№ 1059
гр. Стара Загора, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530103416 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 327 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът * * твърди в исковата си молба, че на 09.03.2020г. в качеството си на
продавач, сключил Рамков договор за търговска продажба, по силата на който се задължил да
доставя на купувача-ответник * и да му прехвърля правото на собственост върху следните
стоки - автомобилни гуми - нови (***; руски гуми “Kama”, китайски гуми и регенерирани
гуми по технология на *** и др.), джанти, автомобилни аксесоари, други материали и
консумативи, както и да извършва услуги в центровете за гуми. Срокът на договора бил
определен на 1 (една) година, като съгласно чл.2.2. от същия, страните се съгласяват
действието на договора да се продължава автоматично, ако до изтичането на срока никоя от
страните не уведоми писмено другата страна, че не желае действието на договора да бъде
продължено.
Съгласно чл. 6.2. от договора, физическото лице - ответникът * се задължил
солидарно с дружеството-купувач да отговаря пред Продавача за изпълнението на всички
задължения спрямо него, произтичащи от процесния договор, в т.ч. заплащането на
дължимата цена, а така също и неустойки по договора, при възникване на основание за
заплащане.
В изпълнение на постигнатите писмени договорености, ищецът * извършил услуги
по монтаж, демонтаж и баланс на гуми и прехвърлил на ответника-юридическо лице
собствеността върху автомобилни гуми и консумативи в общ размер на 9736,80 лева, от
1
които неизплатени 7821,80 лева, за което са издадени фактури, както следва: Данъчна
фактура *. на обща стойност 2708,00лв. с ДДС, по която са извършени частични плащания в
размер на 1915,00 лв., като неизплатения остатък към момента на подаване на заявлението
възлиза на 793,00лв.; Данъчна фактура № **********/23.11.2023г. на обща стойност от
797,00лв. - изцяло незаплатена; Данъчна фактура № **********/29.04.2024г. на обща
стойност от 817,40лв. - изцяло незаплатена; Данъчна фактура № **********/28.05.2024г. на
обща стойност от 1266,00лв. – изцяло незаплатена; Данъчна фактура №
**********/03.06.2024г. на обща стойност от 627,00лв. - изцяло незаплатена; Данъчна
фактура № **********/05.06.2024г. на обща стойност от 627,00лв. - изцяло незаплатена;
Данъчна фактура № **********/05.06.2024г. на обща стойност от 627,00лв. - изцяло
незаплатена; Данъчна фактура № **********/02.07.2024г. на обща стойност от 761,40лв. -
изцяло незаплатена; Данъчна фактура № **********/24.07.2024г. на обща стойност от
1004,00лв. - изцяло незаплатена; и Данъчна фактура № **********/19.08.2024г. на обща
стойност от 502,00лв. - изцяло незаплатена. Въпреки, че ищецът изпълнил задължението си
по договора и прехвърлил собствеността върху стоките предмет на продажбата и извършил
услугите посочени във фактурите, нито купувачът, нито солидарния длъжник са заплатили
пълната им стойност. От страна на ответника-юридическо лице са извършени частични
плащания, с които е намалено задължението по най-старата фактура с 1915,00 лв., като
неизплатения остатък по нея към момента на подаване на заявлението възлиза на 793,00лв.
Останалите фактури са изцяло незаплатени.
Ищецът счита, че на основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат лихва от датата
следваща падежа на последната фактура - 20.11.2024г. до 21.02.2025г. в размер на 370,18лв.,
както и законна лихва от 10.03.2025г. /датата на заявлението по чл.410 ГПК в СРС/ до
окончателното изплащане на вземането.
Поради забавата за плащане, продължила повече от една година, ищецът подал пред
Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. По образуваното ч.гр.дело № 20251110114064 по описа на Софийски районен съд е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №8459/22.03.2025г., по силата на
която е разпоредено длъжникът * и длъжникът * да заплатят солидарно на заявителя *
сумата 7 821,80 лева, представляваща главница за неизплатена цена по договор за търговска
продажба на автомобилни гуми от 09.03.2020г. и извършени услуги по монтаж, демонтаж и
баланс на гуми, за което са издадени 10 бр. фактури (описани по-горе), ведно със законна
лихва за от 10.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата 370,18 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 20.10.2024 г. до 21.02.2025г. върху цялото вземане, както и
държавна такса в размер на 163,84 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лева - определено от съда при съобразяване Правото на ЕС, правната и фактическа сложност
на делото, извършените процесуални действия и изключване на възможността адвокатското
възнаграждение да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК са депозирани възражения от длъжниците, поради което с разпореждане
№ 119284/29.07.2025г. съдът е указал на заявителя-ищец, че на основание чл. 415, ал. 1 и 4
2
ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед на това за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на длъжника * и длъжника *, че дължат
солидарно на ищеца *, сумата 7 821,80 лева, представляваща главница за неизплатена цена
по договор за търговска продажба на автомобилни гуми от 09.03.2020г., и извършени услуги
по монтаж, демонтаж и баланс на гуми, за което са издадени фактури, както следва: данъчна
фактура № **********/17.11.2023 г. на обща стойност 2708,00 лв. с ДДС, по която са
извършени частични плащания в размер на 1 915,00 лв., като неизплатения остатък към
момента на подаване на заявлението възлиза на 793,00 лв.; данъчна фактура №
**********/23.11.2023 г. на обща стойност от 797,00 лв. - изцяло незаплатена; данъчна
фактура № **********/29.04.2024 г. на обща стойност от 817,40лв. - изцяло незаплатена;
данъчна фактура № **********/28.05.2024 г. на обща стойност от 1266,00 лв. - изцяло
незаплатена; данъчна фактура № **********/03.06.2024 г. на обща стойност от 627,00 лв.
изцяло незаплатена; данъчна фактура № **********/05.06.2024 г. на обща стойност от
627,00 лв. - изцяло незаплатена; данъчна фактура № **********/05.06.2024г. на обща
стойност от 627,00 лв. - изцяло незаплатена; данъчна фактура № **********/02.07.2024 г. на
обща стойност от 761,40 лв. - изцяло незаплатена; данъчна фактура №
**********/24.07.2024 г. на обща стойност от 1004,00лв. - изцяло незаплатена; и данъчна
фактура № **********/19.08.2024 г. на обща стойност от 502,00лв. - изцяло незаплатена,
ведно със законна лихва от 10.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 370,18 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 20.10.2024г. до 21.02.2025г. върху цялото
вземане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с №8459/22.03.2025г. по ч.гр.дело №20251110114064 по описа на Софийски районен
съд за 2025г. Претендира направените в заповедното и исковото производства разноски.
Ответниците * и * не представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не вземат
становище по исковата молба, не ангажират доказателства, не се явяват в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на ответниците
са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
От представените заповед за изпълнение на парично задължение, разпореждане и
съобщение по ч.гр.дело *. по описа на РС София се установява, че на основание чл.411 ал.3
ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът * и
длъжникът * да заплатят солидарно на заявителя * сумата 7 821,80 лева, представляваща
главница за неизплатена цена по договор за търговска продажба на автомобилни гуми от
09.03.2020г. и извършени услуги по монтаж, демонтаж и баланс на гуми, за което са
3
издадени 10 бр. фактури (описани в заповедта), ведно със законна лихва за от 10.03.2025г. до
изплащане на вземането, сумата 370,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от
20.10.2024 г. до 21.02.2025г. върху цялото вземане, както и държавна такса в размер на
163,84 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. В срока по чл.414 ал.2
ГПК, ответниците са възразили, че не дължат вземането по издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни. Налице е хипотезата на
чл.318 от ТЗ. По делото са представени договор за търговска продажба от 09.03.2020г.,
Справка по сметка 411-клиенти; 10 бр. Фактури - Фактура *.; Фактура *; Фактура *.;
Фактура *; Фактура *; Фактура *.; Фактура №**********/05.06.2024г.; Фактура
№**********/02.07.2024г.; Фактура №**********/24.07.2024г.; Фактура
№**********/19.08.2024г. и 5 бр. банкови извлечения за извършени частични плащания, от
които се установява наличието на търговски взаимоотношения между страните с предмет
продажба на автомобилни гуми, джанти, автомобилни аксесоари и др., както и извършване
на услуги в центровете за гуми. Установява се, че в периода м.11.2023г. до м.08.2024г.
ищецът е продал стоки и извършил услуги на обща стойност 9736,80 лв., за което са
издадени 10 бр. фактури (описани по-горе). Ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за търговска продажба. Ответникът е изпълнил частично задължението си за
заплащане на цената, като неизплатената част възлиза на 7821,80 лв. От горното се налага
извода, че иска за установяване вземането за главница се явяват основателен.
С оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и обективно
съединения иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в плащането на главницата.
Предвид доказателствата по делото, както и предвид обстоятелството, че не е необходима
покана за доброволно изпълнение, поради характера на сделките по чл.318 ТЗ, то съдът
намира, че този обективно съединен иск се явява основателен и доказан в предявения
размер.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 1486,44 лв. /186,44 лв.
ДТ и 1300 лв. адвокатско възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 363,84лв. /163,84
лв. ДТ и 200 лв. адвокатско възнаграждение/ следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *, *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя * и *, ЕГН **********, с адрес: * че същите
дължат солидарно на *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от *, сумата
7821,80 лева, представляваща главница за неизплатена цена по договор за търговска
продажба на автомобилни гуми от 09.03.2020г. и извършени услуги по монтаж, демонтаж и
баланс на гуми, за което са издадени 10 бр. фактури (данъчна фактура *. на обща стойност
2708,00 лв. с ДДС, с неизплатен остатък 793,00 лв.; данъчна фактура * за 797,00 лв.; данъчна
фактура *. за 817,40лв.; данъчна фактура * за 1266,00 лв.; данъчна фактура * за 627,00 лв.;
данъчна фактура *. за 627,00 лв.; данъчна фактура №**********/05.06.2024г. за 627,00 лв.;
данъчна фактура №**********/02.07.2024г. за 761,40 лв.; данъчна фактура
№**********/24.07.2024г. за 1004,00лв. и данъчна фактура №**********/19.08.2024г. за
502,00лв.), ведно със законна лихва за от 10.03.2025г. до изплащане на вземането и сумата
370,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.10.2024г. до 21.02.2025г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на * против * и * заповед
№8459/22.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. *. по
описа на Районен съд София.
ОСЪЖДА *, *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя
* и *, ЕГН **********, с адрес: * да заплатят на *, със седалище и адрес на управление *,
представлявано от *, направените по настоящо делото разноски в размер на 1486,44 лв.,
както и сумата 363,84лв. разноски в заповедното ч.гр.д. *. по описа на Районен съд София.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5