважи подадената молба с пр.основание чл.248 от ГПК за изменение на  постановеното решение №1357/17.07.2019г. на Пл.РС по гр.д.№8722/2018г. по описа на същия съд,като присъди в полза на  „***”,ЕИК ***,гр. С.деловодни разноски пред първата инстанция върху оттеглената част от иска в размер на 793,13лв.

Постъпил е отговор по подадената частна жалба от В.Н., ЕГН **********,чрез адв.Ч. от САК,в който се излагат доводи за неоснователност на подадената частна жалба.Ответникът по жалбата моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд като прецени доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Постъпилата частна жалба от „***”,ЕИК ***,гр.С.против определение №4112/02.10.2019г. на Пл.РС, постановено  по гр.д.№8722/2018г. по описа на същия съд,е разгледана в открито съдебно заседание ,едновременно с подадената въззивна жалба от „***”,ЕИК ***,гр. С.против постановеното решение №1357/17.07.2019г. от Пл.РС по горепосоченото гражданско дело. Въззивната инстанция се е произнесла с надлежно решение по реда на чл.258 и сл. от ГПК досежно правилността на обжалвания съдебен акт по съществото на спора.

Подадената частна жалба е допустима.По съществото си жалбата е неоснователна.

          С Решение № 1357/17.07.2019 г., Пл.РС по гр. дело № 8722/2018 г. по описа на същия съд е  осъдил на основание чл.405 от КЗ „***”,ЕИК ***,гр. С., бул. „***” №***, да заплати  на В.Н., ЕГН **********,***, сумата 7840,26лв., представляваща неизплатено застрахователно  обезщетение  по Договор за застрахователна полица „***” №*** на лек автомобил ***, с рег. №***, за настъпило на ***. в гр.П.застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018год. - датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.Осъдил е на основание чл.409 от КЗ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” №***, да заплати на В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 424,69лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2018год. до 28.11.2018г.На  основание чл.78 ал.1 от ГПК е осъдил „***”, ЕИК ***, да заплати на В.Н., ЕГН **********, разноски по делото в общ размер 1488,39лв.

Постъпила е молба по реда на чл.248 от ГПК от ответното дружество за изменение на постановеното решение в частта му за разноските,касаеща искане за присъждане на разноски в полза на застрахователното дружество в размер на 793,13лв.С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата като неоснователна.

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание,проведено на 17.06.2019г.,е прието с надлежно определение направеното изменение на предявените от ищеца искове с пр.осн.чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ против „***”, ЕИК *** досежно техния размер,по реда на чл.214,ал.1 от ГПК.С направеното изменение исковата претенция следва да се счита за предявена в размера съобразно извършеното процесуално действие от ищеца/в случая изменение на размера,чрез намаляване на първоначално предявените искове/.Макар и да се съчетава с други процесуални институти,изменението на иска не представлява оттегляне или отказ от иска.

     Не се касае за „грешка“ от страна на ищеца при първоначално определяне цената на исковете,както е посочено в частната жалба или носене на отговорност от негово неправилно решение.Касае се за законово регламентирано процесуално право на ищеца да измени иска си в определен срок и в определени параметри,фиксирани в ГПК.

     Не се касае и за частично прекратяване на производството по делото пред РС с оглед разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК.След уважаване на процесуалното искане на ищеца за изменение на предявените искове чрез намаляване на  техния размер,съдът е уважил с постановеното си решение исковете в пълен размер,поради което не се дължат разноски,направени от ответното дружество в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд.Аналогията с разпоредбата на чл.74 от ГПК е неприложима. 

      Предвид изложеното следва да бъде потвърдено определение №4112/02.10.2019г. Пл.РС ,постановено по гр.д.№8722/2018г. по описа на същия съд.Водим от горното, съдът   

                                              

                                        

                                       О П Р Е Д Е Л  И  :

     

       ПОТВЪРЖДАВА  определение №4112/02.10.2019г. Пл.РС ,постановено по гр.д.№8722/2018г. по описа на същия съд.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   не подлежи на  касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК.

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: