РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Разград, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД гр. София чрез
пълномощник против Решение № 781/ 30. 12. 2023 г. по гр. д. № 824/ 23 г. по описа на РС
Разград в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск
от „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД срещу ответника М. В. С. да бъде прието за установено, че
съществува парично задължение в размер на 356,54 лв. , представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.01.2021 г. за мобилен номер
************, която сума е включена в Заповед № 1020 от 18.11.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2039 по описа на за
2022 г. Районен съд - Разград. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната
част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са
подробни съображения.
Въззиваемата страна М. В. С. чрез особен представител е подала писмен отговор на
въззивната жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
1
разгледана по същество се явява основателна.
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че на 12.01.2021 г.
между ищцовото дружество като доставчик на мобилни услуги и ответника бил сключен
Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +************ с избран
абонаментен план Тотал+, с уговорен срок на действие за 24 месеца, а именно до 12.01.2023
г. Ответникът се възползвал от предоставената му възможност и се съгласил да закупи
мобилно устройство NOKIA 2.4 32GB Dual Black на преференциална цена, заплатена на каса
в брой. Стандартната цена на мобилното устройство (в брой без абонамент) бил 399,90 лв., а
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал+ била 69,99 лв. Отстъпката,
която ответникът получил възлизала на 329,91 лв. (т. 7 от Договора). Ответникът също се
съгласил съгласно договора да сключи застраховка, като с полицата от 12.01.2021 г. се
задължил да заплаща месечна премия в размер на 6,99 лв. с ДДС. Въз основа на договора
ответникът ползвал предоставяните му от ищеца мобилни услуги, като потреблението се
фактурирало под клиентския номер на абоната № *********.
Видно от заключението по назначената съдебно техническа експертиза, ответникът е
осъществявал разговори в периода от 12.01.2021 г до 19.01.2021 г., използвал е 800,00 МВ
мобилен интернет, както и допълнителна услуга, изпратил е и текстово съобщение на
стойност 0,33 лева; за периода 20.01.2021 г до 19.02.2021 г. на ответника са предоставени
100 минути разговори, 800 МВ мобилен интернет, както и е използвал 8 броя допълнителни
услуги по негов избор - общо всички на стойност 34,12 лева, изпратил и две текстови
съобщения; за периода 20.02.2021 г до 19.03.2021 г. на ответника са предоставени 71:26
минути за раговори към Зона ЕС, както и 800 МВ мобилен интернет, използвал два броя
допълнителни услуги, които не са таксувани.Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на
името на потребителя, като още при сключването на договора потребителят е уведомен за
датата, на която ще бъдат издавани фактурите. За потребените от ответника услуги са
съставени следните фактури за периода 20.12.2020 г. до дата 19.03.2021 г.: Фактура №
************/20.01.2021 г. за отчетния период на потребление от 20.12.2020 г. – 19.01.2021
г. с дължима стойност за плащане в размер на 35,59 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 04.02.2021 г., ведно с извлечение
за потреблението; Фактура № *************/20.02.2021 г. за отчетния период на
потребление от 20.01.2021 г. – 19.02.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на
88,06 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги,
платима в срок 07.03.2021 г., ведно с извлечение за потреблението; Фактура №
*********/20.03.2021 г. за отчетния период на потребление от 20.02.2021 г. – 19.03.2021 г. с
дължима стойност за плащане в размер на 0,14 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 04.04.2021 г., ведно с извлечение
за потреблението. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на задълженията
си за посочените по-горе отчетни периоди, общо в размер на 123,79 лева. Ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори с ответника С. за ползваните абонаменти услуги и
издал крайна Фактура № *********** от дата 20.04.2021 г. с всичко дължимо, включвайки
също неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 356,54 лв., формирана
съобразно посоченото в т. 11 от договора, а именно три месечни абонаментни такси за
ползваната програма за всеки ползван номер. Предоставеният номер на ответника е
деактивиран на 12.03.2021 г.
Съобразно предоставения абонаментен план Тотал+ се дължала неустойка в размер на
103,83 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността
2
на месечния абонамент е взета без ДДС или 29,16 лв. х 3 = 87,48 лв., а разликата до пълния
размер представлявала част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 252,71 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.
Въз основа на заявление на ищеца за заплащане от ответника на дължимите суми в
Районен съд - Разград било образувано Частно гражданско дело № 2039/2022 г., по което
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Предвид необжалваната част на решението, със сила на пресъдено нещо е установено, че
между страните е сключен валиден договор за мобилни услуги и неизпълнение на договорни
задължения на въззиваемия, като спорът пред настоящата инстанция, въведен чрез
релевираните правни доводи във въззивната жалба, се съсредоточава единствено върху
обстоятелството надлежно ли е развален договора по вина на въззиваемия и дължи ли се
неустойка от въззиваемия – ответник по иска.
Страните са уговорили в договора, че при предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя или при нарушения на договора, последният дължи неустойка за всяка СИМ
карта за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-
високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В
случай, че са били налице отстъпки се дължи разликата до най-високия абонамент на плана,
а в случай, че е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Безспорно е установено, че ответникът не е заплатил дължими месечни вноски за
ползваните абонаменти услуги за периода 20.12.2020 г. до дата 19.03.2021 г.,което
представлява нарушение на сключения договор. Според чл. 19б, б. „в“ от Общите условия
/действали преди изменението на 15. 08. 2023 г./, в този случай ищецът има право
едностранно да прекрати сключения договор.
Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя от страните
следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла на ЗЗД. Страните са
свободни да уговорят условията, при които един договор може да бъде развален, но в случая
не е предвидено автоматично прекратяване на договора. Касае се за договорно неизпълнение
и при настъпване на уговорените предпоставки, за кредитора се поражда право да развали
договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранна правна сделка, която за да
породи правни последици трябва да достигне до другата страна.
В случая данни за такова уведомление преди завеждане на иска не се представят. След
като е налице писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за
прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до
другата страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно практиката на ВКС на РБ, при наличие на останалите предпоставки по чл. 87
3
от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на
ответника. В настоящият случай ищецът е претендирал заплащане на дължимите суми,
поради предсрочно прекратяване на договора, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 17. 11. 2022 г. , от когато се счита, че е предявена исковата молба. На 23.
11. 2022 г. е изпратено съобщение на ответника за връчване на заповедта за изпълнение на
адреса, посочен от него в сключения договор. На 11. 01. 2023 г. съобщението е върнато с
отбелязване от длъжностното лице, връчващо съобщенията и призовките, че на посочения
адрес няма такова лице да живее, лицето само е регистрирано на адреса. Договорът е
сключен на 12. 01. 2021 г. за срок от 24 месеца, поради което срокът на действието му не е
бил изтекъл към момента на връчване на заповедта за изпълнение, респ. исковата молба, на
посочения от него адрес.
С оглед на това, съдът в настоящия състав счита, че исковата молба може да се
квалифицира като изявление за предсрочно прекратяване на договора, след като заповедта за
изпълнение е достигнала до ответника на посочения от него адрес преди изтичане на срока
на действието му. Може да се приеме, че ответникът е уведомен в хода на заповедното
производство, тъй като заповедта за изпълнение е изпратена до посочения от него адрес и не
е била връчена по независещи от ищеца причини и което обстоятелство би имало същия
ефект, ако ответникът е бил уведомен извънсъдебно – по пощата или друг начин.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
сумата 356,54 лв. , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, въззивната жалба е основателна, а решението на районния съд
в обжалваната част следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде
уважена претенцията на ищеца.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 781/ 30. 12. 2023 г. по гр. д. № 824/ 23 г. по описа на РС Разград в
частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск от
„ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД срещу ответника М. В. С. да бъде прието за установено, че
съществува парично задължение в размер на 356,54 лв. , представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.01.2021 г. за мобилен номер
************ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. В. С. дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ
България“ ЕАД сумата 356,54 лв. , представляващи неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 12.01.2021 г. за мобилен номер ************, която сума е
включена в Заповед № 1020 от 18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2039 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград,
ведно със законната лихва, считано от 16. 11. 2022 г. до окончателното й изплащане.
4
ОСЪЖДА М. В. С. да заплати на „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД сумата 610 лева разноски
пред въззивната инстанция.
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
ПК ГПКг
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5