№ 57
гр. Асеновград , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4317237 на ОДМВР Пловдив на СТ. Д. Т. ЕГН: **********
– като законен представител на *** ЕООД , с постоянен адрес: *** на основание чл. 189
ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал С.Т. и е депозирала жалба срещу него пред
съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата
и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Т., се излага становище за неправилност и
незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му,
както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител,
но чрез пълномощника си –юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено
становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа
1
обстановка:
На 26.12.2020 г., в 09.07 часа, в Община Садово, на главен път І-8 в зоната на км.
251+600, посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, било фиксирано
нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-1М № 566, монтирано в
служебен автомобил. В контролирания участък действало ограничение на скоростта 60
км./ч., въведена с пътен знак В-26. В 09.07 часа системата заснела товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 516 ЦДИ" с рег. № РВ 5359 ТС, да се движи със скорост от 78 км/ч.
при разрешената за участъка 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш
срещу СТ. Д. Т., в качеството му на законен представител на юридическото лице „***“
ЕООД, което е собственик на автомобила, за нарушение на чл.21 ал.2 , вр. с ал.1 от ЗДвП, с
който на основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба
в размер на 50 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за
отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, описаният в него товарен автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е
извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за
видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка,
което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно
в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се
налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение,
а именно 81 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 78 км/час,
която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази
връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото
превишение.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност.
Електронният фиш е издаден срещу СТ. Д. Т.. Видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано на „***“
ЕООД, чийто управител и законен представител е именно жалбоподателят Т.. Съгласно
нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП: Когато нарушението е извършено при управление на
2
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В това отношение е
спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188
ал.2 от ЗДвП, т.е. на законния представител на юридическото лице собственик на
автомобила, какъвто е жалбоподателят Т., като управител на юридическото лице. Същият е
можел, ако е имал основание да посочи с декларацията лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Същият обаче не се е възползвал от
процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и
авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно
съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното
нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за нарушения,
за които е предвидена глоба до 50 лева не било допустимо да се издава електронен фиш, тъй
като действала забрана по чл. 39 ал.4 от ЗАНН откъдето се аргументира и тезата, че е налице
съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото е резултат
на погрешно интерпретиране на смисъла и съдържанието на посочената разпоредба. Същата
не е императивна, а диспозитивна и на практика допълнително регламентира възможността
за санкциониране на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, като въвежда
възможност на овластените контролни органи да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. В случая от една страна не се касае за
„маловажен случай“ на административно нарушение, а за типичен случай на нарушение от
съответния вид, освен това необжалваемия минимум посочен в препратката по ал. 2 е 10 лв.,
а не 50 лв. В аспекта на предвидените санкциите за нарушенията за скорост предвидени в
чл. 183 от ЗДвП, където по принцип най-ниското наказание е глоба в размер на 20 лв., то е
очевидно, че волята на законодателя е била по принцип нарушенията за скорост установени
с технически средства да се санкционират по процедурата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.
Съотнесено към конкретния случай правилно е приложено горното правило, като за
констатираното нарушение е издаден именно електронен фиш.
Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4
от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното
й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за
законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш съдържа
предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е
дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал от техническо средство,както и от събраните и проверени
по делото писмените доказателства,включително и от приетата по делото по надлежния
процесуален ред справка ОПУ-Пловдив със приложена скица на вертикалната пътна
сигнализация. Видно от представеното копие от протокол за проверка, техническото
средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за
използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо
прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило
нарушението,защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в
случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.
По отношение на наложената глоба в размер 50 лв. съдът намира, че АНО правилно е
посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182 ал.2 т.2 от ЗДвП, към която
правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта
извън населено място от 11 до 20 km/h – в абсолютно определен размер от 50 лв. Като е
наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед
изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят само на
въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира,
че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева, което е в средния размер на
предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала от
4
юрисконсулт, който е представил писмено становище, а делото е със средна сложност за
съответната категория дела. За коректност следва да се каже, че при същите условия
жалбоподателят претендира разноски в размер на 300 лв.
Поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4317237 на ОДМВР Пловдив на СТ. Д. Т.
ЕГН: ********** – като законен представител на „***“ ЕООД , с постоянен адрес: *** на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТ. Д. Т. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5