Решение по дело №1021/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. В., срещу Решение № 279/05.07.2024 г. по АНД № 500/2024 г. на Районен съд–Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на „ПИМК“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - „ПИМК“ ООД, представлявано от управителя А. Й., в представен писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция за извършеното нарушение.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Прието е за установено от фактическа страна, че на 19.07.2021 г., в 15.39 часа, ППС влекач „Мерцедес Актрос“, рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „ПИМК“ ООД, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Собственикът на процесното ППС е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2 500 лв.

Районен съд-Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е приел, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени процесния акт съдът е приел, че е издаден в нарушение на съюзното право и по-конкретно с изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Постановеното решение е правилно, но със следните коригиращи мотиви:

Видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 19.07.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество на 11.03.2024 г. Съгласно редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е променил текста й, според който: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП към датата на нарушението предвижда: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Систематичното и сравнително тълкуване на цитираните разпоредби в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неприложимост на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Предвид късното връчване на издадения, в нарушение на закона - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш, АПИ е била длъжна да се съобрази с изискването на чл. 2, § 7 от Регламента, а именно: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Със ЗИД на ЗП обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с горепосочените изисквания на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, в случаите на частично или пълно недеклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство (чл. 10б, ал. 7 ЗП). Според чл. 10б, ал. 8 ЗП, в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. Безспорно е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е доставчик на услуга за пътно таксуване, но съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез електронната система на пътните такси, като определени длъжностни лица съставят и връчват АУАН и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в. Иначе казано, в прерогативите на АПИ е да образува или да не образува административнонаказателно производство, поради което е следвало да изпълни процедурата по чл. 2, § 7 от Регламента и едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Тази процедура, в хипотезата на заплащане на дължимата такса, има материалноправни последици – отпадане на административнонаказателната отговорност поради деквалифициране на деянието като нарушение.

Доколкото в ЗДвП липсва друга норма извън разпоредбата на чл. 179, ал. 3б, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Отмяната на ЕФ следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореният пред РС-Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски - в случая в размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което и възражението за прекомерност се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/05.07.2024 г. по АНД № 500/2024 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност Захаридево 43А, представлявано от А. И. Й., сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.