№ 41
гр. Тетевен, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Административно
наказателно дело № 20244330200272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1174/04.12.2023 г. на д-р Тихомира Въцова - Дулева,
И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч, е наложена на
основание чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, във вр. с чл. 416, ал.
1 от същия закон имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на „фирма“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „ххххххххххх, ап. 5, за
това, че на 20.06.2023 г. е извършена проверка на място в гр. Ябланица, област Ловеч, в
животновъден обект номер 5750-0127, собственост на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, при
която е установено, че в обекта за периода 01.01.2023 г. до момента на проверката 20.06.2023
г. по данни на ВетИн на БАБХ и предоставените ветеринарномедицински свидетелства
/ВМС/ към обекта като краен пункт са насочени общо 60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр.
биволи. За 56 от тези движения не са представени писмени или по електронен път
уведомления към обслужващия ветеринарен лекар д-р К. за постъпили в обекта животни,
което е нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.
На следващо място на основание чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност, във вр. с чл. 416, ал. 1 от същия закон имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Видин, ж.к. „ххххххххххх, ап. 5, за това, че на 20.06.2023 г. е извършена проверка на място в
гр. Ябланица, област Ловеч, в животновъден обект номер 5750-0127, собственост на
„фирма“ ЕООД, ЕИК ********, при която е установено, че дружеството не представило
регистър на животновъдният обект, в който се вписват новородените, закланите,
откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни – образец ЗХОЖ 69,
което е нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 8 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като
неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените аргументи: не била посочена
датата на извършеното нарушение, липсвало ясно описание на нарушението, не ставало
ясно какво било дължимото поведение и в какъв срок е следвало да се извърши, нямало
1
момент на извършване на нарушението. Прави се искане за приложение на чл. 28 ЗАНН и
искане за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който
развива доводите в жалбата и допълва, че описаният образец „ЗХОЖ 69“, който е описан
като липсващ, не е предвиден никъде в закона. На следващо място сочи, че за всяко
движение на животни обслужващия ветеринарен лекар д-р К. е уведомявам, както по
телефона, така и същия има електронен достъп и проследява движението на всички
животни.
Въззиваемата страна ОДБХ Ловеч, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и
материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което
се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 20.06.2023 г. комисия в състав д-р Е. Е. - главен инспектор отдел ЗЖ, д-р И. Х.-Ц.,
началник отдел ЗЖ, д-р О. Г., главен инспектор отдел ЗЖ, д-р М. Т. - главен инспектор отдел
ЗЖ и д-р Б. Х. гл. експерт отдел ЗЖ е извършила проверка във връзка със Заповед № РД10-
576/09.06.2023г. на и. ф. директор на ОДБХ-Ловеч в животновъден обект за отглеждане на
ЕПЖ, гр. Ябланица, обл. Ловеч, находящ се на ул. „Гурко“ № 108, собственост на „фирма“
ЕООД, регистриран по чл. 137 от ЗВД, с регистрационен номер 5750-0127. По време на
проверката не се представил регистър на животновъдния обект, в който се вписват
новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите
животни - образец ЗХОЖ 69. Също така било констатирано, че за периода 01.01.2023г. до
момента на проверката 20.06.2023г. по данни от ВетИс на БАБХ и предоставените
ветеринарномедицински свидетелства към обекта като краен пункт били насочени общо 60
движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи. За 56 бр. от тези движения не се представили
писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен лекар д- Н. К.
за постъпили в обекта животни.
На 10.07.2023 г. на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 001/10.07.2023
г., за това че на 20.06.2023 г. в животновъдния обект стопанисван от „фирма“ ЕООД,
регистриран по чл. 137 от ЗВД, с регистрационен номер 5750-0127, не се представил
регистър на животновъдния обект, в който се вписват новородените, закланите,
откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни - образец ЗХОЖ 69,
както и за периода 01.01.2023 г. до момента на проверката 20.06.2023 г. били насочени общо
60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи, като за 56 бр. от тези движения не се
представили писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен
лекар д- Н. К. за постъпили в обекта животни. Актът бил връчен и подписан от
пълномощник на дружеството жалбоподател с възражения.
Били депозирани писмени възражения от страна на нарушителя, в предоставеният му
срок.
На база на съставения АУАН на 04.12.2023 г. било съставено атакуваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д-р. Б. Л. Х. и
Д-р М. И. С., както и от приложените към жалбата, административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН № 001/10.07.2023 г., доклад от 28.06.2023 г., обратна разписка за
връчване на НП, заповед № РД 10-576/09.06.2023 г. за назначаване на проверка.
2
Разпитан в съдебно заседание свид. Д-р И. Х. – Ц., потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, как е протекла проверката и как е
установила, констатираните в АУАН нарушения.
По делото е разпитан Н. К., пълномощник на дружеството, присъствал на проверката.
Същият заявява, че винаги при движение на животни е уведомявал Д-р К., който е
обслужващ ветеринарен лекар. Уведомлението е било по телефон, тъй като Д-р К. обслужва
много животновъдни обекта и не може да ходи до процесният обект при всяко движение.
Когато имал физическа възможност ветеринарният лекар посещавал обекта и вземал
уведомленията на куп. Освен това свидетелят сочи, че ветеринарният лекар винаги вижда
движенията на животните, още преди да са натоварени и може да реагира незабавно при
необходимост.
По делото е разпитан и Д-р Е., който потвърждава за извършената проверка и за
констатациите от нея. Сочи, че дружеството жалбоподател не е представило регистър ЗХОЖ
69 за животните, както и не е представило на проверяващите органи уведомления за
движението на животните.
По делото е разпитан и Д-р К., който е обслужващ ветеринарен лекар на
животновъдният обект. Същият заявява, че е лекар в цялата община на 115 животновъдни
такива обекта и уведомления получавам от всички, но с леко закъснение, поради фактът, че
обслужва цялата община. Сочи, че винаги Н. К. му звъни и го уведомява по телефона за
всяко движение на животни. Заявява, че по електронен път ветеринарният лекар, изпащащ
животното го уведомява, чрез насочване и едва след одобрението на д-р К. се осъществява
промяната на собствеността. Свидетеля сочи, че не само дружеството жалбоподател, но и
всички други животновъдни обекта му дават писмени уведомления със закъснение, тъй като
няма физическата възможност да откликва на всяка една заявка за получаване на
уведомление, поради големите разстояния. Сочи, че според него, при условие че е уведомен
по телефона и вижда движенията на животните в системата всичко е наред. Проверява всяко
животно тъй като хипотетично вижда, че то му е изпратено от ветеринарен доктор от
конкретно населено място и проверява целият здравен статус на всяко едно животно. По
този начин следи животните, макар и уведомленията да бъдат давани с известно закъснение,
но тава не възпрепятства извършваният ветеринарномедицински контрол, тъй като за всяко
животно получавал насочване от лекаря, при който е записано животното, преди покупката.
На уточняващ въпрос свидетелят сочи, че не му е известен утвърден образец на
уведомлението. Сочи, че е уведомявам, чрез всякакви способи – писмено, мейл, телефон.
Заявява, че бланката за писмено уведомление била съставена от самите ветеринарни лекари,
а не била бланка на БАБХ.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – доклад, протокол и АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна.
По спазването на процедурата:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „при извършена физическа
проверка на 20.06.2023 г.... в животновъдния обект...... се установи, че няма регистър –
образец ЗХОЖ 69…., за 56 движения на животни не се представиха уведомления към
обслужващия ветеринарен лекар…“
Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не отговаря на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на
нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
3
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага
наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН
е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да
бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т. е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, вр.
чл. 40, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за
наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК
на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е
пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи
до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото
обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН
да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес
на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС
1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича
от доказателствата по делото.
Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с
имащото базисно значение ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и
НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.
В процесния случай посочените изисквания не са достигнати, доколкото в АУАН и
НП липсва каквото и да било посочване на съставомерната форма на изпълнителното
деяние.
С АУАН и НП на дееца е вменено нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 4 /в редакцията към
момента на извършване на нарушението Доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г./ от
ЗВМД, а именно: Собствениците съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни в тридН. срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната
информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар,
4
обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които
подлежат на идентификация.
Според дадената формулировка, за да е съставоемрно описаното нарушение следва да
са налице няколко положителни и отрицателни факта: Наличие на новородени или
алтернативно закупени животни в обект със селскостопански обект същите да подлежат на
идентификация. Да липсва уведомяване писмено или алтернативно по електронен път на
конкретен обслужващ ветеринарния лекар И това уведомяване да не е направено в
тридневния срок или изобщо да не е направено.
От дадената в АУАН дефиниция на нарушението то е непълно тъй като не обхваща
всички дължими или осъществени факти, а имено не става ясно, за откритите животни
според административнонаказващия орган дължи ли се уведомяване, в какъв срок, по какъв
начин и на кого. Извършено ли е такова уведомяване или не, в срока или извън него. Не
може еднозначно от описаните факти да се направи извод в какво е обвинено лицето от
всичките алтернативи да е или да не е извършило, а именно да уведоми за новородени или за
закупени животни, обслужващия ветеринарен лекар, или да се снабди, постави или друго
първоначални идентификатори.
На следващо място Наказващия орган е санкционирал дружеството, за това, че не е
предоставило писмено или по електронен път уведомление до ветеринарния лекар,
обслужващ обекта за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на
идентификация, с което е нарушило разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД. Посочено е
и, че в животновъден обект номер 5750-0127, собственост на „фирма“ ЕООД при извършена
проверка на 20.06.2023 г. е установено, че по данни от ВетИс на БАБХ и предоставените
ветеринарномедицински свидетелства (ВМС) към обекта като краен пункт са насочени общо
60 движения с 631 бр. говеда и 10 бр. биволи. За 56 бр. от тези движения не се представиха
писмени или по електронен път уведомления към обслужващия ветеринарен лекар.
В конкретния случай повдигнатото административно обвинение по чл. 416, ал. 1 от
ЗВМД от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД.
Няма спор между страните, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД регламентира
собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни в тридН. срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна
система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на
идентификация. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическо описание на нарушението е видно, че деянието, за което е
санкционирано дружеството жалбоподател се изразява в това, че в качеството му на
собственик на животновъден обект, не е предоставило писмено или по електронен път
уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ обекта за новородени и закупени животни
от видове, които подлежат на идентификация, с което е нарушило разпоредбата на чл. 132,
ал. 1, т. 4 от ЗВМД.
Изпълнителното деяние по повдигнатото административно нарушение е под формата
на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като административно
нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно установено задължение
за определено действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ
изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В случая в
съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния момент, от който
следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД за собственика
на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението – т.е. датата, на
която е налице довършено нарушение и основание за налагане на административно
наказание по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД. Съдът приема, че е допуснато от административно-
5
наказващия орган нарушение на императивните норми на чл. 42, т. 4 от ЗАНН – в акта и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП. Датата на извършване на нарушението е съществена
характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като
самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Датата на
нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН закон, така и за преценката, дали актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от
ЗАНН. В случаят, освен, че датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение не е изрично посочена, същата не може да бъде извлечена от
съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на
нарушението, нито да бъде определена въз основа на доказателствата по
административнонаказателната преписка.
Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, е посочена датата, на която за собственика на животновъдния обект е
възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, неизпълнението на което
задължение в законово регламентирания срок да релевира извършено нарушение по чл. 416,
ал. 1 от ЗВМД. Точното и правилно посочване на датата на възникване на задължението по
чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, на срока за неговото изпълнение и на датата на извършване на
нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на наказателното
постановление, но и от съответствието на неговото съдържание с изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на
нарушението и релевантни за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, от
значение за преценката дали е извършено твърдяното от административнонаказващия орган
нарушение по повдигнатото административно обвинение. Липсват каквито и да е било
данни, още по-малко обективирани в наказателното постановление при описанието на
нарушението, които да сочат кога за дружеството жалбоподател е възникнало задължението
по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД съответно дали е изтекъл нормативно регламентирания срок
за уведомяване за новородени и закупени животни в обекта, собственост на жалбоподателя
доколко е налице довършено нарушение по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД. Нарушението на чл. 42, т.
4 от ЗАНН в акта е пренесено от административнонаказващия орган в издаденото
наказателно постановление, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението на тези
две разпоредби винаги представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
опорочаване на наказателното постановление и обуславящо неговата отмяна. С оглед този
характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В
този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на
извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и са основание за
неговата отмяна. В този смисъл е и Решение № 21 от 28.03.2023 г. на АдмС - Ловеч по к. а.
н. д. № 10/2023 г., постановено по идентичен случай.
Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на съдебна фаза
чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно
следствие каква е действителната форма на изпълнителното деяния, извършено от наказания
субект, както и е незаконосъобразно макар и чрез тълкуване да се изведе волята на
административнонаказаваищя орган.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020
се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо
за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно
очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти
нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на
материалния закон са в контролните правомощия на съда.
6
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да
преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в
рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт, а
именно в АУАН изобщо не се сочи липса на уведомяване. При липса на надлежно изложение
на съставомерните факти обаче /в случая надлежната форма на изпълнителното деяние/
единственото правомощие на съда е да отмени НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и
ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче
не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая
констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
Безспорно се установява и не се оспорва, че „фирма“ ЕООД е собственик на
животновъдния обект и има определени задължения да регистрира всяко животно в обекта,
както и да подава уведомления и да води регистър за всички животни в обекта, както и да
положи необходимите усилия всички те да притежават идентификатори, но
административнонаказателния процес е твърде формален и не допуска наказания да бъдат
налагани за неуточнени нарушения и в принципен план. В допълнение следва да се посочи,
че от разпита на св. Д-р К. се установи, че той е уведомяван за всяко движение на животни
от пълномощника на дружеството К., но тъй като е обслужващ лекар на 115 животновъдни
обекта не разполага с възможността при всяко уведомяване да посещава обекта и да взима
писменото уведомление, което впрочем е по изготвен образец от самият Д-р К., тъй като
БАБХ не разполагат с такъв. Затова дори и да бе прието, че не е извършено процесуално
нарушение, от страна на АНО, то деянието е несъставомерно, тъй като лицето което следва
да бъде уведомявано – Д-р Каранджински заяви, в съдебна зала, че е уведомяван за всяко
движение на животни.
По отношение вмененото нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД:
Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД предвижда, че собствениците на
животновъдния обект водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват
новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите
животни. За неспазване на това задължение е предвидено налагане имуществена санкция от
500 до 3000 лв. съобразно нормата на чл. 416, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗМВД.
Съдът намира, че в съставения акт не се съдържа пълно и ясно описание на
вмененото нарушение. Описанието на нарушението в акта е буквално следното: „не се
представя регистър на животновъдния обект, в който се вписват новородените, закланите,
откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни - образец ЗХОЖ 69“.
Нито в АУАН, нито в обжалваното НП към момента на проверката не са индивидуализирани
и описани по вид, брой и точни белези конкретни селскостопански животни в
инспектирания обект, за да може да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД. В
случая не са установени и описани на място по брой и вид новородени, заклани, умрели,
продадени или придобити животни, поради което съдът счита че в настоящия случай
нарушението и по това нарушение се явява недоказано.
Поради посочените по-горе аргументи съдът намира, че наказателното постановление
е опорочено и следва да се отмени.
В частта за разноските:
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН процесуалните
представители на дружеството жалбоподател и на ответника са направили искане за
присъждане на разноските по делото.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на адв. Н.
7
за присъждане на направените по делото разноски, в полза на ОДБХ - Ловеч, като
неоснователно.
На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква
за дружеството жалбоподател, като същият доказва направени такива в размер на 200 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г. Размерът му е на минимума според
НМРАВ и следва да бъде присъдено в пълен размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН., съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 1174/04.12.2023 г. на д-р Тихомира Въцова -
Дулева, И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч, с
което е наложена на основание чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност,
във вр. с чл. 416, ал. 1 от същия закон имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к.
„ххххххххххх, ап. 5, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност, както и на основание чл. 416, ал. 2 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност, във вр. с чл. 416, ал. 1 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „ххххххххххх, ап. 5, за нарушение на
чл. 132, ал. 1, т. 8 от Закона за ветеринаромедицинската дейност като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ответника Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч да
заплати на „„фирма“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Видин,
ж.к. „ххххххххххх, ап. 5 сумата от 200.00 лева, представляваща възнаграждение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дН. срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8