№ 258
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502025 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д 242/23 г.по описа на ОС
Монтана. С решение по делото № 110/12.04.24 г. съдът е приел, че както липсва
състояние на крайна нужда (разбирано като новопоявило се финансово затруднение,
на база описани в исковата молба основания) за ищцата С. И., така и че няма сериозно
несъответствие във вреда на продавача по сделка, обективирана в нотариален акт от
15.07.22 г., по н.д. 468/22 г. на нотариус В. Т., с район на действие РС Монтана, и е
отхвърлил иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, предявен срещу приобретателя на имота
Г. Г..
Недоволна от решението е ищцата, която в срок е обжалвала решението.
Във въззивната жалба тя сочи, че представените доказателства по делото не са
обсъдени поотделно и в съвкупност, като съдът само е изброил някои от
доказателствата, но не ги е подложил на анализ, че решението е необосновано, че е
неправилно, тъй като погрешно съдът е добавил цената на запазено от
прехвърлителката право на безвъзмездно ползване на имота за период от 5 г. към
продажната – според въззивничката определянето на безвъзмездност на ползването,
не предполага калкулиране на цената му при определяне несъразмерност на
престациите по договора. Неправилно съдът е мотивирал, че психичното заболяване
на ищцата е с голяма давност и поради това не е възникнала на негова база крайна
нужда. Вместо това съдът е следвало да съобрази каква е перспективата на това
заболяване. Моментът на влизане на ищцата в нови обременителни кредитни
правоотношения съвпада с момент на влошаване на здравословното й състояние, след
загуба на втория родител (майка). Не е отчетено, че част от продажната цена е
насочена за погасяване на кредита на ищцата, обезпечен с договорна ипотека над
продавания имот. Поредно сключваните договори за кредит сами по себе си са
свидетелство за финансовите нужди на ищцата, в каквато посока са и гласните
1
доказателства по делото. Вещото лице, определило цена на апартамента, е обосновало
извода си, че жилището е на трети етаж, в сграда без асансьор, че е амортизирано с
оглед отдалечения момент на строителството на сградата и липсата на последващи
съществени ремонти, повишаващи цената та апартамента. Същите доводи не могат на
собствено основание да се изтъкват от съда като допълнително обосноваващи липса на
сериозно ощетяване на продачавката със сключената сделка. Не е ясно поради какви
съображения съдът приема, че съществено занижаване на продажната цена би имало
ако договорената цена е с 40 % под среднопазарната. При определяне цената на имота
вещото лице не е оценило стойността на помощните помещения – таванско и избено, а
съдът неправилно е калкулирал цена на вещното право на ползване, запазено от
прехвърлителката като безвъзмездно. При остойностяване на помощните помещения и
изключване от продажната цена на тази на правото на ползване, процесната продажна
цена е с над 40 % по-ниска от средната такава, определена от експерта по приетата
оценителна експертиза.
С въззивната жалба ищцата-въззивник е повторила оставени без уважение от
първостепенния съд свои доказателствени искания, недопуснати от настоящия съд с
определение 1888/26.07.24 г. За да постанови определението си, САС е отчел, че
Монтанският окръжен съд се е ползвал служебно от публично достъпен,
статистически установен размер на разходите за издръжка на едночленно семейство
към момента на сключване на сделката – 2022 г., а относно здравния статус на ищцата
има доказателства. Разходите за лечение подлежат на доказване с писмени и гласни
доказателства, но в своевременно проведен доказателствен процес. Те не са предмет на
специални познания, доколкото вещото лице не може да установи каква част от
предписани или показани за лечение на заболяванията на ищцата медикаменти са
действително закупувани и приемани и с каква честота (редовност) е осъществявано
медикаментозното лечение. Това твърдение би могло да се докаже с касови бонове за
закупуване на предписани лекарства и гласни доказателства – ако трето лице е
изпълнявало поръчки на ищцата за купуване на лекарства. Поради това във въззивното
производство съдът следва да се съобрази с доказателствения материал, приобщен към
първоинстанционното производство.
От ответника в първоинстанционното производство е подадена частна жалба
срещу определение на МОС, № 305/23.05.24 г., основано на разпоредбата на чл. 248
ГПК, с отказ на съда да измени свое определение за разпределяне на разноските в
процеса, в частност – частта от решението, с която е уважил направено от ищцата
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на повереника на ответника.
Според частния жалбоподател съдът неправилно е определил цената на иска, на база
на която съизмерява адвокатския хонорар като разноски на ответника в процеса.
При служебна проверка съдът установи, че жалбите са подадени в срок и са
допустими. Допустим е и искът по чл. 33 ЗЗД, тъй като е спазен визираният в чл. 33,
ал. 3 ЗЗД срок.
Самото обжалвано въззивно решение и определението, постановено на
основание чл. 248 ГПК, са валидни и допустими съдебни актове.
Съдът дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, събран в рамките на първоинстанционното производство, САС прави
следните изводи:
Установено по делото е, че с нотариален акт 117/15.07.22 г. по описа на
нотариус В. Т., с район на действие РС Монтана, ищцата С. И. продала на ответника Г.
Г. собствен недвижим имот в гр. ***, ул. *** № *, находящ се на трети етаж, с
2
квадратура на апартамента 109.83 кв.м., състоящ се от коридор, кухня, трапезария,
дневна, две спални, баня и тоалетна, ведно с 13.29 % от общите части на сградата и
правото на строеж, с избено помещение № 5, със застроена площ 6.49 кв.м. и таванско
помещение № 7 с площ 13.97 кв.м. за продажна цена 79 600 лв. при запазено
безвъзмездно право на ползване за продавача над целия продаден имот за срок от 5 г.,
считано от датата на изготвяне на акта.
Не се спори, че продажната цена е заплатена от ответника по уговорения в
нотариалния акт начин (част от сумата в размер на 19 291.95 лв. е платена в полза на
трето лице, учредило върху имота договорна ипотека срещу отпуснат на продавачката
заем).
Доказано е с ЕР ТЕЛК № 61/ 31.03.22 г., че ищцата страда от параноидна
шизофрения, с непрекъснато протичане и промяна на личността, обуславяща 80 % -тна
намалена работоспособност за срок от 3 г., хипотериодизъм, контролиран
медикаментозно с елтироксин, незатормозен пикочен мехур, постфлебитен синдром на
лявата подбедрица. В решението е отразен психичният статус на освидетелстваната по
следния начин: психомоторно спокойна, вътрешно напрегната, контактна, ориентирана
ауто и алопсихично, отрича сетивни измами и суицидни мисли, леко забавен по темп
мисловен процес, правилен по форма, частично редуцирана тревожност, с
дезактуализирани налудни идеи, формално критична към заболяването си, с изразена
личностова промяна.
Няма доводи за снижени когнитивни умения на ищцата. По записани въз
основа на снета анамнеза данни в представената медицинска документация С. И. е
завършила немска гимназия и медицина семестриално, без да се дипломира, а според
разпитаната свидетелка М. ищцата е завършила право семестриелно и е състудентка на
свидетелката.
Няма доказателства за осъществявано от ищцата медикаментозно лечение за
хроничните заболявания – шизофрения, заболяване на щитовидната жлеза и
отделителната система, въпреки твърденията на ищцата, че прави разходи до 200 лв.
месечно за закупуване на лекарства. Първото заболяване попада в Списъка на
заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща
напълно или частично лекарствени продукти, приет с Решение на Надзорния съвет на
НЗОК от 2018 г., в който параноидната шизофрения фигурира под № F 20. В
доказателствена тежест на ищцата е да установи какви по вид и количество
медикаменти, непокрити от финансиране по НЗОК приема. Съдът не е допуснал
поисканата медицинска експертиза, защото тя би могла да отговори на въпрос какви
медикаменти са показани за лечение на съответните заболявания. А дали и какво
лечение реално ищцата е провеждала към момента на сключване на сделката би могло
да се установи с допустимите от ГПК доказателства, без сред тях да попада
експертизата като доказателствено средство, подпомагащо съда при нужда от
специални знания. Годни доказателства могат да бъдат касови бонове за заплатени
лекарства, ведно с копия от рецепти респ. рецептурна книжка, а ако лекарствата са
били изписвани с т.н. жълта рецепта, то те са извън реимбулсираните от НЗОК, тъй
като се финансират от МЗ.
Според св. Г. С. (произхождаща от едно село с майката на ищцата, поради което
познава С. от дете) ищцата живеела с родителите си и се грижела за тях. Семейството
винаги е имало финансови затруднения и свидетелката е ставала поръчител по кредит
още приживе на родителите на ищцата. По телефона свдетелката се чувала с ищцата
често – „ако не всеки ден, през ден“. Ищцата вземала в заем от свидетелката дребни
суми 20-30 лв. От ищцата свидетелката разбрала, че И. е продала апартамента,
наследен от родителите , тъй като била „под заплаха, че ще я съдят“ и окачествила
3
продажбата като „голяма глупост“.
Св. М. М., състудентка на ищцата от Юридическия факултет, разказва, че към
1989-90 г. тя разбрала от родителите на ищцата, с които се познавала, че на С. е
поставена диагноза „параноидна шизофрения“. Останала близка с нея в следващите
години, като се чували по телефона 1-2 пъти месечно. Последната лична среща между
свидетелката и ищцата била през 2021 г., след смъртта на майката на ищцата. Ищцата
молела свидетелката да й заема различни по размер суми – 7 лв., 20 лв…Ищцата била
личен асистент първо на баща си, а след това – на майка си. След смъртта на
последната (в края на 2020 г.) ищцата задълбочила здравословните си и финансови
проблеми. Ежеседмично искала от свидетелката пари. Свидетелката знае от ищцата, че
тя теглела кредити и с парите от един покривала друг, по-стар заем. Пак от ищцата
свидетелката знае, че поради липса на средства С. се хранела главно с кисело мляко,
макар че „една-две жени й помагали“. Свидетелката изявила желание заедно с други
приятелки от София да се организира и да покрие дълговете на ищцата, но последната
отклонила предложението. Впоследствие ищцата казала на свидетелката, че се е
справила, но има вероятност да й вземат жилището. Свидетелката (чиято професия е
адвокат) поискала координати на кредитора, но ищцата отново потвърдила, че „за
момента всичко било добре“. По-късно разказала на свидетелката, че близък на баща й
я свързал с човек (фразата не е довършена, но се подразбира, че става дума за
ответника в спора). Окачествила продажбата на жилището като „станала глупост“.
Свидетелката В. Т. е нотариусът, изповядал процесната сделка. Тя познавала и
двете страни преди срещата по повод на сделката. Ищцата свидетелката познавала
заради учредена договорна ипотека над апартамента, а ответникът отишъл да се
консултира какви документи са нужни за покупко-продажбата на жилището на И.. При
сключване на договора за ипотека свидетелката разяснила на ищцата последиците от
неизпълнение по заема, но последната отговорила, че има доходи и може да си
позволи да ипотекира собствен имот, че „няма проблем“. Преди процесната сделка
първоначално свидетелката подготвила договор с клауза да двугодишно право на
ползване на жилището. При посещение на кантората от страните за сключване на
сделката, те започнали да спорят за времето за запазване на право на ползване от
прехвърлителката. Продавачката поискала да остане 5 или 7 години да живее в
жилището, а купувачът противопоставял, че през това време той ще губи пари, които
би могъл да получава като наем. Двамата се оттеглили с калкулатор да изчислят колко
би струвало оставането на продавачката в апартамента. Съгласили се да се впише 5
години, а заради това продажната цена била намалена, като свидетелката няма спомен
за конкретните цифри. Свидетелката знае, че чрез двама брокери ищцата търсела да
закупи друго жилище, тъй като тя се консултирала със свидетелката. Свидетелката има
спомен, че търсенето на друго жилище е предхождало продажбата на жилището,
наследено от родителите на ищцата на Г.. Пред свидетелката ищцата не е споделяла, че
продава имота, тъй като има някакви притеснения. Въпреки че свидетелката отклонява
въпроса (поради разнородната конкретика по отделни изповядани пред нея сделки), в
крайна сметка отговаря, че около 100 000 лв. струвал апартамент в гр. Монтана по
времето на сделката между страните.
На л. 83 от делото е класирано копие от договора от 18.03.21 г., по чиято сила
ищцата е получила заем в размер на 13 000 лв. Според чл. 14 от договора
изпълнението на задължението на заемополучателя се обезпечава с ипотека върху
имота в гр. ***, ул. *** № *, ет. *. Намиращо се на л. 94 писмо, издадено от
заемодателя Креди Йес ООД свидетелства, че неизплатената заемна сума, направена
предсрочно изискуема поради липса на постъпления съобразно погасителния план,
възлиза на 19 291.95 лв.
4
При така събраните доказателства САС прави следните изводи:
За квалифицирането на една сделка като такава, сключена при крайна нужда,
следва да се докажат три елемента: - сериозно материално затруднение, - сключване на
сделка под натиска на това затруднение и – значително несъответствие между
договорената цена и реалната такава на имота (спрямо установената среднопазарна
цена на подобни имоти към момента на сключване на сделката). Тези елементи ще
бъдат подложени на самостоятелен анализ:
за състоянието на сериозно финансово затруднение на ищцата:
С оглед събраните доказателства настоящият състав приема, че е доказано, че
след като е преодоляла психологческата бариера да тегли неголеми суми пари (от
порядъка на 150-200 лв.), изпълнението по които да осъществява чрез средства, добити
от ново заемно правоотношение, ищцата сключила на 18.03.21 г. договор за кредит с
Креди Йес ООД за сумата 13 000 лв., дължима на равни месечни вноски в размер на
513.82 лв., като заемът бил обезпечен с договорна ипотека над процесния имот.
Според декларацията, подписана от ищцата под страх от наказателна отговорност с
цел освобождаването й на основание чл. 83 ГПК от задължение за заплащане на
държавна такса, тя заявява, че няма имоти, освен възстановени земеделски земи, не
работи и единственият й доход е инвалидна пенсия. Същата е в размер на 564.35лв. (за
това обстоятелство има представен и нарочно съставен документ).
При анализ само на последното заемно правоотношение (а ищцата е имала към
този момент и неизпълнение по предходно взет кредит и последващ такъв за сумата
300 лв. от 07.04.22 г. – л. 176) се достига до извод, че със сключването на договор за
заем, чиято месечна вноска е почти равна на месечния доход на ищцата (инвалидна
пенсия) заемателката е в пълна невъзможност да погаси дълга с наличните й средства
и е под риск от публична продан на ипотекираното жилище. В договора няма данни
кредитът да е целеви. Ищцата не доказва поради какви свои належащи и неизбежни
материални нужди е теглила толкова голям по размер заем. Регламентираната в чл. 33
ЗЗД унищожаемост има за цел да възстанови накърнена справедливост и да освободи
продавача от обвързаност, осъществена поради финансов натиск, породен от
насложили се обективни събития. Материалното затруднение следва да е породено от
неблагоприятно стекли се обстоятелства, които не са съзнателно предизвикани от
намиращото се във финансова невъзможност лице с поемане на очевидно непосилни
задължения. С непротиворечащи помежду си си гласни доказателства, събрани чрез
разпита на две свидетелки (на ищцата), се доказва, че на фона на трайно тежко
финансово състояние на ищцата, с давност от времето, в което семейството е било
пълно (родителите на ищцата са били живи), тя в продължение на десетилетия се е
справяла чрез помощи и дребни заеми от институции и познати, като е успявала да
възстановява заемните суми. Влизайки в заемно правоотношение с Креди Йес ООД,
ищцата сама се е поставила в състояние на несъответствие между приход и дълг. На
това основание съдът приема, че макар безспорно да съществува тежко материално
положение на ищцата към момента на сключване на процесната сделка, с действията
си тя е предизвикала невъзможността да изпълни договорно задължение с източник
договор за заем, обезпечен с ипотека.
-за причинната връзка между финансовото затруднение на ищцата и
продажбата, чието унищожаване се иска:
С показанията си св.Т. установява, че на ищцата са били ясни неблагоприятните
последици от неизпълнение на задължението по обезпечения с ипотека кредитен
договор и въпреки това тя е утвърждавала убеденост, че сделката не я застрашава.
Такъв извод може да се направи и от показанията на св. М., пожелала да подпомогне
финансово и с юридически познания ищцата. Опитът на свидетелката да окаже помощ
5
бил отклонен от ищцата с твърдението, че С. успява да се справи със ситуацията. От
показанията на св. Т. за това, че ищцата издирвала да закупи друг имот още преди да е
продала наследственото жилище, може да се направи извод за осмислено взето
решение за продажба на притежавания апартамент и закупуване на друго жилище, в
което ще се вложат получени от продажната цена средства. При разпита на вещото
лице при приемане на оценителната експертиза (л. 191) е описано заварено при огледа
състояние на имота, в който две от стаите били запълнени с вещи и не могли да се
използват. Логичен е изводът, че ищцата, след смъртта на родителите й, не е била в
нужда и възможност да обгрижва в битово отношение и като консумативи жилище, с
описаните в нотариалния акт размери, а с продажната цена от сделка с него, би могла
да закупи по-малък имот, в който да живее спокойно. Косвено доказателство за
намерението на ищцата да се устрои в друго жилище е условието да си запази право
на ползване над продадения имот за определен срок след продажбата. На база на
гореизложеното настоящият състав приема, че макар формално да има причинна
връзка между затрудненото материално състояние на ищцата и договора за покупко-
продажба, чието унищожаване се иска, има осъзнато поведение на ищцата, което
изключва договарянето под натиск на обективно стекли се обстоятелства, правещи
престациите несъразмерни.
-за сериозната несъразмерност на престациите в ущърб на продавача :
Неоснователно е възраженето на въззивничката, че към договорената продажна
цена не следва да се прибавя равностойността на правото на ползване. Същото е
оценимо вещно право, елемент от правомощията на собственика. Записването му в
договора като „безвъзмездно“ се отнася до облигационните отношения между
страните (това, че приобретателят не може нито да претендира наемна цена, нито
обезщетение за неоснователно обогатяване на ползувателката), но не и до цената на
имота, който на база запазеното право на ползване се превръща в гола собственост.
Невъзможно е оценяването на имота при еквивалентност на условията. Очевидно
купувачът на конкретния имот може да си позволи влагане на пари в жилище, което
няма да ползва към конкретния момент, а както сам заявява, ще отдава под наем с цел
добиване на доходи от него. Масовият купувач, особено по местонахождението на
конкретния имот (гр. Монтана), сключва придобивна сделка с недвижим имот за
задоволяване на лични жилищни нужди. На тази база настоящият състав се
солидаризира с изводите на МОС за наличие на несъответствие между
среднопазарната продажна и договорената цена, но същото не е драстично, правещо
сделката явно неизгодна.
С оглед на изложеното САС достига до идентични изводи с направените от
МОС, поради което постановеното решение следва да се потвърди.
Частната жалба настоящият състав намира за неоснователна. Правилно
първоинстанционният съд се е ръководил от разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2
ГПК при определяне цената на иска. Делото има фактическа, но не и правна сложност
– събирани са множество разнопосочни доказателства, които обосновават твърденията
на ищцата и нейната защита, но правни изводи се правят по единствен предявен иск,
при участие на две страни, физически лица и анализира се единствено
правоотношение. Това обосновава невисока правна сложност на водения спор.
Относно обвързващото действие на Наредбата, на ВАСъвет, с която е приета Тарифата
за минималните адвокатски възнаграждения, съдът следва да се съобрази с Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен със съответната наредба, приета от Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с
оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че
при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни
цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба.
На същото основание (като мотивиращото постановеното от МОС по реда на чл.
248 ГПК определение) САС зачита като основателно направеното по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК възражение на въззивничката относно разноските за въззивния процес и
присъжда в полза на въззиваемия разноски за производството пред САС в размера,
определен от първоинстанционния съд - 4909 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/12.04.24 г. и определение № 305/23.05.24 г.,
постановени по гр.д 242/23 г.по описа на ОС Монтана.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Б. И. да заплати на Г. Ц. Г.
разноски за въззивното производство в размер на 4909 (четири хиляди, деветстотин и
девет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7