№ 12225
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110153359 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. М. М. да заплати на
„Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 2247.55 лева, представляваща цена на потребена в
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ул. ....................., ................. сумата от 383.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2017г. до 04.06.2020г., сумата от 44.78 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 9.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 04.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.09.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на
фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а
обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща
целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от
публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради
1
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който исковете се оспорват от името на ответницата с довод за недоказаност
същата да е потребител на топлинна енергия, доколкото, макар да е правоприменик на майка
си, не е представен сключен между нея и ищеца договор за продажба на топлинна енергия.
Като недоказано се оспорва действително потребеното количество топлинна енергия.
Оспорва се доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи
са установяване на горните обстоятелства. Необосновано според процесуалния представител
на ответницата при изчисляване на потребената топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, и цената й е прилагана методиката по Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., част от
разпоредбите на която били обявени за нищожни или отменени с решения на ВАС.
Недоказани според ответницата са изправността на уредите за дялово разпределение, како и
отчисляването на технологичните разходи за сметка на топлофикационното дружество. В
условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том LXX, дело № 13766/1995г. и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I, рег. ............, дело № 69 от 1998г.
се установява, че на 28.07.1995г. и на 02.11.1998г. В.А.Т. е дарила на дъщеря си-
ответницата А. М. М., притежавания от нея апартамент, находящ се в гр. София, ул.
....................., бл. 118, ет. 1, като между страните не е спорно, че този имот е именно
процесният апартамент № 3, находящ се на същия административен адрес. Изводът в
последния смисъл намира опора и в изходящата от В.Т. молба- декларация до „Т.С.“ ЕАД, в
която същата в качеството си на носител на вещно право на позлване върху ½ идеална част
от жилището, от което ограничено вещно право впоследствие- преди исковия период, се е
2
отказала- л. 41 от делото, е изразила воля за откриване на нейно име на партида за
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ....................., ................. позовавайки се на
Нотариален акт за покупко- продажба от 28.09.1994г., по силата на който е придобила
правото на собственост върху имота, преди да го дари на дъщеря си.
С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и на твърдения за отчуждаване
преди или по време на исковия период на правото на собственост върху процесния имот от
правната сфера на ответницата А. М. следва да се приеме, че през същия тя е била единствен
носител на вещно право по отношение на жилището- абсолютно право на собственост, и
като такъв съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребител на
доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да заплаща цената й.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите, касаещи
извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Х.Р.“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало два
радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), като поради
липса на осигурен от потребителя достъп за извършване на реални отчети през исковия
период, на същия е начислявано служебно количество топлинна енергия за отопление по
МСРС (максимален специфичен разход на сградата), с изключение на отоплителен сезон
2018г.- 2019г., за който вещото лице е констатирало, че въпреки липсата на достъп, на
абоната не е начислена топлинна енергия по МСРС, което е в негов интерес. Именно с оглед
неосигурен достъп за реален отчет през исковия период е начислявано и служебно
количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база брой лица- по 140
л/денонощие за един живущ, с изключение на периода 2018г.- 2019г., за който е начислено
прогнозно количество топлинна енергия за БГВ, което съгласно разясненията на вещото
лице в проведеното на 20.03.2024г. открито съдебно заседание е в полза на потребителя,
комуто в случай на прилагане на служебното начисляване на база брой живущи би било
начислено по- голямо количество топлинна енергия за подгряване на вода. Наред с това, на
абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна
от фирмата за дялово разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите
обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му
заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената
топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
3
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период
общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки,
при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради
което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 1987.06 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в
отговора на исковата молба доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната
енергия за сградна инсталация, следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са
служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и
решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени
формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г.
(отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение №
2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е
отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал.
2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1,
2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това
същите са отменени като незаконосъобразни. С оглед на това и доколкото решението за
отмяната има действие от влизането му в сила- 26.06.2020г., съобразно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на
решението, какъвто настоящият случай не е, ирелвантна за основателността на процесните
претенции е отмяната на посочените разпоредби от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
и от Методиката за дялово разпределение. По идентични съображения това важи и за
отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. на министъра на енергетиката и на § 2 и § 3 от същата, доколкото тази отмяна е
постановена с обжалваемо решение на тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., т. е. след
исковия период.
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото лице-
помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца
общ размер от 44.78 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на
тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
4
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т.С.“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени в периода от м. 05.2016г. до м.
04.2019г., през който отношенията между страните по продажбеното правоотношение са
били регламентирани съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от 12.03.2014г., а впоследствие- от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди, в
сила от м. 07.2016г.- за периода от влизането им в сила до края на исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
12.03.2014г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, а
изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33. Така, съгласно действащите от 2014г.
общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти
на гр. София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл. 32, ал. 1 от общите условия
суми да настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет
страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на
задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не
погаси сумите по нея в 30- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на
продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
5
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а
реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая две групи общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона
за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на давностните срокове
за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето
от м. 05.2016г. до м. 04.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено
правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца, като съображенията за това
са следните:
Моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени при действието на общите
условия от 2014г., следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД,
съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Това е така, доколкото настоящият съдебен състав намира цитираните по- горе
клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за нищожни като
неравноправни на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца- търговец и тези на
потребителя- ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1), в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът на задължението за
суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки (по чл. 32, ал. 2 от ОУ)- в 30-
дневен срок след публикуването на т. нар. „обща фактура“ на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Настъпването на падежа, следователно, е предпоставено от
поведение на ищеца- публикуване на съответната фактура на сайта му, като моментът на
осъществяване на това поведение е неясен за потребителя, който следва в период с
неопределена продължителност да извършва справки на интернет страницата на търговеца,
за да узнае дали и кога е настъпила на практика едностранно определената от ищеца
изискуемост на задължението му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани
6
подобни справки е обусловена от това потребителят да разполага със специално техническо
средство- компютър, лап- топ, мобилен телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен
достъп до интернет, което неминуемо и закономерно е свързано със значителен
допълнителен паричен разход, който разход клиентът не би могъл да бъде задължен да
извърши. Всичко това го поставя в икономически по- неизгодно и неравностойно
положение спрямо продавача по правоотношението, поради което съдът приема, че клаузите
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2014г. противоречат на императивната
материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно
съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това
следва да се приеме, че за месечните задължения, формирани при действието на общите
условия от 2014г., няма уговорен падеж, поради което приложима е разпоредбата на чл. 69,
ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта настъпва „веднага“, което в случая е на първо
число на месеца, следващ месеца на потреблението. При съобразяване на това и на
приложимия специален давностен срок погасени по давност се явяват всички вземания на
ищеца за цената на топлинната енергия, потребена при действието на общите му условия, в
сила от 2014г.
Останалата част от вземанията на топлофикационното дружество за цената на
потребената топлинна енергия, а именно формираните при действието на общите му
условия от 2016г.- за периода от м. 07.2016г. до м. 04.2019г., се явяват частично погасени по
давност, а именно за месеците от м. 07.2016г. до м. 04.2018г. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 04.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.08.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 23 дни преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., чиято
стойност, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните по делото, вкл. в
заключението на съдебно- техническата експертиза, възлиза съответно на сумата от 478.01
лева- цена на топлинната енергия, и на сумата от 14.88 лева- цена на услугата дялово
разпределение. Следователно, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 153 ЗЕ следва да бъудат уважени за тези суми, формирани за посочения период, а за
разликите до пълните предявени размери и периоди следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
За поставянето на ответника в забава за изпълнението на всички начислени при
действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на топлинната
енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е договорена, а е
настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от кредитора до
длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в случая няма
данни, а и твърдения.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
7
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016 г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за 2016г.-
2017г., 2017г.- 2018г. и за 2018г.- 2019г. са извършени след предвидения в общите условия
от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
При този изход на спора по правило разноски се следват и на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 170.26 лева, представляваща част от извършените в хода на
исковото производство разходи за държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото
лице и особения представител, както и възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда
на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от
претенциите.
В случая в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ А.
М. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ................, следните суми: сумата от
478.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул.
....................., ................. както и сумата от 14.88 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 14.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 170.26 лева- разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата до
пълния предявен размер от 2247.55 лева и за периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018г., както и
иска за цената на услугата дялово разпределнеие за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 44.78 лева и за периода от м. 05.2016г. до м. 04.2018г., както и
изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. М. М., ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 383.23 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2017г. до 04.06.2020г., както и сумата от 9.22 лева, представляваща законна
8
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г.
до 04.06.2020г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Х.Р.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9