№ 44
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601346 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по
искане на от А. А. Д., чрез защитника му адв. А., в която се излагат
твърдения, че при осъждането му по НОХД № 253/20г. на Районен съд – гр.
Видин, ВНОХД № 157/20г. на Окръжен съд – гр. Видин, неправилно е
приложен материалният закон, като действията на осъдения са възприети като
блудствени без да са налице основанията затова. Излага подробни
съображения в тази насока. Сочи още, че е налице явна несправедливост на
наложеното наказание, като е прието, че е налице висока степен на
обществена опасност на деянието. Поддържа, че дори и да се приеме, че става
въпрос за блудствени действия, същите следва да бъдат разглеждани като
такива с изключително нисък интензитет и малка продължителност. Поради
това моли за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на
Д. по повдигнатото обвинение. Алтернативно се моли, в случай че съдът
приеме че осъденият е осъществил състава на вмененото му престъпление, да
констатира, че наказанието е явно несправедливо и да намали размера му.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният
защитник на осъдения, адв. А., поддържа искането на изложените в него
подробни основания, като моли същото да бъде уважено. Поддържа
твърденията си за допуснато съществено нарушение на материалния закон,
като моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. да бъде
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Алтернативно пледира за
намаляване размера на наказанието.
Осъденият А. Д., редовно призован, се явява лично в съдебното
заседание и поддържа изложеното от своя защитник. Също така моли съда да
отчете обстоятелството, че той е единственият работещ в семейството му,
което гладува без неговата подкрепа. Моли за намаляване на присъдата.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура дава
заключение, че искането е неоснователно. Твърди, че материалният закон
правилно е приложен от страна на съдебните инстанции по същество, като не
са налице обстоятелства, които да доведат до извод, че наказателното
производство следва да бъде възобновено. Моли искането да не бъде
уважавано.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е частично основателно.
С присъда от 28.07.2020г., постановена по н. о. х. д. № 253/2020г.
на Районен съд – гр. Видин, подсъдимият А. А. Д. е признат за виновен по
2
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 149,
ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С решение от 19.10.2020г. на
Видински окръжен съд, постановено по ВНОХД № 157/20г., така
постановената присъда изменена, като размерът на наказанието е намален от
ОСЕМ на ШЕСТ години. В останалата част присъдата е потвърдена.
По доводите за допуснато неправилно приложение на
материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира за частично основателни
доводите, релевирани в искането, че съдебната инстанция по същество
неправилно е приложила материалния закон. С оглед пълнотата на
изложението, този съдебен състав следва да посочи, че не могат да бъдат
споделени доводите за несъставомерност на деянието, извършено от осъдения
Д.. Цялостната преценка на действията на Д., както възприетите като
съставомерни такива спрямо св. П., така и предхождащото му поведение,
водят до извода, че става въпрос за действия, целящи възбуждане и постигане
на полово удовлетворение спрямо лице, ненавършило 14 години. Няма как по
друг начин да бъдат квалифицирани действията, свързани с опипване на
пострадалата, разкопчаване на дрехата й. Още веднъж следва да се посочи, в
която насока следва да бъдат споделени съображенията на инстанциите по
същество, че за съставомерността на извършеното не е необходимо реалното
постигане на полово удовлетворение от страна на дееца, като е достатъчно
извършването на действия, които в принципен план водят към такова и са
годни в тази насока. Следователно, и този съдебен състав приема, че
поведението на осъдения Д. покрива признаците на престъпния състав по чл.
149 от НК, като ниската интензивност на блудствените действия следва да се
разглежда при индивидуализацията на наказанието, но не може да повлияе
върху принципната съставомерност на извършеното. Поради изложеното,
няма как да се приеме, че извършените от Д. действия не покриват състав на
престъпление, което би довело до оправдаването му.
3
Искането се явява основателно, що се отнася до адекватната правна
квалификация, която следва да бъде дадена на деянието на Д.. Срещу него има
повдигнато обвинение, респективно, той е осъден за деянието по чл.149, ал. 2
от НК, а именно, че за реализиране на блудствените действия е използвана
сила, състояща се в хващане на пострадалата за ръката и разкопчаване на
ципа й. Този съдебен състав намира, че деянието е несъставомерно по
посочената разпоредба от специалната част на НК. Преценявайки цялата
дейност на осъдения Д., се стига до извода, че възприетите като проява на
сила действия, по естеството си са част от действията, чрез които осъденият
се е стремял да възбуди и удовлетвори полово желание, а не такива,
предназначени да бъде сломена съпротивата на пострадалата. На първо място,
става въпрос за действия, които са осъществени след като Д. е бил насаме с
пострадалата и които действия по естеството си самостоятелно са годни по
смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК. Видно от материалите по делото, Д. по-скоро
е въвеждал пострадалата и нейната приятелка в заблуждение относно
действителните си намерения, като не е използвал сила или заплашване за да
ги мотивира да тръгнат с него и в последствие да влезнат в необитаемата
сграда. В тази насока следва да бъде съобразено, че св. М. първа е влезнала в
сградата с Д., след което е излезнала, без спрямо нея да бъдат извършвани
каквито и да било противоправни действия. На следващо място следва да
бъде посочено, че и пострадалата, след като е била заблудена да влезне в
сградата с осъдения и след като се е уплашила при извършените спрямо нея
действия, безпрепятствено я е напуснала и заедно с приятелката са избягали и
съобщили за случилото се. Ето защо, този съдебен състав приема, че
действията на подсъдимия, квалифицирани като съставомерни по смисъла на
чл. 149, ал. 2 от НК, по естеството си се включват в цялостната деятелност по
чл. 149, ал. 1 от НК и не са такива, които да сломят съпротивата на
пострадалата и да я мотивират да изтърпи извършените спрямо нея
блудствени действия. Следователно, с оглед некоректната правна
квалификация, производството по делото следва да бъде възобновено, като
подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото обвинение за осъществен
квалифициращ състав по смисъла на чл. 149, ал. 2 от НК. Доколкото това се
извършва в рамките на възприетата от съдилищата по същество фактическа
обстановка, оправдаването по този квалифициращ състав може да бъде
извършено с настоящото решение, без да е необходимо делото да се връща за
4
ново разглеждане в някоя от инстанциите по същество.
Съдът намира, че оправдаването на подсъдимия по един от
квалифициращите елементи и възприемането като адекватна правна
квалификация на деянието тази по чл. 149, ал. 3, вр. Ал. 1, вр. Чл.28, ал. 1 от
НК, няма като своя правна последица намаляването размера на наказанието,
което Д. следва да понесе за своята престъпна дейност. В този смисъл доводът
на защитата за явна несправедливост на наказанието се явява неоснователен и
не може да бъде споделен от съда. На първо място, следва да се посочи, че
извършената от настоящия състав преквалификация чрез отпадането на
квалификацията по чл. 149, ал. 2 от НК не води до осъществяване на по-леко
наказуем състав на престъплението. Това е така, тъй като наказанието по чл.
149, ал. 3 от НК е еднакво, независимо, дали същото е във връзка с ал. 2 или
ал. 1 от посочената разпоредба. Следователно, безспорната квалификация на
деянието като извършено при условията на повторност сама по себе си води
до същата наказуемост, независимо дали за извършване на блудствените
действия е употребена сила или не. Инстанциите по същество, особено след
намаляване на наказанието от страна на въззивната инстанция, са преценили
правилно наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, индивидуализирайки наказанието в размер близък до средния,
предвиден за деянието. Преценени са както ниската интензивност на
блудствените действия от една страна, така и обремененото съдебно минало
на осъдения, цялостната фактическа обстановка, свързана с участието на две
малолетни лица и действията на Д. по въвеждането им в заблуждение. Поради
това този съдебен състав приема, че наказанието, наложено на осъдения Д., а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ години, отразява
всички относими обстоятелства и ще изпълни целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК. Не са налице основанията за неговото
допълнително намаляване, като изложените от осъдения доводи от семеен и
хуманитарен характер не могат да бъдат противопоставени на високата
обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед обремененото му
съдебно минало.
Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да
5
приеме, че по делото се констатира неправилно приложение на материалния
закон, що се отнася до адекватната правна квалификация, поради което
производството по делото следва да бъде възобновено и А. Д. да бъде
оправдан по обвинението за осъществен състав по чл. 149, ал. 2 от НК. В
останалата си част искането за възобновяване на производството се явява
неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 157/2020 год. по описа на
Окръжен съд – Видин, като ОПРАВДАВА А. А. Д. по обвинението за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 2 от НК, че за осъществяване на
деянието е употребил сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането възобновяване на
наказателното производство в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6