Определение по дело №177/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2012 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20121200100177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 8575

Номер

8575

Година

10.12.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

11.10

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иван Петков

дело

номер

20121210101640

по описа за

2012

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 341 и сл. ГПК е образувано по искова молба на Т. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място] подадена чрез назначения й проц. представител по реда на ЗПП- адв. С. Р., с която срещу Д. М. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] В. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]В. М. И., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено мястоТ. М. О., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]С. Т. В., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Т. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Е. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] М. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]Р. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. М. Ш., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Б. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Ю. П. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк]К. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Н. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място А. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], общ. С Ю. Ш. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] З. Р. З., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] Н. Р. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк]С. Р. З., с ЕГН [ЕГН] и с адрес : [населено място],[жк]и М. Р. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] е предявен иск за извършване на съдебна делба на следния техен съсобствен недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с предназначение : Жилище/ апартамент с идентификационен № 04279.623.377.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем, точка, едно, точка, едно/, с площ от 72. 00 кв. м. /седемдесет и два квадратни метра/, намиращ се в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот с № 04279.623.377 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем/, по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес : [населено място]/двадесет и две/, ет. 1 /първи/, ап. 1 /първи/, одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, без последващи изменения, с брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : няма; под обекта : няма; над обекта : № 04279.623.377.1.2, и с прилежащи части към самостоятелния обект : 1/ 2 /една втора/ ид. ч. от зимничните помещения и 1 /2 /една втора/ ид. ч. от тавана на сградата, а по доказателствен материал, представляващ : Жилище, заемащо целия първи етаж от двуетажната жилищната сграда, построена върху УПИ IV- 4012, в кв. 263 по стария план на [населено място], а по новия план записан като УПИ III- 3767, кв. 24 по плана на VII- ми микрорайон на [населено място], при квоти за съделителите, както следва : за Т. М. Г., А. М. Г., В. М. И., В. М. Г., Т. М. О., Р. М. Ш., Б. М. Г., Р. М. Г.- по 690/ 7 800 ид. ч.; за Д. М. Р., А. Х. Р. и В. Х. Р.- по 130/ 7 800 ид. ч.; за Ю. П. К. и Ю. Ш. Т.- по 300/ 7 800 ид. ч.; за З. Р. З., Н. Р. Б., С. Р. З. и М. Р. К.- по 75/ 7 800 ид. ч.; за К. Б. А., Н. Б. Й. и А. Б. Й.- по 100/ 7 800 ид. ч.; за С. Т. В., Т. С. Т., Е. С. Т., М. С. Т. и Р. С. Т.- по 138/ 7 800 ид. ч. В исковата молба е направено и искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за постановяване на привременни мерки относно ползването на процесното жилище, като се иска алтернативно- или да се предостави същото на ищцата, до приключване на производството, с влязло в сила решение, или да се осъдят ответниците Р. М. Г. и Б. М. Г., да й заплащат месечно обезщетение в размер на 150. 00 лв., считано от влизане в сила на определението за постановяване на привременната мярка, до приключване на делбата.

С исковата си молба, ищцата поддържа, че с ответниците са съсобственици на описания по- горе недвижим имот, като съсобствеността между тях, е възникнала по силата на наследяване от общите наследодатели- М. Д. Р., бивш жител на [населено място], починал на 14.01.1969г. и Н. М. Г., бивш жител на [населено място], починала на 06.10.1993г., които приживе притежавали /изградили/ процесния недвижим имот. Невъзможността доброволно да го поделят помежду си, породила нуждата и интереса от предявяването на иска за съдебна делба, при посочените по- горе квоти.

В съдебно заседание ищцата, чрез назначения и по реда на ЗПП проц. представител- адв. Р., поддържа иска си по съображенията в исковата молба.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците Б. М. Г. и Р. М. Г., са депозирали писмен отговор, в който са оспорили основателността на иска. Твърдят, че процесния имот не бил съсобствен на страните, поради това, че те били негови изключителни собственици, тъй като го придобили по давност. След смъртта на общия /на част от страните/ наследодател М. Д. Р., единствен ответникът Р. Г., живял в имота, заедно с майка си, до смъртта на последната. В края на 80- те години на миналия век ответникът Б. Г. си надстроил втори етаж, над етажа обитаван от Р., където живеел и понастоящем. За всички наследници и на М. Р., и на Н. Г., било ясно, че процесния имот е единствена и изключителна собственост на ответника Р. Г., още повече че многократно Н. Г. заявявала, че желае след смъртта й, този имот да остане само на Р., тъй като той я е гледал. Имало и наследници, които се отказали от собствеността си в полза на ответниците. Ищцата живяла в Л. повече от 20 години, като през периодите от време, когато се връщала в България, посещавала П., където се омъжила, а в редките случаи когато идвала в [населено място], и било ясно показано собственическото отношение върху имота, от страна на ответниците, като тя нямало как да не разбере, че е гост в него, а не съсобственик.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците В. М. Г. и Т. М. О., чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. Ж. А., са депозирали писмен отговор, в който оспорват основателността на иска. Твърдят, че липсвали надлежни доказателства, за това че страните в настоящото производство са всички наследници на М. Д. Р. и Н. М. Г., както и че имотът е съсобствен.

Останалите ответници не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответниците Б. М. Г. и Р. М. Г., чрез проц. си представител- адв. Ц. Р., поддържат доводите изложени в отговора на исковата молба. Молят за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ответниците В. М. Г. и Т. М. О., чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК- адв. Ж. А., поддържат доводите изложени в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ответниците Ю. Т. и А. Г., изразяват становище, че имотът е престанал да бъде съсобствен на страните, тъй като Н. Г. “го дала“ на ответниците Б. и Р. Г..

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. От техния анализ и оценка съобразно чл. 235 ГПК съдът прие следното за установено :

Видно от Строително разрешение № 104/ 27.04.1964г. на М. Д. Р., е позволено да построи масивна жилищна сграда по одобрен архитектурен план върху 64. 00 кв. м. на собственото си място, кв. 263, парцел 4- 4012, при съседи : улица, С. Е. и свободен парцел. Приет като доказателство е и Техническия проект на сградата, ведно с Количествено- стойностна сметка за видовете работи и спецификация на строителните материали /л. 14- 23 от делото/.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000035/ 09.03.2012г. издадено от Община Б., се установява, че имената М. Д. Р. и М. М. Г., са имена на едно и също лице /л. 12 от делото/.

Видно от представената Схема № 13776/ 30.07.2012г. издадена от АГКК, СГКК- [населено място], процесния недвижим имот е по действащата кадастрална карта на [населено място], с идент. № 04279.623.377.1 /л. 64 от делото/.

Видно от Удостоверение изх. № 47/ 30.01.2014г. издадено от Гл. архитект на Община Б., строеж представляващ : “Жилищна сграда“, находящ се в имот с идент. № 04279.623.377 по Кадастралната карта на [населено място], УПИ 3- 3767, кв. 24 по плана на 7- ми микрорайон на [населено място], бил построен на основание одобрени архитектурни проекти от 08.04.1964г. и издадено Разрешение за строеж № 104/ 27.04. 1964г. В Архива на Община Б., нямало данни или копия на протоколи от 18.11.1964г. на ИК на ОбНС- [населено място] и Протокол от 13.03.1964г. на ИК на ОбНС- [населено място], както и Договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.11.1968г. /л. 255 от делото/.

Видно от представените по делото Удостоверения за наследници изх. № 699/ 05.11. 2012г. и изх. № 700/ 05.11.2012г. издадени от Община Б., след смъртта си, наследодателите М. Д. Р., бивш жител на [населено място], починал на 14.01.1969г. и Н. М. Г., бивш жител на [населено място], починала на 06.10.1993г., са оставили за свои преки наследници общите си 8 деца- ищцата Т. Г. и ответниците А. Г., В. И., Т. О., В. Г., Р. Ш., Р. Г. и Б. Г., както и наследниците /по право на заместване/ на починалото им друго общо дете- Л. В. /починала на 10.02.2009г./- ответниците С. В., Т. Т., Е. Т., М. Т. и Р. Т.. Видно от представените удостоверения, наследодателят М. Р., е оставил за своя пряк наследник и сина си Х. Р. /починал на 10.11.2006г./, чийто наследници по право на заместване са ответниците- Д. Р., А. Р. и В. Р.. Видно от същите, след смъртта си, наследодателката Н. Г., е оставила за свои преки наследници децата си- Б. Й. /починал на 02.04.1994г./, Ш. М. /починал на 21.06.2003г./, Ю. К. и Р. П. З. /починал на 16.09.1998г./. След смъртта на първия /Б. Й./, по право на заместване, той е наследен от децата си- ответниците К. А., Н. Й. и А. Й., а след смъртта на втория /Ш. М./, същият е заместен от ответника Ю. Т.. След смъртта си, Р. З., е наследен по право на заместване, от децата си- ответниците З. З., Н. Б., С. З. и М. К. /л. 115- 118 от делото/.

Видно от представените многобройни медицински документи, ищцата Т. Г. е с влошено здравословно състояние, като с Решение на ТЕЛК, й е призната 72 % трайно намалена работоспособност /л. 32- 48 от делото/.

От представената от ищцата Декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, Разпореждане на ТП на НОИ- [населено място] № [ЕГН] и представената Служебна бележка изх. № 395/ 07.06.2012г., издадена от Дирекция “Бюро по труда“- [населено място], се установява, че ищцата е неженена, без деца, получава пенсия за инвалидност в размер на 115. 67 лв., безработна е, като не притежава никакви други източници на доходи /л. 49- 53 от делото/.

Приобщено в цялост е гр. д. № 3018/ 2013г. по описа на РС- [населено място], по което с Решение № 4199/ 09.06.2014г. съдът е уважил предявения от ищцата Т. Г. против ответниците Р. Г. и Б. Г., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаването за установено по отношение на ответниците по иска, че ищцата по него, е собственик на 25/ 286 ид. ч., равняващи се на 8. 741258 % ид. ч. от процесния имот, и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален за собственост по наследство /констативен/ № 161, том 2, дело № 2124/ 1993г. по описа на Нотариус К. Т., с който ответниците Б. и Г. и Р. Г., са признати за единствени и изключителни собственици на процесния имот, до размера на 50/ 286 ид. ч.

От показанията на свид. М. Р., ангажирана от ищцата се установява, че познава страните по делото, откакто е родена, семействата им, вкл. родителите им. Турското име на бащата било М., а българското му име- М., майката се казвала Н.. През 1963г.- 1964г. се строил процесния имот от М. и Н.. Той представлявал мазе и етаж, къща, без плоча, на градоред. 9 общи деца имали М. и Н.. Б. и Р. били винаги с майка си. Майката на ищцата починала през 1994г. През цялото време Т. живеела там. Заминала за чужбина, но после пак се върнала. След смъртта на майка си, Т. отишла в чужбина и си дошла през 2000г. През тези години тя имала претенции за това жилище, плачела, искала си дела от родителите, имали спорове обаче с Р. и Г.. Тя живеела в пансион, по квартири, не била здрава, разболяла се. Споделила на свид., че Р. и Б. я гонят, те дали и на зетьовете, и на снахите си, да живеят там. Т. също искала да живее там. Никой нищо не й платил. Ищцата била на 60г. омъжила се в [населено място] през 1971г., а през 1974г. се върнала в [населено място], защото се развела, в къщата на майка си. През 1994г. заминала за чужбина, после като се върна в Република България, си взела жилище, но станал грабеж и тя го продала. Т. работела в Л., като медицинска сестра, 15- 16 години. Р. и Б. останали да живеят в къщата. Р. бил на 48 години, Б. бил роден през 1963г. или 1964г., и двамата живеели в процесната къща, откакто са се родили, и до момента. Имали претенции и другите братя и сестри за дял от къщата, но те си направили свои къщи. Т. била сама, болна, и затова си искала дела от процесната къща. Къщата имала 8 стаи общо, долу 4 и горе още толкова. Т. не била допускана в къщата. Б. и Р. я биели. Ищцата имала претенции за къщата от 1990г., винаги плакала. Б. вдигнал още един етаж, над първоначално изграденото.

От показанията на свид. Н. И., ангажиран от ответниците Б. и Р. Г., се установява, че познава страните, вкл. и знае къде се намира процесната къща- в [населено място], ул. З.. Р. и Б. израстнали с баба Н.. Преди време тази къща била бункер. В момента била стегната, с цената на влагане на много пари, на заеми, които още се изплащали. Ищцата не живяла на този адрес, нямала претенции към къщата от по- рано, те се появили скоро, от около 1- 2 години. Никой друг нямал претенции към този имот. От 15- 16г. семейството на свидетеля било на квартира, и на никой през ум не му минавало, да иска част от къщата. Къщата била двуетажна, с нови тухли, като квадратура- 7- 8 пъти повече, отпреди. Никой друг освен Б., Р. и семействата им, не живеел в момента в къщата. Съборена била предишната къща, и се построила новата.

От показанията на свид. С. Е., ангажирана от ответниците Б. и Р. Г., се установява, че познава страните. Ищцата Т. я виждала, отдавна, като малка, тя рано се оженила. Б. и Р. живеели в [населено място], на [улица], а свид. била съсед /на № 28/, т. е. живели през една къща. Р. живеел на първия етаж, мазето било разделено между двамата, а Б. /който й бил зет/ живеел на втория етаж. Много отдавна А. живеел там, но той си направил къща. Свид. не била чула през последните 30г. Т. или някой от другите роднини, да има претенции към къщата. Ищцата много отдавна излязла от къщата, била в Л., идвала рядко тук, на гости. За тази къща Б. плащал данъци.

При тези данни съдът прие следното от правна страна :

Предявеният иск е по чл. 34 от ЗС- за делба на описания в исковата молба- недвижим имот, при посочените от ищцовата страна квоти.

Искът е допустим. Ищцата поддържа, че с ответниците са съсобственици на недвижимия имот, по силата на наследяване, и не могат да си го поделят доброволно, което определя активната и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса и интереса от воденото му. Предявен е при спазването на формалните изисквания, установени като процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск /чл. 127 и сл. от ГПК/.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху имота, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е. да е налице съсобственост по см. на чл. 30, ал.1 ЗС.

Налице са писмени доказателства, които по безспорен начин доказват съсобствеността върху процесния имот, както и квотите за всеки един от съделителите. Действително не е налице много прецизно изложение на обстоятелствената част на исковата молба, досежно възникването на съсобствеността между страните. Доколкото обаче в същата се твърди, че тя произтича от наличието на собственически права върху процесния имот в полза на наследодателите- М. Д. и Н. Г., като със самата искова молба се представят доказателства за наличието на издадено строително разрешение за строежа на процесния делбен имот и то в полза на М. Д., което заедно с необходимата строителна документация, количествено- стойностна сметка за строежа, съпроводено и с показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани и от двете страни, че процесния строеж /къща/ е бил реализиран именно от М. Д., като в него е живял той до смъртта си, а впоследствие и съпругата му- Н. Г., до нейната кончина през 1993г., и се твърди, че след смъртта им, по силата на наследяване, притежаваните от тях собственически права са преминали, в полза на страните в настоящото производство, като техни наследници по закон, определено сочи, че е ясно откъде произтичат собственическите им права, и в този смисъл не е налице нито нередовност на исковата молба, нито затруднения на правата на ответниците. Посочените по- горе доказателства, събрани в хода на процеса, съчетани и с факта на представеното Удостоверение изх. № 47/ 30.01.2014г. издадено от Гл. архитект на Община Б., както и самите фактически твърдения на страните, които на практика не отричат принадлежността на правото на собственост в полза на наследодателите им, вкл. и ответниците Р. и Б. Г. /които се позовават на съвсем друго правоизключващо съсобствеността основание- изтекла придобивна давност, с начален период 1993г. /смъртта на наследодателката Н. Г./. В преклузивния срок- срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответниците Р. и Б. Г., са направили възражение за придобиването му по давност. За да е налице придобиване на правото на собственост по силата на изтекла 10г. придобивна давност, владението на ответниците Г., е следвало да бъде непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено през този 10г. период. В настоящия случай, обаче, предвид приобщеното в цялост гр. д. № 3018/ 2013г. по описа на РС- [населено място], по което с влязло в сила Решение № 4199/ 09.06.2014г. е уважен предявеният от ищцата Т. Г. против ответниците Р. Г. и Б. Г., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаването за установено, че Т. Г., е собственик на 25/ 286 ид. ч., равняващи се на 8. 741258 % ид. ч. от процесния имот, и е отменен частично, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален за собственост по наследство /констативен/ № 161, том 2, дело № 2124/ 1993г. по описа на Нотариус К. Т., с който ответниците Б. и Г. и Р. Г., се легитимират като изключителни негови собственици, определено сочи на извода, че направеното от тях възражение за придобиване на имота по давност, е изцяло неоснователно. Съгл. чл. 299, ал. 1 от ГПК, “спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, предвидени в закон“. Ето защо и съобразявайки задължителното императивно правило на чл. 299, ал. 1 от ГПК, за настоящия съдебен състав не съществува никаква правна възможност да не зачете “силата на пресъдено нещо“ и “непререшаемостта“ на разрешения вече /макар и с неприсъствено решение/, спор относно собствеността върху процесния обект, доколкото той вече е разрешен с решението по посоченото дело- а именно, че ищцата безспорно притежава собственически права в процесния обект, а ответниците Р. и Б. Г., са също съсобственици в същия, но не и изключителни такива. По отношение на останалите страни в процеса /извън ищцата Т. Г. и ответниците Р. и Б. Г./ решението по гр. д. № 3018/ 2013г. няма никакво противопоставимо действие, доколкото те не са били страни по същото, и поради това за тях не важат, съобразно чл. 298, ал. 1 от ГПК, обективните и субективните предели на “силата на пресъдено нещо“. В този смисъл, и предвид зачитането на действието на решението по гр. д. № 3018/ 2013г. по описа на БлРС, недоказано остана възражението на ответниците Г., за придобиване на делбения имот, от тяхна страна, по давност. Следователно същият е обща собственост на страните и делбата му следва да се допусне, при посочените в исковата молба квоти, отчитащи и разпоредбите на Закона за наследството относно наследствените права, както по отношение на общите на наследодателите- М. Д. и Н. Г., страни наследяващи и пряко, и по право на заместване, и обстоятелството, че извън общите им 9 деца, двамата наследодатели, имат и по още един наследник /Х. Р.- за М. Д./, и съответно още четири деца /Б. Й., Ш. М., Ю. К. и Р. З.- за Н. Г./, които също се явяват техни наследници, но не общи, а поотделно на всеки един от тях. Ето защо делбата на процесния имот следва да се допусне при посочените в исковата молба квоти.

По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Ищцата е поискала алтернативно- или на нея да се предостави за ползване процесния имот, или да се осъдят ответниците Р. и Б. Г., да й заплащат по 150. 00 лв. месечно, до приключване на делото, поради това, че само последните ползват съсобствения имот и я лишават от възможността да ползва реално своята ид. ч. от него.

В чл. 344, ал. 2 ГПК изрично е предвидено, че по искане на някой от съделителите съдът определя привременно начините на ползване на делбените имоти и сумите, дължими срещу ползването им. Това искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за минало време, която може да се предяви само във втората фаза на делбата по реда на чл. 346 ГПК. Действително осъдителни искове, свързани с облигационни отношения между съделителите по повод ползването на съсобствената вещ, предмет на делбеното производство, могат да се предявяват при условията на обективно съединяване само във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК, след като решението по допускане на делбата влезе в сила. Но процесуалният закон в разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК изрично предвижда възможност съдът да се произнесе досежно ползването на имотите, предмет на делбата, респективно заплащането на суми срещу ползването до приключването на делбеното производство като привременна мярка, която цели уреждане на отношенията по повод ползването на имотите само по време на висящността на делбения процес, включително чрез периодично заплащане на обезщетение. Правната квалификация на отправено до съда искане за предоставяне на жилището за ползване на някои от съделителите, или присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, вкл. изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се квалифицира като самостоятелна искова претенция. Но ако се претендира периодично заплащане /какъвто е процесния случай- по 150. 00 лв. месечно/ на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред, до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК. В настоящия случай искането на ищцовата страна е- или за предоставяне на ползването, или за заплащане на обезщетение. Същото обаче не следва да бъде уважено, тъй като макар процесния делбен имот да е във фактическата власт само на ответниците Р. и Б. Г., което е безспорно по делото, не се установи от една страна нито те да имат друго жилище, за да напуснат процесното, и да останат “на улицата“, при положение, че са живели в него още от раждането си, и до момента, за да бъде въведена в него ищцата, която с години дори не го е и посещавала, а същевременно с това, и ищцата не прояви активност по манифестиране на волята /желанието/ си за ползването му. Не е налице доказване и на размера на евентуалното следващо се на ищцата обезщетение, доколкото няма изобщо събирани доказателства от нея в тази насока. Липсват доказателства и за реалната възможност за съвместното използване на същия и от ищцата, и от ответниците Р. и Б. Г. /даже напротив налице са доказателства за наличието на нетърпими отношения между тях/, което води съда на единствено възможния извод, за отхвърлянето на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 34 ЗС, чл. 344 и сл. ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Т. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място], обл. Б Д. М. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] В. Х. Р., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] А. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] В. М. И., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Т. М. О., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] С. Т. В., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Т. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Е. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] М. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. С. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]Р. М. Ш., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Б. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Р. М. Г., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] Ю. П. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] К. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място]Н. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], общ. С А. Б. Й., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място], общ. С Ю. Ш. Т., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място] З. Р. З., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк]Н. Р. Б., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк С. Р. З., с ЕГН [ЕГН] и с адрес : [населено място],[жк] и М. Р. К., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк] на следния съсобствен между тях недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с предназначение : Жилище/ апартамент с идентификационен № 04279.623.377.1.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем, точка, едно, точка, едно/, с площ от 72. 00 кв. м. /седемдесет и два квадратни метра/, намиращ в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот с № 04279.623.377 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста седемдесет и седем/, по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес : [населено място], п.к 2700, ул. “З.” № 22 /двадесет и две/, ет. 1 /първи/, ап. 1 /първи/, одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, без последващи изменения, с брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : няма; под обекта : няма; над обекта : № 04279.623.377.1.2, и с прилежащи части към самостоятелния обект : 1/ 2 /една втора/ ид. ч. от зимничните помещения и 1 /2 /една втора/ ид. ч. от тавана на сградата, а по доказателствен материал, представляващ : Жилище, заемащо целия първи етаж от двуетажната жилищната сграда, построена върху УПИ IV- 4012, в кв. 263 по стария план на [населено място], а по новия план записан като УПИ III- 3767, кв. 24 по плана на VII- ми микрорайон на [населено място], при квоти за съделителите, както следва : за Т. М. Г., А. М. Г., В. М. И., В. М. Г., Т. М. О., Р. М. Ш., Б. М. Г. и Р. М. Г.- по 690/ 7 800 ид. ч.; за Д. М. Р., А. Х. Р. и В. Х. Р.- по 130/ 7 800 ид. ч.; за Ю. П. К. и Ю. Ш. Т.- по 300/ 7 800 ид. ч.; за З. Р. З., Н. Р. Б., С. Р. З. и М. Р. К.- по 75/ 7 800 ид. ч.; за К. Б. А., Н. Б. Й. и А. Б. Й.- по 100/ 7 800 ид. ч.; за С. Т. В., Т. С. Т., Е. С. Т., М. С. Т. и Р. С. Т.- по 138/ 7 800 ид. ч.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане от ищцата Т. М. Г., с ЕГН [ЕГН], с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за постановяване на привременни мерки относно ползването на процесното жилище, при условията на алтернативност- или да се предостави същото на нея, или да се осъдят ответниците Р. М. Г. и Б. М. Г., да й заплащат месечно обезщетение в размер на по 150. 00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от влизане в сила на определението за постановяване на привременни мерки, до окончателното извършване на делбата.

Решението може да се обжалва пред Благоевградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :......................