С присъда № 15/13.02.2007 година, постановена по НОХД № 726/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Николай Митков Йорданов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 21/22.08.2005 год. в с.Комунига, общ. Кърджали, при условията на опасен рецидив, в съучасите като извършител с Любомир Антонов Асенов от гр.Хасково /за когото материалите са отделени в отделно производство/, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи: два стека цигари "Виктори" синъо, два стека цигари "Виктори" бяло, два стека цигари "Невада" синя, два стека цигари "Невада" бяла, един стек цигари „Невада" супер лайт, един стек цигари "Невада" пакет, два стека цигари „ММ", два стека цигари "Мелник", два стека цигари "Средец", един стек цигари "Арда" без филтър, 15 кутии цигари „Фемина"- слим, 15 кутии цигари "Арда"- пакет и 10 бр. компактдискове, всичко на обща стойност 261,18 лв. от владението на ВК "Борова гора" с.Комунига, без съгласието на съответното длъжностно лице и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, буква "б" от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг" режим на изтърпяването му на основание чл.47, б."б" от ЗИН. Присъдени са разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на Николай Митков Йорданов от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна- наложеното му наказание било явно несправедливо като размер, тъй като не съответствало на тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца. При постановяване на присъдата, съдът не отчел в достатъчна степен наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславяли налагането на по-ниско по размер наказание. Съдът не взел предвид, че целите на наказанието по чл. 36 от НК можели да бъдат постигнати и с по-нисък размер на наказанието. Моли да измени обжалваната присъда като намали размера на наложеното по вид наказание. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява. Защитникът му поддържа жалбата и оспорва въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали като неоснователен. Не сочи нови доказателства. Срещу присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура Кърджали, с който същата се протестира като неправилна. От доказателствата по делото се установявало, че подсъдимият бил многократно осъждан, с трайни престъпни навици и лоши характеристични данни. При определяне на наказанието не била взета предвид обществената опасност на подсъдимия. Предлага се, въззивният съд да измени протестираната присъда, като увеличи по размер наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивният протест и оспорва жалбата на подсъдимия. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК провери изцяло правилността на протестираната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивните жалба и протест, и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата на Николай Митков Йорданов: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което подсъдимият Николай Митков Йорданов е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 НК. Във връзка с горното, прието за установено от фактическа страна от първоинстанционния съд е следното: на 21.08.2005 година подс. Николай Йорданов, заеõно с Любомир Антонов Асенов /за когото материалите по делото са отделени на основание чл.31а от НПК /отм./ в отделно производство/, се намирали в гр. Асеновград. Подс.Йорданов му предложил да се придвижат до с.Комунига, общ. Кърджали, за да извършат кражба на цигари от магазина в селото. Около полунощ наели таксиметров автомобил, управляван от св. Рюстем срещу сумата от 20.00 лева. След като пристигнали в селото, подс.Йорданов и Асенов се уговорили с таксиметровия шофьор да се върне след час, за да ги вземе. Подсъдимият и Асенов се придвижили до хранителния магазин, собственост на ВК ”Борова гора” с.Комунига, на който подс.Йорданов знаел местоположението. Асенов счупил с тухла витринното стъкло на входната врата на магазина и през решетката се промушил вътре, а подс. Йорданов останал отвън. Асенов започнал да изнася от магазина стекове с цигари, които подавал на подс.Йорданов, а той ги подреждал в кашони. По този начин Асенов изнесъл два стека цигари "Виктори" синъо, два стека цигари "Виктори" бяло, два стека цигари "Невада" синя, два стека цигари "Невада" бяла, един стек цигари „Невада" супер лайт, един стек цигари "Невада" пакет, два стека цигари „ММ", два стека цигари "Мелник", два стека цигари "Средец", един стек цигари "Арда" без филтър, 15 кутии цигари „Фемина"- слим, 15 кутии цигари "Арда"- пакет и 10 бр. компактдискове. След това двамата напуснали мястото и отишли на околовръстния път, където изчакали таксиметровия автомобил, съгласно уговорката им със св. Рюстем. Подсъдимият Асенов натоварили кашона с вещите и с автомобила отпътували обратно за гр.Асеновград. На следващата сутрин подсъдимият и Асенов продали откраднатите цигари на св.Айваз за сумата от 120 лева, а компактдисковете- на неустановено по делото лице от гр. Пловдив. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи възлиза на 261.81 лева. Горната фактическа обстановка се установява от признанието на подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, които самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели Ружетин Шабан, Али Шабан, Илиев, Рюстем и Айваз; от писмените такива: протокол за оглед на местопроизшествие, характеристична справка, справка и бюлетини за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние и др.; както и от заключението на назначената по следственото дело съдебно-оценителна експертиза. По така описания начин, подс. Йорданов е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б”, а именно на 21 срещу 22.08.2005 год. в с.Комунига, общ. Кърджали, при условията на опасен рецидив, в съучасите като извършител с Любомир Антонов Асенов от гр.Хасково, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи: два стека цигари "Виктори" синъо, два стека цигари "Виктори" бяло, два стека цигари "Невада" синя, два стека цигари "Невада" бяла, един стек цигари „Невада" супер лайт, един стек цигари "Невада" пакет, два стека цигари „ММ", два стека цигари "Мелник", два стека цигари "Средец", един стек цигари "Арда" без филтър, 15 кутии цигари „Фемина"- слим, 15 кутии цигари "Арда"- пакет и 10 бр. компактдискове, всичко на обща стойност 261,18 лв. от владението на ВК "Борова гора" с.Комунига, без съгласието на съответното длъжностно лице и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Правните изводи на първоинстанционния съд относно обективния и субективния състав на престъплението са правилни и се подкрепят изцяло от въззивната инстанция. Подс.Йорданов е участвал в изпълнителното деянието на кражбата, а именно в отнемането на вещите и установяването на трайна фактическа власт върху тях. Деянието е съставомерно и по чл.195, ал.1, т.3 НК, тъй като при извършване на кражбата са били разрушени прегради, здраво направени за защита на имот. Подс. Йорданов е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, букв."б" от НК, след като е бил осъждан повече от два пъти на наказание "лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ характер на наказание лишаване от свобода и изпълнението му не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно с присъди по НОХД №61/1989г. по описа на РС-гр.Кърджали, влязла в сила на 23.06.1989г.; по НОХД №20/1997г. по описа на РС- гр.Харманли, влязла в сила на 10.10.1997г.; по НОХД №16/1997г. по описа на РС- гр.Момчилград, влязла в сила на 06.06.1997г.; по НОХД №46/1997г. по описа на ОС- гр. Кърджали, влязла в сила на 02.07.1997г.; по НОХД №217/1998г. по описа на РС-гр. Кърджали, влязла в сила на 02.10.1998г.; по НОХД № 93/1992 г. по описа на РС- гр. Кърджали, влязла в сила на 22.04.1992г.; по НОХД №18/1992г. по описа на РС- гр. Харманли, влязла в сила на 17.07.1992г.; по НОХД №258/2003г. по описа на РС- гр. Чирпан, влязла в сила на 24.10.2003г.; споразумение от 12.02.2002г. по НОХД № 834/2001г. на РС- гр. Хасково; споразумение по НОХД № 926/2003г. по описа на РС-гр. Стара Загора; по НОХД №74/2003г., по описа на РС- гр. Хасково, влязла в сила на 21.01.2004г.; споразумение от 01.12.2004г., по НОХ дело №2360/2004г., като изпълнението на наказанията е било ефективно. Престъплението подсъдимият е извършил при пряк общ умисъл, при който са съзнавал и целел настъпилия общественоопасен резултат, своето собствено участие и това на другия си съучастник в постигането му. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се е съобразил с императивния характер на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, предвид характера на проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие, и му е наложил наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс. Независимо, че при това положение, разпоредбата намира приложение и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът в съобразителната част на присъдата си, е обсъдил всички обстоятелства по чл. 54 НК от значение за индивидуализация на наказанието. Съдът е преценил обществената опасност на деянието като висока, предвид квалифициращите обстоятелства, при които е извършено и настъпилите последици за пострадалата кооперация. Високата обществена опасност на дееца също преценена предвид многократните му осъждания, лошите характеристични данни за дееца, утвърдените му престъпни навици и очевидното непостигане целите на наказанията по чл. 36 от НК с наложените му по предишните му осъждания наказани. Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът е отчел самопризнанието за извършеното деяние, тежкото материално и семейно състояние. Следва да се има предвид, че определянето на наказанието при условията на чл. 55 НК при проведено съдебно производство по реда на чл. 371, т.2 и сл. НПК, става по силата на самата разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, и в едно производство по общия ред, тези отчетени от първоинстанционния съд обстоятелства не биха представлявали многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и основание за определя на наказанието по чл.55, ал.1, т.1 НК. В случая минималния размер на предвиденото наказание за престъплението по чл. 196, ал.1, т. 2 НК, извършено от подс. Йорданов е лишаване от свобода от три години, като съдът е слязъл под този предел с една година и е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН и определеното в този размер наказание не е явно несправедливо, като съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Ето защо въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.
По въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали: Същият е неоснователен. От първоинстанционния съд са обсъдени всички обстоятелства по чл. 54 от НК от значение при определяне размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Изложените по-горе доводи на въззивния съд, че не е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК, тъй като същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, се отнасят и за въззивния протест. Подробни съображения за твърдяната неправилност на присъдата по отношение на размера на наказанието в протеста не се излагат, поради което и излагане на допълнителни доводи от въззивния съд в тази насока, не се дължат. Ето защо, въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години. Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба на подсъдимия Йорданов, както и въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали срещу първоинстанционната присъда за неоснователна. Същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/13.02.2007 година, постановена по НОХД № 726/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|