РЕШЕНИЕ
№ 2280
гр. Пловдив, 09.12.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на деветнадесети
октомври, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1366 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Д.Г.З. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му по време на предварителното задържане на ищеца в Следствен арест
–Пловдив за периода от 06.11.2013 г. до 24.01.2014 г. и
последвалото задържане за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив от 24.01.2014 г. до 30.05.2020 г. съставляващи
претърпени унижение, срам, чувство на безпомощност, които се твърди да са
настъпили в резултат от нарушения, извършени чрез бездействие от страна на
администрацията на чл.3 от ЗИНЗС, както и чл.3 от КПЧОС. Нарушенията са се
изразили според ищеца, както следва: в Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване
на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; лоша хигиена и битови условия –
неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната,
липса на работещи чешми и умивалници; лошо качество на предоставяната храна,
която не съдържала достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с
лошо качество на водата и наличие на авария, довела до липса на вода през юни и
юли 2019 г., което лишило лишените от свобода от възможност да се къпят в
рамките на два месеца; липса на достатъчно осветеност в помещенията и на
достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие
на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо
до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на
завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до
заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция;
липса на провеждана корекционна работа с ищеца и на предоставяна възможност да
участва в програми за въздействие, индивидуална или групова работа по
изпълнение на присъдата; липса на достатъчно мебели в помещенията; недобра
хигиена, свързана с изхвърлянето на битовите отпадъци от помещенията на лишените
от свобода; в Следствен арест – пренаселеност, липса на осветеност и наличие на
мухъл и инсекти в арестантското помещение. Исковата претенция е за сумата от 30 000
лева за целия исков период от 06.11.2013 г. до 30.05.2020 г. В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковата претенция така,
както същата е предявена и моли искът да се уважи като доказан. Претендира се
присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска, като моли същият да се отхвърли.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че искът е допустим.
С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени
вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира
обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът З.
претендира вреди от посочените нарушения за период на последователното му /без
прекъсване/ задържане в Следствения арест и в Затвора Пловдив. Искът е предявен
от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за
лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според
правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение от извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквито са и Следствен арест, и Затвора
Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ /Ареста - Пловдив е подразделение в ОСИН - Пловдив/
са териториални служби на ГДИН. Затова и за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора
следва да отговаря именно юридическото
лице Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът Д.Г.З. *** двукратно през 2013 г., като от
значение за настоящото дело с оглед на конкретизирания исков период е вторият
период на постъпване на ищеца З. в ареста от 07.10.2013 г. до 21.01.2014 г. По
време на престоя си в ареста З. бил настанен в откритите през 2009 г. помещения
на новия арест, който се помещава на територията на Затвора Пловдив. Ищецът
пребивавал в килия № 114 в ареста заедно с още две лица, като същата била
предназначена за три лица и оборудвана с три легла, с площ от 14,74 кв. метра,
собствен санитарен възел с мивка с постоянно течаща студена вода и осигурена
топла такава сутрин и вечер, с изградена система за диференцирано дневно и
нощно осветление по стандартите за осветеност и отваряем прозорец с размери 150/150
см., като в периода на престоя на ищеца през всеки от трите последни месеца на
2013 г. била извършвана редовно /ежемесечно/ дезинсекция и дератизация на
помещенията на ареста. На 21.01.2014 г. ищецът постъпил в Затвора Пловдив, като
бил разпределен в стая 15 на шеста група, която разполагала със самостоятелен
санитарен възел и била с обща площ /без санитарния възел/ от 28,18 кв.м., както
и с отваряеми прозорци 2 бр. на спалното помещение с размери 0,99х1,15 м. и
0,45х1,15 м., както и 1 бр. прозорец на санитарния възел и в която ищецът
престоял до 06.10.2016 г., след което бил преместен в Затворническо общежитие
от открит тип „Хеброс“ към Затвора Пловдив в стая 15. В същата ищецът престоял до 18.05.2018 г.,
като стаята била с площ от 47 кв. метра и в нея били настанявани между 9 и 10
души. Стая 15 разполагала с три отваряеми прозореца с размери 110х130 см., като
тоалетната и умивалнята били общи за сградата. От 18.05.2018 г. до 14.06.2018
г. ищецът З. *** в шеста група, стая № 5, която била със самостоятелен
санитарен възел и обща площ, без площта на тоалетната, от 28,52 кв. м., както и
с отваряеми прозорци 2 бр. на спалното помещение с размери 0,45х1,10м. и
0,52х1,10м, както и 1 бр. прозорец на санитарния възел, като максималният брой
настанени в помещението за периода бил 5 лица. От 15.06.2018 г. ищецът бил
преместен в стая 15 на Затвора Пловдив, с площ от 28,18 кв. м., без площта на
тоалетната, със самостоятелен санитарен възел, с отваряеми прозорци 2 бр. на
спалното помещение и 1 бр. на санитарния възел, както и с настанени в периода
на престоя му в това помещение до 01.10.2018 г. между 5 и 8 човека. От
02.10.2018 г. до 25.02.2019 г. ищецът бил в Затвора Пловдив, но не била
запазена информация в кое помещение е бил настанен и с колко лица. От 26.02.2019
г. до 22.07.2019г. ищецът пребивавал в стая № 1, която била с площ от 21,83 кв.
м., без площта на санитарния възел, със самостоятелен такъв, с два прозореца на
спалното помещение с размери 1,15 х 1,15м. и отдушник в санитарното помещение,
като максималният брой на настанени в стаята бил 5 души. За периода от
23.07.2019 г. до 17.12.2019 г. отново не била запазена информация за
помещението и броя на лицата, настанени заедно с ищеца З.. От 18.12.2019 г.
ищецът бил настанен в стая № 4, която била с обща площ, без площта на
санитарния възел от 28,19 кв. м., при настанени лица в периода до 03.02.2020 г.
между 6 и 9 души, с два отваряеми прозореца в спалното помещение с размери 0,50
х1,00 м. и 0,95 х 0,95 м. и един в самостоятелния санитарен възел. От
04.02.2020 г. до 13.05.2020 г., когато бил освободен от Затвора Пловдив, ищецът
З. бил настанен в трета група, стая 33 с площ на помещението, без площта на
санитарния възел в него, от 29,60 кв.м. и брой настанени между 8 и 11 лица, два
отваряеми прозореца на спалното помещение с размери 1,20 х 1,20 м. и един такъв
на санитарния възел.
Във всяко от помещенията по задържането на
ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на течаща студена вода, а в
ЗООТ „Хеброс“ течаща топла вода на умивалника имало по график два пъти в деня
сутрин и вечер. Топла вода лишените от свобода можели да ползват и в баня,
съгласно утвърдени графици за използването й по два пъти седмично, а в ЗООТ
„Хеброс“ – по три пъти седмично. Като работещ по време на изтърпяване на
наказанието си ищецът З. имал право да ползва банята ежедневно след приключване
на работа. През лятото на 2019 г., във връзка с настъпила ВиК авария за кратък
период от време водоподаването било намалено поради извършване на ремонтни
дейности, но все пак вода имало вечер и
лишените от свобода осъществявали къпането си, като сами си топлели такава.
Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по
график. В стаите към всяко легло имало шкаф, по една маса и до няколко стола.
Съгласно сключени договори за дезинсекция и
дератизация със специализирана фирма в периода на престой на ищеца се
извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на ареста
и затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична
обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и
мухи, каквито дейности били документирани с протоколи.
По време на целия си престой в
Затвора - Пловдив ищецът посетил само веднъж медицинския център при Затвора
през месец ноември 2019 г. и бил вписан в книгата на лишените от свобода, които
се нуждаят от медицинска помощ, като във връзка с това му били предоставени
медикаменти „аспирин“ и „парацетамол“. Оплаквания на ищеца от кашлица и от
обриви не били регистрирани в медицинската документация.
По време на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в условията на Затвора Пловдив ищецът З. бил включен
в групова възпитателна работа с участие в програмата „Формиране на социални
умения“ в периода от 10.02.2015 г. до 25.03.2015 г., в резултат на което били
набелязани конкретни цели, свързани с устройването на З. на работа и
избягването на дисциплинарни прояви. На практика в периода на престоя в Затвора
Пловдив ищецът действително бил устройван на работа, като полагал труд в
различни фирми, конкретно в периода на престой в ЗООТ „Хеброс“, както и след
това като работник кухня в Затвора Пловдив. Във връзка с трудовата му
ангажираност с лишения от свобода се провеждала индивидуална корекционна
дейност, като същият имал утвърден план на присъдата, както и извършено
препланиране през 2019 г., което ищецът З. подписал без коментар и в което било
предвидено участието му в индивидуална работа и в специализирана групова работа,
последното във връзка с преодоляване на установени зависимости към психоактивни
вещества.
През време на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив предоставяната му храна била съответна на предвиденото в
утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на
Здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и заменителната
таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре балансирана и
съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като
всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба
с изключение на киселото мляко през зимата на 2020 г., пролетта на 2019 г. и
лятото на 2016 г., както и зеленчуците през есента на 2017 г., когато приемът
на посочените храни бил леко занижен. Същевременно обаче това леко занижаване
на прием на кисело мляко и съответно зеленчуци било компенсирано с приема на
други млечни храни – прясно мляко, сирене, кашкавал, както и влаганите в
ястията картофи.
През време на престоя му в
Затвора Пловдив ищецът ползвал постелъчно спално бельо и завивки, които му били
донесени от негови близки, като не бил получавал отказ от предоставяне на
завивки от затворническата администрация, нито отказ за изпиране на постелъчния
инвентар в пералнята на затвора.
Изхвърлянето на битови отпадъци в
Затвора Пловдив било организирано по начин, че всяка сутрин същият се изнасял
от стаите на лишените от свобода в специално предоставени торби за отпадък на
мястото за престой на открито, откъдето се пренасял от лишени от свобода на
обособено място, като всяка сутрин от понеделник до събота специализирани
сметосъбиращи автомобили товарели отпадъците, а площадката след това се
почиствала от лишени от свобода.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетелите Г. и Н., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само
доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства. Съдът разглежда
показанията на посочените свидетели критично, предвид факта, че се касае до
лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, за които на
съда е служебно известно също да са завели дела с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което и имат и
личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства, както и че ищецът З., от своя
страна пък, е свидетел по делото на свидетеля Н., както и на свидетеля Г.,
поради което и се предполага известна заинтересованост на последните.
Съдът кредитира заключението на
назначената по делото съдебно-техническа хранително-вкусова експертиза, като
професионално и обективно изготвено от вещо лице, което е специалист в
съответната област. Съдът възприема като основани на подробен анализ на
събраните писмени доказателства изводите на експерта относно това, че
предлаганата в Затвора Пловдив храна, за периода, за който е направено изследването
е била съответна като химически и калориен състав на утвърдените от МП,
съгласувано с МЗ, таблици и количествата на всички хранителни продукти е
достигало необходимата дневна дажба с малки изключения, при което, съгласно
разяснението на вещото лице е било налице компенсиране с храни от същата група,
поради което и отклонението не е било съществено.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко
право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017
г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са
налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, по отношение на периода, за който
ищецът е навел оплакванията си - 06.11.2013г. до 30.05.2020 г. - се доказва от писмените доказателства, че действително
на датата, слагаща началото на исковия
период ищецът вече е бил в Следствения арест, след което от 21.01.2014 г. е бил
настанен и в Затвора Пловдив, където е пребивавал, включително и в условията на
ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив, като е бил освободен на 13.05.2020 г.
Следователно и за периода от 13.05.2020 г. до 30.05.2020 г. претенцията му е
напълно неоснователна, доколкото в този период ищецът изобщо не е бил задържан
в пенитенциарните заведения, посочени в исковата му молба и следва за този
именно период исковата молба да се отхвърли.
Що се касае до периода от 06.11.2013 г. до 12.05.2020 г. , когато действително е установено
ищецът да е бил задържан първоначално в Ареста, а след това в Затвора Пловдив,
включително и в помещенията на ЗООТ „Хеброс“, то съдът ще обсъди конкретно и
всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба, като с оглед
установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и
преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е
изтърпявало задържането под стража,
съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в
място за лишаване от свобода, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения
на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу България, както и Н. и др. срещу България,
за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно
установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако
задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя
все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила
значително време след постъпването на З. в място за лишаване от свобода, а
именно едва през февруари 2017 г., то това не
означава, че за държавата в лицето на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на
стандартите, касаещи минималната жилищна площ, като в тази насока, както се
каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата КЗПЧОС.
Така по отношение на оплакването относно пренаселеност на местата, в които е бил
настаняван, претенцията на З. е отчасти доказана, доколкото става ясно от
приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет,
както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност за част от времето на престоя му в Затвора
Пловдив, когато е бил в стая № 15, а именно за 14 дни, както и за част от
престоя му в стая № 4, а именно за 38 дни, а също и за целия период на престоя
му в стая № 33 /от 04.02.2020 г. до 12.05.2020 г./. Същевременно се установява
категорично от писмените доказателства, че за целия период, попадащ в исковия,
в който ищецът е пребивавал в Следствения арест и за този на престоя му в ЗООТ
„Хеброс“ при Затвора Пловдив, не е било налице изобщо твърдяното несъобразяване
с установените стандарти за площ, като на всеки от лишените от свобода в
помещенията, където е бил настанен З., са били на разположение най-малко 4
кв.м. и в тази връзка оплакванията на ищеца З. за тази част от периода на
задържането му, а именно за престоя в ареста, както и в ЗООТ „Хеброс“, са недоказани.
От друга страна, става ясно, че през целия период, в който ищецът е бил
настанен в стая № 33 в Затвора, жилищната площ на лишен от свобода е била под 3
кв. метра на човек. По делото, от страна на ответника,
чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия на задържане и
тя му е била надлежно указана, не са представени конкретни доказателства за част
от периода по настаняване на ищеца, а именно времето от 21.01.2014 г. до м. януари
2016 г., като няма данни за помещението, в което е бил настанен, а от януари
2016 г. до май 2016 г., когато няма данни за броя настанени лица в помещение
№15, от май до октомври 2016 г., за когато изобщо няма данни, а такива относно
броя лица липсват и за периода от 02.10.2018 г. до 25.02.2019 г. С оглед на
обстоятелството, че от страна на ответника все пак е представена справка
относно местата по настаняване на ищеца конкретно в Затвора Пловдив и броя на
лицата, с които е бил настанен, като по отношение на посочените няколко
по-малки периода, включени в рамките на целия исков период, изрично е посочено
в справката, че администрацията не разполага с конкретно съхранена информация,
съдът не намира, че в случая са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за
приемане за доказан твърденият факт на пренаселеност на помещенията по
задържане на ищеца за тези периоди. На първо място, тази разпоредба дава само
възможност, но не задължава съда да признае за доказани съответните факти и то
само, ако специализираната администрация откаже да предостави информация. В
случая не е налице отказ от представяне на такава, а изявление, че
специализираните органи по изпълнение на наказанията не разполагат с достатъчно
конкретна информация. Видно е, че все пак по отношение на по-голямата част от
исковия период такава информация е била надлежно предоставена. На второ място,
съдът не намира за доказано по какъвто и да било начин въпросното твърдение на
ищеца, доколкото същото не може да бъде подкрепено от нито едно от останалите
доказателства по делото и то по достатъчно категоричен начин, така, че да може
да обуслови и съответна отговорност за неимуществени вреди. В показанията на
разпитаните свидетели, поискани от страна на ищеца, не се съдържа конкретно
твърдение за пренаселеност, което да може да бъде съотнесено към тези именно
периоди, за които липсва конкретна информация, като напротив, и свидетелят Г.,
и свидетелят Н., на въпроси на пълномощника на ищеца са свидетелствали подобни
данни за периода на 2012 г., който обаче изобщо не попада в исковия период. Свидетелите
са предоставили единствено конкретна информация за периода на задържането на
ищеца, който е включен в рамките на исковия период по отношение на стая № 33,
за която по делото е налице обаче и справка относно капацитета на помещението и
броя настанени лица. При това положение и според съда, категорично може да се
направи извод, че в рамките на исковия период, за времето, в което се
установява действително З. да е бил задържан в места за лишаване от свобода, а
именно от 06.11.2013 г. до 13.05.2020 г., той е прекарал със сигурност 151 дни в
помещения, чиято минимална жилищна площ не е съответствала не само на
предвидения в ЗИНЗС законов стандарт, но /по отношение конкретно на престоя му
в стая № 33/ дори и на международно установения такъв минимум от три квадратни
метра жилищна площ, което само по себе си съставлява особено сериозно нарушение,
не само на чл.3 от ЗИНЗС, но и пряко на чл.3 от КПЧОС. Този извод съдът приема,
независимо от факта, че по отношение на ищеца не се установява да не е било
определено самостоятелно място за спане – отделно легло, в каквато насока и
липсват негови оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването спалните
помещения да са снабдени със самостоятелни легла, съдът приема за изпълнено
през целия период на задържане на ищеца. Според основните принципи, възведени в
практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр.
пилотното Решение Н. и др. срещу България/, при оценката на наличното пространство в местата за лишаване от
свобода трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и
обзавеждане в килията, като следва да се има предвид, че жизнената площ за
всяко от лицата е площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има предвид и че разполагаемото свободно
жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван ищецът, съдът е преценя,
без да приспада заетото от мебели пространство, предвид липсата на данни
относно разположението им и точният им брой. Поради това и според съда се
установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за 151 дни в рамките на исковия период, като остава обаче недоказано
твърдението му, че в целия исков период същият е пребивавал в помещения, в
които предоставената му площ е била под 3 кв.м.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в ареста и в корпуса на затвора са били
изградени и са съществували санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, а в ареста и топла вода сутрин и
вечер, като съответно в ЗООТ „Хеброс“ е имало свободен достъп до общо такова
помещение, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и
баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с изискването, възведено в
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Тъй като ищецът е бил работещ през значителна част от
периода на задържането му, като е работил през 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и
2019 година и има 1000 работни дни, същият е имал възможността извън графика да
ползва банята ежедневно. Установява се, включително и от свидетелските
показания, че санитарните възли в затвора са били отделени от спалното
помещение със стена и врата, поради което и твърденията на ищеца за липса на
уединение при ползване на тоалетната не са доказани. Не е доказано и
твърдението относно липсата на добра хигиена в банята, като в тази насока са
налице данни относно това, че банята е с мозайка и фаянсови плочки и тя
съставлява разкрит работен обект, в който почистването се осъществява от
назначен лишен от свобода, като поради спецификата на обекта и хигиената в
същия е задоволителна. Факт е и се установява наистина, че се касае до стара и
захабена от ползване база, включително и по отношение на банята, но в случая
оплакването е свързано с хигиената, която, както се посочи, се поддържа от
самите лишени от свобода. Действително от показанията на свидетелите става
ясно, че е имало период през 2019 г., в който е настъпила авария, свързана с
водоподаването, като обаче, противно на посоченото в исковата молба, свидетелят
Г. е посочил, че тази авария е била за две – три седмици, а не за два месеца,
както твърди ищецът. Установява се също така, пак от свидетелските показания,
че вода все пак е имало в определени часове от деня, в които лишените от
свобода са се запасявали в съдове, както и че лишените от свобода са успявали
да си топлят лично вода за къпане. В тази насока, като се има предвид факта, че
липсата на достатъчно и целодневно водоподаване се е дължала на временна
авария, сиреч събитие от технически характер, която авария, освен това, е била
отстранена, не може да се счете, че в случая е било демонстрирано бездействие
от страна на администрацията на Затвора Пловдив, което да може да бъде свързано
пряко с настъпването на твърдените вреди за ищеца. Още повече, че противно на
твърденията му, лишените от свобода не са били лишени изобщо от възможността да
се къпят дори и в този период, който освен това е бил и през лятото, когато
това хигиенно действие може да се извършва и значително по-лесно. Все в тази
насока, напълно неоснователни са и твърденията на ищеца относно това, че не
можело да се ползват мивките и банята, понеже имало изпочупени казанчета и
кранове, неработещи душове, доколкото не се установява, включително и от
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, естествената поява на
повреди да е била от такова съществено естество, че да е повлиявала изобщо
възможността за ползване на санитарните помещения и банята по предназначение.
Отделно от това, от страна на ответника е представено и становище от техник
строителство и архитектура досежно своевременното извършване на смяна на
неработещи кранчета и отстраняване на течове.
Твърденията на ищеца в исковата му молба, че водата в банята не ставала за
пиене, но въпреки това той я пиел и поради това имал вирусни инфекции,
причинени от нейната употреба, не могат да бъдат отчетени като основателни
изобщо в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между
поведението на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди
за ищеца. На първо място, не ГДИН е органът, на когото с нормативен акт са
вменени отговорности за качеството на водата, а не се установява изобщо
ползваната от Затвора Пловдив вода да е от отделен и независим водоизточник,
сиреч водоподаването да е отделно от мрежата на града. На второ място, няма
каквито и да било доказателства, нито гласни, нито пък такива могат да се
извлекат от събраните медицински документи за ищеца, същият да е страдал от
инфекции с причинител, находящ се във водата. В тази насока не са регистрирани
негови оплаквания пред медицинския специалист в Затвора Пловдив, нито са налице
твърдения за издавани конкретни предписания във връзка с качеството на водата
по реда на чл.150 от ЗИНЗС. И на трето
място, установява се от писмените доказателства, че на територията на Затвора
Пловдив има и магазин за лишени от свобода, в който се продават и хранителни
продукти, включително и питейна вода, както и че е утвърден график за
пазаруване в същия от понеделник до петък. В тази насока и по никакъв начин не
се установява поведение на специализираната затворническа администрация, което
да е от такова естество, че ищецът да е принуден да пие вода, която не му
харесва, или да не може да пие вода, която смята, че е чиста и с добри качества.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за
лишаване от свобода в исковия период. Установява се категорично, че всички
помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци, които са отваряеми
и от които е налице възможност за проникване на свеж въздух и на светлина,
предвид размерите им, като в спалните помещения на Затвора Пловдив има поне по
два прозореца, както и по един прозорец в самото санитарно помещение, а в
помещенията при ЗООТ „Хеброс“ при Затвора Пловдив в по-малките стаи има по два
прозореца, а в по-големите и по три прозореца, като е предвидено след първи юни
те да се свалят, за да е налице непрекъснато проветрение. Категорично е
установено от писмените доказателства, че в условията на Ареста Пловдив е
осигурена и допълнителна вентилация чрез инсталирана специална вентилационна
система, както и модерна система за диференцирано нощно и дневно осветление по
изискуемите стандарти за осветеност, а така също и че е налице и изкуствено
осветление в помещенията за лишаване от свобода и в условията на Затвора
Пловдив. В тази насока действително е налице твърдение и от единия от
свидетелите, че достатъчно дневна светлина не може да прониква в помещенията,
като действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на
прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с
широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на
дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид в тази насока и типа
на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да
бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията
относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да
се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация,
конкретно по отношение на помещенията в Затвора, се установява от свидетелските
показания, че такава практически се осъществява по възможните начини чрез
отваряне на прозорците, вратата на санитарното помещение, както и възможността
да се отваря и вратата на спалното помещение през деня към коридора. Установява
се също така и че през значителна част от престоя на ищеца в местата за
лишаване от свобода същият е бил устроен на работа във външни фирми, което е
индикация, че в по-голямата част от деня е бил извън помещенията на затвора.
Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна
светлина в спалните помещения не е било достатъчно, което не е доказано
категорично, то като се вземе предвид и
факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези
помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди, като никой от разпитаните по негово искане свидетели не е
и дал показания в такава насока. Не се установява, нито от медицинската
документация, нито от свидетелските показания, ищецът да е страдал от кашлица
именно вследствие на липсата на въздух в помещенията по задържането му.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, поради отказ да му
бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са
неоснователни. На първо място, установява се от представеното от ответника
становище, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора
отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално парно.
Свидетелят Н. е заявил в показанията си, че има външна изолация на сградата на
Затвора Пловдив, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е
нормативно установено задължение на ответника. Недоказани са твърденията на
ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ,
предвид факта, че не са налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби
до администрацията на затвора, както и установеното със свидетелските показания
обстоятелство, че ищецът З. е разполагал със собствени завивки. Поради това и
общите твърдения, че през зимата е студено, а през лятото е горещо, като се има
предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответните сезони
и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Недоказано е и твърдението в исковата молба относно трупането на отпадъци, в резултат на което ищецът бил изпитал
погнуса, унижение и неприятни чувства, като става ясно от писмените
доказателства, а и от свидетелските показания, че в Затвора Пловдив е налице
утвърден ред и график на изхвърляне на битовите отпадъци, които се складират в
раздадени на лишените от свобода специални чували на точно определено място -
площадка, почиствана редовно от лишените от свобода по график и се извозват
също по график от сметосъбиращи автомобили шест дни в седмицата, като не се
установява в тази връзка да е било допуснато трупане на отпадъци за дълги
периоди от време. Сиреч, липсва установено бездействие на затворническата
администрация, което да е от естество да причини твърдените неимуществени вреди,
а напротив налице е създадена конкретна организация, свързана със
своевременното извозване на отпадъците от Затвора Пловдив.
Що се касае до оплакването от липсата
на мебели, то следва да се има предвид посоченото по-горе относно
изпълнение на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, както и че от писмените доказателства
става ясно, че към леглата е налице оборудване и със шкафчета. От показанията
на свидетелите става ясно, че в някои от помещенията по настаняването на ищеца
има по една маса и няколко стола, които не отговарят по брой на броя настанените
в помещенията. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че храненето на
лишените от свобода е организирано в отделно помещение - столова, а не се
извършва принципно по стаите, както и че липсата на допълнителна мебелировка,
освен леглата и шкафчетата, е обусловена и от самата площ на помещенията и
необходимостта да има достатъчно разполагаема такава за извършване свободно на движения за задоволяване на битовите нужди на лишените от свобода. Поради това и според съда не може да се счете за
доказана причинна връзка между наличието на по-малко мебели в помещенията и причиняването
на неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани
конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито
в какво са се изразили те.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки, както и мухъл в помещенията, то от
доказателствата по делото се установява, че са създадени условия за
поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче
е на самите лишени от свобода, макар предвид старата материална база поддържането на
хигиената да се е осъществявало трудно. От показанията на свидетелите не се
установява да е бил налице теч от канализационни тръби в спалните помещения,
както се твърди в исковата молба, а от приложените справки става ясно, че всеки
теч се отстранява своевременно. Установява се от приетите писмени доказателства,
че ежегодно по няколко пъти са се
извършвали дейности по
дезинсекция и дератизация на помещенията на Ареста и на Затвора Пловдив, включително и спалните
такива, като в тази насока показанията на свидетелите относно липсата на такава
обработка, не отговарят изобщо на истината. Очевидно, въпреки положените в тази
насока усилия паразитните насекоми – дървеници и хлебарки - не са изчезнали.
Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив, установява се,
че за периода по исковата молба са били осъществявани почти ежемесечно
съответните дейности по ДДД обработка. Освен това, както става ясно от
приложената по делото справка, налице е утвърден график и за изпиране на
спалното бельо два пъти седмично в пералнята на затвора, а при неговото
захабяване, лишеният от свобода може да подаде молба за замяната му с ново. В
случая, от приложената справка се установява, че ищецът не е депозирал подобна
молба, на която освен това де е получил и отказ, като тези му твърдения не се
подкрепят и от свидетелските показания, но напротив, установява се от
последните, че ищецът е разполагал със собствено спално бельо и завивки,
предоставени му от негови близки, които е ползвал в условията на задържането
му. Затова и въпреки, че принципно
наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни
усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се установява същият да е
положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем. Не се
установява и от медицинската документация ищецът да е регистрирал оплаквания от
обриви, предизвикани от ухапвания от насекоми, като в таза насока липсват и
конкретни гласни доказателства и затова и посоченото оплакване също е
недоказано.
Досежно оплакването за качеството и състава на
предоставяната храна, както се посочи и по-горе, по делото е приета
специализирана експертиза, от отговорите на която става ясно, че практически
храната, предоставяна в Затвора Пловдив е съответна на утвърдените за това
таблици касателно нейното количество и калориен състав. Напълно недоказано е
твърдението за непредоставяне на яйца, млечни продукти и плодове в дневното
меню и това, че се наблягало на нискокалорични храни. Напротив, от показанията на свидетелите се
установява, че в състава на храненията се
предоставя месо и млечни продукти по няколко пъти в седмицата, както и
по два - три пъти в седмицата плодове. Твърдението на свидетеля Г. в
показанията му относно това, че храната била под всякакво ниво в тази насока не
може да се приеме за достоверно, още повече, че не става ясно по какви точно
критерии е дадена такава именно оценка. Нещо повече, в приетата по делото без
възражения от страните експертиза се съдържа извод на база на извършените
проверки и изчисления, че като цяло предлаганата в исковия период храна е била
разнообразна и добре балансирана и съответна като химически и калориен състав
на утвърдените таблици. Установените по-малки количества по отношение на
дневните дажби от кисело мляко и зеленчуци за част от периодите, обследвани от
вещото лице, съгласно обясненията му в съдебно заседание са незначителни и
практически са компенсирани с предоставяните други храни от същия вид /други
млечни и картофи/. Видно от изготвените таблици от вещото лице в различните
периоди плодове са били предоставяни от два до четири пъти в седмицата в
зависимост от сезона, а яйца – от три до седем пъти в седмицата и то между един
и три броя на един лишен от свобода. При това положение и оплакването на ищеца
за настъпили неимуществени вреди в резултат от несъответна на изискванията
храна, не се счете за основателно от съда.
Що се касае до оплакването на ищеца, възведено с исковата
молба относно липсата на провеждана с
него индивидуална и корекционна работа и невключването му в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, то съдът намира и него за
неоснователно. Както се посочи и по-горе, от доказателствата по делото е
категорично установено, че ищецът З. е бил включен в
групова възпитателна работа с участие в програмата „Формиране на социални
умения“ в периода от 10.02.2015 г. до 25.03.2015 г., в резултат на което са били
набелязани конкретни цели, свързани с устройването му на работа и избягването
на дисциплинарни прояви. На практика в периода на престоя в Затвора Пловдив
тези цели са били изпълнени и ищецът действително е бил устройван на работа,
като е полагал труд в различни фирми, конкретно в периода на престой в ЗООТ
„Хеброс“, както и след това като работник кухня в Затвора Пловдив и до
освобождаването си имал отработени 1000 работни дни. Именно поради трудовата му
ангажираност с лишения от свобода се провеждала индивидуална корекционна
дейност, като същият е имал утвърден план на присъдата, както и извършено
препланиране през 2019 г., което ищецът З. подписал без коментар и в което било
предвидено участието му в индивидуална работа и в специализирана групова
работа, последното във връзка с преодоляване на установени зависимости към
психоактивни вещества, за което поради установено неадекватно поведение след
употреба на такива бил дисциплинарно наказан. Следва да се има предвид, че
трудовите мероприятия също съставляват част от социално-възпитателната работа
при изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС. Налице
е по отношение на осъдения З. и осъществена и оценка на риска. Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС. Видно
от приложените графици на разпределение на времето на лишените от свобода, е
било предвидено време за срещи и беседи, както и за посещение на библиотеката в
Затвора Пловдив, което пък е в изпълнение на изискването на разпоредбата на
чл.165 от ЗИНЗС, находяща се също в Глава 11 от ЗИНЗС озаглавена „Социална
дейност и възпитателна работа“. Ето защо и съдът намира, че в случая не е
установено противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били
ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди,
изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностова криза.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца З., то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне
на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и то
конкретно само в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените
стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения
конкретен брой дни в рамките на общия период на задържането му, а именно за 151
дни. По останалите оплаквания, съдът счета, че не следва да уважава иска,
предвид неговата недоказаност.
Отговорността на
държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във
връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл.3 от ЗИНЗС, въведена
след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне
в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в
съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено
поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват
нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени
условия,
свързани с пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, съдът счита, че
съставляват в нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия, при
които ищецът З. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, при прилагане на подхода на оценка на въздействието им върху
психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода,
за който се установява по категоричен начин такова нарушение, като взе предвид
и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,
съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. В случая, налице
е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца З., над нормално присъщите на
лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени
неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при
условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия,
макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност с други твърдени такива
по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаните от
ищеца чувства на унижение и безпомощност. Пренаселеността в помещенията по
престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство. В тази връзка и описания от ищеца психологически
дискомфорт според съда е реална последица от посочените неблагоприятни условия.
В тази насока съдът взема
предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и др. срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване
на противното. Установено е с оглед посоченото подробно по-горе при анализа на
отделните оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед
съдържанието на същото, съдът намира, че то действително води до неприятните
психически изживявания, посочени от ищеца. В тази насока от страна на ответника
не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
Що се
касае до интензитета на търпените
неимуществени вреди, то съдът го определя като средно висок, като взема предвид, от една страна, продължителността
на установения период, за който доказано са били налице вреди, който не е
значителен на фона на целия престой на задържане на ищеца, както и установеното
обстоятелство, че в условията на ареста и при престоя на ищеца З. в ЗООТ
„Хеброс“ към Затвора Пловдив на практика не е установено спрямо него да е било
налице незаконосъобразно бездействие, а от друга страна - факта, че за част от
времето на задържане, конкретно в стая 33 на Затвора на практика е установено и
особено съществено нарушение на изискванията относно минималната разполагаема
площ /под 3 кв.м. на човек/. При това
положение и съдът намира, че справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца З. неимуществени вреди като резултат
от незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова в размер на 1510 лева. Затова и
счете, че следва да уважи иска за неимуществени вреди до посочения размер, като
го отхвърли до пълния предявен такъв от 30 000 лева, като недоказан. Липсва
формулирана акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, поради което и съдът не дължи произнасяне.
При този изход от
производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално затруднено, сиреч
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Г.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1,
т.4 от Наредбата, което с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, така изчислено възлиза на 71,98 лева.
С оглед нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС и предвид
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице от 150 лева от
бюджета на съда, ще следва ответникът да бъде осъден да ги заплати по сметката
на съда.
Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата
претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на Д.Г.З. с ЕГН
********** сумата от 1510 лв. /хиляда петстотин и десет лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди в рамките на периода от 06.11.2013 г. до 12.05.2020 г. включително, в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на достатъчно жилищна площ в условията
на Затвора Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция
до пълния ѝ предявен размер от 30000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и за допуснати
такива в Ареста - Пловдив, а така също
и за частта на исковия период от 13.05.2020 г. до 30.05.2020 г., като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София да
заплати на ищеца Д.Г.З. с ЕГН **********, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев“ № 43, сумата от 71,98
лв. /седемдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/,
съставляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.
София да заплати по сметка на Административен съд Пловдив – сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: