№ 57
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20162858 от 26.07.2021 г. по гр.д. № 13076/21 г., СРС, ГО, 179
с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “П.К.Б.”ЕООД, с ЕИК:****, че А.
Х. Е., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ГЕО МИЛЕВ, БЛ. ****, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 916,45 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №**********/03.07.2015Г., както и сумата от 185,38лв. законна
лихва за периода от 14.12.2017Г. до 14.12.2020 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по 4.ГР.Д.62919/202ОГ. на ПРС, като
КАТО ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в частта му, с която се иска да бъде
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 289,63 лв., представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 10.10.2015г.-10.01.2017 г. и сумата от 86,31лв. -
законна лихва за периода от 10.01.2017 до 13.12.2017 Г. като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “П.К.Б.”ЕООД, с ЕИКП**** срещу А. Х. Е., ЕГН **********,
с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ГЕО МИЛЕВ, БЛ. **** осъдителен иск с правно основание
чл.415,ал.1,т.з за заплащане на сумата от 877,09лв. - възнаграждение за пакет допълнителни
услуги.
ОСЪЖДА А. Х. Е., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ГЕО МИЛЕВ, БЛ. ****, да
заплати на “П.К.Б.”ЕООД, с ЕИК:**** сумата от 162,98лв., представляваща направени в
исковото производство разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
1
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Х. Е., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ГЕО МИЛЕВ, БЛ. ****, да
заплати на “П.К.Б.”ЕООД, , сумата от 45.53 лв. представляваща направени в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,в частта,с
която е отхвърлен иска зза признаване за установено,че се дължи сумата 289.63 лв.договорно
възнаграждение по договора за потребителски кредит.Счита решението за неправилно в
обжалваната част.Излагат се доводи, че вземанията, произтичащи от сключен договор за
кредит /в случая потребителски/, се прилага общата петгодишна давност. Това е така, тъй
като по своята същност те представляват неделими задължения, които са разсрочени на
погасителни вноски по съгласие на страните. Този факт обаче не ги прави периодични
плащания, а единствено разсрочва тяхната изискуемост, за да отговаря тя на нуждите на
страните по договора. От мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните
задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите
и на двете страни по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на заемодателя-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110
от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********
А. Х. Е. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е
в размер на 356.84 лева (триста петдесет и шест лева и осемдесет и четири ст.). Страните по
този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като се уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Процесният договор за потребителски кредит предвижда задължение за ответника
2
като длъжник (кредитополучател) по договора да възстанови на кредитора сумата по
кредита, заедно с уговорената възнаградителна лихва в определен срок, т.е. предвижда
конкретен падеж за задълженията на ответника по договора. Крайният падеж за
заплащането на задълженията по договора за главница и възнаградителна лихва е 18 месеца
след усвояването на кредита, поради което задълженията на ответника са с определен срок и
изискуемостта им настъпва с изтичането на този срок. Определянето на отделни падежи за
отделните вноски по погасителния план, които включват в себе си част от дължимата
главница и част от дължимата възнаградителна лихва, има характер на разсрочване на
плащането на задълженията за главница и лихва, но не променя общия краен падеж по
договора. Съответно и погасителната давност за вземанията за главница и възнаградителна
лихва по договора, съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, започва да тече от
момента на настъпването на изискуемостта на цялата сума по кредита, която включва както
главницата на предоставения заем, така и уговорената възнаградителна лихва. Иначе казано,
давността за вземанията за главница (общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД) и за
възнаградителна лихва (тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД) започва да тече от
момента на настъпването на окончателния падеж по процесния договор 18 месеца след
усвояването на кредита (в този смисъл напр. решение № 261/2011 г., ІV г. о. на ВКС и
решение № 28/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС ).
За договора за заем следва да се приеме, че вземанията, които са възникнали като
еднократни, но впоследствие и по силата на съглашение с кредитора или по разпореждане
на съда се изплащат на части (разсрочване) не се превръщат в периодични, а запазват
характеристиките на първоначалното (еднократно) задължение. Разсрочването нито
променя правната характеристика на правопраждащия юридически факт, нито би следвало
да води до по-неблагоприятно третиране на този, който е дал отсрочката. В този см.
постоянната съдебна практика на ВКС.
По иска за възнаградителна лихва:Вземанията за лихви се погасяват с изтичането
на тригодишна давност по силата на чл. 111 б. в от ЗЗД. Това в еднаква степен се отнася за
лихвата за забава и за възнаградителната лихва, независимо от това, че възнаградителната
лихва може да е включена като част от анюитетните вноски по погасителен план. Това
прибавяне на лихвата към главницата не променя характера на вземането за лихва, поради
което за тази част от анюитетните вноски, които имат характер на възнаградителна лихва,
продължава да се прилага тригодишна давност.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в размер на 300 лв.разноски
за адвокатски хонорар
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20162858 от 26.07.2021 г. по гр.д. № 13076/21 г.,
СРС, ГО, 179 с-в.в обжалваната част.
ОСЪЖДА “П.К.Б.”ЕООД, с ЕИК:**** да заплати на А. Х. Е., ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4