№ 1373
гр. В. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалбата вх.№ 290659/
18.12.2020 от адв.П.С. като процесуален представител на Н. Р. К. като настойник на
поставения под пълно запрещение Р. Д. П. срещу решението на ВРС-ХХХІс-в № 261264/
17.11.2020 по гр.д.№ 4177/2017 в частта, с която са определени квотите на съделителите от
допуснатия до делба недвижим имот с идентиф.№ ******, целият с площ от 490кв.м. по
предходен документ за собственост, а по схема-с площ от 510кв.м., трайно предназначение
на територията урбанизирана при граници имоти с идентификатори 10135.2555. 141,
10135.2555.148, 10135.2555.134, 10135.2555.135, 10135. 2555.136, с адм.адрес: ******, между
съделителите „П.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-******, и Р.
Д. П. ЕГН ********** от ******, поставен под пълно запрещение, както следва:
7/8ид.ч. за ищцеца „П.“ЕООД и
1/8ид.ч. за ответника Р.П., на осн.чл.34 ЗС.
Счита постановеното решение за неправилно, постановено , като излага следните
оплаквания:
І По отношение допуснатите процесуални нарушения с доклада по делото съдът вече
е взел отношение и затова не следва да бъдат възпроизвеждани повторно.
1
ІІ Съдът не е обсъдил възражението на ответника по отношение квотите, при които
да бъде допусната делбата – 7/8 за ищцовото дружество и 1/8 за ответника.
Според мотивите на съда нямало спор по отношение на тях. Този извод е
необоснован и противоречи на възражението, заявено още с писмения отговора на ИМ. Това
е довело до неправилен извод и до допускане на делба при посочените квоти.
Ответникът е възразил, че дружеството притежавало 7/8 ид.ч. от имота, целият с
площ от 510кв.м., тъй като закупените от него ид.части са 428,75км.м., което не
представлява 7/8 от имота.
Тези доводи не са били обсъдени в решението, като е прието, че липсвал спор
относно квотите.
ІІІ Допуснато е нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно
определяне на квотите в съсобствеността.
Прието е, че имотът е с площ от 490кв.м. по предходен документ за собственост, а по
схема е с площ от 510кв.м.
От доказателствата по делото било видно, че „П."ЕООД е придобил чрез публична
продан и покупко - продажба на имот общо 428,75кв.м.ид.ч. от целия имот с площ по
документи 490кв.м., а по данни от кадастъра и реално - от 510кв.м.
В ИМ и по делото се твърдяло, че имотът е с площ от 510кв.м., каквато е и площта по
НА на ответника.
Ето защо счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът се легитимира като
собственик на 7/8ид.ч. от процесния имот с площ от 510кв.м.
ВРС не е съобразил, че 428,75кв.м.ид.части представляват приблизително 7/8 от имот
с площ от 490кв.м. При площ от 510 кв.м. на имота, допуснат до делба, 7/8ид.ч. се равняват
на 446,25кв.м. Ищецът, обаче, е придобил чрез посочените по-горе придобивни способи не
446,25кв.м. от имота, което представлява 7/8ид.ч. от него, а само 428,75кв.м. Поради това
квотата му от собствеността следва да бъде 428,75/510кв.м.ид.ч., а не 7/8 ид.ч. от 510кв.м.
По делото нямало наведени твърдения и липсвали доказателства ищецът да е собственик на
446,51кв.м.
С TP 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че купувачът на
публичната продан придобива всички права, които е имал длъжникът върху имота, предмет
на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били
предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху
недвижим имот. Именно тяхната обособеност като самостоятелни права изключва и
приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС по отношение на тях при проведена публична
2
продан върху имота.
Поради изложеното ищецът не би могъл да придобие повече от 428,75кв.м. от имота,
от които едната част са придобити при публична продан, а друга-по силата на договор за
покупко - продажба на имот.
От своя страна, ответникът са легитимира като собственик чрез представения НА за
собственост върху 1/8ид.ч. от имота с площ от 510кв.м., което представлява
63,75/510кв.м.ид.ч. Останалата част от имота до 510кв.м. /428,75кв.м.- собственост на ищеца
+ 63,75кв.м.-за ответника по НА = 492кв.м./, която е 17,5кв.м. е придобита от ответника по
силата на регулация и давностно владение.
Предвид горното счита, че съдът е допуснал делбата при неправилно изчислени
квоти, като не били взети предвид правата на собственост на страните, установени по
делото.
Затова моли за отмяна на постановеното от ВРС решение и връщане за разглеждане
от друг състав.
В случай, че не са основания за връщането, моли за постановяване на решение, с
което по отношение на допуснатия до делба недвижим имот да бъдат определени квоти на
съделителите, както следва:
428,75/510кв.м.ид.ч. - за ищеца
81,25/510кв.м.ид.ч. - за ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество
“П.“ООД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и
затова моли за потвърждаване постановеното решение.
Що се отнася до площта на дворното място, счита доводите на ответника за
несъстоятелни.
Производството е за делба във фазата по допускането й.
Ищецът „П.“ ЕООД твърди, че е съсобственик с ответника Р.П. на недвижим имот,
представляващ ПИ идентиф.№ ******, находящ се в ******, с площ от 510кв.м., при квоти
от 7/8ид.ч. за търговското дружество и 1/8ид.ч. за ответника.
Сочи, че е придобил своите ид.части по силата на две възлагания съответно на
122,50кв.м. ид.ч. и 61,25кв.м.ид.ч. и чрез покупка на 245кв.м.ид.ч.
Моли за прекратяването на съсобствеността между страните при квоти от 7/8ид.ч. за
ищеца и 1/8ид.ч. за ответника.
3
Ответникът Р.П. чрез неговия настойник Н.К., представлява от адв.П.С., по реда на
чл.131 от ГПК, е подал възражение, в което сочи, че в имота има съсобственост и на трето
лице, без да посочва конкретни факти и имена, а освен това оспорва размера на квотите,
като счита, че дялът на ответника в съсобствеността е равен на 3/24ид.ч., което е равно на
1/8ид.ч.
СЪДЪТ, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, възраженията на въззиваемата страна, приема за установено от фактическа и
правна страна
По силата на възлагателно постановление от 1.06.2015г на ЧСИ Н.Денчева по изп.д.
№ 20118070400652 /л.7-I/ в собственост на ищцовото дружество са били поставени
122,50кв.м.ид.ч. от ПИ с идентиф. 10135.2555.140 с площ от 490кв.м. по предходен
документ за собственост, а по схема - 510кв.м., както и ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентиф.№ 10135.2555. 140.1 със застроена площ от 67кв.м.,
състояща се от приземен, първи и втори етажи и таванска стая.
По отношение на така описаните части от имота ищцовото дружество е било
въведено във владение, видно от Протокол от 15.04.2015 /л.12-I/.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 32 т.ІІІ рег.№ 7165
нот.д.№ 388/4.11.2015г дружеството „П.“ЕООД е придобило и правото на собственост върху
още 245кв.м.ид.ч. от същия ПИ, които неговият праводател е придобил по силата на
Постановление за възлагане от 3.02.2015 на ЧСИ Н.Денчева по изп.д.№ 20158070401255
/л.14-I/.Видно от последното описания там имот е с площ от 490кв.м.
Търговското дружество отново по реда на публична продан на 27.07.2016г е
придобило още 61,25кв.м.ид.ч. от имота, описан отново с площ по предходен документ от
490кв.м., а по скица от 510кв.м. – видно от Постановление за възлагане на ЧСИ Н.Денчева
по изп.д.№ 20117150400430 /л.22-I/
Ответникът от своя страна се легитимира като собственик с представения КНА за
собственост върху недвижим имот № 178 т.І рег.№ 1728 нот.д.№ 178/25.11.2016г /л.31, 32-I/,
с който е признат за собственик на 3/24ид.ч. от ПИ с идентиф.№ ****** с площ от 510кв.м.,
по силата на наследяване след влязло в сила решение за унищожаване на договор за
дарение, обективиран в НА № 126 т.I рег.1491 н.д.№ 116 от 22.04.2005 /л. 24-25, 29-30-I/
От приложените по делото скици е видно, че процесното дворно място е обособено
като ПИ с посочения идентификатор по КК на гр.В., която е приета и одобрена с влязла в
сила Заповед от 2008г, без да има данни за последващи изменения в неговите граници или
площ. Ето защо последната понастоящем се определя от 510кв.м., каквато е била посочена в
коментираните транслативни сделки и постановления за възлагане.
Що се отнася до построената в дворното място жилищна сграда.
4
От данните по делото е видно, че с влязло в сила решение на ВКС 39/2.07.2020 по
гр.д.№ 3322/2019 е отменено решението на ВОС от 19.04.2019 по гр.д.№ 17/2019, като е
ОТХВЪРЛЕН искът на Р.П., поставен под пълно запрещение и представляван от настойника
си Н.К., против „П.“ЕООД за признаване право на собственост на основание наследствено
правоприемство и за предаване на владението върху 1/8ид.ч. от ПЪРВИ и ВТОРИ
ЖИЛИЩНИ ЕТАЖИ, ИЗБЕН ЕТАЖ и ТАВАНСКИ ЕТАЖ от еднофамилна жилищна
сграда с идентиф.№ 10135.2555.140.1, находяща се в ПИ № с идентиф.№ ****** по КК на
гр.В., целият с площ от 510кв.м., с адм.адрес : ****** .
По отношение на поддържаното пред въззивната инстанция твърдение, че в дворното
място има и друг самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.2555.140.2, за което въззивната
страна представя скица № 15-521367/18.05.2021. В същата е описана друг вид сграда за
обитаване с площ от 2кв.м.
За установяване дали посоченият обект има самостоятелен характер по делото бе
допусната СТЕ. От заключението на в.лице Й.А. /л.48/, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че посоченият обект не
представлява самостоятелна сграда – обект на кадастъра; същата е в контура /обема/ на
сградата с идентиф. № ******.1 и на практика отразява терасата в югозападния ъгъл на
същата сграда. Налице е грешка в отразяването й като отделен обект.
Предвид горното, се налага изводът, че производството за делба има за предмет само
дворното място, което е с площ от 510кв.м.
Както се позовава самият въззивник и това не се оспорва от ищцовата страна, правата
му са в обема от 3/24ид.ч., което е равно на 1/8 или 12,5%, от дв.място с площ от 510кв.м.,
което е 63,75кв.м.ид.ч.
При придобиването правото на собственост от ищцовото дружество от трите
публични продани, извършени от един и същи ЧСИ Н.Денчева /по едната праводателят на
ищеца по договора за покупко-продажба е придобил чрез ПП/ , макар да е било посочено, че
площта на имота по актуалната скица е 510кв.м., изчислението е направено въз основа на
площ от 490кв.м. Така
122,5кв.м. от 490кв.м. са равни на 25% от дв.място;
245кв.м. от 490кв.м. = 50% от дв.място
61,25кв.м. от 490кв.м. = 12,5% от дв.място
Съотнесени посочените проценти към площ от 510кв.м. дават следните числови
изражения :
25% от 510 = 127,5кв.м.
5
50% от 510 = 255кв.м.
12,5% от 510 =63,75кв.м. или общо 446,75кв.м.ид.ч.
Така от дворното място с площ от 510кв.м. в резултат на трите придобивни способа
ищцовото дружество е придобило 127,50 + 245 + 61,25 = 466,25кв.м. от 510кв.м., което е
равно 87,5% ид.ч. или 7/8.
Ответникът, както се посочи по-горе, има 3/24, т.е. 1/8 или 12,5% от 510кв.м., което е
равно на 63,75кв.м.
В обобщение квотите на двамата съделители са правилно определени от ВРС в
размер на 7/8 -за ищеца и 1/8 - за ответника.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване постановеното от РС решение.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, предвид отправеното искане и
представените доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 700лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІс-в № 261264/ 17.11.2020 по гр.д.№
4177/2017 в частта, с която са определени квотите на съделителите от допуснатия до делба
недвижим имот с идентиф.№ 10135.2555.140, целият с площ от 490кв.м. по предходен
документ за собственост, а по скица - с площ от 510кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана при граници имоти с идентификатори 10135.2555. 141,
10135.2555.148, 10135.2555.134, 10135.2555.135, 10135. 2555.136, с адм.адрес: ******, между
съделителите „П.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-******, и Р.
Д. П. ЕГН ********** от ******, поставен под пълно запрещение, а имено:
7/8ид.ч. за ищеца „П.“ ЕООД и
1/8ид.ч. за ответника Р.П., на осн.чл.34 ЗС.
ОСЪЖДА Р. Д. П. ЕГН********** от гр.В., ****** поставен под пълно
запрещение, действащ чрез настойника си Н. Р. К. да заплати на „П.“ ЕООД
ЕИК103972279, представлявано от управителя му Н.П., със седалище и адрес на
управление ******, сумата от 700лв /седемстотин лева/-разноски за заплатено
адв.възнаграждение във въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7