РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ - ми
състав, в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 320 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „ГИП-60“
ЕООД, със седалище: гр. Русе против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 18/121/06440/3/01/04/01, с изх. № 01/2600/6452 от 26.05.2020 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С оспорения акт на основание чл. 27,
ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, т. 8.1, предложение
първо от Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г., във връзка с изпълнението на т.
4.18 и т. 4.33 от същия договор, чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16,
ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба
№ 8/2008 г.) на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 226 024,61 лева, ведно с лихва, считано от
датата, следваща датата на изтичане на 14-дневен срок за доброволно плащане от
връчването на акта.
В жалбата се твърди, че оспореният
АУПДВ е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяната на оспорения акт.
Ответникът – Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ – София се представлява от юрисконсулт, който в писмено
становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък на
разноските (л. л. 77 – 79 от делото).
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
На 23.07.2014 г. жалбоподателят, в качеството
на ползвател, сключил Договор № 18/121/06440 (л. л. 33 - 43 от преписката) с
Държавен фонд „Земеделие“ – София, по силата на който да му бъде предоставена
безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за
извършване на дейностите, заявени за финансиране с внесения от дружеството
проект № 18/121/06440 от 02.07.2013 г., а именно „Закупуване на земеделска
техника и подмяна на изсъхнали дървета с нови“.
Въз основа на подадена от дружеството
заявка за плащане № 18/121/06440/3/01 от 05.12.2014 г. (л. л. 44 – 51 от
преписката), по проекта е било извършено плащане на стойност от 226 024,61
лева на дата 09.04.2015 г., което не се оспорва от страните по делото.
При извършване в периода 23.07.2019
г. – 02.08.2019 г. проверка на място въз основа на Заповед № 376490/22.07.2019
г. на началника на РТИ – Разград (л. л. 434 и 435 от преписката) е било
установено неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с договор
№ 18/121/06440 от 23.07.2014 г., а именно:
В представения и одобрен с договора
за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на
които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него.
При проверката на място, въз основа
на представените документи за три пълни финансови години – 2016-та, 2017-та и
2018-та било установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за тези
години в размер на 0,84% от заложените приходи. Конкретните стойности, въз
основа на които била извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес
план били следните: за 2016-та финансова година залегналите в одобрения бизнес
план приходи от продажба на продукция – био орехи били 504 000 лева, а
съгласно резултатите от проверката на място след запознаване с всички
представени документи, било установено, че реализираните приходи от продажба на
био орехи са 12 735,63 лева; за следващите финансови години – 2017-та и
2018-та години заложените в бизнес плана приходи от продажба на продукция – био
орехи отново били в размер на 504 000 лева, а съгласно резултатите от
проверката през тези години не били реализирани приходи от продажба на
продукция – био орехи. При така установеното реалното изпълнение на приходната
част от одобрения към проект № 18/121/06440 от 02.07.2013 г. бизнес план средно
за три последователни пълни финансови години бил 0,84%, което било под 20 % от
заложените приходи.
За резултатите от проверката бил
съставен контролен лист (л. л. 436 - 472 от преписката), в който са отразени
констатациите от проверката. В него е отразено, че ползвателят не е реализирал
прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция /био орехи/, заложени
в Бизнес плана като за документиране на този извод на проверяващите бил създаден
отделен работен лист (л. 470 от преписката). Проверката била извършена в
присъствие на представляващия жалбоподателя. Контролният лист /копие/ бил
изпратен на жалбоподателя ведно с уведомително писмо № 01-172-2600/73 от 07.08.2019
г., в което му е указано, че разполага с възможност в 14-дневен срок от
получаването да направи забележки и възражения (л. 475 от преписката).
С писмо изх. № 01-2600/6452 от 23.10.2019
г. (л. л. 9 - 13 от преписката) на основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството-жалбоподател
било уведомено за откриването на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. В писмото подробно били изложени
мотивите на административния орган, поради които той счита, че следва да бъде
издаден административния акт. Посочени
са приходите от продажба на био орехи, заложени от земеделския производител в
бизнес плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които са съпоставени с
реализираните от жалбоподателя приходи за същия период. Прието е, че посоченото
неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план представлява
неизпълнение на т. 4.18 и на т.33 от договора за предоставяне на безвъзмездната
финансова помощ. С оглед на това в уведомителното писмо се посочва, че на
основание т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., публикувани в ДВ,
бр.69 от 30.08.2019 г. (за краткост само „Правилата за възстановяване на БФП“)
сумата, която жалбоподателят следва да възстанови е 100 % от получената БФП или
226 024,61 лв., тъй като съгласно цитираната разпоредба когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от
приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило
две или повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
На жалбоподателя била дадена възможност
за становище и възражение, каквото той подал на 20.11.2019 г. (л. л. 14 и 15 от
преписката). Във възражението е посочено, че неизпълнението на заложените
приходи не се дължи на действие или бездействие на дружеството, а на обективни
фактори, които били извън волята на бенефициента.
Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ въз основа на материалите в преписката, като разгледал и
възражението на жалбоподателя, издал АУПДВ № 18/121/06440/3/01/04/01, с изх. №
01-2600/6452 от 26.05.2020 г., с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от
ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, т.8.1, предложение първо от Договор
№ 18/121/06440 от 23.07.2014 г., във връзка с изпълнението на т. 4.18 и т. 4.33
от същия договор, чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8/2008 г. на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 226 024,61 лева.
Размерът на държавното вземане
издателят на акта посочил, че определя съгласно т. 30 от Правилата за
възстановяване на БФП и представлява 100 % от предоставената финансова помощ по
договор № 18/121/06440 от 23.07.2014г. (л. л. 1 - 7 от преписката).
По делото е прието, като не е
оспорено от страните и заключение на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-икономическа експертиза. От заключението на експерта се установява, че
реално реализираните от жалбоподателя приходи от продажба на био орехи
съответстват на установените от административния орган (с минимални отклонения)
като в процентно отношение спрямо приходите, заложени в одобрения бизнес план
изпълнението е следното: за 2016 г. – 2,30%, за 2017 г. – 0% и за 2018 г. – 0%.
Изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години процентът
на изпълнение на заложените по бизнес план приходи е определен от вещото лице
като 0,77%. Изчисленото от експертизата изпълнение на бизнес плана в проценти
за всяка година е като съотношение на отчетените приходи към заложените и
средно за целия анализиран период като съотношение на общия размер на
отчетените приходи за трите години към общия обем на прогнозираните приходи в
бизнес плана за този период и по периоди и размер. Съдът
цени заключението на вещото лице като изготвено обективно и незаинтересовано от
компетентен в съответната област специалист. (л. л. 73 – 75 от делото).
От правна страна, съдът прави
следните изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е от „ГИП-60“ ЕООД, със
седалище: гр.Русе, за което юридическо лице е налице правен интерес и активна легитимация
да оспори АУПДВ № 18/121/06440/3/01/04/01, с изх. № 01/2600/6452 от 26.05.2020
г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Дружеството е
адресат на този административен акт, който го засяга неблагоприятно, тъй като с
него му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане,
сумата на което се задължава да заплати в 14-дневен срок от връчването му.
Предвид доказателствата за връчване на акта на дружеството на 09.06.2020 г.
(вж. известие за доставяне на л. 8 от преписката), депозираната срещу него
жалба на 18.06.2020 г. пред АдмС - Русе се явява подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесният АУПДВ е издаден от
компетентен административен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания
от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз.
По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз.
В чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ.
От посочената нормативна регламентация
следва извода, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска
политика, включително и по мерките по Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране
на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013
г.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма
и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването му.
В АУПДВ е посочено, че при извършена
проверка на място е установено, че реализираните приходи от продажби на
продукция от подпомаганата дейност са в по-малък размер от заложените в
одобрения бизнес план, въз основа на който е отпусната финансовата подкрепа. Т.е.
налице е неизпълнение на одобрения бизнес план, за чието изпълнение е
предоставено финансовото подпомагане. Това води до неизпълнение на задължения
по договора, а така също и на такива, предвидени в Наредба № 8/2008 г.
По отношение на приложимия
процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по
Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ по ПРСР 2007-2013 г., съдът
съобрази следното:
Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по издадените до
датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг.
Настоящият случай изцяло попада в
приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, (обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г.) и чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той
препраща, не намират приложение в случая. Това е така, защото значение за
прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по
издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се
провежда кандидатстването и отпускането на помощта.
В случая Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), а
производството по тази наредба относно договора на „ГИП-60“ ЕООД е започнало
когато е подадено заявлението за подпомагане и не е приключило поради изтичане
периода на мониторинг.
От изложеното следва, че пар. 12, ал.
1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не визира само и единствено производствата по издаване
на административни актове за установяване на публични вземания, които да са
започнали до влизане в сила на закона.
Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ
(ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.),
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно,
ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по
смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по
прилагането му.
Нарушението, във връзка с което ДФ
„Земеделие“ търси възстановяване на платената финансова помощ по договора, е
неспазване на т. 4.18 от Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г. с ДФЗ във
връзка с чл. 16, и ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. То касае неизпълнение на
ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта
или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г., поради
което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред
за установяване на такъв вид вземания, т.е. по реда на ДОПК, и по-конкретно -
чл. 166 и сл. от кодекса, както е и процедирано от издателя на акта. Съгласно
чл. 166, ал. 2 от ДОПК приложим в тези случаи е редът за издаване на
индивидуални административни актове по АПК.
Административният орган е спазил
регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и преценка на
доказателствата.
Жалбоподателят е уведомен с писмо от 23.10.2019
г., на основание чл.26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че срещу него
е открито производство по издаване на АУПДВ. В дадения му срок жалбоподателят е
представил възраженията си като по същество не е оспорил установеното
неизпълнение на договора от 23.07.2014 г., а е посочил единствено, че същото се
дължи на независещи от него причини.
С оглед горното съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосноват отмяната на акта само на това основание.
По делото е безспорно установено, че
реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на био орехи са много по-малки
от заложените в одобрения бизнес план.
По договор № 18/121/06440 от 23.07.2014
г., сключен от жалбоподателя, на дружеството е било извършено плащане в размер
на 226 024,61 лева като безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Модернизация на земеделското стопанство“ от ПРСР
2007-2013 г. С този договор дружеството се задължило да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес
план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. При неизпълнение на тези
задължения в т. 8.1. от договора изрично е предвидено, че фондът може да поиска
връщане на всички изплатени суми по договора, заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати сключения договор с ползвателя при спазване изискванията
на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8 от 2008 г.
Бизнес планът, с предвижданията в
него за ръста на стопанството и на приходите от подпомогнатата дейност, е
неразделна част от проекта, с който дружеството е кандидатствало и е одобрено
за получаване на помощта и това изрично е посочено т. 9.1, б. „г“ на договора.
В тази точка от раздел IХ „Други условия“ на договора е посочено, че под
„одобрен проект“ в него се има предвид подаденото от ползвателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8 от 03.04.2008 г. документи (включително
и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 121. След като е подписало договора с фонда, с
тези клаузи за изпълнение на представените от него при кандидатстването за
помощта проект, бизнес план и др., дружеството се е ангажирало във връзка с
получаването на безвъзмездна финансова помощ не само да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок
дейността, във връзка с която получава средствата, и то така, че да постигне
показателите за ръст на стопанството, на продукцията и на приходите от нея,
които е предвидило в бизнес плана си.
Според чл. 13, ал. 1 от Наредба №
8/2008 г. кандидатите подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от
Устройствения правилник на ДФЗ по място на извършване на инвестицията заявление
за подпомагане по образец, съгласно приложение № 10, и прилагат документи,
съгласно приложение № 11. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г.
кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с
подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от
5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи - за 10-годишен период. Нормативно е разписано
изискването бизнес планът да се представя на хартиен и електронен носител и да
показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство
на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на
производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и
чл. 3. А според ал. 5 на чл. 16 от наредбата бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност на стопанството.
В § 1, т. 12 от ДР на Наредба №
8/2008 г. е разписано, че „проект“ представлява заявлението за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР. Налага се изводът, че в съответствие с тези
подзаконови норми е дефинираното в договора на жалбоподателя понятие „одобрен
проект“.
Правилно в АУПДВ е прието, че е налице
неизпълнение на поетото от бенефициента задължение за изпълнение на одобрения
проект, тъй като изпълнението се състои в спазване на предвиденото в
документите и книжата към заявлението за кандидатстване, което включва
изброените в договора таблица за одобрените инвестиционни разходи, бизнес план
и т. н.
Дружеството при кандидатстването си
за подпомагане е представило с проекта си бизнес план, в който самият
бенефициент е предвидил стойностите на планираните приходи от финансираната
дейност /продажбата на произведената продукция – био орехи/ през следващите 5
години след отпускане на помощта, с което е заявило и доказало
жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията свързана с нея, за
подпомагане на която му е отпусната безвъзмездната финансова помощ.
Именно въз основа на заложените от
дружеството в бизнес плана към проекта показатели, сред които са предвижданите
финансовите приходи от продажба на продукция през следващите 5 години, е
одобрен проектът за подпомагане.
В съответствие с т. 8.1 от договора
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - София е посочил чл. 51, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. сред основанията за издаване на АУПДВ.
В чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008
г. е разписано, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта.
В чл. 51, ал. 2 е разписано, че
разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Така разписаните нормативни изисквания са съобразени при издаването на акта.
Процентът на сумата, подлежаща на възстановяване, е определен въз основа на Правилата
за възстановяване БФП, издадени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София.
В приложението към тези правила в табличен вид са определени видовете нарушения
и размерът на подлежащата на възстановяване БФП, съобразно тежестта на
нарушението, степента му, системността на извършването му и продължителността
му (дефинирани също в отделни колони на приложението).
В оспорения АУПДВ съобразно
конкретиката на случая е приложена т. 30 от Правилата за възстановяване на БФП.
Тази точка касае нарушение описано като: „Ползвателят не изпълнява одобрения
проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес
плана).“. Според тежестта на нарушението то е разделено на две хипотези като
втората обхваща случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години са под 20% от предвидените приходи по одобрения бизнес план, изчислени
средно аритметично за същия период. В този случай нарушението се квалифицира с
голяма тежест, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен и
подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане, като
същевременно ползвателят не представя доказателства за отстраняването му в
разумен срок и приемлив за РА начин, респ. неизпълнението е продължило дълго. Нарушението
засяга подпомаганата дейност в цялост. В зависимост от времетраенето на
нарушението, то е разграничено на такова в рамките на една финансова година или
когато е продължило две или повече пълни финансови години, като в този случай
се дължи пълно възстановяване – 100% от предоставената финансова помощ по
договора.
В конкретния случай административният
орган е постановил възстановяване на 100% от предоставената на жалбоподателя
БФП като е изчислил неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, а именно за трите
години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установил е, че това неизпълнение е 0,84% и
е направил извод, че се касае за изпълнение под 20% от предвидените приходи по
одобрения бизнес план. До същия извод (с малко отклонение) е достигнало и
вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, а именно
0,77%. Тази разлика не се отразява на извода, че се касае за изпълнение под 20%
от предвидените приходи по одобрения бизнес план. При преценка на
продължителността на това нарушение административният орган правилно е отчел,
че нарушението е продължило повече от две пълни финансови години. При това
положение, относимият за случая процент по т. 30 от Правилата за възстановяване
на БФП е именно 100%, както правилно е
прието в оспорвания АУПДВ.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспореният акт е
постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване
на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу него, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските в
размер на 630 лева (л. 79 от делото).
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на „ГИП-60“
ЕООД, със седалище гр.Русе, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 18/121/06440/3/01/04/01, с изх. № 01/2600/6452 от 26.05.2020 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, с който на основание чл. 27,
ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители; чл. 162,
ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, т. 8.1, предложение
първо от Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г., във връзка с изпълнението на т.
4.18 и т. 4.33 от същия договор, чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16,
ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. на „ГИП-60“
ЕООД, със седалище гр.Русе, е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 226 024,61 лева, ведно с лихва, считано от
датата, следваща датата на изтичане на 14-дневен срок за доброволно плащане от
връчването на акта.
ОСЪЖДА „ГИП-60“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Ниш“ № 36, ет. 2, ап. 4,
представлявано от И.Г.П. – управител и едноличен собственик, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ - гр. София сумата от 630,00 (шестстотин и тридесет) лева -
разноски по делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: