№ 19806
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121960 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, с ответниците М. И.
Н. и К. И. Н.-П. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им
в в гр.София, ж.к.Връбниц-2, бл.635, вх.Б, ет.4, ап.59 през периода май 2018 -
април 2021 г. Ответниците са се задължили да плащат цената й, не са я
платили, изпаднали са в забава и дължат същата заедно с обезщетение за
забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е
сключило договори с ищеца и с етажните собственици в сградата, където се
намира процесния топлоснабден имот, по силата на който третото лице
помагач се е задължило да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и
да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410
от ГПК, но в срока по чл.414 от ГПК са постъпили възражения, и това
обосновава интереса му да предяви настоящите искове по за установяване на
вземанията си – по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 540,14 за периода май 2018 - април 2021 г.; 158,54 лв.– обезщетение
за забава за периода 15.9.2019 - 19.7.2022 г. и 1,50 лв. – обезщетение за забава
1
за плащане на възнаграждение за усулгата дялово разпределение за периода
5.3.2020 – 31.12.2021 г. Моли за осъждането на ответниците за направените
по делото разноски.
Ответниците М. И. Н. с ЕГН ********* и К. И. Н.-П. оспорват исковете
по основание и размер. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не
изразява становище относно предявените искове.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е собственост на
ответниците при равни квоти, че е топлоснабден, реалните количества
доставена топлинна енергия и цената й за исковия период не са оспорени от
страна на ответниците.
Спори се единствено по отношение на това дали претендираната сума за
цена на топлинната енергия е погасена.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, с което е заявил претенция по
2
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 1940,14 лв.
Ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК само срещу частта от тази
сума, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от подаване
на заявлението –т.е. преди 26.7.2019 г. – по отношение на сумите за периода
май 2018 – май 2019 г. Останалата част от задълженията за топлинна енергия
за периода юни 2019 – април 2021 г. са признати. От представената от ищеца
справка за задълженията на ответника (л.20 от делото) е видно че за периода
юни 2019 април 2021 г. задълженията за главници са в размер на 1165 лв. Не
се спори по делото, че след възражението по чл.414 ГПК ответниците са
платили на ищеца сумата от 1400 лв. и са посочили, че погасяват
претендираните по делото главници, като това е прието от ищеца, който е
отразил погасяването именно на главниците за топлинна енергия. Волята на
длъжниците да погасят именно непогасените по давност главници следва да
се извлече от възражението им по чл.414 ГПК, с което недвусмислено се
заявява кои задължения признават и кои оспорват. Ето защо, съдът приема, че
с това плащане ответниците са погасили именно задълженията си за периода
юни 2019 – април 2021 г., които не са били погасени по давност.
Останалата част от главницата, която се явява и претенция по
настоящото дело следва да се приеме, че именно сумите, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години от подаване на заявлението по чл.410
ГПК и се отнасят за периода май 2018 – май 2019 и предвид възражението на
ответниците по чл.111, б.В ЗЗД следва да се приеме, че са погасени по
давност.
Ето защо, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването
на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
3
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В
случая, предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора
до длъжника. Хипотезата от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия в противоречие с този законов текст изпълнява
предпоставките по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите
правила на договора за продажба на топлинна енергия, касаещи началото на
забавата в противоречие с хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не
следва да се прилагат. Вместо общите условия на ищеца е приложимо
правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което длъжникът е в забава от поканата.
Ето защо, в тежест на ищеца е доказването, че с покана за изпълнение на
изискуемите вземания е поставил началото на забавата на длъжника. В
процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва
да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия
период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да
продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
По отношение на направените по делото разноски:
Ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на
ищеца направените от него разноски, съразмерно на основателната част от
заявените суми по реда на чл.410 ГПК – 69,99 % от направените разноски в
4
заповедното производство (92,00 лв.), т.е. 64,39 лв.
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете
– изцяло разноските, които е направил в исковото производство – 400,00 лв.,
и 30,01 % от (общо 200 лв., които са направени в – т.е. 60,02 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване на осн. чл. 422, ал.1
ГПК ответниците М. И. Н. с ЕГН ********* и К. И. Н.-П. с ЕГН ********** и
адрес в гр.София, ж.к.Връбниц-2, бл.635, вх.Б, ет.4, ап.59 да са задължени да
му платят разделно – по 1/2, от следните суми:
- на осн. чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 540,14 лв., претендирана като
цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия за
съсобствениците на топлоснабдения обект, представляващ апартамент на
адрес в гр.София, ж.к.Връбниц-2, бл.635, вх.Б, ет.4, ап.59 през периода май
2018 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.7.2023г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 158,54 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2019 - 19.7.2022 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1,50 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сума по чл.79, ал.1 ЗЗД като възнаграждение за услуга
дялово разпределение за периода 5.3.2020 – 31.12.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците М. И. Н. с ЕГН *********
и К. И. Н.-П. с ЕГН ********** да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* разделно – по 1/2 от сумата от 64,39 лв.,
представляваща обезщетение за направените разноски по по заповедното
ч.гр.д. №40303/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК да плати на ответниците М. И. Н. с ЕГН ********* и К. И. Н.-П. с ЕГН
********** следните суми: 400,00 лв. за направените разноски по
настоящото дело и 64,39лв. - по заповедното ч.гр.д. №40303/22 г. на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5