№ 499
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Емил Дечев
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100608310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С Присъда № 570/16.10.2024 г., постановена по НОХД № 17368/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, съдът е признал подсъдимия Р. С. С. за
виновен в това, че на 27.05.2023 г. около 23.57 часа, в гр. София ж.к
"Студенски град" на неосветена улица, водеща към бариера на входа на НСА, в
близост до бул. "СВ. Климент Охридски", като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, е извършил действия с цел да удовлетвори половото желание (със свалени
гащи е търкал половия си орган в тялото на пострадалата), без съвкупление,
по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст: Й. М.П., ЕГН
**********, чрез употреба на сила – захващане на ръцете и нанасяне на удари
по тялото, поради което и на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1,
т.3 от НК при условия на чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца.
Първоинстанционния съд на основание чл.69, във връзка с чл.66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия Р. С. С., ЕГН **********, с изпитателен срок от три
години
СРС на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Р. С. С.,
ЕГН ********** да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 2176,20 лв. по сметка на СДВР, както и направените
разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 400 лв. в полза на
1
държавата по сметка на Софийски районен съд.
Срещу така постановената присъда на Софийски районен съд е
постъпила въззивна жалба от адвокат Н. Б.-К., служебен защитник на
подсъдимия Р. С. С.. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е
необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални
нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане за
отмяната й и постановяване на друга присъда, с която подсъдимият бъде
признат за невиновен по предявеното му обвинение. Не се правят искания по
доказателствата.
В открито съдебно заседание проведено пред въззивния съд на
07.02.2025 г. подсъдимия Р. С. С., редовно уведомен се явява лично и с майка
си С. С.. Явява се служебния му защитник адв. Н. Б.-К., която поддържа
жалбата. Представя и педагогическата характеристика за подсъдимия от
новото училище, в което учи, приета като писмено доказателство от
настоящата инстанция. Прави искане за разпит в качеството на свидетел на
майката на подсъдимия, относно психическото му състояние и
обстоятелствата свързани с неговото задържане, на което тя е присъствала,
уважено от съда. В позиция по същество адвокат Б.-К. поддържа въззивната
жалба, като излага съображенията си за необоснованост, незаконосъобразност
и процесуални нарушения, допуснати в мотивите на СРС. Акцентира
подробно върху наличието на противоречия в показанията на св.П. като счита,
че същите не са анализирани от районния съд. В заключение поддържа, че
деянието не е извършено от подзащитният й, съответно че не е доказано.
Представителят на СГП, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че
съдът подробно е обсъдил аргументите, които защитата е изложила при
пледоарията си пред районния съд, като за всеки един от тях съдът е изложил
подробни мотиви относно достоверността им. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Наложеното
на подсъдимия наказание счита за справедливо и съобразено с личността на
дееца, степента на обществена опасност на деянието и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият С. поддържа позицията на защитника си и отрича да е
извършил деянието, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, IV- ти въззивен състав след като прецени
събраните по делото доказателства, изложени от страните и възраженията и
след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната: Подсъдимия Р. С. С. е родена на
2
18.02.2009 г. в гр. София, с постоянен адрес: гр. Берковица, област Монтана,
кв. “Раковица“, ул „*********, и с настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„Студентски град“ , ул. „ *********, български гражданин, със завършено
начално образование, понастоящем ученик в 7-ми клас в 55 СУ „ Петко
Каравелов“, гр. София, неженен, без деца, не работи, неосъждан, ЕГН
**********.
Към 27.05.2023г. подсъдимият е бил на 14 години и три месеца.
На 27.05.2023 г. около 23.54 часа свидетелката Й. М.П. се прибирала към
общежитие в блок 70 на Национална спортна академия /НСА/ в гр. София
ж.к "Студентски град", в стая от което живеела самостоятелно, като се
движила пеша по неосветена улица, водеща към бариера на входа на НСА, в
близост до бул. "Св. Климент Охридски". При движението си пеша св.П. си
пишела по „Вайбър” с близката си приятелка – св.Д. И.. На кръстовището,
образувано от бул.Свети Климент Охридски и неосветената уличка, водеща
към бариерата на задния вход на НСО св.П. се спряла, за да довърши
разговора си по „Вайбър”. В този момент към нея се приближил подсъдимият
С., когото св.П. възприела на разстояние около половин метър пред нея.
Когато го погледнала забелязала, че е със свалени гащи до над коляното, а
половия му орган стърчал. В този момент подсъдимият я обгърнал с двете си
ръце и започнал да търка половия си орган в предната част на тялото й, като с
ръце я притискал към себе си. Св. П. започнала да се бори с него, за да се
освободи от захвата му, като в един момент успяла да си освободи едната ръка
и започнала да го удря с юмрук. Подсъдимият С. също започнал да й нанася
удари с ръце по главата и по тялото й, като по време на тази размяна на удари
св.П. изритала с десния си крак подсъдимия в областта на коляното, в
резултат на което наранила дясното си ходило. Междувременно св.П. успяла
напълно да се освободи от захвата на подсъдимия и побягнала в посока
общежитието, в което живеела. По „Вайбър” в 23.58 часа написала на св.Д. И.,
че няма да й пише. Преминала през бариерата на НСА където нямало никой и
се качила в стаята си в общежитието. В този момент изпитала силна болка в
десния крак. Взела решение да потърси помощ и слязла пред общежитието,
където видяла група младежи, но те били в нетрезво състояние. Върнала се
обратно в стаята си и продължила да пише на с.И. по „Вайбър”, като я
уведомила за случилото си. Обадила се по телефона на свой приятел –
св.Й.Б.Г., на когото също разказала накратко за случилото се и за наранения си
крак. По негов съвет се обадила на телефон 112 в 01.42 часа. След
обаждането на св.П. до тел.112 за случилото се били уведомени полицейските
служители от 07 РУ-СДВР свидетелите Т.Х.А. и Б.С.К., на които чрез
дежурната част на 07 РУ е съобщено за нападната жена от неизвестен мъж,
намираща се в бл.70 на жк Студентски град. Полицейските служители
провели разговор със св.П. която им разказала че докато се прибирала към
общежитието си, към нея се доближило непознато лице от мъжки пол с
изваден от панталоните си полов орган, което я обгърнало с двете си ръце и
започнало да се търка в нея. Тя се съпротивлявала , нападателят й я удрял по
тялото с ръце, като вследствие на борбата с нападателят й е наранила десния
си крак, но успяла да се освободи и да избяга. Св.П. описала на полицейските
служители външния вид на нападателя си. Полицейските служители
извършили обход на района на нападението над св.П. при което видели в
3
близост временна постройка пригодена за живеене, а в нея открили
подсъдимият Р. С., заедно с майка му и баща му. Подсъдимият С. отговарял
изцяло на описанието на външния му вид, дадено от св.П. като по време на
разговора с полицейските служители изглеждал видимо притеснен и избягвал
да ги гледа в очите. Пред св.А. и К. подсъдимият споделил, че не знае какво му
е станало, когато е нападнал момичето, но съжалява за случилото се, както и
че момичето го е ритнало и се е борило с него. По разпореждане на дежурния
в 07 РУ-СДВР подсъдимият е отведен в полицейското управление, където е
задържан за 24 часа. За случилото се е започнато досъдебно производство за
престъпление по чл.150 ал.1 от НК, по което Р. С. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.150 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 от НК. В хода на
досъдебното производство и след проведен разпит на св.П. е извършено
разпознаване по фотоснимки, поради отказ на подсъдимият, със съгласието на
майка му, да участват в разпознаване на живо. По време на разпознаването
св.П. е посочила снимката с подсъдимият, като лицето, което на 27.052023г. я
е нападнало и извършило описаните действия спрямо нея. Св.П. предала в
хода на досъдебното производство разпечатка на комуникацията си по
„Вайбър” между нея и св.И..
Заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза, установява, че св.П. е получила
контузия на дясното ходило с лек оток и болезненост. Това травматично
увреждане, според вещото лице, е в резултат на твърди тъпи предмети, като е
възможно да се получи в условията на борба, каквито данни се съдържат в
досъдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел заключението на КСППЕ, извършена
по отношение на св.П. като обективна и компетентна, установяващо че
освидетелствуваната страда от Личностово разстройство – емоционално
нестабилна личност, Смесени разстройства на поведение и емоции, която
диагноза не повлиява възможността й правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Районният съд е кредитирал и заключението на КСППЕ, извършена по
отношение на подсъдимия, която го определя като лице, можещо да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка въззивния съд приема за установена
след анализ на събраните по делото от първата инстанция доказателства –
свидетелските показания, протокола за разпознаване, заключенията на
назначените експертизи.
Въззивният съд споделя изцяло възприетите от първата инстанция
фактически обстоятелства. В мотивите към присъдата подробно са посочени
установените обстоятелства, както и доказателствата, които ги установяват.
На същите е извършен пълен и верен доказателствен анализ.
Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Правилно са били
ценени показанията на свидетелите П. И., Б., К. и А.. Всеки един от тези
свидетели е дал информация за възприетото от него, като показанията им не
4
само не си противоречат, а и се допълват взаимно.
Не може да бъде възприета тезата на защитата, че постановената осъдителна
присъда почива единствено на показанията на свидетелката П. както и че
показанията й са противоречиви, относно действията й и времето на
извършване на деянието, които изводи защитата формира при съпоставянето
им с комуникацията по „вайбър” между св.П. и св.И.. Св.П. установява с
показанията си, че действията на подсъдимия спрямо нея са се осъществили за
много кратко време –„Всичко стана буквално за няколко секунди”, което
обяснява и периода от около 4 минути, в който няма комуникация между двете
свидетелки по „вайбър”. Показанията на св.П. относно действията на
подсъдимия се подкрепят последователно, във всяка една част, от показанията
на св.И., с която тя е споделила за случилото се, (че била нападната от
непознато лице от мъжки пол, със свалени гащи и изваден полов орган, което
я обхванало с ръце и започнало да се търка в нея), както и от показанията на
св. К. и св.А.. Описанието на лицето,
извършило описаните действия по отношение на св.П. дадено от нея
на полицейските служители, според показанията на св.А. и св.К. видимо
отговаряло на външния вид на подсъдимия.
Правилно районният съд е ценил тези доказателствени източници, които
не се опровергават и от приетите по делото експертизи.
Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с извършения анализ на
доказателсвената съвкупност от районния съд, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря и допълва.
Съгласно чл. 339, ал 2 от НПК въззивния състав в решението си дължи
отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и
на тези от съдебното заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Съгласно заключението на вещите лица по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство КСППЕ, освидетелстваната Й. М.П. не се
води на отчет към психиатрично заведение. Същата е диагностицирана с
Личностно разстройство – емоционална нестабилна личност, при която не се
повлияват базовите психични и свидетелски годности. Вещите лица приемат,
че при П. би могла да се обсъжда диагнозата: Смесени разстройства на
поведение и емоции, доколкото е за предпочитане при непълнолетни, в
каквато възраст е била освидетелстваната, при възникване на оплакванията й,
която диагноза също не повлиява на базовите психични и свидетелски
годности. Въз основа на тези данни, вещите лица извеждат категоричен извод,
че свидетелят П. е могла да се ориентира правилно във фактическата
обстановка, а нейното психично и психологично състояние не представлява
пречка за участието й в наказателното производство. Същата е в състояние
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях, както и да участва във всички фази на
наказателното производство. Поради това настоящият съд не споделя
възраженията на защитата и счита, че показанията на св.П. са годен източник
на доказателства и липсват основания същите да не бъдат кредитирани в
цялост.
5
При така установената фактическа обстановка първостепенния съд
законосъобразно и обосновано е заключил, че подсъдимият Р. С. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.150, ал. 1, във връзка с чл.63, ал 1, т.3 от НК - извършил блудствени
действия, чрез употреба на сила, спрямо лице навършило 14-годишна възраст,
доколкото се установиха всички обективни и субективни признаци от състава
му. Въззивният съд напълно споделя правния анализ на контролирания
относно осъществените признаци на престъпния състав от обективна и
субективна страна и не намира за необходимо да го повтаря. Неоснователно е
възражението на защитата, че това деяние не е доказано поради аргументите,
които вече бяха изложени в анализа на доказателствата. Съдът счита, че това
престъпление е доказано по несъмнен начин.
Районният съд правилно е преценил, че състава на престъплението е
осъществен от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, като
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи действията си, макар че е бил на 14 години и 3 месеца, т.е.
наскоро е станал непълнолетен. Деянието не е извършено, поради увлечение
или лекомислие, съгласно заключението на вещите лица по КСППЕ, поради
което правилно е приложена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Въззивният съдебен състав прецени, че наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца не е явно
несправедливо. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени времето и мястото на извършване на деянието, както и проявената
упоритост при извършването му. Настоящият съд обръща внимание, че тази
престъпна упоритост е била толкова голяма, че за да се освободи от захвата му
пострадалата е била принудена да употреби толкова голяма физическа сила,
че в резултат на това си е самопричинила лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. В съответствие с доказателствата по делото, като
смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало
на подсъдимия и добрите му характеристични данни, които са обосновали
определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
При този баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства правилно наказанието му е било определено към
средния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл. 150, ал. 1
НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и е преценено, че изтърпяването на същото
трябва да бъде отложено на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години.
Въззивният съдебен състав приема, че в конкретния случай правилно
наказанието е определено по реда на чл. 54 НК, като районният съд подробно
е обосновал липсата на доказателства, даващи основание за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК. Нито едно от двете смекчаващи
отговорността обстоятелства не може да се възприеме като изключително,
нито още по-малко да се приемат само две обстоятелства за многобройни.
6
Първата инстанция правилно е възложила в тежест на подсъдимия да
заплати направените по досъдебното производство разноски, както и тези в
съдебната фаза на процеса.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира непълнота на доказателствата, необоснованост или
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на
първоинстанционната присъда, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание на чл. 334, т. 6 във чл. 338
от НПК, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 570/16.10.2024 г. по НОХД № 17368/2023 г.
по описа на СРС, НО, 110-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7