№ 79
гр. Кубрат, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В чрез
юрк. И. Т. твърди, че има установени облигационни отношения с ответника Ю. Н. Ю.
по силата на Договор за потребителски кредит № 40017841793/07.06.2023 г., сключен
между дружеството заявител, в качеството на кредитор, и ответникът в качеството на
клиент – заемател. В изпълнение на цитирания договор му е дадена в заем сумата
800.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 18 месеца, чрез
18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 59.51 лева, при погасителен план:
01.07.2023 г. – първа погасителна вноска, до 01.12.2024 г. – последна погасително
вноска; при ГПР 48.51 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума,
дължима от заемателя – 1 071.05 лева, както и по избрани и закупени пакети от
допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати сумата 320.00 лева за
първия и 480.00 лева за втория, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на
44.45 лева; като общия размер на вноската е 103.96 лева.
Ищецът твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, а заемателя не
е направил плащане на нито една от погасителните вноски по договора.
На 03.07.2024 г. дружеството изпратило уведомление до ответника, че
вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо и тъй като
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погаси заетата сума, е подал
1
Заявление вх. № 3664/30.10.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, образувано в ч. гр. д. № 790/2024 г. по описа на РС –
Кубрат. С Разпореждане № 1524/31.10.2024 г. заповедният съд е разпоредил издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 800.00 лева
– главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване
на заявлението – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, съставляващо неплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 40017841793/07.06.2023 г., както и
по съразмерност направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 лева,
и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева.
С цитираното разпореждане е отхвърлил заявлението и отказал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 243.46 лева –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; 320.00
лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 480.00 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 лева –
неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
16.07.2023 г.; 400.00 лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 05.10.2023 г.; 198.70
лева – лихва за забава за периода 02.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в
забава, до 03.07.2024 г., дата на предсрочна изискуемост; 82.40 лева – лихва за забава
за периода 03.07.2024 г. дата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., като е приел,
че искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите
нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Ищецът като твърди, че в качеството на кредитор е изправна страна по
цитирания договор, а ответника в качеството на длъжник не е върнал в договорените
срокове заетата сума, моли съда да постанови решение, с което да осъди Ю. Н. Ю. да
му заплати сумите: 243.46 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода
01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; 320.00 лева – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги Фаст; 480.00 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги Флекси; 198.70 лева – лихва за забава за периода 02.07.2023 г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. - дата на предсрочна изискуемост;
82.40 лева – лихва за забава за периода 03.07.2024 г. дата на предсрочна изискуемост
до 29.10.2024 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендират разноски по делото.
В настоящето производство ищецът отказва да търси претендираните с
подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.08.2022 г. и неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на
19.10.2022 г., поради липса на материален интерес.
2
Ответникът Ю. Н. Ю. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131
от ГПК не е депозирал отговор на същата, не е изразил становище по исковите
претенции, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 07.06.2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в качеството на
кредитор, и длъжника Ю. Н. Ю., в качеството на клиент-заемател, е сключен Договор
за потребителски кредит № 40017841793 със срок на погасяване 18 месеца и размер на
главницата 800 лв., която те са се задължили да върнат на заемодателя в срок от 18
месеца, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 59.51 лева, при
погасителен план: 01.07.2023 г. – първа погасителна вноска, до 01.12.2024 г. – последна
погасително вноска; при ГПР 48.51 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и
обща сума, дължима от заемателя – 1 071.05 лева, както и по избрани и закупени
пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати и сумата 320.00
лева за първия и 480.00 лева за втория, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в
размер на 44.45 лева; като общия размер на вноската е 103.96 лева.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същото за
предсрочно изискуемо на 03.07.2024 г., за което ответника е уведомен чрез
уведомително писмо на посочения от него адрес, а на 30.10.2024 г. е депозирал
заявление, с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, като по ч.
гр. д. № 790/2024 г. РС – Кубрат е отказал издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми поради вероятно наличие
на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен
срок да предяви осъдителен иск за вземането си. В срок ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД е депозирал искова молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и
ответника, като клиент, е възникнало облигационно правоотношение, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 40017841793 от 07.06.2023
г. по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е
задължил да го върне, съгласно погасителния план към договора на 18 месечни вноски
и поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същото за
предсрочно изискуемо на 03.07.2024 г. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни
услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Предявените осъдителни искове са за задължението за заплащане на договорно
възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, лихва за
забава, законна лихва, дължима от 03.07.2024 г. до 29.10.2024 г., ведно със законна
3
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Същите са
допустими, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е
отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК са предявени
настоящите осъдителни искове за вземанията.
В случая по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са
изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит
и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК –изначална недействителност на договора
за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За
недействителността съдът следи и служебно и в случай, че констатира такава се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При
тази недействителност обаче отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, може да бъде изведен извод, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
4
сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, направени и
пряко свързани с кредита.
В процесния договор кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности ГПР по кредита и годишния лихвен процент. В т. 5.2. от Общите условия е
дадена обща формулировка относно първоначалното изчисление на ГПР по договора.
Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР — кои компоненти
точно са включени в него и как е формиран посочения в договора ГПР от 48.51 %.
Като е предвидено първоначално изчисление на ГПР, не става ясно какво се има
предвид и предполага ли се и последващо изчисление. Така кредитополучателят не би
могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъм,
по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК.
Освен това съдът намира, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР не са
включени възнагражденията по закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 от ЗПК реквизити на договора за кредит, води
до недействителност на същия. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и поради това не е в състояние да породи правните последици, присъщи за
този тип договори.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, но не и
лихва или други разходи по кредита.
С оглед на това съдът счита, че ответникът не дължи и претендираните
възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси, както и договорно
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от
описанието на тези услуги в т. 15. от Общите условия, следва извод, че уговорените
услуги касаят усвояването на кредита и неговото управление– услугата Фаст
предвижда приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит, а услугата Флекси – промяна на погасителния план от страна на клиента,
отлагане на погасителни вноски. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане
на подобни услуги, е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като
5
противоречаща на императивна правна норма. С уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги на практика се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход
по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите.
По изложените съображения съдът намира, че горните доводи са достатъчни, за
да се приеме наличие на неравноправни клаузи и недействителност на договора,
поради което така предявените обективно съединени искове следва да бъдат
отхвърлени.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, с управители ** чрез пълномощник юрк. И. Т. срещу Ю. Н. Ю., ЕГН
**********, с пост./наст. адрес **, осъдителни искове с право основание чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК, за заплащане на парично задължение представляващо договорно
възнаграждение в размер на 243.46 лева, дължимо за периода от 02.07.2023 г. до
03.07.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст в размер на 320.00 лева, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 480.00 лева, лихва за забава в размер на 198.70 лева начислена за
периода от 02.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. –
дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 82.40 лева, дължима от
03.07.2023 г. до 29.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението –30.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд — Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6