№ 939
гр. Сливен, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230103866 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба, подадена от Ж. М. И., ЕГН: ********** от гр. **** чрез
адв. Н. М. от АК-Ямбол, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21,
бизнес сграда „Люлин” № 6, ет. 2, с която са предявени отрицателни установителни иска с
правно основание чл. 439 ГПК, с които се претендира да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество, суми от 7161,90 лв., съставляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение / до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по
арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр.
София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско като за тези суми е издаден
изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по т.д. № 7199/2016 г. на СГС, като погасени по давност.
Ищцата твърди, че била длъжник по изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., което било
образувано на 06.01.2017 г. по молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на
основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по арбитражно
дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София за
следните суми: сумата от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение/ до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното
дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София, сумата
от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По делото не били
1
извършвани изпълнителни действия и същото било перемирано. „ПРОФИКРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било цедирало вземанията си по изпълнителния лист на ответното
дружество, което било изтеглило изпълнителния лист и било образувало на 25.03.2022 г.
ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г.. Посочва, че от 06.01.2017 г. датата на
подаване на молба за образуване на изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., до 25.03.2022 г.,
когато било образувано ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г. били изминали
повече от пет години. Взискателят не бил извършвал от 06.01.2017 г. до 06.01.2019 г.
изпълнителни действия по изп.д. № **** и била налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК
и изпълнителния процес се бил прекратил по право на 06.01.2019 г. Петгодишната
погасителна давност за процесните вземания била започнала да тече от 06.01.2017 г. и била
изтекла на 06.01.2022 г. преди образуването на 25.03.2022 г. на второто изпълнително дело.
Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество като
погасени по давност следните суми: сумата от 7161,90 лв., съставляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване на арбитражното решение/ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв., представляваща разноски по
арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр.
София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна при условие на евентуалност.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответното дружество твърди, че
предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не била изтекла претендираната
от ищеца петгодишна давност. Вземането по изпълнителния лист ответното дружество
твърди, че била придобило по силата на договор за цесия сключен на 08.08.2018 г. между
него и „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на изрично пълномощно
ответното дружество в качеството си на цесионер било упълномощено от цедента по
договора за цесия да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземането.Посочва, че било изпратило уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника на
посочения в договора адрес чрез препоръчана поща, но пощенската пратка се била върнала с
отбелязване „сменен адрес“, което било удостоверено в обратна разписка. Моли съдът, в
случай, че приеме, че ищцата не е била уведомена за извършената цесия да приеме, че е
уведомена с приложеното към отговора на исковата молба уведомление.
По молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 06.01.2017 г. било образувано
изп.д. № **** на ЧСИ Б. Б., като в молбата си взискателят бил възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Цитира т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита,
че давностния срок бил прекъснат с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело на 06.01.2017 г. и от този момент била започнала да тече нова давност, като се
позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изпълнително дело били поискани и предприети и други изпълнителни действия- на
01.02.2017 г. било изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, както и
2
покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 24.02.2017 г. било изпратено запорно
съобщение до ЦКБ АД. На 17.11.2021 г. ответното дружество било подало молба за
прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния лист. Въз основа на
същият било образувано изп.д. № 841/2022 г. на ЧСИ Г. Г., като с молбата за образувано на
делото взискателят бил посочил конкретни изпълнителни способи, поради което същата
била от естество да прекъсне погасителната давност. На 22.08.2022 г. бил насрочен опис на
движимите вещи на ищцата, което било валидно изпълнително действие, което прекъсвало
погасителната давност. Цитира съдебна практика в този смисъл. Държавата била
конституирана като присъединен взискател на 15.06.2012 г. и от тази дата била започнала да
тече нова давност-т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Взискателите не били
бездействали, а били предприемали всички необходими действия и по двете изпълнителни
дела. Позовава се на практика на ВКС в смисъл, че перемцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
Предприемането на всяко едно от посочените изпълнителни действия прекъсвало
давността. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да им
присъди сторените по делото разноски. Прави възражение при условие на евентуалност по
отношение на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът с Определение № 2770 от 25.10.2022 г. по чл.140 ГПК е разпределил
доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже, че е
налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна респ. тригодишна погасителна давност за вземанията.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по
давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от
фактическа страна:
Ищцата е длъжник по изп.д. № **** по описа на ЧСИ Б. Б., което е образувано на
06.01.2017 г. по молба на „ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на основание на издаден
в негова полза изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по арбитражно дело № **** на
Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София за следните суми: сумата
от 7161,90 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от
02.09.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на
постановяване на арбитражното решение/ до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 80 лв., представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен
съд при Фондация за юридическо развитие-гр. София, сумата от 688,10 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника.
„ПРОФИКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД цедира вземанията си по изпълнителния лист на
3
ответното дружество, което е изтеглило изпълнителния лист и е образувало на 25.03.2022 г.
ново изпълнително дело № 841/2022 г. при ЧСИ Г. Г.. По изп.д. № **** поканата за
доброволно изпълнение е била изпратена на длъжника и пощенската пратка е била получена
на 08.02.2017 г., но е останала невръчена, тъй като лицето е било в Чехия и са били
извършени следните изпълнителни действия- на 02.02.2017 г. е бил наложен запор върху
банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и на 24.02.2017 г. е бил наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД. Изпратено е съобщение до длъжника за наложения запор на банковите му сметки на
24.02.2017 г., като няма данни това съобщение да е било получено от длъжника.
Взискателят не е извършвал от 24.02.2017 г. до 12.01.2022 г. изпълнителни действия
по изп.д. № **** и тъй като е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и изпълнителния
процес се е прекратил по право на 24.02.2019 г. ЧСИ Б. Б. е издала постановление за
прекратяване на изп.д. № **** на това основание на 12.01.2022 г. На 25.03.2022 г.
ответното дружество въз основа на същия изпълнителен лист е подало молба за образуване
на изпълнително дело при ЧСИ Г. Г..
Петгодишната погасителна давност за процесните вземания започва да тече от
24.02.2017 г. и същата е изтекла на 24.02.2022 г. преди образуването на 25.03.2022 г. на
второто изпълнително дело № 841/2022 г. на ЧСИ Г. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след влязло в сила арбитражно решение/,а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава
на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни,
защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие
е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № 841/2022 по описа на ЧСИ Г. Г., с район на
действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница,
лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили
факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В
разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите
има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли
4
приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото,
като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за
предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на
взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК,
изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск
има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него
като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищецът, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Задължението за заплащане на главницата и на другите вземания за разноски по
изпълнителния лист от 25.10.2016 г. се погасява с общата петгодишната давност. Законът
предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно
ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по
образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в
рамките на давностния срок. Тъй като първото изпълнителното производство при ЧСИ Б. Б.
по издаденото изпълнително основание е образувано на 06.01.2017 г. и по него от
24.02.2017 г., когато е наложен втория запор върху банковата сметка на длъжника
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД не са извършвани изпълнителни действия,
то същото е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 24.02.2019
г., което е било констатирано с постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство от 12.01.2022 г. Предвид липсата на извършени изпълнителни действия от
24.02.2017 г. не е налице и прекъсване на давността, поради което и с изтичането на
петгодишен период от тази дата на 24.02.2022 г. претендираното вземане се е погасило по
давност. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
както и подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на
спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1 т. 2 ГПК), както
5
и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с
обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК). Не може да бъде
споделено пробиващото си път в доктрината и съдебната практика разбиране, че
изпълнителният процес не може да се прекрати по право и единственият начин за
прекратяване на изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител,
тъй като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност, както и защото
законодателят не би изисквал постановяването на изричен акт и не би го нарекъл
постановление (определение) за прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона
(при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на
органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има
конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт
постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение
за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт
на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта). Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. С оглед на това разрешение следва да се приеме, че
последното валидно изпълнително действие по изп.д. № **** е налагането на запор върху
банкова сметка на длъжника на 24.02.2017 г. или изпълнителното производство се е
прекратило по право на 24.02.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От последното
валидно изпълнително действие преди прекратяването на право на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК извършено на 24.02.2017 г. е започнала
да тече нова погасителна давност, която не е била прекъсната на 25.03.2022 г., когато
ответното дружество е подало молба за образуване на ново изп.д. № 841/2022 г. при ЧСИ Г.
Г.. Предвид липсата на извършени изпълнителни действия от 24.02.2017 г./датата на втория
запор върху банкова сметка на длъжника/ не е налице и прекъсване на давността, поради
6
което и с изтичането на петгодишен период от тази дата на 24.02.2022 г. претендираното
вземане се е погасило по давност.
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищеца на
ответника, в който смисъл и предявените искове следва да се уважат. При този изход на
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
по производството в размер на сумата от 727 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение
и сумата от 321,44 лв., съставляваща държавна такса. Съдът счита за неоснователно
направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото е уговорено под
минималния размер определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ след нейните изменения в сила
от 04.11.2022 г.
По мотивите Сливенският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 439 ГПК по отношение
на Ж. М. И., ЕГН: ********** от гр. ****, че НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, бизнес сграда „Люлин” № 6, ет. 2, сумата от 7161,90
лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 02.09.2014 г.
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2015 г./датата на постановяване
на арбитражното решение / до окончателното изплащане на задължението, сумата от 80 лв.,
представляваща разноски по арбитражното дело № **** на Арбитражен съд при Фондация
за юридическо развитие-гр. София, сумата от 688,10 лв., съставляваща юрисконсултско като
за тези суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2016 г. по т.д. № 7199/2016 г. на СГС,
като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, бизнес сграда
„Люлин” № 6, ет. 2 да заплати на Ж. М. И., ЕГН: ********** от гр. **** сумата от 727 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 321,44 лв., съставляваща държавна
такса, представляващи сторени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с препис.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7