Решение по дело №2434/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260091
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430202434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             23.02.2021г.

  номер ..................                                                     град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на осми февруари

Четиринадесети наказателен състав

година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2434 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 698 „А“ от 15.10.2020г. на *** РУ-Долни Дъбник към ОДМВР-Плевен, с което на Й.К.Д. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 80, т.2, пр.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за това, че на 16.09.2020г. в с. Петърница, Плевенска област в сградата на *** съхранява документ за самоличност – л. к. №*********, издадена на лицето С.Е.Р.с ЕГН ********** – нарушение по чл. 11 от ЗБЛД.  

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 698 „А“ от 15.10.2020г. на *** РУ-Долни Дъбник към ОДМВР-Плевен. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. А.Д. от ПлАК, която нзема становище, че от описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не може да се направи извод, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл. 11 от ЗБЛД, тъй като цитираната правна норма не обявява за нарушение действието „съхранява“ документ за самоличност.   

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е започнало на 16.09.2020г. със съставяне на Акт №1698 „А“ за установяване на административно нарушение против Й.К.Д. за това, че на същата дата около 13:45 часа в с. Петърница, сградата на *** съхранява документ за самоличност – лична карта № ***, издадена на лицето С.Е.Р.с ЕГН ********** ***. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 11 от ЗБЛД.

Описаната в АУАН фактическа обстанвока изцяло е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на Й.К.Д. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 80, т.2, пр.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на актосъставителя Т.Ц.Д. и свидетеля Д.И.И., чиито показания съдът приема като логични, последователни, обективни и непротиворечиви. Двамата пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, според които на 16.09.2020 година в *** на с. Петърница, Плевенска област жалбоподателят съхранявал документ за самоличност на лицето посочено съставения АУАН. В този смисъл са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 698а/16.09.2020 г., пощенски плик, заверено копие от разписка за върнати вещи от 16.09.2020 г., заверено копие от докладна записка рег. № 257р-7450/17.09.2020 г., докладна записка рег. № 257р-8421/15.10.2020 г., възражение от Й.К.Д. вх. № 257000-3696/21.09.2020 г., протокол вх. № 380/17.09.2020 г., заверено копие от обяснение от С.Е.Р., заверено копие от обяснение от Н. П.И., сведение от Е.Т.Е., наказателно постановление № 698А/15.10.2020 г., докладна записка от Мл. ПИ Т.Ц.Д. рег. № 257р-7706/28.09.2020 г., сведение от Д.И.И., заверено копие от заповед № 3121з-493/01.09.2014 г., заверено копие от заповед № 8121з-818/09.07.2015 г., заверено копие от заповед № 8121з-423/15.03.2017 година.

Горните обстоятелства не се опровергават и от разпита на свидетеля П.А.П. ***, чиито показания съдът кредитира с доверие като обективи, убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност. Свидетелят категорично заявява, че лицето С.Е.Р.лично го е помолила да съхранява личната и карта в ***, тъй като се страхувала някой да не я открадне поради факта, че жилището и не се заключва и той откликнал на молбата и. С това твърдение, свидетелят П. внася допълнителна яснота във фактическата обстановка в настоящата хипотеза, а именно, че причината процесната лична карта да се съхранява в *** е негова уговорка с лицето Стефка Райкова.

Съгласно правната норма отразена в чл. 11 от ЗБЛД „Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице“, т. е. същата не обявава за нарушение деянието „съхранява“, за каквото жалбоподателят е привлечен към административно-наказателно отговорност. Легалната дефиниция на административнно нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН, който гласи, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Гореизложеното обуславя извода, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл. 11 от ЗБЛД, поради което жалбата се явява основателна, а обжалваното наказателно постановление дледва да бъде отменено от съда кано незаконосъобразно на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН. 

 

 

 

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

  

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № № 698 „А“ от 15.10.2020г. на *** РУ-Долни Дъбник към ОДМВР-Плевен, с което на Й.К.Д. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 80, т.2, пр.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за това, че на 16.09.2020г. в с. Петърница, Плевенска област в сградата на *** съхранява документ за самоличност – л. к. №*********, издадена на лицето С.Е.Р.с ЕГН ********** – нарушение по чл. 11 от ЗБЛД. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :