№ 944
гр. Варна, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI А СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита П. Димитрова
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора Т. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Маргарита П. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20253100601336 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят- обвиняем М. Д. Ж., явява се лично в режим на
водене от РД „Охрана“ гр. Варна и с адв. А. Ж. от ВАК, редовно назначен за
служебен защитник в хода на ДП и приет от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
Димитрова.
АДВ. Ж.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи на съдебния
състав и на секретаря.
ОБВ. Ж.: Съгласен съм с жалбата на служебния ми защитник. Нямам
искане за отвод на съдебния състав и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ : Жалбата е законосъобразно подадена, ще взема
отношение по същата по същество. Нямам искания за отводи.
1
АДВ. Ж.: Моля да приемете като доказателство по делото
представената с частната жалба документ вносна бележка за сумата от 200
лева. Същият е представен пред районния съд, но ми отказаха да го приемат.
Когато се срещнах в затвора по искане на моя доверител той ми посочи три
групи престъпления, според мен, като едно от тях беше, че е бил изнудван
баща му да изпрати на определен човек пари в затвора, в лавката и баща му е
пратил такива. Видно от този документ, той е пратен на 21.08.2025г. Аз съм
подал жалбата на 28.08.2025г., аз научих на 27.08., тоест вече са били
изпратени. Този човек разказва, че е бил принуден да изпрати 200 лева на един
човек от затвора. Не бих подал жалба за изменение на мярката за
неотклонение, защото според мен мярката беше адекватна и правилно взета.
Аз твърдя, че спрямо моя доверител в затвора се извършват престъпления, на
които никой не реагира, нито управата на затвора, нито прокуратурата, вече
девети ден. Твърдя, че е несъвместимо пребиваването му там, защото го
изнудват, описал съм това и в първата, и във втората жалба.
Съдът намира, че представеното доказателство следва да бъде прието
като допустимо и относимо към делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото представената
с частна жалба вносна бележка от 21.08.2025г. за сумата от 200 лева.
Страните заявиха, че нямат искания по доказателствата.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ж.: Моля да уважите частната жалба. Аз не бих обжалвал
мярката за неотклонение на доверителя ми, защото има всички основания тя
да бъде взета и тя да бъде най- тежката. Доверителят ми е в изпитателния срок
на друго извършено престъпление, което е наказано с лишаване от свобода от
4 месеца. Престъплението, което той е извършил, е тежко, така че мярката за
неотклонение е правилно взета и потвърдена от ВРС. Това, обаче, което ме
накара да депозирам жалбата е, че мярката за неотклонение в Затвора- Варна
/не зная защо е във варненския затвор, а не в следствения отдел/ не се
изпълнява съобразно ЕКПЧ и всеобщата Декларация за правата на човека,
2
които два документа нашето правителство е подписало и Народното събрание
е ратифицирало. Те са с ранг на закон и след като са с ранг на закон и
забраняват изтезанията и нечовешкото и унизителното отношение при
изпълнение на съответната принуда, считам, че тази мярка за неотклонение
следва да бъде отменена. Това е най- простото, което мога да артикулирам
пред вас. Бяха ми разказани три престъпления, които са извършени спрямо
доверителя ми- побой, насиняване по цялото тяло, които аз лично видях на
откритите части на тялото, това изнудване, което се доказа с бележката, която
приехте по делото. Баща му няма защо да изпраща 200 лева на човек от
Затвора- Варна и третото е това, че е принуден да извършва блудствени
действия. На 28-ми съм подал жалбата с тези оплаквания. Те са формулирани
точно така, както ви ги разказах. Днес е 05.09., няма реакция от
прокуратурата, няма реакция от затвора. Аз не мога да бъда съучастник в тези
извършване на тези престъпления. След като съм научил за тях аз съм длъжен
да ги представя пред органа, който считам, че може да вземе адекватно
решение за съдбата на доверителя ми оттук насетне, затова съм го направил.
Иначе, наясно съм, че правилно е взета мярка за неотклонение, но смятам, че
не се изпълнява съобразно закона. Това е пълен произвол. Част от нещата са
ставали в коридора на затвора, където е имало камери. Поне така той твърди.
Сега, какво ще се установи, не се знае. Той не ми посочва имена, защото ако
каже имена, всичко ще се случи в пъти повече. Това са ми единствените
мотиви да искам изменение на мярката. Няма реакция, преди да вляза в залата
погледнах за постановление за образуване, за проверка от страна на
прокуратурата, досъдебно производство няма и няма да има най-вероятно,
защото той е от малцинствата, защото няма кой да го защити. Аз съм му
служебен защитник, кой ще тръгне да рови. Той се интересува единствено от
наказанието, което ще му бъде наложено.
Моля да измените мярката в по- лека.
ОБВ. Ж.: В затвора съм се сблъскал с доста проблеми, като тормоз от
съкилийниците, карат ме да правя блудствени и сексуални действия, тормозен
съм най- вече. Случвало се е да искат примерно някакви други неща- подкупи,
принадлежности, да им купувам от лавка и тем- подобни места. Нямам
психически проблеми, но каквото и да стане, от ударите, където ме удрят по
коридора, имам някакви проблеми и не искаха да отида до рентген или нещо
подобно, защото имам и синини от това нещо.
3
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите определението на първоинстанционния съд, което считам за
правилно и законосъобразно. Визираните доводи са били наведени и на
първата инстанция, когато ВРС напълно законосъобразно е отказал да измени
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и то по простата причина, че
тези доводи по никакъв начин не представляват основание за изменение на
тази мярка. Те биха били основание за нещо друго- за някаква проверка или
досъдебно производство, като съответно нито действието, нито бездействието
на който и да е държавен орган може да бъде основание за изменение на
мярката за неотклонение. Предметът на настоящото дело е съвсем различен,
поради което моля да постановите определение, с което да потвърдите
определението на ВРС.
ОБВ. Ж.: Моля да ме преместите от този затвор или да ми определите
по- лека мярка за неотклонение, например „Домашен арест“. Искам да съм
при баща ми и сестричката ми, да помагам на баща ми, защото тя е малка.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, след като прецени материалите по делото,
изявленията на страните и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 65 от НПК, образувано по частна жалба от адв.
Ж., в качеството му на служебен защитник на обв. М. Ж. – обвиняем по ДП №
993/2025г. по описа на Първо РУ Варна.
С определение от 15.07.2025 г. по ЧНД № 2877/2025 г., Районен съд
Варна, 22 състав, по отношение на обвиняемия Ж. по досъдебно
производство № 993/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението на
Районен съд Варна е било обжалвано, потвърдено с определение на ВОС от
18.07.2025г. по ВЧНД № 1109/25г. На 27.08.2025г.
Чрез Районна прокуратура Варна от адв. Ж. е направено искане до РС-
Варна за изменение на взетата спрямо обвиняемия най-тежка мярка за
неотклонение със следващата по степен- а именно „Домашен арест“. Районен
съд Варна се е произнесъл по искането с протоколно определение № 4167 от
01.09.2025г. по ЧНД № 3464/2025г.
При производството по чл. 65 от НПК, при искане на обвиняемия по
4
досъдебно производство или неговия защитник, съдът преценява всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, включително
извършва преценка налице ли е все още обоснованото подозрение за
авторството на деянието. Обв. Ж. е привлечен в качеството обвиняем за
извършени престъпления по чл.198 ал.1 от НК и по чл.198 ал.3 от НК. ВРС е
изложил извод, че към момента няма просрочие нито по чл.234 от НПК, нито
по чл.63 ал.4 от НПК, срокът на задържане, предвид обема и естеството на
разследване, към момента се явява разумен. Срокът за задържането на обв.Ж.
към настоящия момент е под два месеца и се явява разумен и по смисъла на
чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
поради което не противоречи на целите на мерките по чл.57 на НПК. Относно
наличието на обосновано предположение, че обв. Ж. е извършил
престъпление по чл.198 ал.1 от НК и престъпление по чл.198 ал.3 от НК се
съдържат достатъчно доказателства в показанията на свидетелите, протоколи
за разпознаване на лица, назначените експертизи и други. За тези
престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет
години, а деянията, за които е бил обвинен са извършени в изпитателния срок
определен с присъда по НОХД №314/23г. на РС Провадия. ВРС, в
определението си от 01.09.2025г., правилно е счел, че и към настоящия
момент не са събрани нови доказателства по делото, които да разколебават
обоснованото подозрение относно съпричастността на обвиняемия Ж. в
извършване на престъпленията, за които му е повдигнато съответното
обвинение. Обсъждайки наличието на реална опасност обв. Ж. да се укрие или
да извърши ново престъпление, първостепенният съд правилно е счел, че и
към момента е налице реална опасност ако е на свобода обвиняемият да
извърши ново престъпление, този извод се подкрепя и от събраните
допълнително доказателства по делото. Съдът правилно е извършил
преценка, че не са налице обстоятелства, които да мотивират извод за
изменение на мярката в „Домашен арест“. Наличието на постоянен адрес не е
достатъчно основание да се приеме, че няма опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление. Видно от материалите по делото
обвиняемият е с постоянен адрес в с. Ново село, обл. Русе, като не живее на
адреса си. Първостепенният съд мотивирано се е произнесъл по всички
наведени твърдения в искането от защитника, като настоящата инстанция
споделя тези мотиви. В материалите по делото не се съдържат доказателства
5
обв. Ж. да не може да търпи наложената му мярка за неотклонение в
арестните помещения, а съгласно уреденото от ЗИНЗС и Наредба №2 за
медицинското обслужване на „Местата за лишаване от свобода” са дадени
достатъчни възможности да бъде провеждано задължително лечение в
здравно заведение в „Местата за лишаване от свобода” и в други здравни
заведения при спазване на необходимите изисквания в случай на
необходимост. Наведените в искането за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ оплаквания,
следва да бъдат насочени към компетентните органи, в т.ч. и към
наблюдаващия по делото прокурор, за извършване на проверка по тях, като
съдът в производството по чл. 65 от НПК не може да решава въпросите
свързани с тези твърдения.
Правилно районният съд е оставил без уважение искането на
обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение задържане под
стража в по-лека, в този смисъл не може да бъде споделена тезата в жалбата,
че една по-лека мярка за неотклонение в конкретния случай би била
подходяща с оглед на целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК. При
положение, че е направен извод за продължаващо съществуване на
основанията съдържащи се в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане
респ. за продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение,
очевидно е, че не са налице предпоставки за определяне на по-лека вкл.
претендираната от защитата мярка за неотклонение "Домашен арест".
Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на вида на
взетата спрямо обв. Ж. мярка за процесуална принуда, изводът е, че
настоящата мярка за неотклонение "Задържане под стража" е постановена при
стриктно съблюдаване на регламентираните в чл. 63, ал. 1 от
НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл. 57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок.
Както вече беше посочено по-горе, към настоящия момент срокът на
задържане на обвиняемия е разумен, доколкото обвиняемият е задържан преди
по-малко от два месеца и през този период разследващите органи не са
бездействали - извършени са редица действия по разследването, приобщени са
писмени доказателства и са изготвени съдебни експертизи. Това
законосъобразно е мотивирало районния съд да определи на обвиняемия и
6
неговия защитник срок от два месеца, в който ново искане за изменение на
мярката за неотклонение е недопустимо.
С оглед изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че ВРС в своето
произнасяне правилно е мотивирал извод, че не са налице нови обстоятелства,
които да променят доводите за наличие на предпоставките за вземане,
респективно продължаване на взетата мярка за неотклонение. Предвид
изложеното съдът счита, че мярката за неотклонение „Задържане под стража"
спрямо обвиняемия М. Д. Ж. се явява законосъобразна и целесъобразна, и
съответства на мерките за неотклонение визирани в чл.57 от НПК. Поради
изложените съображения частната жалба на защитника на обвиняемия се
явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без
уважение. Определението на ВРС е правилно, законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал.8 и ал.9 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4167/01.09.2025г. по ЧНД № 3464 по
описа за 2025 година на Районен съд Варна, 29 наказателен състав, с което е
оставено без уважение искането на обв. М. Д. Ж. за изменение на
постановената спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на проверка.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
10:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7