Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2823 16.07.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XX граждански състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4317 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ситняково” № 23, ет. 5, представлявано от *** *** В.Ю.Б., чрез пълномощника си **** Г.П., е предявил против Т.Н.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 12299/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7338/ 07.08.2017 г., парични суми, както следва: сумата от 292, 84 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем CASH- 10051378 от 23.11.2012 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са предсрочно изискуеми, считано от 11.03.2013 г. и прехвърлени на 14.10.2015 г. с приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, сумата от 57, 16 лева- договорна лихва за периода 03.12.2012 г.- 01.04.2013 г., сумата от 125, 58 лева- неустойка за забава за периода 11.03.2013 г.- 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.08.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски заем CASH- 10051378 от 23.11.2012 г., вземането по който в последствие било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 14.10.2015 г, като длъжникът бил надлежно уведомен за цесията. По договора за заем на лицето била отпусната сумата от 600 лева, ведно с такса от 24 лева, при ГЛП- 243, 34 % и ГПР- 847, 59 %. Така общата стойност на плащанията станала 900 лева, които следвало да бъдат погасени на 18 седмични вноски, всяка от по 50 лева. Длъжникът подписал договора и така приел всички условия по него, но към датата на цесията бил заплатил само частично дълга си- до размера от 550 лева. Предвид забавата в плащанията, считано от 11.03.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. С договора за цесия вземането по кредита било прехвърлено. Към онзи момент дългът бил в общ размер от 475, 58 лева, от които: главница- 292, 84 лева; договорна лихва- 57, 16 лева, за периода 03.12.2012 г.- 01.04.2013 г. и неустойка за забава- 125, 58 лева, за периода 11.03.2013 г.- 01.08.2017 г. За събиране на сумите по заема се образувало заповедно производство, по което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение, като заповедта била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се и разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за цесия и приложение към него, потвърждение за извършената цесия, договор за заем, ведно с формуляр за сключването му, сертификати и общи условия към него, както уведомление за цесията, получено на адреса на длъжника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника на 12.04.2018 г., като страната е била редовно призована за първото по делото по реда на чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева (лист 26) и юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса, което
се претендира в размер на 150 лева. Съдът обаче намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, приключило в първото с.з., без
явяване на представител на ищеца и с неприсъствено решение, това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7338/ 07.08.2017 г., издадена по частно гр. дело № 12299/ 2017 г. на ПРС, XXI гр. с-в, Т.Н.К., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ситняково” № 23, ет. 5, представлявано от *** ***В.Ю.Б., следните суми: сумата от 292, 84 (двеста деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем CASH- 10051378 от 23.11.2012 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са предсрочно изискуеми, считано от 11.03.2013 г. и прехвърлени на 14.10.2015 г. с приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, сумата от 57, 16 (петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) лева- договорна лихва за периода 03.12.2012 г.- 01.04.2013 г., сумата от 125, 58 (сто двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лева- неустойка за забава за периода 11.03.2013 г.- 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.08.2017 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН: **********, от ***, да заплати „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ситняково” № 23, ет. 5, представлявано от *** ***В.Ю.Б., чрез пълномощника си *** К.С., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 75 (седемдесет и пет) лева- за държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението е постановено при участието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД