№ 2748
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506607 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6607/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Н. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №4941 от 18.05.2022 г постановено по гр.д.
№59093/21 г на СРС , 127 състав ; с което е отхвърлена иска на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за
установено , че П. не дължи сумата от 307,65 лв по изпълнителен лист от 28.05.2020 г
издаден по гр.д.№12031/13 г на СРС , 81 състав , по който е образувано изп.дело
№20208580400894 на ЧСИ №858 У. Д. , поради погасяване по давност .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Давността не е
прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело , също и поради
това , че в нея не е посочено конкретно имущество , което да бъде запорирано . Действия
срещу несеквестируемо имущество не прекъсват давността . Липсва реален запор , както и
опис и оценка на движими вещи . Вземането е погасено , защото са изминали повече от 5
години от влизане на съдебното решение в сила .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 09.06.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
1
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че погасителната давност за процесното вземане е
започнала да тече считано от датата на влизане в сила на въззивното решение на СГС –
29.07.2016 г – като давността е 5 годишна по чл.117 ал.2 ЗЗД . Взискателят е извършил
възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ от 01.07.2020 г , което е действие водещо до прекъсване на
давността и същата не е изтекла .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че в случая
приложимата погасителна давност е 5-годишна по чл.117 ал.2 ЗЗД , защото вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение . Давностният срок е започнал да тече на
29.07.2016 г , но е бил прекъснат своевременно с молбата на взискателя за образуване на
изпълнително дело от 01.07.2020 г /дори без да се съобразява спирането на давността по
време на извънредното положение от 2020 г / .
Според мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г на ОСГТК на
ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността ,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи . В случая такова искане - за запори
на банкови сметки , на трудово възнаграждение и изпълнение върху движими вещи –
безспорно е налице в молбата за образуване на изпълнително дело . Не е необходимо в
искането да се индивидуализират конкретни банкови сметки , движими вещи и пр.; още
повече , че е налице и възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Без значение е дали е открито
имущество и дали запорите са били реално наложени и от тях са постъпили парични суми .
Към настоящия момент давността за вземането не е изтекла , като следва да се отбележи , че
на 07.04.2022 г ответникът-взискател е подал нова молба , с която е поискал да се извърши
опис и оценка на движими вещи .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4941 от 18.05.2022 г постановено по гр.д.№59093/21 г на СРС
, 127 състав .
2
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3