О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 149
гр.Видин, 04.07.2019
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видински окръжен съд, гражданско отделение
в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В. В. Членове:
А. П.
В.
М.
При секретаря и с участието на
прокурора
изслуша докладваното от съдията П. в.ч.гр.дело № 167 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК
Делото е
образувано по ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Б.Д.С.
от гр. С., чрез адв. А. Ж. против Разпореждане от 26.02.2019 г. , постановено по 1510 по
описа за 2018 г. на ВРС , с което е върната исковата молба и прекратено
производството по делото , поради неизпълнение на дадените указания за
отстраняване на нередовности по исковата молба.
Поддържа се , че съдебният акт е незаконосъобразен и се иска де бъде
отменен, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът,
след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния
срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Пред
ВРС е предявен иск за делба на наследствен имот.от
Б.Д.С. от гр. С., чрез адв. А. Ж. против М. П.С. ***, Г.С.Г. ***, П.С.Г. ***, А.К. ***, Е.К.Д.
*** и А.К.Х. *** .
Исковата
молба е оставена без движение с дадени конкретни указания. Впоследствие по
делото са постъпили многобройни уточнителни молби,
сред които и искова молба от ищеца и ответниците вече
като ищци против нови ответници – С.
Г. Д., Н. Н. П. и А. М. Д., всичките от гр. С. От обстоятелствената част на
тази искова молба става ясно, че ищците претендират собственически права против
ответниците по отношение на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. С., както и допускане
на делба на този имот.
С определение от 23.11.2018г.
ВРС съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
компетентност на Районен съд - Свиленград. Това
определение не е обжалвано от ищците по делото.
С определение от
21.01.2019г. състав на PC - Свиленград е прекратил производството по
делото с мотиви, че е следвало да се отстранят нередовностите
на исковата молба от съда, пред когото е предявена исковата молба и едва след
това, съдът да се произнася по отношение на местната подсъдност като е повдигнал
препирня за подсъдност.
С определение от
13.02.2019г. по ч.гр.д. № 53/2019г. състав на
Окръжен съд - Хасково е приел, че компетентен да се
произнесе по исковата молба е PC - Видин. Приел е също,
че бил предявен иск за делба, а останалите искове били преюдициални.
С разпореждане от 06.06.2018г.
ВРС е оставил исковата молба без движение с конкретни указания, а именно за
представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и неговите наследници
и представяне на удостоверение или писмени доказателства за наследствените
имоти, ищецът не е представил такива.
Не е представил
удостоверение за наследници на наследодателя С. А. Б.. Представил е
удостоверение за родствени връзки на лицето, което обаче не може да замести
удостоверението за наследници.
Не е представил
писмени доказателства за наследствените имоти на наследодателя. Напротив, от
представените нотариални актове, се установява, че процесния
имот е собственост на трети лица, извън кръга на ищеца и ответниците
по иска за делба.
Не е представена
скица и данъчна оценка на делбения имот.
Първоинстанционният съд е приел,
че с направените последващи уточнения с предявяване
на инцидентен иск, не са отстранени нередовностите на
исковата молба, тъй като тези последващи молби,
изхождат освен от ищеца и от първоначалните ответници
по иска за делба, вече като ищци против нови ответници,
за които липсват данни да са част от наследствения кръг на общия наследодател.
Освен това, въпреки неколкократните указания тези
искови молби, не са подписани от новите ищци.
Видинският окръжен
съд, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Настоящата
инстанция счита, че проверката на правилността на разпореждането за връщане на
исковата молба предполага проверка и на правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без
движение и даване на указания за отстраняване на нейните нередовности.
Правилно
първоинстанционният съд е оставил исковата молба без
движение поради непредставяне на удостоверение за наследници, както и скици и
данъчни оценки на процесните имоти. Указанието на съда за представяне на удостоверението по чл.
341, ал. 1, т. 1 ГПК касае процеса на събиране и представяне на
доказателства по делото и не е абсолютна процесуална предпоставка за редовност
и разглеждане на иска за делба. В производството за делба на съсобственост,
породена от наследяване, представянето на този документ е изрично предвидено – чл. 341, ал. 1, т. 1 ГПК, но целта е да
се улесни доказването на участниците в конкретната имуществена общност, от
която произтича правото за делба. (В този смисъл Определение № 891 от 28.11.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о., ГК). За допускане
на съдебна делба за недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед на това е нужно при предявяване на иска да е ясно на
какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване
трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е
притежавал правото на собственост. В този смисъл са изискванията на чл.341,
ал.1, т.1 ГПК за представяне на удостоверение за смъртта на наследодателя и за
неговите наследници и на чл. 341, ал.1,т.2 ГПК за представяне на удостоверение
или други писмени доказателства относно собствеността на наследствените имоти.
Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от
приложените доказателства по чл. 341, ал.1 ГПК, съдът е длъжен да даде на
страните /доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/ точни и конкретни указания за отстраняване на
нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се
извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. Съответно, при
липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на конкретни
действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на
съсобствеността, то постановеното решение е такова по нередовна искова молба. В
същия смисъл е Решение № 210 от 3.10.2014г. по гр.д. № 1900/2014г. на І г.о. на
ВКС.
Настоящият
състав намира, че с многобройните уточнителни молби ищецът не е индивидуализирал точно и ясно
имотите, които желае да бъдат допуснати до делба. Съгласно задължителната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално
право в исковата си молба чрез основанието и петитума
на предявения иск. Когато е предявен иск за делба на недвижими имоти, ищецът трябва да посочи всички негови
индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ,
номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план. В исковата молба следва да се
посочат актуалните индивидуализиращи белези на имота. Само тогава има яснота по
предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че
местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба
е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните
указания. В разглеждания случай не става ясно какъв е предметът на
предявения иск за делба на недвижими имоти и дали посочените номера на имоти са
актуални съгласно действащия кадастрален план. Ищецът в законоустановения
едноседмичен срок неколкократно продължаван от съда не
е отстранил тази нередовност.
С оглед
горното настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че част от констатираните
от първата инстанция нередовности не са основание за
оставяне на исковата молба без движение и тяхното неизпълнение не би могло да
доведе до връщане на исковата молба, крайният извод на първоинстанционния
съд е правилен. Поради това жалбата следва да се остави без уважение.
В
този смисъл като краен резултат разпореждането на ВРС/имащо характер на
определение / е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл.274, ал.1, изр.1 ГПК, Видинският окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.02.2019 г. , постановено по 1510 по
описа за 2018 г. на ВРС , с което е върната исковата молба и прекратено
производството по делото на Видинския районен съд.
Определението може да бъде обжалвано
при условията на чл.280,ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с частна
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: