№ 2650
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110129710 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Т.“ ЕАД срещу С. Т. Г. след развило
се заповедно производство по ч. гр. дело № 17980/2021 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба изрично се сочи, че ответницата не оспорва начина
на определяне на дължимия размер, както и самия размер на вземането, като
оспорването касае единствено основанието, на което се основава ищцовата претенция,
като се прави и възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо искането на
ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ следва да бъде отхвърлено, тъй като не е
необходимо, доколкото цели установяването на безспорни факти.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Т.” ЕООД , като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Т.” ЕООД по реда
на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени преписи от
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот през исковия период.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Т.” ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “.” № . като трето лице – помагач на
1
страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.” ЕООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 17980 от 2021 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.11.2021 г. от 10:00 часа , за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Да се изпратят на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата
молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба и настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ищецът „Т.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
изпълнение на парично задължение срещу С. Т. Г. за сумите от: сумата от 2743,99 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.3.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 355,29 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
23.3.2021 г., сумата от 56,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.2.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
30.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,52 лв. за
периода от 31.3.2018 г. до 23.3.2021 г. и 113,33 лв. разноски по делото, а именно: 63,33
лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
2
процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. Сочи, че ответникът е
клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. К., ж.к. Х., бл. ..
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочи, че не са налице доказателства, че е собственик или
носител на вещно право на ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл
период на погасителна давонст както по отношение на исковете за главници, така и на
лихви за забава. Не оспорва начина, по който е определено количеството топлинна
енергия, както и начина на изчисляване размера на дълга. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: че начинът, по който е определено
количеството топлинна енергия, както и начина на изчисляване размера на дълга, са
коректно определени от ищеца.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
3
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4