№ 233
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000289 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „НИК-СОТ
ГРУП" ООД, със седалище гр.Варна срещу решение №89/03.03.2025 г. постановено по т. д.
№ 409/2024 г., по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът на осн. чл.517, ал.4, вр.
ал.3 ГПК е прекратил “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна правно организационна форма
ЕООД/, ЕИК *********, представлявано от А.Б.Б..
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е отчел преобразуването на ответното
дружество от ЕООД в ООД (вписано в ТР под № 20240913120557 при АВп), в резултат на
което не е осъществен фактическия състав обуславящ допустимостта на конститутивния иск
за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност. Излагат се оплаквания
за пропуск на съда да се произнесе по стореното от страната възражение за недобросъвестно
упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като наложеният запор
върху притежаваните от длъжника по изпълнителното дело дялове, респ. прекратяването на
това дружество, няма да доведат до удовлетворяване на взискателя. Моли съда да отмени
решението и постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение,
а решението да потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ********* eвзискател по изп.д.№20248920400198 по описа на ЧСИ с рег.№892, за
заплащане на сумата от 1 193 790.81 лева – главница, ведно със законната лихва от
02.02.2022 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 78 238.05 лева, както и че
един от длъжниците по делото е А.Б.Б..
Не се спори, а и се установява от справка в Търговския регистър по партидата на
ответника, че с вписване рег.№20240401134223/01.04.2024 г. е вписан запор върху всички
дружествени дялове от капитала на „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД с едноличен собственик -
длъжника е А.Б.Б..
Установява се също така, че с Постановление №24496/25.07.2024 г., частният съдебен
изпълнител Х.Г. е овластил взискателя по изпълнителното дело „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД да предяви иск пред Окръжен съд - Варна за прекратяването на ответното дружество
„НИК-СОТ ГРУП" ЕООД.
Видно от вписванията по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, след
завеждане на настоящия иск в резултат на вписване с рег.№20240913120557/13.09.2024 г. е
настъпила промяна в правноорганизационната му форма от ЕООД в ООД, като е вписано
увеличаване на капитала, чрез приемане на нов съдружник.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство ССчЕ, се установява, че непогасеният остатък от вземането на взискателя по
изпълнително дело №20248920400198 по описа на ЧСИ с рег. №892, е в общ размер от 3 296
024.44 лв.
Предмет на предявения по реда на чл.517, ал.4 от ГПК иск е за прекратяване на
търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието
на висящо изпълнително производство, по което ищеца има качеството на взискател, а
търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило
изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното
производство стойност на дружествения му дял /в този см. Решение № 60/10.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., Решение № 146/7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г.,
I т. о./.
Съобразно разпоредбата на чл.517 ал.4 от ГПК, в случай, че принудителното
изпълнение е насочено върху всички дялове на длъжника в ЕООД, искът може да бъде
предявен и без спазването на изискването за връчване от страна на съдебния изпълнител на
дружеството на изявление на взискателя в изпълнителното производството за прекратяване
участието на длъжника в дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице
всички предпоставки за допустимост на предявения иск.
Въззиваемото дружество е кредитор на физическото лице - едноличен собственик на
ЕООД, наложен е запор на 01.04.2024 г., върху дружествените дялове на длъжника,
взискателят е овластен с постановление от 25.07.2024 г. от съдебния изпълнител за
предявяването на иска, длъжникът А.Б., не е погасил задължението си към взискателя и
същият притежава дружествени дялове в „НИК-СОТ ГРУП" ЕООД.
Представените доказателства, за осъществяване на фактическия състав, предвиден в
разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК към датата на образуване на исковото производство,
обуславят допустимостта на предявената конститутивна претенция. В този смисъл
неоснователни са възраженията във връзка с допустимостта на производството, поради
липса на активни действия от страна на въззивника, тъй като не само извършването на
определени действия, препятстващи изпълнението, но и бездейстието от страна на
дружеството, довело до неудовлетворяване на вземането на кредитора със стойността на
дела на длъжника, води до осуетяване на изпълнението.
Настъпилата след завеждане на исковата молба промяна в правно организационната
форма на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения му
2
капитал от нов съдружник, не представлява процесуална пречка за разглеждането на иска.
Последното обстоятелство не влияе върху съществуването на предвидените в закона
абсолютни положителни процесуални предпоставки /висящо изпълнително производство, с
взискател ищеца и трето задължено лице-ответното дружество/, които са идентични с тези за
иска по чл.517, ал.3 от ГПК.
Това е така защото не се касае за различен правен субект на страната на ответника,
като не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска с правно
основание чл.517, ал.4 от ГПК. Факта, че няма наложен запор върху всички дружествени
дялове, е ирелевантен за допустимостта на иска, тъй като няма правно основание за това,
доколкото новият съдружник не е длъжник на взискателя - ищец. Известяването на
новоприетия съдружник за изявлението на взискателя за прекратяване участието на
съдружника-длъжник, което е нужно за завеждане на иска по чл.517, ал.3 от ГПК, в
хипотезата на последваща предявяването на иска по чл.517, ал.4 от ГПК промяната в
правно-организационната форма на ответното дружество, не представлява съобразим факт,
възникващ в хода на съдебното производство, съответно рефлектиращ такъв върху
допустимостта на иска, така както е бил заведен.
Промяната в правноорганизационната форма на ответното дружество не съставлява
пречка за разглеждане на иска, тъй като предпоставките за допустимостта на иска следва да
се преценяват към момента на предявяването му и в съответствие с обстоятелствата,
обуславящи основанието на претенцията, заявени с исковата молба и поддържани от ищеца.
Въпросната промяна е обстоятелство, което е от знание единствено за актуалната
индивидуализация на ответника в решението по делото, без да променя основанието,
петитума на иска или страна по спора.
Правните последици от упражняване на самостоятелното потестативно право на
взискателя са свързани с удовлетворяване на кредиторите от ликвидационния дял на
длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез
предаване от ликвидатора на съдебния изпълнител на стойността на ликвидационния дял.
Съответно предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на
кредитора - ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското
дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ.
Съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на
разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че
вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от
трето лице /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение
№ 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./. В хипотезата, разглеждана от
настоящата съдебна инстанция, не е налице нито една от тези алтернативно посочени
предпоставки.
Предвид обстоятелството, че цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворяване на кредитора, ирелевантни и неоснователни се явяват доводите на
въззивника, че насочването на изпълнението към имущество на ответника няма да доведе до
удовлетворяване на взискателя.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че от една страна са налице всички абсолютни
положителни процесуални и материални предпоставки за предявяване, респективно за
уважаване на иска, в хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК и от друга страна, че не са налице
отрицателните условия, които да обусловят отхвърляне на иска за прекратяване на ответното
дружество, доколкото няма данни в хода на настоящото производство, дружеството да е
изплатило на взискателя, припадащата се на съдружника част от имуществото, или че
вземането е погасено от длъжника или от трето лице.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
3
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89/03.03.2025 г. постановено по т. д. № 409/2024 г., по
описа на Варненския окръжен съд, с което съдът на осн. чл.517, ал.4, вр. ал.3 ГПК е
прекратил “НИК-СОТ Груп“ ООД /с предходна правно организационна форма ЕООД/, ЕИК
*********, представлявано от А.Б.Б..
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4