Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125
гр. Горна Оряховица, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2255
по описа на ГОРС за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Кредитреформ
България“ ЕООД основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за
делото лице – кредитодател /“4финанс“ ЕООД – „Вивус“/ и ответника е сключен
договор за паричен заем № ********** / 28.08.2015г. по реда на чл.
6 от ЗПФУР. Посочва, че договорът бил сключен съгласно разпоредбите на чл. 3,
във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. На 28.08.2015 г.
на заемателя била отпусната сумата от 70 лв., на 22.09.2015 г.
допълнително сумата от 60 лв., на 25.09.2015 г. допълнително сумата от 70 лв.,
или общо сумата 200 лв. главница. Ответникът се
възползвал от правото си да удължи падежната дата, която последно е била
на 11. 11. 2015 г. Ищецът твърди, че на падежа ответникът не е погасил заемната
сума и изпадна в забава, поради което на основание т. 13. 3 от Общите условия
от 12.11.2015 г. започнал да начислява наказателна лихва, формираща се от
компонентите основен лихвен процент на БНБ от 10, 01 %. Сочи, че на
01.02.2018г. е сключил договор с „4финанс” ЕООД, с който остатъкът от вземането
по потребителския кредит му било прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Ищецът
изпратил до ответника чрез препоръчано писмо с обратна разписка уведомление за
цесията, което се върнало непотърсено.
Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 200 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото производство, включително и за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът К.Л.Т. *** не е подал отговор на исковата молба. Явява се в съдебно
заседание, където взема становище, че признава иска.
По делото с определение от
09.11.2018 г. е привлечено трето лице-помагач на страната на ищеца – „4финанс“
ЕООД гр. София. Същото не е депозирало писмен отговор.
С оглед направеното
от ответника признание на иска и предвид изложеното от процесуалния
представител на ищцовото дружество искане за постановяване на решение при
признание на иска, евентуално неприсъствено решение, съдът намира, че са налице
условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение по делото,
основаващо се на направеното от ответника признание на иска.
Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес
от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Ответникът заявяват,
че правното твърдение на ищцовото дружество, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което
от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред
съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и
непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то
съдът следва да го зачете. В този смисъл следва да постанови решението си.
По разноските:
Ищцовото дружество
е поискало присъждане на направените по делото разноски и е представило списък
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът намира, че следва да му
се присъди сумата 50 лв. държавна такса и сумата 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Л.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл. 240,
ал.1 и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
главница по Договор за кредит
№ ********** от 28.08.2015 г. сключен с "4 финанс" ЕООД, ЕИК: *********, което вземане е
било прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2018г. до
окончателно погасяване на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100
лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на страната на ищеца – дружество "4 финанс" ЕООД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка ***н за плащане: BG 13
STSA93000002432519 – „Банка
ДСК“ ЕАД.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от ГПК.