О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2710
по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 26873/12.09.2019 г., подадена от адв. К.Р., съставляваща молба по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 1056/09.09.2019 г., постановено по настоящото дело, като бъдат
присъдени такива в полза на молителя в размер на 405 лв., на основание член 38
от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна К.М.К., чрез пълномощник
М.С., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият
състав съобрази:
Молбата за присъждане на
разноски в производството е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС, по искова молба от К.М. К.с ЕГН ********** ***. П. – 1 № 034 против М.Д.А.
С ЕГН ********** , П.С.Н. с ЕГН ********** и С.И.И. с
ЕГН **********, всички представлявани от адв. К.Р. с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа – гр.Варна, ул. „Радецки № 9 , при условията на кумулативно, пасивно съединяване, осъдителни
искове, всеки от които с правно основание 31.ал.2 от ЗС за осъждане на ответниците общо да заплатят сумата от 37 600 лева,
представляваща обезщетение за ползване на частта от имота собствена на
ответника К.М. К.с ЕГН ********** – 1/2ид.ч. от УПИ №1034 по актуалния РП на
гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път.
Съдът се е произнесъл с Решение № 1056/09.09.2019 г., като е осъдил М.Д.А.
с ЕГН ********** ***1 представлявана от адв. К.Р.
от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул.
„Радецки“ № 9 да заплати на К.М. К.с ЕГН
**********, представляван от своята майка М.С.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 2400 лева, представляващи обезщетение за ползване
на ½ ид. Част недвижим имот,
представляващ УПИ №1034 по актуалния РП
на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път, за периода от 10.12.2015 г. до
15.05.2016 г. общо 6 месеца по 400 лева/, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС и е
отхвърлил иска за разликата над
присъдената сума до претендираната от 37 600
лева, от които 18 800 като неоснователно претендирани,
а остатъка от 16 500 като погасени по давност и изцяло по отношение на ответниците П.С.Н. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН **********, всички представлявани от адв. К.Р. с адрес
за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Радецки № 9, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, както и е
осъдил М.Д.А. да заплати по сметка на
ВОС сумата от 96 лева, представляваща дължимата държавна такса съобразно
уважената час от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл. 38 ЗАдв в исково производство
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания
по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.
Не е спорно
между страните, че в хода на производството ответниците
М.Д.А., П.С.Н. и С.И.И. със съгласието на М.П.М. са
били представлявани от адвокат К.Р., съгласно представени по делото пълномощни (л. 132-134).
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от ответниците, чрез адв.
К.Р., в открито съдебно заседание на 04.07.2019 г., в което е приложен списък
по чл. 80 от ГПК, в който се моли да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на ответниците адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗАдв. Приложени са също договори
за правна защита и съдействие, в които М.Д.А., П.С.Н. и С.И.И.
със съгласието на М.П.М. декларират, че са материално затруднени и не са в
състояние да заплатят адвокатско възнаграждение, но доказателства за
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
/затруднено материално положение/ на М.Д.А., П.С.Н. и С.И.И. със съгласието на М.П.М. по делото не са представени.
Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на
безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв не са
достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на К.М.К. за заплащане на възнаграждение в полза на адв. К.Р..
Ето защо съдът намира, че молбата на адвокат К.Р. за изменение на решението
в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 26873/12.09.2019 г., подадена от адвокат К.Р., съставляваща молба по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 1056/09.09.2019 г., постановено по гр.
дело № 2710/2018 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: