№ 217
гр. гр. Добрич, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500416 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД-гр.София срещу решение
№287/10.04.2025 по гр.д.№725/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е
отхвърлен предявеният от „Банка ДСК" АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,община Оборище,ул.”Московска” №19 срещу
С. П. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** иск за унищожаване на основание
чл.56 от ЗН по отношение на банката направения от С. П. С. отказ от
наследството на баща му П. С. Д. с ЕГН **********,починал на *** г.,б.ж. на
град Добрич,съгласно акт за смърт №*** г.,съставен в гр.Добрич,който отказ е
вписан в особената книга при PC-Добрич под №*** г. съгласно определение
№1305/19.10.2021 г. по ч.гр.д.№3246/2021 г. по описа на PC-Добрич,като
банката-въззивник е осъдена да заплати на С. П. С. сумата от 600
лв,представляваща съдебни разноски по делото.Въззивникът намира
първоинстанционното решение за неправилно като постановено в нарушение
на материалния закон и необосновано.Районният съд отхвърлил иска с
мотив,че банката нямала качеството на кредитор към датата на извършване на
отказа от наследство.Изводът бил незаконосъобразен.Въззивникът обсъжда
1
вида на предявения иск като способ за защита на кредитора и законовите
предпоставки за уважаването му,като набляга,че не се изисква знание за
увреждането нито от длъжника,нито от трети лица,както и че не е необходимо
вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо.Самото вземане не било
предмет на делото по иска по чл.56 от ЗН.По делото било безспорно
установено,че банката била отпуснала на С. С. кредит по договор от
19.01.2021 г.,който бил юридическият факт,придаващ на банката качеството на
кредитор.Към датата на отказа от наследство 19.10.2021 г. С. вече бил
задължено лице.Без значение било дали вземането е изискуемо и дали банката
се снабдила с изпълнителен лист преди или след извършване на отказа от
наследство,щом преди отказа вече имала вземане от длъжника.Признаването
на възможността качеството на кредитор да се определя от поведението на
длъжника,в частност от това кога длъжникът е спрял плащанията по
кредита,означавало уважаването на иска да се предпостави от волята на
длъжника,което не отговаряло на смисъла на чл.56 от ЗН.Всички
предпоставки за уважаване на иска били налице,поради което се настоява за
отмяна на атакуваното решение и за уважаване на предявения
иск.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции до
момента,вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор въззиваемият С. П. С. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение,както и за присъждане на сторените от същия разноски във
въззивната инстанция.Изводите на районния съд били обосновани и
съответствали на материалния закон.Правилно било преценено,че към датата
на отказа от наследство въззивникът нямал качеството на кредитор,тъй като
предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 08.09.2023 г. при падеж
на първата неплатена вноска на 15.02.2023 г.Изпълнителният лист бил издаден
на 24.10.2023 г.Към датата на отказа договорът за кредит бил обслужван
редовно и банката не била неудовлетворен кредитор,което обосновавало
отхвърляне на иска.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
2
22.04.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 02.05.2025
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.05.2025 г.-първи
присъствен ден след почивния 06.05.2025 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице
/страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е неправилно и следва да бъде
отменено поради следните съображения:
Гр.д.№725/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№4533/01.03.2024 г.,с която е предявен конститутивен иск на основание чл.56
ал.1 от ЗН от „Банка ДСК“ АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Московска“ №19 срещу С. П. С. с ЕГН **********
от гр.Добрич,*** за унищожаване по отношение на ищеца на отказа от
наследството на П. С. Д.,б.ж. на гр.Добрич,починал на *** г.,извършен от
ответника-негов син на 19.10.2021 г. със заявление с нотариална заверка на
подписа рег.№6730/19.10.2021 г. на нотариуса Р. Г.ев с район на действие
ДРС,вписан в особената книга на Добричкия районен съд под №*** г.
Изложено е в исковата молба,че на 19.01.2021 г. между „Банка ДСК“ АД
като кредитор и С. П. С. като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление по реда на програма на ББР за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора,лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID 19.Поради неплащане от страна на
кредитополучателя на дължимите по договора суми „Банка ДСК“ АД
предприела защита на вземането си по съдебен ред-подадено било заявление
по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№2723/2023 г. на ДРС
и на 24.10.2023 г. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за всички претендирани от банката суми.Заповедта за изпълнение не била
оспорена от длъжника и влязла в сила.Вземанията били безспорно установени
по основание и размер.На 30.10.2023 г. по молба на банката било образувано
3
изп.д.№757/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Н. с peг. №*** на КЧСИ.В хода на
образуваното изпълнително дело били извършени справки от ЧСИ с цел
установяване секвестируемо имущество на длъжника,което да бъде
осребрено.От направените справки се установявало наличието на открити
банкови сметки.ЧСИ наложил запор върху тях,но поради липса на авоар
постъпления от там не постъпвали.При направена справка в ОД на МВР-
Добрич,сектор „ПП“ не се установило наличие на МПС на името на
ответника.От справките в имотния регистър нямало данни за наличие на
имоти-лична собственост на С. С.,но били установени имоти,придобити по
наследство от починалия му баща П. С. Д..Наследодателят бил собственик на
недвижими имоти по силата на нотариален акт за собственост на
жилище,строено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от ***-Акт
22,том IVc,нот. дело №*** г.,съгласно който П. С. Д. придобил апартамент в
гр.Добрич,*** със ЗП от 116,71 кв.м. и гараж №1 във вход „А“ на същия блок
със ЗП от 19,27 кв.м.,и нотариален акт за доброволна делба на недвижими
имоти,вписан в СВ Добрич под Акт 101,том XVI,вх. peг. №*** г.,съгласно
който П. С. Д. придобил два имота-дворно място с площ 1140 кв.м.,включено в
УПИ II,целият с площ 1 350 кв.м.,в село П. С.,общ. Д. и дворно място с площ
1440 кв.м, включено в УПИ III,ведно с построената в него къща със ЗП от 74
кв.м. в с.П. С.,общ.Д..ЧСИ направил справка в Районен съд-Добрич и на
20.11.2023 г. се снабдил с копие от удостоверение за вписан отказ от
наследството и от удостоверение за наследници на П. Д..По този начин на
20.11.2023 г. се установило,че има вписан отказ от наследството,извършен от
длъжника С. П. С..Отказът бил вписан под №*** г. в особената книга при
Районен съд-Добрич.При това положение се осуетявала възможността банката
да се удовлетвори от посочените наследствени имоти.Длъжникът по
изпълнителното дело С. С. не разполагал с налично секвестируемо имущество
на свое име,от което банката можело да се удовлетвори като
кредитор.Извършеният от длъжника отказ от наследството на неговия баща
представлявал действие,с което се увреждала „Банка ДСК“ АД като
кредитор.С отказа от наследство се осуетявала възможността на кредитора да
се удовлетвори от продан на имуществата,които по наследство биха
преминали в патримониума на длъжника.При наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл.56 ал.1 от ЗН се настоява за унищожаване на горния
отказ от наследство.
4
В писмен отговор на исковата молба ответникът С. П. С. изразява
становище за допустимост,но неоснователност на предявения иск.Не се
оспорват изложените от ищеца обстоятелства относно сключен между
страните договор за кредит,проведеното заповедно производство и
образуването на изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Н..Не се оспорва от
ответника,че е придобил по наследяване от неговия баща съответна идеална
част от описаните по-горе недвижими имоти,както и че е извършил отказ от
наследството,вписан в особената книга на ДРС.Навежда,че отказът от
наследство не подлежи на унищожаване,тъй като притежаваната от него по
наследяване 1/4 ид.ч. от апартамент в гр.Добрич била несеквестируема по
смисъла на чл.444 т.7 от ГПК и кредиторът не би могъл да насочи изпълнение
спрямо нея,а идеалната част от имота в с.П. С. съгласно данъчната оценка не
била достатъчна за удовлетворяване вземането на банката,поради което
нямало да се постигнат предвидените в закона правни последици от
унищожаване на отказа.Настоява се за цялостно отхвърляне на иска или за
частичното му уважаване-за унищожаване на отказа от наследство само по
отношение секвестируемата част от наследственото имущество в с.П. С..
Не е спорно между страните,че на 19.01.2021 г. между ищеца по делото
„Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и ответника С. П. С. от гр.Добрич в
качеството на кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит
за текущо потребление по реда на програма на „ББР“ АД за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора,лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19 /на лист 6 от делото на ДРС/.По силата
на договора на ответника С. е предоставен от банката кредит в размер на 6 900
лв.Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца /пет години/,считано от
датата на усвояването му.Уговорен е гратисен период за издължаване на
главницата от 24 месеца /две години/,считано от датата на усвояване на
кредита.Поради неплащане от страна на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период на дължимите по договора суми „Банка ДСК“ АД
предприема защита на вземането си по съдебен ред-подадено е заявление по
чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Въз
основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№2723/2023 г. на ДРС и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №1229/24.10.2023 г. /на лист 8 от делото на ДРС/,респ. на
същата дата е издаден и изпълнителен лист въз основа на заповедта
5
№961/24.10.2023 г. /на лист 10 от делото на ДРС/.Срещу заповедта за
изпълнение не е подадено възражение от длъжника и същата е влязла в
сила.На 30.10.2023 г. по молба на банката е образувано изп.д.№*** по описа
на ЧСИ Н. Н. с peг. №*** на КЧСИ /молба на лист 11 от делото на ДРС/.Не е
спорно,че в хода на изпълнителното дело са извършени справки от ЧСИ за
установяване секвестируемо имущество на длъжника,което да бъде
осребрено.ЧСИ наложил запор върху открити банкови сметки на длъжника,но
поради липса на парични средства по тях постъпления нямало.От справка в
ОД на МВР-Добрич,сектор „ПП“ не се установяват регистрирани МПС на
името на длъжника /лист 14 от делото на ДРС/.От справките в имотния
регистър няма данни за наличие на недвижими имоти-лична собственост на С.
С..Установено е,че ответникът е притежавал по наследяване от своя баща П.
С. Д.,починал на *** г. /удостоверение за наследници на лист 20 от делото на
ДРС/,идеални части от следните недвижими имоти:
-апартамент №3 в гр.Добрич,*** със застроена площ от 116,71 кв.м. ведно
с прилежащо избено помещение №3 от 5,23 кв.м и 3,687% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,както и гараж
№1 във вход „А“ на същия блок със застроена площ от 19,27 кв.м. ведно с
0,564% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;
-дворно място с площ 1 140 кв.м.,включено в УПИ II,целият с площ 1 350
кв.м.,в с.П. С.,общ. Д. и
-дворно място с площ 1 440 кв.м,представляващо УПИ III,ведно с
построената в него къща със застроена площ от 74 кв.м.,в с.П. С.,общ.Д..
Доколкото не е спорно възмездното придобиване на апартамента и гаража
в гр.Добрич от наследодателя по време на брака му с М. Й. Д.а /нотариален
акт №22,т.ІVс,нот.д.№*** г. на нотариус при ДРС на лист 15 от делото на
ДРС/,то след смъртта на П. С. Д. преживялата съпруга става собственик на 3/4
ид.ч. /1/2 от бившата СИО и 1/4 от дела на починалия съпруг в СИО/,а
низходящият С. П. С. на 1/4 ид.ч. от имотите.
Имотите в с.П. С.,общ.Д. са придобити от наследодателя на ответника по
наследяване от С. Д. Д. и Г. Й. Д.а и по силата на доброволна делба между
наследниците /виж нотариален акт №64,т.ІІ,рег.№3234,д.№*** г. на нотариуса
Ц. А. с район на действие ДРС на лист 16 от делото на ДРС/,т.е. те са били
лична собственост на П. С. Д. по смисъла на чл.22 ал.1 от СК,респ. след
6
смъртта му са наследени от неговите наследници по закон-съпругата М. Й. Д.а
и низходящия С. П. С. при равни дялове от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.В този
смисъл не отговаря на действителното правно положение твърдението на
ответника С.,че същият е притежавал по наследяване 1/4 ид.ч. от имотите в
с.П. С..
На 19.10.2021 г. ответникът С. П. С. със заявление с нотариална заверка
на подписа рег.№6730/19.10.2021 г. на нотариуса Р. Г.ев с район на действие
ДРС прави отказ от наследството на баща си П. С. Д.,който е вписан в
особената книга на Добричкия районен съд под №*** г. /виж книжата към
приложеното ч.гр.д.№3246/2021 г. на ДРС/.За този отказ ищцовата банка е
могла да узнае най-рано към 22.11.2023 г.,когато ДРС изпраща чрез ССЕВ на
ЧСИ Н.Н. съдебно удостоверение изх.№7923/20.11.2023 г. /на лист 19 от
делото на ДРС/.Едногодишният срок по чл.56 ал.2 от ЗН за предявяване на
настоящия иск е изтекъл най-рано на 22.11.2024 г.Искът е предявен на
01.03.2024 г.,т.е. в рамките на горния срок,а също и в рамките на тригодишен
срок от извършване на отказа,изтекъл на 21.10.2024 г. /19 и 20 октомври са
неприсъствени дни/.Сроковете по чл.56 ал.2 от ЗН са преклузивни и
неспазването им обосновава недопустимост на исковете /така определение
№324/22.03.2016 г. по гр.д.№655/2016 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.В случая
сроковете са спазени и искът е допустим,респ. постановеното
първоинстанционно решение е допустимо.Искът е допустим и с оглед
факта,че отказът от наследство,за чието унищожаване се настоява,е извършен
от ответника като длъжник,а не като наследник на наследодател-
длъжник.Искът по чл.56 ал.1 от ЗН стои на разположение именно на кредитор
на наследника-длъжник,който се е отказал от наследството,каквато е
настоящата хипотеза,а не на кредитор на наследодателя /решение
№875/14.04.1969 г. по гр.д.№381/1969 г. на І г.о. на ВС на НРБ/.
Всички елементи от фактическия състав на чл.56 ал.1 от ЗН в настоящата
хипотеза са налице.За да е основателен искът,следва ищецът да е
неудовлетворен кредитор на ответника и да е придобил качеството на
кредитор преди извършване на отказа от наследство;ответникът да се е
отказал от наследство и кредиторът да е увреден от отказа,тъй като
длъжникът не притежава друго имущество извън наследеното,от което
кредиторът-ищец да може да се удовлетвори.
7
Ищецът носи тежестта да докаже,че е станал кредитор на ответника
преди извършване на отказа от наследство.Тъй като в интерес на длъжника е
да установи,че кредиторът може да се удовлетвори от наличното му след
отказа имущество,именно в негова тежест е да докаже наличието на такова
имущество,което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора.
Ответникът С. в отговора на исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство не е оспорил качеството на ищцовата
банка на негов кредитор,което качество не е било спорно да е възникнало
преди извършения отказ от наследство.Първоинстанционният съд е приел
въпреки липсата на оспорване,че банката не е била кредитор на ответника към
датата на отказа,а е станала такъв едва с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и след установяване изискуемостта на вземанията с влязъл в сила
съдебен акт /заповед за изпълнение №1229/24.10.2023 г. по ч.гр.д.№2723/2023
г. на ДРС/ и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта на
24.10.2023 г.Тези изводи са незаконосъобразни.
Правопораждащият отношенията кредитор-длъжник юридически факт е
самият договор за кредит,сключен между страните на 19.01.2021 г.От момента
на сключване на договора възниква облигационното правоотношение и
ищецът придобива качеството на кредитор на ответника,а вторият става негов
длъжник предвид поетото от последния задължение да върне получената
заемна сума в определен срок.Напълно ирелевантно за уважаване на иска е
дали изискуемостта на вземането е настъпила към датата на отказа от
наследство.Искът по чл.56 ал.1 от ЗН представлява развитие на идеята на
чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника,вкл. това,което би получил по
наследство,да служи за удовлетворяване на кредитора.Този иск е частен
случай на общия Павлов иск по чл.135 от ЗЗД,допускащ възможността да се
обявят за относително недействителни по отношение на кредитора сделките,с
които длъжникът го уврежда,като за разлика от него при иска по чл.56 от ЗН
субективния елемент /знание за увреждането/ не се изисква /решение
№34/10.05.2023 г. по гр.д.№3531/2022 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение
№43/15.05.2020 г. по гр.д.№1761/2019 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Предвид
горното установената константа съдебна практика по иска по чл.135 от ЗЗД
относно статута на вземането на оправомощения кредитор намира
приложение и при иска на основание чл.56 ал.1 от ЗН.Законът не съдържа
8
условие вземането на кредитора да е установено по своя размер и да е вече
изискуемо преди увреждащото действие на длъжника.Правото на кредитора
да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника при Павловия иск е предпоставено от наличието на действително
вземане,което не е погасено,като вземането може да не е изискуемо или
ликвидно.Възникването на това право не е обусловено от установяване на
вземането с влязло в сила решение /така мотивите към т.2 от Тълкувателно
решение №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС,решение
№10/09.04.2020 г. по т.д.№481/2017 г. на І т.о.,ТК на ВКС и други цитирани в
последното решения/.Горните постановки важат с пълна сила и при иска по
чл.56 ал.1 от ЗН,който е частен случай на Павловия иск.
В настоящата хипотеза ищцовата банка има действително вземане от
ответника С.,възникнало със сключване на договора за кредит от 19.01.2021
г.,което безспорно не е било удовлетворено към датата на извършване от
ответника-длъжник на отказа от наследство 19.10.2021 г.Към датата на отказа
от наследство все още гратисният период за плащане на главницата по кредита
не е изтекъл и все още длъжникът не е извършил никакви плащания по
кредита.Тепърва е предстояло настъпване на падежите на отделните вноски по
кредита.Отказът от наследство в случая безспорно уврежда банката-
кредитор,тъй като възпрепятства възможността същата да се удовлетвори от
единственото установено имущество на длъжника С.,което същият е
притежавал по наследяване от своя баща.Ответникът не е и твърдял да е
притежавал друго имущество извън наследеното от баща му,което би могло да
послужи за удовлетворяване на ищцовата банка.Не е спорно,че банката не е
събрала вземането си от ответника С. и до настоящия момент.
Неоснователни са доводите на ответника по делото С. С.,че уважаването
на иска не би постигнало правните последици на целяната защита чрез иска по
чл.56 ал.1 от ЗН,тъй като единият наследствен имот /1/4 ид.ч. от апартамент в
гр.Добрич/ бил несеквестируем като единствено жилище на длъжника и
банката нямало да може да насочи принудително изпълнение спрямо него,а
останалите наследствени имоти не били достатъчно ценни,за да удовлетворят
кредитора.Не може да се сподели,че наследствената 1/4 ид.ч. от гараж в
гр.Добрич и 1/2 ид.ч. от два имота в с.П. С. не биха били достатъчни за
събиране на вземанията по издадения в полза на банката изпълнителен лист /6
900 лв главница;53,33 лв лихвена надбавка за забава и 196,15 лв обезщетение
9
за забава,респ.142,99 лв разноски/,ако не изцяло,то поне частично.Освен това
е спорен въпросът дали наследствената 1/4 ид.ч. от апартамента в гр.Добрич
би била третирана след унищожаване на отказа като несеквестируема по
смисъла на чл.444 т.7 от ГПК предвид установената съдебна практика,че
доброволното разпореждане на едно лице с несеквестируем имот,каквото
представлява и отказът от наследство,лишава последното от облагите на
несеквестируемостта.Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за
основателността на иска по чл.56 ал.1 от ЗН,а имат отношение към бъдещо
принудително изпълнение върху наследствените имоти,инициирано от
банката-кредитор след унищожаване на отказа от наследство.Без значение за
уважаване на иска е дали изцяло или частично кредиторът ще може да се
удовлетвори от наследственото имущество след унищожаване на
отказа.Достатъчна за мотивиране на правния му интерес от способа за защита
по чл.56 ал.1 от ЗН е възможността дори поне частично да събере вземането
си от длъжника.
Предвид изложеното предявеният иск по чл.56 ал.1 от ЗН е основателен и
следва да бъде уважен,а първоинстанционното решение като неправилно
следва да бъде отменено.Исканото частично уважаване на иска от страна на
ответника С. при възприемане на тезата му за несеквестриуемост на дела му от
апартамента в гр.Добрич,а именно частично унищожаване на отказа от
наследство само досежно наследствените имоти на ответника в с.П. С.,не е
възможно,тъй като противоречи на закона.Отказът от наследство
представлява отказ от всички наследствени имуществени права в тяхната
съвкупност,като законът не позволява отказ само от конкретно имуществено
право.Според разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗН отказът,направен под
условие,за срок или за част от наследството,е недействителен.По логиката на
законодателя унищожаването на отказа от наследство следва да обхване
отказа от цялата съвкупност от наследствени имуществени права на
длъжника,които са едно единно цяло.Частичното унищожаване на отказа ще
доведе до съществуване в правния мир на отказ от част от наследството,което
е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗН.
Въззивникът и ищец по делото „Банка ДСК“ АД претендира присъждане
на сторените в двете инстанции до момента съдебно-деловодни
разноски.Такова искане е отправено изрично и в рамките на
10
първоинстанционното производство.Предвид изхода от спора /уважаване на
предявения от банката иск/ на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищцовата банка и въззивник в настоящото производство следва да се присъдят
сторените от същата разноски.В първоинстанционното производство са
представени доказателства за следните разноски:10 лв-държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения;88,08 лв държавна такса за водене на
делото-общо 98,08 лв.На основание чл.78 ал.8 от ГПК в полза на банката
следва да се присъди за първата инстанция и юрисконсултско
възнаграждение,тъй като е представлявана в производството от
юрисконсулт.Като се вземе предвид,че делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност и в първата инстанция е приключило при
провеждане на едно единствено открито съдебно заседание,следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в границите по чл.25 ал.1 от НЗПП
/в редакцията към датата на устните състезания в първата инстанция преди
изм.ДВ бр.53/2025 г.,в сила от 01.10.2025 г./,а именно 150 лв.
Във въззивната инстанция въззивникът „Банка ДСК“ АД е сторил
разноски в размер на 44,04 лв-държавна такса за обжалването.В полза на
банката освен горните разноски следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на минимума по чл.25 ал.1 от НЗПП /в редакцията
към датата на устните състезания във въззивната инстанция-отпреди изм.ДВ
бр.53/2025 г.,в сила от 01.10.2025 г./,а именно 100 лв,като се съобразява
неголямата правна и фактическа сложност на спора и провеждане на едно
открито заседание пред въззивния съд,на което юрисконсултът не е
присъствал.
При настоящия изход от спора ответникът по делото и въззиваем С. П. С.
няма право на разноски и такива не му се следва за първата и въззивната
инстанции.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №287/10.04.2025 по гр.д.№725/2024 г. на Добричкия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА по отношение на „Банка ДСК“ АД,ЕИК *********,със
11
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Московска“ №19 отказа от
наследството на П. С. Д. с ЕГН **********,б.ж. на гр.Добрич,починал на ***
г.,извършен от ответника-негов син С. П. С. с ЕГН ********** от
гр.Добрич,*** на 19.10.2021 г. със заявление с нотариална заверка на подписа
рег.№6730/19.10.2021 г. на нотариуса Р. Г.ев с район на действие ДРС,вписан в
особената книга на Добричкия районен съд под №*** г.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** да заплати на
„Банка ДСК“ АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Московска“ №19 сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 98,08 лв /деветдесет и осем лева и
осем стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв /сто и
петдесет лева/.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** да заплати на
„Банка ДСК“ АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Московска“ №19 сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 44,04 лв /четиридесет и четири лева и четири
стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12